Първи 534 млн. лв. потеглят към кредиторите на КТБ
Над половината от сумата е била налична при отнемането на лиценза на банката, а не е резултат от работата на синдиците


Най-важното от света на личните финанси, пазарите и управлението на спестяванията.
Над две години след като лицензът на КТБ бе отнет и гарантираните вложители получиха парите си, поне частично това ще се случи и с останалите кредитори на банката. В петък, 24 февруари, синдиците на КТБ публикуваха в Търговския регистър първата си частична сметка за разпределение на събраното досега (тук е оригиналният файл в pdf, а тук в xls). От нея става ясно, че наличната сума е 570 млн. лв. От нея 534 млн. лв. са определени за разпределение между 7022 кредитори, а останалите са заделени за спорни вземания, за които текат съдебни дела.

Огромната част от сумата - малко над 409 млн. лв., ще отиде във Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ), който след като изплати по до 196 хил. лв. на вложителите, стана най-големият кредитор на КТБ с около 3.7 млрд. лв.
Така равносметката досега е, че синдиците не са увеличили кой знае колко сумата на масата на несъстоятелността (преди отнемането на лиценза към септември 2014 г. в КТБ има 367 млн. лв. кеш), а кредиторите на банката ще получат по едва по 11.05% от одобрените си вземания.
В опит да парират основателните критики часове преди излизането на сметката синдиците публикуваха съобщение, в което те заявяват, че сумата е 40% от оценката на активите към обявяването на КТБ в несъстоятелност (1.378 млрд. лв.) и техните усилия трябва да се съпоставят с тази сума. Това и директно означава, че нито ФГВБ, нито останалите кредитори трябва да разчитат на нещо много съществено повече. При затварянето на КТБ тя имаше над 5.5 млрд. лв. депозити, а декларираните от нея активи бяха близо 7 млрд. лв.
Кой още ще взема по много
Извън фонда сред големите получатели на по-съществени суми личат основно доста имена на държавни дружества. Това е и донякъде обяснимо, тъй като повечето големи вложители още преди отнемането на лиценза при квесторите на КТБ успяха да спасят съществени части от вземанията си чрез цесии с кредитополучатели на банката и последвали прихващания. Въпреки че и няколко държавни дружества сключваха такива сделки, като цяло спорната практика, достигнала обем от 850 млн. лв., беше избягвана. Сега много от тези сделки са оспорвани в съда от синдиците на КТБ.
Първата е близка до ДПС компания, участвала в изграждането на водния цикъл на Кърджали в консорциуми с "Кристална вода" (свързана с Румен Гайтански-Вълка) и тогава свързаните с КТБ "Интегрирани пътни системи" и "Инфраструктурна компания". Като основание за обезпеченото й вземане са посочени документи от два месеца преди затварянето на КТБ - договор за срочен заем от 4.4.2014 г. и особен залог на вземания, вписан ден по-късно.
"Аполо инженеринг" е търговец на оръжие, чийто оборот изненадващо се изстреля през 2015 г. до 380 млн. лв. Тя е собственост на иракчанин с български документи. В същото време обаче компанията се обслужва юридически от адвокат, работещ за "Химимпорт" - Велислава Балтова. Има косвени връзки и с други лица, близки до холдинга. Дружеството е успяло да изпревари останалите кредитори благодарение на сключен договор за срочен заем от далечния 1 юли 2009 г., като е вписан договор за залог на вземания на 7 юни 2014 г. Или само 13 дни преди поставянето на КТБ под специален надзор.
Тя така си беше
Часове преди излизането на сметката късно в петък синдиците на КТБ Ангел Донов и Кристи Маринова излязоха с обяснително изявление, което да тушира реакциите на "лица, които съвсем преднамерено ще продължат да "грешат" в изчисленията си, когато определят сумата като процент от активите на КТБ". Според тях меродавното число е 40% и те ще се аргументират с факти за разлика "голословните твърдения на лица, търсещи евтина сензация и възможност за медийна изява".
По този начин двамата синдици влизат в колизия с практически всички анализатори по темата, като навсякъде по света нормата на възстановявне (recovery rate) на активи на проблемна институция се изчислява именно спрямо стойността им, преди да са начислени всички обезценки. В последното си интервю по темата за "Капитал" и доскорошният финансов министър Владислав Горанов, в чиито мандат бяха назначени синдиците, говореше за 10% възстановявне на активите. Едно от първите действия след сформирането на кабинета "Борисов 2" беше смяната на председателя на ФГВБ, който води процеса по несъстоятелност и контролира и избира синдиците.
"Следва да се отбележи, че при състоянието на КТБ АД, което е установено по професионален начин и от няколко български и международни одитни компании, невъзстановимостта на огромната част от активите е неизбежна", констатират още синдиците.
Като ясно доказателство за лошото състояние на активите те посочват и "липсата на интерес от страна на други български или чуждестранни банки за купуване на банката като цяло предприятие или пък на части от кредитния й портфейл, който по оценка на одиторските компании в огромната си част е обезценен и невъзстановим". Досега не е известно да е била отправяна покана или публична процедура в опит да се продаде КТБ като цяло предприятие.
Не бяхме ние
В защита на своята теза Донов и Маринова изтъкват още и наказателните дела за нарушения и злоупотреби в КТБ, както и периодът на квестурата, когато заради осчетоводените много прихващания са освободени множество обезпечения, с което е увредена масата на несъстоятелността. Сред другите им аргументи са още бавните съдебни процедури, като по много от тях се прилагат специално променените за фалита на КТБ закони, по които няма съдебна практика.
Двамата отхвърлят обвиненията, че са допуснали "вторично разграбване" със селективни обяснения по някои от казусите, където най-често са обвинявани - централата на КТБ, БТК, "Техномаркет", "Дунарит" и "Авионамс".
Друга нова информация от тях на фона публични критики при липса на отчети и информация е, че разноските по несъстоятелността за последните две години са "само 5% от събраната до настоящия момент сума в масата на несъстоятелността". Те са отишли за международни компании, работили за КТБ, съдебни такси, адвокатски разноски, поддръжка на сгради, разходи за комунални услуги, възнаграждения на служители, охрана и опазване имуществото на банката. Ако приемем, че сега разпределяните 570 млн. лв. са останалото след тези такси, това означава 30 млн. лв.
14 коментара
Значи даже не могат да изплатят активите, притежавани след затварянето на банката?!
Ами да се разпродадат/национализират БТК/ Виваком, Булгартабак, Техномаркет, както и останалите активи закупени с крадените пари от тандема Пеевски Василев и да се върнат парите на кредиторите. В съседна Сърбия как национализираха на Ковачки фирмата, как отнеха на ТИМ-аджийската банка лиценза ... Само ние си ги търпим да ни крадат безнаказано!
Едва ли ще има повече... благодарение на Бойко, Съкровището на Бойко- Влади Горанов, Пеевски, БНБ и изпълнителите
До коментар [#2] от "Milen Stefanov":
Струва ми се, че не разбираш много от икономика като ти гледам примерите. Или ти си я разбираш по социалистическия модел, всичко държавно колкото и да е лошо е по-хубаво от гадните капиталисти. Хайде моля ти се без повече национализации, нагледахме се достатъчно.
Ама не е лошо да кажат и какво ще става с банка Виктория?????
Или и там ще даваме заплати докато свършат парите????
Тама борда на директорите е от 5 човека, ще кажеш че имат обем на работа колкото Дойче Банк :)
Или понеже са наши хора ще ги държим да лапкат колкото се може по дъллго ;)
До коментар [#4] от "nikivan":
Не знам коя икономика е социалистическа и коя капиталистическа, но това, което става ( май даже вече стана) с печатницата на Пеевски, нещата около Виваком се нуждае от някакво обяснение от страна на синдиците.
По принцип, особено когато става дума за синдиците на КТБ, аз мисля, че е редно още при тяхното назначаване да се заложат някакви планирани действия и в резултат някакви постъпления.
А какво се случва, минават години и се оказва, че те "събират" по-малко от наличното при фалита, но естествено не пропускат да се възнаградят ( бих казал щедро:)) за труда си.
До коментар [#5] от "ivan13":
Че те не я ли продадоха? Тоест кредитния й портфейл?
Каквото можа - окраде се...
Ще раздадем сега по едни трохи... и кой от къде е...
За взломни кражби може да лежиш 10 години...
Като откраднеш 4 милиарда лева - викат ти "браво, глей къф тарикат"!
До коментар [#7] от "t_":
По голямата част от портофейла го продадоха. Останаха проблемните.
И за тях държат 5 човека в борда и още 50 човека персонал :)
500000 заплати на месец си заминават ей така за нищо
И всеки си мълчи взимат си заплатките и така до кога????
Ето, че накрая държавата ще си върне парите от КТБ. Тълкованията колко много сме изгубили от срутването на тази пирамида, са само в сънищата на Цветан Василев.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.