С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
11 24 фев 2017, 13:05, 15246 прочитания

Как се намират хора

Има европейски държави, които успешно попълват липсите на пазара на труда с целенасочени стратегии. В България основните решения засега идват от бизнеса

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Част от темата

Какво се случва на пазара на труда

България търси таланти

Липсата на достатъчно хора се усеща от все повече сектори на икономиката. Влошаващата се демография, остаряло образование и емиграцията вещаят още по-трудно бъдеще

Още по темата

Когато лятната ваканция не стига

По-необикновената и дълга почивка, известна като сабатикъл, е екзотика по нашите ширини, но не и мисия невъзможна

14 сеп 2018

В ковачниците за кадри

Гладът за хора кара бизнеса в Габрово да инвестира в ученици от основните училища

8 юли 2018

Работодатели могат да кандидатстват за 80 млн. лв. за наемане на безработни

Средствата са осигурени по програма "Развитие на човешките ресурси", а срокът за кандидатстване е до 9 март т.г.

21 фев 2018

Агенцията по заетостта насърчава започване на работа в друго селище

Одобрените кандидати ще получават месечно до 200 лв. за срок до 12 месеца

15 ное 2017

Новите стари

Цели сектори на икономиката се преориентират към по-възрастните, а ефектите върху пазара на труда, туризма и други вече се усещат

18 авг 2017

Има ли рецепта за мотивация на работното място

Absenteeism - феноменът, при който служителите присъстват на работното си място само физически, е по-малко разпространен в семейните фирми

15 апр 2017

Кое е образованието за професиите на бъдещето

Конференция на "Капитал" и "Америка за България" събира визионери за промяна на училищата и университетите

12 апр 2017

Платформа среща индустриалния бизнес и търсещи работа

Карта показва производствените компании, кариерни събития, професионални училища и университети в страната

6 апр 2017

Какво обещават партиите в образованието

Почти всички основни политически сили определят сектора като свой приоритет, а програмите им в по-голямата си част събират добрите пожелания за промяна в училищата и университетите

21 мар 2017

Работната сила намалява със 73 хиляди през 2016 г.

В същото време заетостта расте, а безработицата спада до 7.6%

15 мар 2017

Пловдив може да привлича повече IT студенти с български произход от чужбина

Това ще стане, ако бизнесът заяви готовност да ги наеме на работа

6 мар 2017

Икономиката през 2017 г.: Умерен растеж

Двигател ще е потреблението, а рисковете са политическата несигурност и липсата на кадри

2 яну 2017
"Процесът за дуалното обучение се задвижи. Надявам се, че ще има приемственост при правителствата."
Георги Атанасов, управител на "Фесто производство"
"Родителите са ключови, за да се избегне ранното изключване на дадени професии, например инженерните, включително софтуерни направления, за момичетата."
Анна-Мари Виламовска, национална програма "Обучение за IT кариера"
Ако има положителна новина в недостига на кадри, то тя е, че прави бизнеса активен в търсенето на решения. Някои компании се обръщат към училищата и университетите и работят заедно с тях за обучението на специалисти. В България, където целенасочена държавна политика по този проблем няма, това засега е основният начин на попълване на липсите на бизнеса.

Системата за дуално обучение, в която учениците от 11-и и 12-и клас прекарват част от времето си в стажове във фирми, постепенно набира скорост. През последните години много IT компании инициираха дебат за това какви умения трябва да имат младите хора, така че да са конкурентоспособни в бъдеще. И на места успяха да задвижат дори тежката държавна машина, за да може преподаването на тези умения да влезе в учебната програма. Други взеха нещата съвсем в свои ръце и създадоха академии за специалисти. "СофтУни" например тръгна от липсата на практическа част от обучението на IT специалистите и се разрасна до цялостен образователен център по софтуерно инженерство.

В края на миналата година пък фирми от добре развиващата се "Тракия икономическа зона" започнаха срещи с кандидати за работа от региони с висока безработица, за да представят свободните си позиции и изискванията за тях, както и възможностите за преместване и условията за живот в Пловдив. Инициативата се подкрепя и от общината, която се ангажира да осигури достатъчно места в училищата и детските градини за децата от семейства, които се местят от друго населено място.

Активната роля на бизнеса е огромна стъпка в правилната посока, но не може да замести цялостната държавна стратегия. Вече има успешни примери от други европейски държави за политики, които целят да попълнят сериозни липси на пазара на труда. Като например Естония, която разработва цялостен пакет от мерки за привличане на чужди специалисти, Полша, която инвестира в инженерното образование, и Швеция с успешните си семейни политики.
Дуалното образование, което прохожда

От няколко години в България се правят опити за въвеждане на дуално образование - система, позната най-вече от Германия и Австрия, в която гимназистите в последните две години от обучението си прекарват половината от времето на стажове във фирми. Една от компаниите, които са се включили в подобна инициатива, е производителят на магнитни сензори "Фесто производство". "Нашият интерес е, от една страна, да си търсим бъдещи служители или работници в производството, а от друга, да засилим интереса на децата към техниката", коментира управителят на компанията Георги Атанасов.

Освен традиционните практики, каквито "Фесто производство" осигурява повече от 10 години за учениците от 11-и и 12-и клас от професионалната гимназия по електроника "Джон Атанасов" в София, компанията започна и пълна четиригодишна програма за дуално обучение в столичната професионална гимназия по механоелектроника "Вапцаров". Тя е по инициатива на "Фесто производство", ЧЕЗ и "Нестле" и се изпълнява с швейцарска подкрепа по проекта ДОМИНО. По думите на Атанасов интересът към обучението е бил неочаквано голям, като е имало повече кандидати от максимално разрешения брой за една паралелка. В момента се подготвя и програма за дуално обучение от 8-и клас в "Джон Атанасов", като още от тази година лабораторната практика на единадесетокласниците е изнесена в производството на три компании от сектор електроника - "Фесто производство", "ЛЕМ България" и "Бер-Хелла термоконтрол".
Обучи си сам

Производителят на автомобилни тапицерии "АЛС България" организира собствени обучителни центрове, за да подготвя кадрите си. Канадската компания работи в България от пет години, като има заводи в Мусачево и Ихтиман, а от два месеца и в Благоевград. Основните нужди са от шивачи за производството.

Центърът в Мусачево работи от началото на 2016 г. и досега през него са минали приблизително 200 души. "Само от началото на тази година сме обучили 45 души, а 30 от тях са започнали работа", каза старши мениджърът "Човешки ресурси" Райна Кръпчанска. С реклами и обяви компанията набира кандидати за обучение, което продължава пет дни. По време на курса се преподават основни умения, а в края на периода обучаващите минават през изпит и интервю. Ако се представят успешно, веднага започват работа. "Тези от обучаващите се, които имат потенциал и желание за работа, но не изкарат веднага изпита, остават да се обучават още пет дни", уточни Кръпчанска. В момента във фабриката работят около 900 души, но има нужда от най-малко 100 шивачи. Над половината от работниците никога преди не са се занимавали с шиене и на практика всички умения са ги усвоили в обучителния център. След като влязат в производството, работниците минават през друга програма. Тя е на четири нива и там се научават да извършват определен процес.

Подобен обучителен център има и в завода в Ихтиман, където работят около 650 души. Там обучението е организирано от партньора на компанията – Manpower, но подходът е идентичен.

В Благоевград все още тече пълно обучение на всички работници, тъй като проектът е нов. Досега са наети 150 души, но компанията има нужда от още толкова само за производството на тапицерии за волани. Отделно от това се планират и други производства. На следващ етап в Благоевград също ще бъде създаден обучителен център за текущо осигуряване на кадри.

За завода си в Мусачево компанията привлича работници от много градове, като осигурява транспорт от Ботевград, Правец, Етрополе, Перник, Брезник и Радомир, включително и от Ихтиман, където по-лесно се намират хора. Голяма част от работещите там са от ромски произход. Това не е резултат от някаква целенасочена програма за интеграция, а просто прагматизъм. "За нас е важно хората да имат трудови навици, да спазват правилата и, разбира се, да могат да шият", каза управителят Шон Бош. По думите на Кръпчанска не може да се каже, че ромите се различават от другите работници "Може би дисциплината при тях е малко по-проблемна, но бързо се научават, че правилата трябва да се спазват", казва тя.
Елате, стотици програмисти

Бързо развиващият се IT бизнес пръв започна да инициира промени в образованието и да акцентира върху уменията, които се градят още в училище. В края на миналата година беше подписано споразумение за сътрудничество между IT индустрията (представена от БАСКОМ, БАИТ, БАО и ИКТ клъстера) и Министерството на образованието и науката за национална програма "Обучение за ИТ кариера" и професия "Приложен програмист". В момента съвместно се разработват учебни планове за ученици, както и квалификационни курсове за учители, а целта е качествено софтуерно образование.

"Едни от често чуваните критики в общественото пространство са за липсата на тясна връзка между образованието и пазара на труда", обяснява Анна-Мари Виламовска, която беше секретар по иновациите на президента Росен Плевнелиев и е сред инициаторите на програмата. "Ние си поставихме за цел да създадем ново образователно съдържание, което да се реализира в клас - тоест да преформатираме образованието", казва тя.

Програмата включва два типа обучение. Единият е под формата на курс за ученици през ваканциите в центровете за софтуерно образование и онлайн през цялата учебна година. Вторият - професионално образование с разширено изучаване на чужд език в паралелки с обучение чрез работа по професията. Планът е през април да бъдат обучени учителите, които ще преподават, курсът за учениците да започне през лятото, а цялостната 5-годишна програма - през новата учебна година.

"Работим за това през 2019 да имаме първите 400 ученици, завършили 2-годишната форма на "приложен програмист", а през 2020 първите 400 ученици, обучаващи се по дуалната форма на програмата, да започнат образователните си стажове в компаниите партньори", разказва Анна-Мари Виламовска. Амбицията на екипа е младите хора да получат не само силни умения в софтуерното програмиране, но и мултидисциплинарни като предприемаческа култура и знания. "Не искаме просто "да произведем кадри болтчета", а умеещи, адаптивни и запалени млади програмисти, готови за професионалната динамика на този бранш на глобално ниво, които след програмата ще са свободни да решат къде и как искат да се развиват", обобщава Виламовска. Според нея именно това е профилът на българската IT и аутсорсинг индустрия.
Как, Естония?

"Животът е твърде кратък за бавна кариера. Ако искаш да работиш в бързо развиващата се среда, където уменията и интелигентността ти се оценяват, време е да се наградиш с вълнуващо професионално преживяване в Естония." Това мото посреща посетителите на уебсайта "Защо Естония?" - инициатива на държавната агенция Enterprise Estonia (EAS), чиято цел е да промотира регионалните и бизнес политики на страната. Агенцията е основана през 2000 г. и е една от най-мащабните институции в рамките на държавната система за подкрепа на предприемачеството. Управлява се от най-добрите предприемачи на страната, политици и депутати.

Инициативата "Защо Естония?" тръгва през април 2015 г. с цел да улесни местните компании в наемането на чуждестранни експерти и да представи страната като привлекателна дестинация за работа. Тогава основен играч в наемането на чужденци са IT компаниите, но амбициите са уебсайтът да помогне и на сектори като механика, електроника, финанси и други.

Подсайтът "Работа в Естония" дава информация както за свободни работни места в Естония, така и за важни неща около преместването в страната като необходими документи, квартири, здравно осигуряване. Подплатява маркетинга с факти - международни изследвания, в които Естония се представя добре, и социологически проучвания сред експати . Екипът организира и кампании и събития на живо в други държави, на които представя предимствата на Естония, като концентрира усилията си първо в съседната Финландия.

"На пръв поглед това, че малка северна страна може да се състезава за таланти с места като Лондон, Берлин или Силициевата долина, кара хората да повдигат вежди", казва пред онлайн списанието Estonian World проджект мениджърът на "Работа в Естония" Кристел Каск. Страната, обаче има няколко предимства, смята тя - като възможността за бързо кариерно израстване благодарение на малкото йерархия в естонските компании и разчупената бизнес култура.

Естония се рекламира с факта, че е малка и нова държава, която лесно се адаптира към свежи идеи. Представя на преден план и е-услугите, които успешно разви през последните години, включително онлайн гласуването на избори. Помага и доброто ниво на владеене на английски сред естонците.

Инициативата "Защо Естония" е само част от мащабната държавна стратегия "Естония 2020", която има две основни цели - да увеличи продуктивността и заетостта в страната. Фокусът на мерките, които се изпълняват в момента, е върху образованието и заетостта, основно по отношение на включването на пазара на труда и развитието на уменията на дълготрайно безработните и младите безработни.
Липсващите лекари на Германия

През септември 2003 г. едно решение на Европейския съд за правата на човека променя изцяло структурата на пазара на медицински кадри в Германия. Съдиите отсъждат, че времето, в което лекарят е на разположение за повикване, дори без да е в болницата, се счита за работно, тоест лекарите не могат да работят толкова много часове, колкото досега. Последиците са огромни - институциите изчисляват, че на страната са нужни още до 27 хил. лекари и 14 хил. медицински сестри и технически персонал. Срещу разходи в размер на милиарди.

12 години по-късно броят на лекарите в Германия е значително по-голям. Според германския статистически портал положителната тенденция е стабилна и през 2015 г. практикуващите лекари са 371 хил. - със 70 хил. повече в сравнение с 2002 г.

Въпреки това страната продължава да изпитва недостиг на медицински кадри. През 2015 г. над 2 хил. лекари са емигрирали, а са дошли 3500. Те обаче трудно компенсират заради застаряването на населението. Прогнозите са за значително нарастване на броя възрастни пациенти в болниците. На държавно ниво лекарските съюзи настояват за увеличение на места в специалност медицина в университетите, както и за реформа в начина на прием и гаранции, че студентите наистина ще работят като лекари,когато завършат - през отчитане на мотивацията им и психо-социалните им компетенции на входа на университета. Обсъжда се и въвеждане на факултети по обща медицина, за да може студентите да могат да започват по-бързо работа като общопрактикуващи лекари. Всичко това върви и с настояване за по-добри условия в болниците и по-малка натовареност на лекарите. Преди няколко години Бавария прие програма в размер на 15.5 млн. евро, с която бяха стимулирани общопрактикуващи лекари в малки населени места, както и студенти по медицина, които искат да останат да практикуват в провинцията.

По-голям ефект обаче, има привличането на лекари извън Германия. През 2015 г. в страната работят над 42,5 хил. чуждестранни специалисти, най-много от които от Румъния, Гърция, Австрия и Сирия.

Привличането на чужди лекари се е оказало удобна пазарна ниша за множество фирми. В България например два пъти годишно в няколко големи града се организират изложенията "Кариери в бяло", на които българските лекари и медицински страни получават детайлна информация за това какви специалисти се търсят в чужбина - основно Германия, Великобритания и скандинавските държави, и какви са условията. Те могат да попълнят анкетни карти с биографията си или да се регистрират онлайн и предложенията след това идват доста бързо. Посредници на фирмите често са българи, а самото изложение е инициирано от трима млади румънски лекари през 2008 г., които откриват дупки в процеса на намиране на медицински работници на международно ниво.

Според млади лекари, с които "Капитал" разговаря, Германия предлага най-лесните условия за работа и признава голяма част от специалностите, завършени в България. Началните заплати са около 2 хил. евро, ако лекарят още няма специалност, като могат да стигнат до 3-4 хил. евро за специалисти.
Спасените инженери на Полша

През 90-те години промените в полската икономика увеличават амбициите на младите хора и броят висшисти в страната нараства. Мнозинството кандидат-студенти обаче се насочват към хуманитарни и социални науки, докато STEM програмите (наука, технологии, инженерство, математика) остават на заден план. Специално поръчани анализи показват, че на национално ниво най-голям недостиг на кадри до 2020 г. ще има именно по линия на точните науки. Това кара Министерството на науката и висшето образование на Полша да разработи програма, чрез която да инвестира в подобрение на качеството на свързаните специалности. Целта е да се предотврати бъдещият недостиг на висшисти с научни и технически квалификации, а програмата е приложена в периода 2008 - 2013 г. с финансиране от Европейския социален фонд.

Ресурсите са насочени към стипендии за добре представящи се студенти и ученици, финансиране в качеството на преподаване, осигуряване на по-висока международна мобилност за учащите, повече практика и други мерки. Програмата успешно успява да увеличи броя кандидат-студенти към желаните програми, както и броя завършили. Но по-съществено постижение е, че степента на удовлетвореност на работодатели от уменията на висшистите се повишава.

Другата стратегия на Полша е подобна на тази, която България прие преди няколко години и така и не успя да сбъдне: привличане на работна ръка от близки по култура и лингвистика страни чрез улеснени процедури за започване на работа. Гражданите на Армения, Беларус, Молдова, Русия, Украйна и Грузия имат право да работят без разрешително в продължение на 6 месеца в рамките на една година. Ако работният период надвиши шест месеца, чужденецът трябва да подаде документи за разрешително за работа. За последните три години броят на работещите чужденци в страната се е удвоил до 237 хил., като 60% от тях са от Украйна.
Докато децата са на градина, шведските майки работят

Недостатъчното предлагане на труд на пазара в Швеция през 70-те години превръща достъпа до ясли и детски градини във въпрос от първостепенно значение за правителството, тъй като е свързан със заетостта на жените с малки деца. Като резултат от целенасочените правителствени мерки комбинирането на семеен живот и работа днес в Швеция е много по-лесно. И макар да не е било част от целите, раждаемостта също се е увеличила и страната е с една от най-високите стойности в Европа и сред развитите страни по брой деца, които ражда средно всяка жена от населението.

Работеща майка в Швеция например има право на родителски отпуск от 13 месеца с покритие 80% от заплатата, плюс още три месеца с по-ниско покритие. Този отпуск тя може да вземе наведнъж, но може и да го използва на части, до навършването на 7-годишна възраст на детето (в България това е невъзможно). Гарантирано й е правото да работи почасово, ако желае, докато получава заплащането си от отпуска. Както и правото да се завърне на същата работа. Допълнително, бащите също могат да използват родителския отпуск, като получават и десет платени дни отгоре за всяко родено дете. И двамата родители получават 120 дни платени в случай на болест на детето или на детегледачката.

Също така ясли и детски градини са финансирани почти изцяло от местната власт – още към средата на 70-те таксите за родители са били едва 15% от разходите. Публични детски грижи са гарантирани на всички родители и работят целодневно, като през 2012 г. от децата на възраст 1-5 години 84% посещават подобни градини – много над средните и дори целевите стойности за Европа. Майките също така могат да запазят част от отпуска си, за да се намалят работните часове през седмицата и да взимат децата си от ясла по-рано.

В академичните среди водещата причина, която се посочва за високата раждаемост в Швеция, са именно благоприятните семейни политики. Семействата могат да имат деца, когато поискат, без да се налага да забавят или прекъсват кариерното си развитие. Освен това гъвкавите политики позволяват на работещи майки да комбинират по множество начини работното и семейното си време, което води до по-висока заетост сред жените с малки деца.

По темата работиха Лилия Игнатова, Иглика Филипова, Люба Йорданова, Мара Георгиева


  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

"Инерком" поиска КЗК да разгледа сделката с CEZ отново "Инерком" поиска КЗК да разгледа сделката с CEZ отново

Гинка Върбакова ще пробва да убеди регулатора, че вече няма общо с фотоволтаиците си, макар че остава техен собственик

21 сеп 2018, 456 прочитания

Седмични новини за енергетика Седмични новини за енергетика

В рубриката събираме всички най-важни новини от последните седем дни

21 сеп 2018, 360 прочитания

24 часа 7 дни

21 сеп 2018, 5233 прочитания

21 сеп 2018, 3630 прочитания

21 сеп 2018, 2958 прочитания

21 сеп 2018, 2265 прочитания

20 сеп 2018, 2215 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Едни бързи 600 млн. лв., моля

Класирането на общински проекти по програмата за селските райони е на път да създаде сериозни проблеми

Новият инвеститор в "Софтуер Груп БГ"

Създаденият преди месец фонд "БрайтКап венчърс" влага 2.65 млн. евро в българската софтуерна компания

В какво се превърна КРИБ

Най-голямата организация на бизнеса стана казионна проправителствена структура, която работи за интересите на властта, председателя си и избрана част от членовете си

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

10 Corso Como в Ню Йорк

Концептуалният милански магазин на Карла Соцани вече стъпи и в Америка

Led Zeppelin на 50

През октомври излиза фотоалбум с непубликувани досега снимки от историята на групата (1968-1980 г.)

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 38

Капитал

Брой 38 // 22.09.2018 Прочетете
Капитал PRO, Тема на броя: Не разследвай това

Емисия

СЕДМИЧНИКЪТ // 21.09.2018 Прочетете