Сериозните идеологически, политически и геостратегически различия между водещите партии ги прави силно несъвместими, а базирана на подобна основа коалиция би била крайно неустойчива. В този смисъл парламент, съставен единствено от първите пет формации, ще е сериозно изпитание за тези, които получат мандат за съставяне на правителство."

Дясноцентристко правителство биха подкрепили 36% от запитаните, а лявоцентристко - 29% (покачване с два процентни пункта спрямо януари 2017 г). Голяма коалиция се харесва едва на 5%. Патриотите са приемлив партньор за ГЕРБ според 12%, а двойно по-малко - 6%, мислят, че комбинацията БСП - Обединени патриоти ще е работеща (намаление с два процентни пункта в сравнение с януари 2017 г).

Това са част от изводите на социолозите от "Алфа Рисърч", които публикуваха изследването в понеделник. От агенцията правят уточнение, че проучването е направено преди решението на Конституционния съд да отмени санкциите за негласуващите, както и че данните са на база на реално живеещите в България.

Спрямо месец януари има лек ръст на заявилите, че ще гласуват - общо 66%, 11.2% твърдят, че няма да го направят, а 22% се колебаят. Ако решението на Конституционния съд не се отрази на тази нагласа, на 26 март до урните ще отидат около 3.7 млн. избиратели, изчисляват от агенцията, като припомнят, че на първия тур на президентските избори гласуваха 3.9 млн. българи.

Малко повече от половината - 53.7%, вече са определили за кого ще пуснат бюлетина, но близо четвърт от анкетираните не са. Пред БНТ Боряна Димитрова каза, че по това време на кампанията процентите на избирателите без фаворит са сходни през годините назад - между 24% и 30%, като обикновено са в горната граница, когато се появяват нови партии.

Пет плюс една формации в парламента

Сред избралите вече за кого ще гласуват предпочитанията се разпределят така - 31.5% за ГЕРБ, 29.6% за БСП, 10.8% за Обединените патриоти. ДПС е четвъртата партия с 6.8%, а "Воля" - с 5.7%. Реформаторският блок получава 3.9%.

Заради поляризацията на обществото и високата емоционална стилистика вниманието се фокусира върху БСП и ГЕРБ и това най-вероятно ще им донесе допълнителни гласове, твърди Димитрова. В сравнение с януари ГЕРБ има лек спад, като губи по-съществено средните поколения. Обратно, БСП бележи лек ръст, укрепвайки позициите си в най-малките населени места.

"Образованието, здравеопазването и доходите са новите магистрали", обобщи Боряна Димитрова пред БНТ. Социалистическата партия, която първа е лансирала обещания в тази посока, бележи пробив и печели симпатизанти. ГЕРБ обаче си възвръщат позициите в по-големите градове според нея.

Другото лице на социалните обещания е Веселин Марешки. "Докато БСП обещават вдигане на доходи, той залага на сваляне на цените, като двете формации се допълват", каза Димитрова. През януари "Воля" имаше 4.4% от електоралната подкрепа, а месец по-късно е с 5.7%. Все пак партията е пета в подреждането.

Обединените патриоти запазват третата си позиция във временната класация, но при тях има процеси, които могат да ерозират подкрепата им. Това засега личи по персоналния имидж на лидерите на коалицията, които губят по около пет пункта доверие, сочат данните на "Алфа Рисърч". Възможно е резултатът на коалицията да се доближи до този на ДПС и "Воля".

Резултатите на движението обикновено са по-високи от тези в предварителните сондажи, защото избирателите му не са склонни да декларират нагласите си. Не е отчетен и евентуалният ефект, който би имала партията ДОСТ на бившия лидер на ДПС Лютви Местан. По-високата активност ще се отрази негативно и на двете.

Разнообразието вдясно

Разнообразието вдясно може да окаже голямо значение за крайния резултат на изборите. Ако БСП и ГЕРБ прескочат границата на ожесточеното противопоставяне с прекомерна агресивност, взаимни обвинения и компромати, това може да стимулира повече хора да се обърнат към по- малките партии. Към този ефект трябва да се прибавят и онези 25% от избирателите, които все още не са решили за кого ще гласуват.

Най-близо до бариерата е Реформаторският блок, и то без да се отчита присъединяването към коалицията на "Глас народен" на Светослав Витков - партия, печелила неведнъж повече от 1% от гласоподавателите.

Коалицията "Движение Да, България" стартира кампанията с 2.6%, а "Нова република" с 1.5% от решилите да гласуват. Авансът на "Да, България" се дължи основно на по-добри позиции сред най-младите поколения, а предизвикателството пред тях е да постигнат по-висока мобилизация на симпатизантите си. "Нова република" има твърд и мобилизиран, но силно ограничен електорат", се посочва в анализа на "Алфа Рисърч".

Алтернативата вляво

Единствената алтернатива вляво, която изследването улавя, е коалицията между АБВ и "Движение 21", която тръгва в кампанията с приличните 2.9% от решилите да гласуват. Шансът пред нея е да привлече онези избиратели, които се определят като лявоцентристки с антистатукво нагласа, но пък те са и потенциалните гласоподаватели, избрали да пуснат в урните "Не подкрепям никого".