Два милиарда за изплащане в енергетиката

Експертите от Световната банка препоръчват увеличение на крайната цена на електроенергията и рефинансиране на заеми с държавни гаранции

- Един от основните отговори, който докладът трябваше да даде, беше свързан с оздравяването на финансовото състояние на сектора
- Повечето от мерките предложени от Световната банка не предлагат нищо революционно. Те се обсъждат в България още от 2013 г.

Реформите в енергетиката няма да изискват кръв, пот и сълзи, но, както изглежда от доклада на Световната банка, ще се наложи да се взимат нови заеми, да се повишат цените на електроенергията, а производителите с дългосрочни фиксирани договори ще трябва да се научат да играят на пазара.

Докладът на банката, които беше поръчан през средата на 2015 г. от Българския енергиен холдинг (БЕХ), трябваше спешно да отговори как българският енергиен пазар едновременно да се стабилизира, като същевременно се намали държавната намеса в него. Година и половина обаче продуктът на консултантите не идваше и не идваше. Първият вариант на доклада, който беше готов през пролетта на миналата година, не се хареса на управляващите от ГЕРБ, основно заради различните виждания за това как натрупания дефицит в системата да бъде погасен. След допълнителни корекции по искане на Министерството на енергетиката окончателният вариант беше готов през ноември, но вместо да даде началото на дебат за трансформацията на енергийния пазар, той беше оставен да прашасва в шкафовете на ведомството.

Това донякъде е разбираемо, тъй като докладът, на който се възлагаха толкова надежди, не дава отговори, а само задава рамката на бъдещите промени. Резюме от него беше публикувано в края на миналата седмица от Министерството на енергетиката, а на заинтересованите страни бяха дадени две седмици за коментари по него. Очаквано обаче те са доста критични.

"Докладът на Световната банка създаде рамка за реформи, но не е детайлно разработен, така че да предложи законови промени, които са необходими за либерализацията на електроенергийния пазар", коментира Иванка Диловска от Института за енергиен мениджмънт. На същото мнение е и Иван Хиновски, председател на Български енергиен и минен форум, според когото докладът е направен "проформа".

Кой ще плаща дефицита

Един от основните отговори, който докладът трябваше да даде, беше свързан с оздравяването на финансовото състояние на сектора, което въпреки предприетите до момента мерки е "твърде крехко", както се посочва в него. Благодарение на тях тарифният дефицит в системата (т.е. разликата между цените, на които НЕК купува електроенергията, и по-ниските регулирани цени, на които я продава), който започна да се трупа от 2011 г., за две години беше свит от рекордните 552 млн. лв. през 2014 г . до 71 млн. лв. през 2015 г. Според експертите на Световната банка към 2020 г. този дефицит може да бъде преодолян и дори ще бъдат реализирани "скромни печалби".

Въпреки подобрението натрупаният дефицит в НЕК се изчислява към края на 2015 г. на 1.9 млрд. лв. Част от него беше финансиран с неплащане на задълженията на НЕК към доставчици, които по-късно бяха погасявани със заеми от Българския енергиен холдинг. В края на същия период просрочията бяха достигнали 1.3 млрд. лв., като сумата не беше по-голяма единствено заради налетите от БЕХ пари през 2013 г. За целта през същата година беше емитирана емисия от облигации за 500 млн. евро, които иначе бяха формално обявени като нужни за нови инвестиции. През 2016 г. беше пласирана нова емисия облигации за 550 млн. евро, с които през същата година бяха погасени задълженията на НЕК към ТЕЦ AES "Гълъбово" и "КонтурГлобал Марица-изток 3".

Тези операции обаче само закрепват положението в НЕК и преоформят дефицитите в дългове. В доклада на Световната банка, кой знае защо, не се споменава и държавната помощ от 1.2 млрд. лв., които бяха отпуснати от държавния бюджет, за да може НЕК да плати задълженията си по загубеното арбитражно дело за "Белене".

Всички тези задължения обаче трябва да се плащат. Световната банка не предлага нищо революционно, като тези мерки всъщност се обсъждат в България още от 2013 г., когато служебното правителство на Марин Райков публикува първия публичен подробен анализ на енергийната система - държавно гарантиране на заемите за БЕХ, така че да се намалят разходите по тях, и плавно увеличение на цената на електроенергията.

Според Световната банка двата заема на БЕХ трябва да бъдат рефинансирани при по-ниски лихви, което може да стане с предоставянето на държавни гаранции. В момента лихвите по двете облигации са съответно 4.250% и 4.875%. "Въпросът защо облигационните заеми са емитирани с толкова висока лихва плаче за прокурорска проверка. Тези лихви са по-високи от тези на държавните ценни книжа, което значи, че БЕХ е можело да емитира тази сума със заем от бюджета", коментира Хиновски. Всъщност причината за високите лихви е отказът на бившия финансов министър Владислав Горанов да предостави държавна гаранция за втората емисия, тъй като в този период имаше опасения, че още една българската банка трябва да бъде спасявана. Евентуалното рефинансиране на задълженията с по-дълъг срок и на изплащане и държавна гаранция може да спести допълнително на БЕХ и НЕК около 100 млн. годишно за период от пет години. Въпреки че това е съществен резултат, той е безкрайно недостатъчен, за да погаси натрупаните дефицити.

Друга мярка, която се предлага, е увеличение на цена задължение към обществото с по 5% през следващите три години, което ще увеличава крайната цена на електроенергията с около 2%. Макар подобни числа на пръв поглед да не изглеждат стряскащи, към тях трябва да се добавят и всички останали фактори, които биха увеличили допълнително цената, като годишната инфлация или неминуемите искания за увеличение на останалите участници по веригата – от производители до разпределителни дружества и снабдители.

Според председателя на Българска федерация на индустриалните енергийни консуматори Константин Стаменов намаляването на дефицита не може да става за сметка на крайната цена, а трябва да се търсят допълнителни резерви в дружествата, тъй като със сигурност има такива. На същото мнение е и Хиновски, като по думите му държавата има дълг към НЕК за направените от нея разходи за публични проекти като пътища, язовирни стени и др., които са на стойност 1.4 млрд. лв., които, ако бъдат върнати, ще решат голяма част от проблемите на сектора. Последното обаче би означавало трансфер от всички данъкоплатци.

Към нов пазарен модел

Основната задача на Световната банка беше да представи модел как пазарът на електроенергия в България да бъде напълно либерализиран. Най-съществената стъпка в тази посока е трансформирането на дългосрочните договори за възобновяема енергия, високоенергийно производство и тези с двете американски централи ТЕЦ "AES Гълъбово" и ТЕЦ "КонтурГлобал Марица-изток 3". За целта се предлага да бъдат използвани така наречените договори за разлика.

Идеята е енергията, която в момента се изкупува задължително от НЕК, да се продава на борсата, а разликата до цените по вече сключените договори да се плаща от фонд "Сигурност на електроенергийната система". Подобен модел вече се прилага за възобновяемата енергия в Германия, а във Великобритания се предвижда за новите ядрени централи. "Самата идея за въвеждане на договори за разлика за подпомагането на лигнитни централи е неправилна", коментира в своя статия Костадин Сирлещов от CMS. Най-малкото тoва означава, че България трябва да иска специално разрешение за това от Европейската комисия. Според Меглена Русинова, председател на Българска фотоволтаична асоциация, договорите за разлика са утвърден механизъм, който при спазването на третия енергиен пакет ще стимулира конкуренцията, което ще има положителен ефект за крайните потребители. Освен това има вече утвърдени техники, които да стимулират производителите - разликата до преференциалната цена се определя на базата на пазарните цени, т.е., ако производител продаде по-евтино от текущата цена - губи, ако продаде по-скъпо - печели.

За да се стигне изобщо до тези промени обаче, е важно в България да има работещ борсов пазар. "В момента борсата не може да предложи адекватна референтна цена поради ниската си ликвидност. Точно затова обединението със съседните пазари трябва да е предшестваща стъпка, която трябва да е приоритет за политиците", коментира Диловска. Това обединение според изпълнителния директор на енергийната борса Константин Константинов трябва да се случи до края на тази година, което ще увеличи нейната ликвидност. Все още обаче не е ясно кога борсата ще бъде извадена от структурата на БЕХ и ще премине към Министерството на финансите, което според споразумението с ЕК трябваше да стане до средата на миналата година.

Ако се следва моделът, предложен от Световната банка, държавните производители на енергия АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица-изток 2" и НЕК трябва да започнат да продават енергията си изцяло на борсата. Това означава освен дневните и почасовите сделки, които предстои да бъдат въведени, централите да се задължат да сключват и дългосрочни сделки през борсата. Подобна платформа вече е факт, но според Мартин Георгиев, председател на Асоциацията на търговците на електроенергия в България, това ще намали конкуренцията на пазара, тъй като ще ограничи каналите за търговия. Основният мотив на Световната банка за подобна стъпка пък е, че това ще помогне на прозрачността на тези сделки.

От Световната банка препоръчват също електроразпределителните дружества и Електроенергийният системен оператор да започнат да купуват част от енергията за технологични загуби от борсата, а друга част - чрез дългосрочни търгове. Това е съвсем логична стъпка, като се има предвид, че в момента тази енергия се купува от АЕЦ "Козлодуй" на двойно по-ниска цена от пазарната. Както от самата банка признават, тази мярка ще има негативен ефект върху финансовите потоци в сектора. От ЧЕЗ, която е най-голямото електроразпределително дружество в България, не пожелаха да коментират как това би се отразило на финансовото им състояние.

В общи линии докладът на Световната банка представя отдавна известни данни и предложения, имайки единствено предимството да идва от по-престижна институция. Тепърва ще трябва да се водят дебати как ще се трансформира енергийният пазар, изготвянето на законодателната рамка в тази посока обаче едва ли ще е по силите на това правителство.

Как ще бъдат защитени потребителите

Един от важните елементи пред либерализирането на енергийния пазар е как ще бъдат защитени енергийно уязвимите потребители. Според Световната банка в България има 440 хил. домакинства с ниски доходи, чиито достъп до услугата може да бъде застрашен при увеличение на цените на електроенергията. В същото време действащите програми за социално подпомагане обхващат само 14% от бедните домакинства, се посочва в доклада. Предложената вече социална тарифа от министерство на енергетиката за тези потребители би смекчила само частично ефекта от поскъпването на тока. Причината е, че нейният размер както и хората, които ще обхване ще бъдат ограничени.

За това от Световната банка предлагат отпадането на регулираните цени да става постепенно. Това означава първоначално 50% от цената да се определя на пазарен принцип докато регулираната част не отпадне напълно. В доклада не се посочва за какъв период трябва да стане това. В него обаче се препоръчва да бъде проведена информационна кампания за правата на потребителите на свободния пазар, нещо което министерство на енергетиката стартираха през 2015 г., но оставиха на заден план през миналата година.

По отношение на уязвимите потребители единствената по-конкретна мярка, която се предлага, е да се разшири обхватът на домакинствата, които могат да ползват помощи, и да се създадат допълнителни мерки, като например насочване на националната програма за саниране към домакинства с ниски доходи. От банката предлагат също да се увеличи прагът на потребление, при който могат да се ползват целеви помощи от 150 на 250 киловатчаса на месец.

Докладът не е детайлно разработен

Иванка Диловска – Институт за енергиен мениджмънт

Докладът на Световната банка създаде рамка за реформи, но не е детайлно разработен, така че да предложи законови промени, които са необходими за либерализацията на електроенергийния пазар.

Докладът казва, че трябва да бъде покрит финансовият дефицит в НЕК чрез предоставяне на държавна гаранция и рефинансиране на вече получените заеми. Ако бъде постигнат изобщо консенсус за подобни действия, това е дълъг процес, тъй като сумата не е малка. Към нея трябва да се добави и сумата, която беше платена за АЕЦ "Белене", която също трябва да бъде върната до пет години.

Идеята за трансформация на дългосрочните договори на двете американски централи и договорите на ВЕИ-тата в договори за разлика също е сложен процес, който ще отнеме много време. За целта е важно да бъде определена адекватна референтна цена, която е елемент от тези договори за разлика. В момента обаче борсата не може да предложи адекватна референтна цена поради ниската си ликвидност. Точно затова обединението със съседните пазари трябва да е предшестваща стъпка, която трябва да е приоритет за политиците.

Редица проблеми са неглижирани

Иван Хиновски, председател на Български енергиен и минен форум

Това е доклад, който е правен "проформа", и редица проблеми не са анализирани в дълбочина и дори са неглижирани. Част от мерките са разумни и неизбежни, други са спорни, за редица въпроси изобщо не са разгледани. Програмата за постепенното намаляване на регулирания пазар е разумна. Те обаче говорят за разширена схема за подпомагане на потребителите, която е недопустима по смисъла на електрическата директива. Недопустимо е Световната банка да предлага такава схема на оздравяване, при която всички последствия от оздравяването на сектора да се носят от крайните потребители. Те говорят за ръст на крайната цена от 2% на година без отчитане на инфлационното ниво и без да се отчитат вътрешните резерви на системата. Пропуск на Световната банка е да не се вгледат в структурата на енергийните дружества и най-вече НЕК с неговите четири лицензии.

В доклада има нeясни предложения

Мартин Георгиев, председател на Асоциацията на търговците на електроенергия в България

Това, което най-много ни притеснява в доклада, е, че се предлага държавните централи да извършват всичките си продажби на електроенергия през борсата. Те обаче произвеждат над 85% от енергията в страната. Според нас такова ограничение ще намали конкуренцията на пазара и избора на канал за търговия.

Обединението на електроенергийните пазари със сигурност е нещо, към което се движим. Това, което ни притеснява в доклада на Световната банка, е неясното предложение за внос и износ, което не е добре обяснено. Подобни зони се прилагат само при държави, в които има специфични географски условия или електроенергийната им мрежа не е свързана с тази на съседните, като балтийските страни.