Вторият милиард за саниране е изчерпан
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Вторият милиард за саниране е изчерпан

Интересът към програмата за саниране надвишава трикратно възможностите за финансиране.

Вторият милиард за саниране е изчерпан

Средствата стигат за вече договорените с ББР 2022 сгради, всички останали ще трябва да чакат

Мила Чернева
25732 прочитания

Интересът към програмата за саниране надвишава трикратно възможностите за финансиране.

© Надежда Чипева


Държавната ББР вече е подписала договори за 1.96 млрд. лв.

Вторият милиард за санирането е бил разпределен още преди официално да бъде одобрен от парламента на 18 януари тази година. Сметката дотук показва, че 2 млрд. лв. от бюджета отиват за първите малко над 2000 блока, а останалите кандидати - също над 2000, ще трябва да чакат евентуални нови средства или няма да бъдат санирани безплатно.

На специална пресконференция служебният зам.-министър по регионалното развитие и благоустройството Виолета Комитова посочи, че още през януари 2016 г. МРРБ е предупредило Българската банка за развитие (ББР) да спре да подписва договори за финансиране. Още тогава е станало ясно, че финансовият ресурс за програмата се изчерпва, и то не само първият предвиден милиард, но и вторият.

Публично усвояването на първия милиард стана ясно в края на ноември, когато регионалният министър в оставка Лиляна Павлова нареди на кметовете да преустановят подписването на нови договори. Но още тогава МРРБ е знаело, че е договорен и вторият милиард от програмата.

Предупреждения, но не за всички

"Поради огромния интерес към програмата в българското общество тя набира скорост много бързо. Чрез сдружения на собственици се кандидатства към ББР, подписват се договори за целево финансиране и в крайна сметка през януари 2016 г. ББР преустановява сключването на договори за целево финансиране със сдруженията на собствениците", обясни ресорният служебен зам.- министър Виолета Комитова в понеделник. Указания за това са дошли от МРРБ с писмо до ББР поради съмнения за изчерпан финансов ресурс.

Към ноември миналата година, когато излиза доклад на министерството за напредъка на програмата, са били подписани договори с 2019 сгради, а към момента те са 2022. В доклада се съдържа и информацията, че са изцяло обновени 119 сгради за 115 млн. лв. Това значи малко по-малко от 1 млн. лв. на сграда. Така 2022 договора по милион за всеки наистина би струвало 2 млрд. лв. Дори да се вземе предвид намаляването на пределните цени, което стана по-късно през миналата година, и вариациите между различните блокове, това пак не би разширило много възможностите.

"От февруари 2015 г. до януари 2016г. са сключени толкова много договори за целево финансиране между сдружения и ББР, която се явява кредитор по сделките, че е бил изчерпан финансовият ресурс", обясни Комитова, като в това се включват и двата милиарда, допълни тя след поясняващ въпрос от журналисти.

В момента санирането по 2022 договора е обезпечено, обясни Комитова. Остават още около 2000 сдружения на собственици, които са подали заявления за целево финансиране, но нямат отговор от ББР. За тях няма предвиден финансов ресурс, като следващото правителство ще има задачата да реши какво да прави с тях, стана ясно от думите на сегашния екип на министерството. "През януари 2016 г., въпреки че МРРБ предупреждава ББР да преустанови сключването на договори за целево финансиране, тази информация не достига до българските кметове и българското общество и те продължават да работят по програмата", допълни Комитова. МРРБ има данни, че в момента още около 2000 сдружения се подготвят, без да знаят дали някога ще има финансиране за тях.

Как вторият милиард свърши неусетно

Служебният регионален министър Спас Попниколов цитира информация, подадена от ББР миналата седмица, че в момента програмата е с подписани целеви анекси за финансиране на стойност 1.96 млрд. лв. От министерството твърдят, че са обявени поръчки общо за всички сгради на стойност 1.8 млрд. лв. към 30 ноември.

Според справка на "Капитал" в данните на ББР от февруари 2015 г. до януари 2016 г. включително са сключени 1847 договора. От февруари 2016 г. включително досега са подписани 175 договора, като те прогресивно са намалявали, а последните са сключени през ноември и са едва 3.

В отговор на изнесената от служеното министерство информация Лиляна Павлова заяви, че това са "неверни твърдения и внушения, които доста приличат на предизборни спекулации от други партии". "Не случайно още февруари 2016 г. с официално писмо, подписано от мен, уведомихме банката да не се сключват нови споразумения, докато не сме сигурни, че сградите от 2015 г. могат да бъдат довършени", заяви Павлова. Това писмо не е ставало достояние на публиката за разлика от второто предупреждение през ноември.

През ноември тя казала на кметовете да спрат подписването на договори, защото ресурсът се изчерпвал, обясни бившият министър. Докладът й за увеличение на програмата с още 1 млрд. лв. беше приет от кабинета в средата на декември, а месец след това е одобрено и самото финансиране.

Проблемите са повече

Служебното регионално министерство обясни, че открива проблеми в програмата още в етапа на разписването й. В началото са зададени "необосновано високи референтни стойности", напомни служебният зам.-министър Виолета Комитова. В началото стойността на санирането на кв.м площ беше 290 лв., но впоследствие е свалена на 140 лв. според Комитова. Според нея това решава само частично проблема със скъпото саниране. "Ще ви цитирам още една референтна стойност от оперативната програма за саниране на жилищни сгради, по памет ви цитирам, не съм съвсем точна, е около 100 лв./кв.м", допълни тя.

Вторият проблем е бил, че са финансирани недопустими дейности, като за пример бяха дадени озеленяване, тротоарни плочки, домофонна инсталация и др. Това се е случило заради тълкувателния характер на указанията. От служебния екип обясниха, че все още няма конкретно решение какво ще се направи и кой ще поеме отговорността за тези недопустими разходи.

В отговор Лиляна Павлова заяви, че е дала указания на кметовете, че ако искат в проектите да има такива дейности, трябва да знаят, че общините ще трябва да ги изплатят впоследствие. Не е ясно как ще се случи това, след като ББР е платила на фирмите вече въпросните разходи.

Третият проблем според служебните министри е липсата на контрол на строително-монтажните работи. Комитова посочи като нередно това, че ББР не извършва проверки на сградите на място, въпреки че изплаща дейностите. За сметка на програмата има и инвеститорски контрол, за да се следи качеството, обясни Павлова в отговор.

Държавната ББР вече е подписала договори за 1.96 млрд. лв.

Вторият милиард за санирането е бил разпределен още преди официално да бъде одобрен от парламента на 18 януари тази година. Сметката дотук показва, че 2 млрд. лв. от бюджета отиват за първите малко над 2000 блока, а останалите кандидати - също над 2000, ще трябва да чакат евентуални нови средства или няма да бъдат санирани безплатно.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

25 коментара
  • D-r D

    Това са най-глупаво похарчените пари!
    2 млрд. лв. за облепването на 2 000 панелки със стиропор и за монтирането на дограми, които още догодина ще трябва да се изхвърлят!! Нито са укрепени конструктивно, нито са сменени основните инсталации - ВиК, вода, ел.енерги - нищо!
    С обществени пари се реновират частни имоти.

    Програмата е прокорупционна: цените на кв.м. са завишени почти двойно над пазарните, материалите са най-нискокачествените и евтините на пазара. Къде отиват парите?





  • 2
    fkr55482911 avatar :-|
    султана глаушева

    Баба Султана и дядо Стоян имат малка къщичка. Не влиза в далаверата на санирането. Имат и малка пенсийка. 200 лв. Тя влиза в далаверата. Да платят санирането на 6-етажните блокчета от ляво и от дясно. Цена на кв.м.:2000 евра. Т.е.колко пъти пенсийката на баба Султана и дядо Стоян влиза в 1 м2 на тези, чието саниране те плащат? Ами смятайте!

  • 3
    seniorbb avatar :-|
    джендър NATO generals

    Михаил илиев-Фейсбук-покрив за 5000лв без хидроизолация се заплаща от общината за 400 000лв!
    Затова е това натискане за саниране!
    Заради ДАЛАВЕРАТА!

  • 4
    n_de avatar :-|
    n_de

    Според статията излиза че са завишени около три пъти, като не е ясно какъв процент, но вероятно много малък /от 100 на 140 лв. на кв. м/ само с 40% :)

  • 5
    comandante avatar :-|

    2 млрд. лв. от бюджета отиват за първите малко над 2000 блока
    ___________
    Че тя една панелка струва по-вече от санирането си или как ?

  • 6
    comandante avatar :-|

    [quote#4:"n_de"]Според статията излиза че са завишени около три пъти[/quote]
    Всъщност инвеститорите в МОЛове примерно или бизнес паркове ако договарят цени със строителни компании и доставчици свалят още 50% от материали и още около 70% от труд !!! А същите хора които са закачени към ГЕРБ за държавата вместо отстъпки уреждат 300% увеличение на цените ???

  • 7
    stoni avatar :-|
    Stoyan Georgiev

    При намалената референтна цена дават 300 лв/м2 за най-големия боклук дограма и 130 лв./м2 за стиропор и мазилка.
    Пазарна цената на дограмата - 100 лв/м2. и на стиропора и мазилката - 40 лв./м2
    http://www.voroshilov.com/?page=Subpage&PageID=10&TabPage=12
    http://toploizolacia.eu/ceni.htm

    За справка един договор:
    http://www.zop1.bg/download/1001514

  • 8
    glia avatar :-?
    shogun

    Има ли списък на тия блокове ?

  • 9
    deputat241 avatar :-P
    Депутат 241

    Мамка му! Останах си несаниран от държавата!

  • 10
    uprsport avatar :-|
    Uprsport

    Цената от 300лв/кв.м. е цена на строителство до груб строеж (дори цената на грубия строеж е по-ниска). Да, след грубия строеж има поне още толкова, но давам това сравнение за да се види, че това саниране е твърде неефективно. Парите, които данъкоплатците ще спестят от намаления разход на енергия за отопление, предварително (но не пряко) им се вземат. Дано поне строително-монтажните работи тук там да са завършени качествено, а не след година две да цъфнат като рози.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK