Лекарският съюз одобри проектодоговор със здравната каса
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Лекарският съюз одобри проектодоговор със здравната каса

"Разпределението на бюджетите по районните каси ще е на база тримесечие, а не месец за месец. Така болниците ще бъдат в почти безлимитно състояние", коментира д-р Венцислав Грозев, председател на лекарския съюз

Лекарският съюз одобри проектодоговор със здравната каса

Десислава Николова
14148 прочитания

"Разпределението на бюджетите по районните каси ще е на база тримесечие, а не месец за месец. Така болниците ще бъдат в почти безлимитно състояние", коментира д-р Венцислав Грозев, председател на лекарския съюз

© Юлия Лазарова


От 1 април пръстови отпечатъци няма да се взимат.

За разлика от предишната година, в която лекарите отказаха да подпишат Национален рамков договор (НРД) със здравната каса за цените и обемите медицинска помощ и касата им наложи едностранен договор, който не ги устройваше, през тази година договор ще има. С документа се разпределят 1.613 млрд. лв. за болниците, 200 млн. лв. за личните лекари и още около 300 млн. лв. за прегледи при лекари специалисти и лабораторни изследвания, които идват от здравните вноски на хората.

Съборът на Българския лекарски съюз (БЛС) одобри с 219 гласа "за", срещу 34 "против" и девет "въздържали се" проекта и натовари управителния си съвет да подпише документа. Промените спрямо миналата година са съществени – увеличават се цените за прегледи при личните лекари и при специалистите в извънболничната помощ, расте заплащането за някои лабораторни изследвания, а при болниците ще се покрива дейност на стойност 136.5 млн. лв. месечно и лимитите за прием по клиники и отделения вече няма да са на месечна база. Така, ако през единия месец болницата приеме по-малко пациенти от вана за плащане от касата, през следващия няма да е длъжна да приеме същия брой болни, а ще може да разпределя бюджета си в рамките на три месеца и да приема всички, които се нуждаят.

През миналата година БЛС отказа да подпише договор заради въвеждането на пръстовия отпечатък с наредба. През тази текстът за отпечатъка е отпаднал от рамковия договор. Преди договарянето от здравната каса обявиха, че няма да го въвеждат в извънболничната помощ, защото нямат капацитет да обработват толкова много заявки, вземането на отпечатъци ще забави прегледите и ще натовари лекарите с около 30 млн. лв. разходи. В самия проектодоговор липсва текст и за вземане на пръстов отпечатък в болниците и ако той бъде подписан, от 1 април отпечатъци няма да се взимат.

Без глоби за пациенти извън нормата

Личните лекари получиха увеличение на заплащането си още в началото на годината, тъй като се договориха с касата и тогавашния здравен министър Петър Москов. Нарастването на бюджета е с 13 млн. лв. В проекта за НРД е записано, че нарастват средствата за прегледи и при лекарите специалисти. Профилактичният преглед се повишава от 9 на 12 лв., първичният – от 19 на 20 лв., увеличават се с по два лева медицинската експертиза и първоначалният преглед от физиотерапевт – и двете от 5 на 7 лв.

В закона обаче все още е записано, че личните лекари ще бъдат глобявани, ако пациентите им не са постигнали нормални нива на кръвно налягане и кръвна захар. Тъй като джипитата поискаха да наблюдават множество тежки болни, например с инфаркти и захарен диабет, бяха подготвени изисквания към тях за пациентите им. Част от болните обаче нямат добри стойности, защото не си взимат редовно лекарствата, нямат пари за тях, заболяването е трудно контролируемо или самите пациенти са недисциплинирани. БЛС търсеше дълго време начин лекарите да не бъдат глобявани, когато стойностите не зависят от тях. В НРД ще бъде записано, че ако лекарят е назначил консултации, лабораторни изследвания, сменил е терапията и е следил пациента, той няма да бъде глобен, ако болният не иска да се лекува по някаква причина.

Парите за болниците – същите

През 2017 г. ще бъдат платени 1.613 млрд. лв. за болнична помощ, както и през 2016 г. Това означава по 133.2 млн. лв. за болнична помощ през месеците от април до ноември. Средно за месец през тази година ще бъдат платени 136.5 млн. лв., като в тези средства са включени повече пари през първите месеци и 19 млн. лв. за заплащане на надлимитната дейност от миналата година.

"Разпределението на бюджетите по районните каси ще е на база тримесечие, чрез което ще се избегне миналогодишната ситуация на определяне месец за месец и поставянето на болниците в ситуация на низходяща спирала. Така болниците ще бъдат в почти безлимитно състояние", коментира д-р Венцислав Грозев. Ако клиниките надхвърлят и тези средства, лекарите отново ще преговарят със здравната каса, но няма да се прилагат административни методи като автоматично намаляване на цените на клиничните пътеки и на средствата за клиниките.
БЛС е получил уверение, че средствата от надсъбрани здравни вноски ще се разпределят пропорционално заедно с надзорния съвет.

Освен това младите лекари ще могат да оперират и да се грижат за пациентите и да получават средства по клинични пътеки. Досега това не се плащаше от НЗОК.

Увеличение на цените е предвидено само за някои клинични пътеки с много ниски цени, като те ще бъдат преразпределени от други с по-високи.

Дълговете на държавните и общински болници са над 500 млн. лв.

Задълженията на държавните и общинските болници са достигнали 509 млн. лв. в края на 2016 г. и на общите си събрания те трябва да представят оздравителни планове, съобщи Любомир Гайдов, заместник-министър на здравеопазването. Дълговете само на държавните клиники са 417.4 млн. лв., като 150 от тях са просрочени. Почти половината от задълженията на общинските лечебни заведения са просрочени – 42.2 млн. лв. от общо 91.6 млн. лв. Министерството смята, че управлението на държавните клиники е лошо и ще продължи да извършва смени в бордовете и на директорите. Причината е, че средствата, които клиниките получават, са се увеличили, а задълженията растат, вместо да намаляват. През 2012 г. дълговете на държавните болници са били 297 млн., а през 2015 г. са достигнали 386 млн. лв.

Предстоящи рокади в лекарствената агенция

Здравното министерство обмисля смени в ръководството на секторния регулатор – Изпълнителната агенция по лекарствата, която отговаря за производството и търговията с лекарства, клиничните проучвания, медицинските изделия и кръвните продукти. Според сайта clinica.bg бъдещият директор ще бъде Боян Доганов, който е бил главен секретар на здравната каса по времето, когато я е управлявал сегашният министър Илко Семерджиев. Освен това Доганов е съосновател и консултант на Международния институт по здравеопазване, чийто основател и почетен председател е Семерджиев. Проблемът с кандидатурата му е, че Доганов притежава фирми за регистрация на лекарства, за клинични проучвания, превод на медицинска документация, логистика и обучение и негови клиенти са множество фармацевтични компании, което би било конфликт на интереси. Един от предишните директори беше сменен само защото съпругата му беше висш служител в компания на Марешки. В същото време Доганов е бил назначен в края на миналата година за председател на Комисията по етика за многоцентрови изпитвания, която разрешава клиничните проучвания. Той е там като представител на фирмата си за медицинска документация, което пък е в нарушение на регламента за клиничните изпитвания на лекарства, според които комисията трябва да не оставя съмнение за безпристрастност.

За главен секретар се подготвя Любомир Чипилски, дългогодишен служител на фармацевтичния концерн Sanofi, който в момента работи в агенцията по медицински одит. Той е бил главен секретар на лекарствената агенция при предишното управление на Семерджиев.
От 1 април пръстови отпечатъци няма да се взимат.

За разлика от предишната година, в която лекарите отказаха да подпишат Национален рамков договор (НРД) със здравната каса за цените и обемите медицинска помощ и касата им наложи едностранен договор, който не ги устройваше, през тази година договор ще има. С документа се разпределят 1.613 млрд. лв. за болниците, 200 млн. лв. за личните лекари и още около 300 млн. лв. за прегледи при лекари специалисти и лабораторни изследвания, които идват от здравните вноски на хората.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK