Какво да прави България в световната буря

Илюстрация Ангел Джамбазки (ВМРО – "Обединени патриоти"), Георг Георгиев (ГЕРБ), Крум Зарков (БСП) Увеличаване Ангел Джамбазки (ВМРО – "Обединени патриоти"), Георг Георгиев (ГЕРБ), Крум Зарков (БСП) Автор: Надежда Чипева Смаляване

Преди парламентарните избори през март България е в изцяло нова обстановка. За пръв път от години външните рискове могат да се окажат по-значими от вътрешните проблеми. Комбинацията от несигурността в ЕС, промяната в САЩ, геополитическото активизиране на Русия и тревожните събития в Турция засилват опасностите за България.

В същото време външната политика все още отсъства от предизборните престрелки между партиите, които изглеждат фокусирани изцяло във вътрешни послания. За да започне разговорът по темата, поканихме представители на три партии в редакцията на "Капитал" да разкажат как оценяват тези рискове и какво биха направили, ако участват в новата власт.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Избрахме ГЕРБ, БСП и "Обединени патриоти", защото във всички възможни (поне на етапа) конфигурации след изборите могат да имат влияние върху външната политика на България. Една от двете партии – ГЕРБ или БСП, вероятно ще е в основата на бъдещата коалиция. "Обединените патриоти" (ВМРО, НФСБ и "Атака") имат добри отношения и в двете посоки, тоест вероятността да са във властта е голяма.



Русия – приятел или враг?





Проблемът: Възраждането на глобалните претенции на Русия може да бъде видяно от Донбас, през Франция до Сирия. Хибридният натиск на Кремъл успява да усили до крайност проблемите на Европа и отчасти на САЩ, като целта изглежда ясна – отпадане на санкциите срещу Москва, които сериозно затрудняват руската икономика. Тази политика на Кремъл, съчетана с евентуална промяна във външнополитическия курс на САЩ, увеличава риска от нестабилност за България и региона. Това заедно с потенциална изолация от ядрото на ЕС може да замрази развитието на икономиката и модернизацията на страната.

Крум Зарков, БСП: Отношенията на България с Русия са една от ключовите точки в нашата програма. Ние се обявихме против санкциите, които ЕС наложи на Русия под влияние на САЩ. И това не е от криворазбрана русофилия. Има две причини, заради които трябва да преразгледаме тази политика. Първата е икономическа – загубите, които целият съюз и България в частност търпи. Втората е политическа – абсолютното безсилие на тези санкции да променят поведението на руските власти, ако това е целта. В историята няма пример санкциите да са повлияли на един елит по простата причина, че последствията се търпят от народа, не от елита, който винаги намира начин да се снабди с това, което му е нужно.

И тук ЕС направи серия грешки. Първо, той изпадна от разговорите с Русия – Минският мирен процес се води от Франция и Германия, а не от ЕС. Второ съюзът има абсолютно неадекватна политика по отношение на това как трябва да се държим с тези санкции.



На последния съвет, на който това беше обсъждано, поведението на нашия министър-председател е много показателно, в голяма степен срамно за целия ЕС. Там се поставя въпросът за продължаване на санкциите, при което, по думите на Бойко Борисов, той вдига ръка и казва "ама чакайте, да внимаваме, защото, ако Тръмп вземе да ги вдигне, ние ще увиснем". Значи, докато Европа има такова поведение във външната си политика, тя няма да е Европа за другите около нея, а в най-добрият случай Париж или Берлин.

А, колкото до това дали Русия е нарушила международния правен ред, съвсем не е толкова категоричен въпросът. Това, че Крим е анексиран, го казвате вие, а няма международна институция до момента, която да се е произнесла по отношение на легалността на анексирането на Крим.

Ангел Джамбазки: Ще ви прекъсна в качеството си на юрист – нарушила е правния ред, няма никакъв спор за това.

Крум Зарков: Защо? Как да няма спор за това?

Ангел Джамбазки: Защото има договор от 1994 г., който Русия подписва и с който се съгласява да пази териториалната цялост на Украйна с цената на това да придобие ядреното оръжие на територията на страната.

Крум Зарков: Аз не искам да остава впечатлението, че защитавам анексирането на Крим. Просто казвам, че не може да бъде толкова ясно заявено, че Русия е виновна – има и право на самоопределение на народите, и най-различни прецеденти.

Ангел Джамбазки: Международният правен ред се крепи на подписани договори.

Крум Зарков: И на обичайно право, нали знаете.



Ангел Джамбазки: За съжаление се крепи на подписани договори. Отношението на нашето общество към Русия е изключително емоционално и по тази причина много погрешно и в двете посоки. Нашето отношение като българска държава трябва да бъде само въз основа на националния ни интерес. Ние не трябваме да допускаме вмешателство във вътрешните ни работи по никакъв начин, било то политическо или икономическо. А в двете посоки в България има тежко разделение на обществото на две големи групи хора, които заемат крайни позиции, национално разделителни, и таят огромна омраза един към друг. За Русия трябва да имаме позиция без емоции и да се говори нормално. Санкциите, наложени по европейска линия, трябва да бъдат обсъждани в ЕС, в Европейския парламент, между държавите там, трябва да се прецени тяхната политическа и икономическа целесъобразност.



Георг Георгиев: При добро желание на Русия, ако тя се съгласи да спазва т.нар. Минско споразумение, може да достигне до някакъв по-добър развой на събитията (има се предвид отмяна на санкциите – бел. ред.). Ако обаче ние едностранно предлагаме отмяна на санкциите, при положение че нищо не се е променило, при положение че мнението на другите в ЕС е абсолютно единодушно в това отношение, застрашаваме авторитета на държавата. Никой няма съмнение, че Русия атакува международния правов ред по един недопустим начин. Това, че ние не искаме да отстъпваме от единните си, твърди принципни позиции, дори в някаква степен те да ни ощетяват, не означава, че имаме агресивно отношение срещу Русия. Напротив. Ние дори трябва да гледаме България по какъв начин може да бъде медиатор в отношенията между ЕС и Русия.

Какво е мястото на България в новия ЕС



Проблемът: През последните месеци ЕС е почти буквално разкъсван между няколко различни кризи. Бежанската вълна и вътрешната миграция засилиха позициите на популистите и националистите в Западна Европа и техният възход поставя под въпрос целостта на съюза. От изток хибридната борба на Русия за отмяна на санкциите също внася нестабилност. В тази ситуация ЕС може да засили интеграцията между страните от еврозоната и Шенген, което заплашва да остави България изолирана в периферията.

Ангел Джамбазки, ВМРО: Нашият интерес е да участваме в конкретния разговор за това докъде се простира интеграцията на държавите помежду им, къде ще бъде границата на отдаването на национален суверенитет. Ние, обединени патриоти, казваме – интеграция в сферите на образованието, на културата, на семейните отношения, е недопустима и невъзможна и ние възразяваме срещу това. Ние не възразяваме срещу идеята за обща външна политика, съобразена с нашия интерес, не възразяваме на идеята за това разузнавателните служби да споделят своята информация. Не възразяваме и дори настояваме външната ни граница, която се явява и наша южна граница, да бъде отбранявана с общи усилия по простата причина, че българските граничари пазят Брюксел на практика.

Обща армия за мен е много проблематично от гледна точка на НАТО. Огромната тежест по общата отбрана в момента се носи от САЩ, няма никакво съмнение за това. Така че тук имаме разговор – дали ще има Северноатлантически договор или отделна европейска армия. Ако има НАТО, ние трябва да сме част от него. За нас би било добре час по-скоро да бъдем и част от еврозоната. Заради достъпа до европейско рефинансиране, заради банките, заради много други неща.

Георг Георгиев, ГЕРБ: По отношение на единната европейска армия – мисля, че това е един от компонентите, които биха гарантирали силен интегритет в ЕС. Особено след оттеглянето на Великобритания. Убедено твърдя, че за българското председателство трябва да формулираме много по-конкретни цели. Имаме много теми, върху които можем да се откроим като държава – например воденето на диалога с държави извън ЕС, каквито са Турция и Русия. Мисля, че България в лицето на г-н Борисов направи много в тази посока, особено с Турция. Не бива да забравяме, че той беше първият европейски лидер, който се срещна с Ердоган веднага след опита за преврат. Имаме много и исторически, и културни компоненти, които бихме могли да използваме в този дебат на двустранния диалог – и за двете държави. Интеграцията на Западните Балкани – да, при всяко положение е приоритет и за България, но не на всяка цена. Договорът за добросъседство с Македония не бива да бъде оставен на заден план и нито едно бъдещо правителство не бива да си позволява дори да помисли за отстъпки от това направление.

Крум Зарков, БСП: Имаме абсолютен консенсус относно принадлежността и необходимостта България да е част от ЕС, и то активна. И тук трябва да кажа, че БСП няма и никога не е имала идея да разбива този съюз. До това погрешно разбиране се стига, защото, когато критикуваме ЕС, ставаме изведнъж евроскептици, хора, които искат да излязат. А очевидно е за всички – и кризите, които вие подчертахте, го показват – че евросъюзът има нужда от промяна. Ние като политическа сила намираме голямата слабост на ЕС във факта, че той в последните 10 години не можа да сближи страните членки в тяхното икономическо развитие и начина, по който живеят хората. От Brexit до мигрантската криза липсата на европейско решение се диктува и от това, че хората в Европа – България и Полша, Франция и Лондон, живеят по коренно различен начин по отношение на своите доходи, достъп до социални услуги... И въобще това, че ние не можем да застанем и да бъдем единни, включително и във външната си политика, се дължи според нас до голяма степен на неуспешната кохезия, на неуспешното сближаване. От тази гледна точка ние искаме много по-социална Европа.

По отношение на Шенген Европа не спази правилата спрямо нас и това не е честно. Ние изпълнихме техническите критерии, по политически причини не сме допускани до Шенген. Това е грешка и така, както те ни го казват, и ние го приемаме, така и ние имаме право да го кажем. За еврозоната въпросът не е дали ще влезем, а кога и как.

Опасният съсед от юг

Проблемът: Засилването на авторитаризма в Турция в комбинация с войната в Сирия поставя България в трудна ситуация. Ердоган използва бежанците като инструмент за натиск срещу Европа и това създава директен риск за България. Възраждането на османизма също е притеснително – заради влиянието на Анкара тук през политическите партии на българските турци и религиозната мрежа на Главното мюфтийство.

Ангел Джамбазки: Имаме на своята граница една изключително агресивна държава, каквато е Турция. Една държава, която върви към диктатура и която предявява териториални и всякакви претенции на много нива към всички съседни държави. Турция предявява претенции към Сирия и Ирак, държи окупиран половината Кипър. Непрекъснато публикува карти и изказвания на своя президент – кандидат-султан, който денонсира на думи различни мирни договори. Към момента Република Турция с това управление е пряка заплаха за нашата териториална цялост и национална сигурност. Включително през намеса във вътрешните работи с вероизповедание, включително с партии, които са пряко зависими от там и, както виждате, по команда се разделят или коалират, за да постигнат едни или други цели. Достатъчно е да видите резултатите в изселническите квартали в Бурса и в Цариград, в Истанбул и ще разберете за какво всъщност става дума.

Крум Зарков: Ние следим с голямо притеснение това, което се случва във вътрешнополитически план в Турция и реагирахме много остро на някои поведения на предишното правителство по отношение на Турция. Реагирахме например срещу проваления опит за посредничество – България не трябва да се превръща в говорител на Ердоган в ЕС. След това последваха няколкото доста скандални случая на връщане на турски граждани без или дори против решения на българския съд. Всичко това беше обяснявано с това, че те трябва да ни пазят границата. Ние не може да се поставяме в позиция на слабост спрямо Турция. Това не значи, че трябва да се караме с тях, а ясно да заявим своите интереси. Един от тях е спазването на споразуменията за реадмисия. Ние смятаме да заложим на едни прагматични, равнопоставени отношения с турската страна.

Георг Георгиев: Компонентът за реадмисия в споразумението с Турция беше внесен от България, така че България има своя съществен принос по отношение преговорите с Турция. Аз не мисля, трябва да разглеждаме по такъв начин факта, че българският премиер беше първият, който посети Турция след опита за преврат. Тук не говоря за личността или за партията, която е управлявала, а за държавата. България беше фактор и ние не бива да подценяваме своята роля в този процес. Факт е, че България опосредства комуникацията между Турция и ЕС, и това не означава, че ние по някакъв начин сме били проводник на чиито и да било интереси, различни от нашите и тези на общността, която представляваме. Мисля, че в Турция ясно се чу нашата позиция, макар че в последващите разговори тя не беше достатъчно добре отразена и не започна да се спазва. Но и няма как да отречем факта, че наистина на границата стоят 2 млн. бежанци и мигранти и трябва да имаме много внимателен подход, базиран основно на дипломация. Фактът, че до момента държавата и ЕС не са залети от имигранти, означава, че все пак ние сме си свършили добре работата.



Новите американски щати

Проблемът: С избора на Доналд Тръмп за президент на САЩ пред най-важния международен партньор на Европа и България има много неизвестни. Не е ясно дали новата американска администрация ще запази ангажиментите си към НАТО и дали няма да започне редица търговски войни, които да разбият глобалния икономически ред такъв, какъвто го познаваме в момента. И двете потенциални предизвикателства ще имат директно влияние над сигурността и потенциала за икономически просперитет на България.

Крум Зарков: Не съм привърженик нито на тези, които диаболизираха Тръмп в продължение на месеци, нито на тези, които сега го идеализират. Според мен той дава непрекъснато най-различни разнопосочни сигнали, прави нещо, което се харесва, и след това обратното. Напомня ми и за наши някои ръководители по тази линия. Но като цяло изглежда, че той ще се върне към една позабравена американска доктрина – те да се съсредоточат в собственото си полукълбо, това, което те считат за собствено полукълбо, и да изоставят малко работите в Европа. За нас това може да е и добра новина. Добрият вариант от избора на Тръмп е това да тласне Европа към самостоятелна политика. И оттам към интеграция. Лошият вариант е да остане една ниша, която да се запълни от популистки формати.

Ангел Джамбазки: Досега процесите на Балканите се диктуваха, провеждаха и организираха предимно от политиката на Демократическата партия – включително партийни строителства в България, създаване на някаква медийна среда и т.н., докато републиканците нямат такова отношение към нашия регион. Резултатът от тази политика обаче категорично не ми харесва. Така че промяната на американската администрация е по-скоро надежда за по-добра промяна на Балканите, за по-нормално отношение, за избягване на тази схематичност, наложена от Демократическата партия и всичките условности, които те налагаха досега.

Забележете, Западните Балкани са черната дупка, сивото петно на картата на ЕС и това за нас е огромен проблем.

Политиката на демократическата партия ги държеше по този начин. Аз се надявам сега този възел да бъде разплетен. Една от големите заплахи за България е радикализирането на Западните Балкани чрез бойци, които ще се върнат в Косово, които ще се върнат в Босна, част от тях са опасни Така че аз по-скоро не виждам заплаха от промяната на властта в САЩ, а и виждам изчистване на международните отношения и падане на много маски.

Георг Георгиев: Забележете, че Тръмп не говори за Европа. Първи теми, с които Тръмп се занима, бяха Русия, и то по един косвен начин, по-скоро през това, което му се пред писваше като отношения с Русия, и Китай. Но аз съм съгласен, че държавите членки трябва да започнат да изнасят тежестта по отбраната малко и извън САЩ, които много дълги години инвестираха основно в НАТО.

По темата работиха и:
Велина Господинова
Елена Старидолска
Мартин Димитров