Политици и бизнес обсъдиха приоритети за председателството на ЕС

От служебното правителство обещаха българското председателство на ЕС да гледа стратегически и прагматично на предизвикателствата пред съюза.

Политици и бизнес обсъдиха приоритети за председателството на ЕС

От фармацевтичната индустрия изразиха желание България да лобира за преместването на Европейската агенция по лекарствата от Лондон в София

Мартин Димитров
23196 прочитания

От служебното правителство обещаха българското председателство на ЕС да гледа стратегически и прагматично на предизвикателствата пред съюза.

© Надежда Чипева


Как България може да извлече най-големи ползи от предстоящото си председателство на ЕС през 2018 г. и какъв дневен ред трябва да постави страната ни в шестте месеца, в които тя ще ръководи приоритетите на обединена Европа.

Това обсъждаха днес политици, министри и представители на бизнеса по време на дискусия на тема "Бъдещето на Европа. Българското председателство 2018 и приоритетите на българския бизнес и общество", която се проведе в четвъртък в Дома на Европа в София. Срещата бе организирана от Европейския съвет за външна политика (ЕСВП) – София, Информационното бюро на ЕП в България и Българския форум на бизнес лидерите (БФБЛ).

В събитието се включиха европейските депутати Ева Майдел-Паунова и Георги Пирински, вицепремиерът Деница Златева, която отговаря за подготовката на председателството в служебното правителство, външният министър Ради Найденов, Йозеф Янинг (директор на ЕСВП – Берлин), както и представители на бизнес общността.

Политически поглед за бъдещето на Европа

В първата си публична изява след като пое външно министерство като служебен министър доскорошният посланик в Берлин Ради Найденов заяви, че "нашият принос към дебата за бъдещето на ЕС ще е основан на виждането на интеграционния модел за справяне с проблемите". Той добави, че запазването на целостта и единството на съюза е водещ принцип за търсене на общи решения, за който ще се бори страната ни. Найденов И той, и Деница Златева заявиха, че съвсем скоро и в срок ще са готови инивидуалните и тристранните приоиритети на България и триото страни.

Директорът на ЕСВП Йозеф Янинг каза, че бъдещето на европейския проект е в ръцете на суверенните страни, които ще формират "блокове по интереси", които да преследват целите си. Според него надали в идното десетилетие ще има нужната акумулация на политическа енергия за цялостен нов европейски договор, като този, който подготвя либералният алианс ALDE в Европейския парламент. "В страните от ЕС има консенсус, че нещо трябва да се направи, но липсва съгласие какво трябва да се случи и по какъв начин", посочи Янинг.

"Две отправни точки към ЕС: Повече Европа и ребалансиране между наднационалното и националното начало на отделните държави членки." Това мнение заяви изрази българският евродепутат в Партията на европейските социалисти Георги Пирински. Според него Европа трябва да върне позициите си в индустрията и производствения сектор отново да произвежда 20% от БВП до 2020 г. Освен това инструменти като кохезионните фондове, грантовете и финансовите инструменти трябва да работят в посока социално, териториално и икономическо сближаване на всички райони в ЕС, каза Пирински.

"Затягахме коланите, подобрявахме публичните ресурси, но осъзнахме, че това, което липсва, е растежът. Ето защо се фокусирахме по политики, които да го повишават. Имаме еднакви правила за всички държави и законодателство, което да не създава пречки пред бизнеса", каза Ева Майдел-Паунова от Европейската народна партия, излъчена от ГЕРБ. Тя допълни, че Европейският парламент работи в посока на големи инвестиционни планове какъвто е планът "Юнкер" и добави, че енергийният съюз е следващ приоритет на ЕС.

Гласът на бизнеса

Представителите на два бранша - енергийният и фармацевтичният, взеха най-дейно участие в дискусията. Камелия Славейкова, изпълнителен директор на "Shell България", подчерта, че по време на председателството на страната ще се изготвят редица регламенти на ЕС за след 2020 г., включително бъдещето на единния енергиен съюз, либерализацията на газовия пазар и политиките за устойчива околна среда. "Ние трябва да работим за интегриране на газовите връзки в Източна Европа и създаването на газов хъб в югоизточните страни", заяви Славейкова и подчерта, че подготовката на председателството може да спечели много от сътрудничеството с бизнеса.

Представителите на фармацевтичната индустрия изразиха желание България да лобира за преместването на Европейската агенция по лекарствата от Лондон в София, но външния министър заяви, че това ще е тежка битка, в която вече участват 13 държави.

Как България може да извлече най-големи ползи от предстоящото си председателство на ЕС през 2018 г. и какъв дневен ред трябва да постави страната ни в шестте месеца, в които тя ще ръководи приоритетите на обединена Европа.

Това обсъждаха днес политици, министри и представители на бизнеса по време на дискусия на тема "Бъдещето на Европа. Българското председателство 2018 и приоритетите на българския бизнес и общество", която се проведе в четвъртък в Дома на Европа в София. Срещата бе организирана от Европейския съвет за външна политика (ЕСВП) – София, Информационното бюро на ЕП в България и Българския форум на бизнес лидерите (БФБЛ).


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


2 коментара
  • 1
    ahasver avatar :-|
    ahasver

    Представителите на фармацевтичната индустрия изразиха желание България да лобира за преместването на Европейската агенция по лекарствата от Лондон в София,

    България вече е тясна за Марешки!

  • 2
    wbt12486097 avatar :-|
    wbt12486097

    Ха, ха. Смешката на годината. В България "фармацевтичен бизнес" няма, просто защото няма "научно-развойна дейност" (R&D) в тази сфера. Има "маркетингов бизнес", който за Балканските условия работи на съвсем различен принцип от нормалните Европейски държави. Разбира се т.нар. представители на "фармацевтичния бизнес" (Country Managers) получават огромни за българските стандарти заплати (+ 10 000 лв), така, че е нормално да се главозамаяли, когато правят подобни предложения.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход