Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
2 27 фев 2017, 19:35, 20048 прочитания

Българските региони са сред най-неконкурентните в ЕС

Страната е една от държавите членки, в които разликата между столицата и останалите региони е най-силно изразена

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Българските региони са сред най-неконкурентните в ЕС

Преглед на оригинала

Автор: Капитал
Пет от шестте български региона са и сред десетте най-бедни в ЕС, като Северозападен, Южен централен и Северен централен са на последните три места според БВП на човек от населението.
Българският Северозападен регион е един от десетте най-нискоконкурентни региона в Европейския съюз (ЕС). Това показват данните от публикувания в понеделник от Европейската комисия "Индекс за регионална конкурентоспособност за 2016 г." Според резултатите останалите региони в страната също са в долната част на подреждането, в което са включени общо 263 региона на ЕС, като най-високо между тях се класира Югозападният, който заема 207-а позиция. В челото на подреждането е Лондон и зоните около английската столица, а второто място си поделят регионът на графствата Бъркшър, Бъкингамшър и Оксфордшър и досегашният лидер – холандската провинция Утрехт.

Пет от шестте български региона са и сред десетте най-бедни в ЕС, като Северозападен, Южен централен и Северен централен са на последните три места в подреждането според брутен вътрешен продукт (БВП) на човек от населението.


Къде изоставаме

"Индексът за регионална конкурентоспособност" подрежда регионите в ЕС според способността им да предложат привлекателна и устойчива среда за предприятията и местното население. При класирането се отчитат 11 показателя, разделени в три основни групи – основни показатели, ефективност и иновации. В групата на основните показатели влизат категориите институции, макроикономическа стабилност, инфраструктура, здравеопазване и основно образование, които авторите на проучването определят като "основните ключови двигатели за всяка икономика". Българските региони се представят добре в категорията макроикономическа стабилност, но като цяло представянето им при останалите показатели в групата е около или под средното за 15-те региона с най-близък БВП на човек от населението.

В групата на показателите за ефективност се включват категориите "Образование, обучение и образование през целия живот", "Ефективност на пазара на труда" и "Размер на пазара". Представянето там е около средното за 15-те региона с най-сходно икономическо развитие, като най-сериозно изостава Северозападният, а по-значителни слабости, най-вече по линия на размера на пазара, са отчетени и при Югоизточния.



Показателите от група "Иновации" включват категориите "Технологична готовност", "Сложност на бизнеса" и "Иновации". И в тази група Северозападният изостава, особено по отношение на технологичната готовност, която е отчетена като слабост и при Югоизточния и Югозападния – като сравнението отново е спрямо 15-те региона с най-близък БВП на глава от населението. Югозападният регион обаче се представя над средното за групата си по отношение на иновациите, а Североизточният – при показателя за сложност на бизнеса.

Силата на столиците

Тазгодишното издание на проучването е трето след 2010 и 2013 г. и показва продължаващото силно представяне на столичните региони и на останалите региони със силно развити градски области и метрополни зони, които доминират челото на класирането. В северозападната част на ЕС влиянието на тези конкурентни региони се разпростира и върху значителна част от териториите около тях, като по този начин се подобрява конкурентоспособността и на съседните региони. В източните и южните страни членки обаче географската близост до столичен регион като че ли не оказва влияние в посока засилване на конкурентоспособността, отчитат авторите на изследването.

В сравнение с предишните две издания на "Индекса за регионална конкурентоспособност" Малта и някои от регионите във Франция, Германия, Швеция и Великобритания са подобрили представянето си, докато резултатите в Кипър и в някои региони в Гърция, Ирландия, а наскоро и в Холандия се влошават. В дъното на подреждането са отвъдморският регион на Френска Гвиана, югоизточният регион на Румъния, два гръцки региона (Източна Македония, Тракия и Стереа Елада) и българският Северозападен регион.

В източната част на ЕС отчетените равнища на конкурентоспособност като цяло остават непроменени, посочват анализаторите от ЕК. Резултатите показват, че в основната си част тези равнища са сред най-ниските в ЕС (виж картата или интерактивната визуализация на този линк).

В доклада се посочва още, че в някои държави членки, сред които и България, разликата между столицата и останалите региони е особено изразена. В тази група са и страни като Румъния, Гърция, Словакия и Франция. Като цяло подобни големи различия са повод за притеснение, тъй като водят до голямо напрежение върху столичния регион, докато някои от ресурсите на останалите региони може да останат недооползотворени, отбелязват авторите на проучването.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Зам.-министърът на екологията и братята Атанас и Пламен Бобокови вече са обвиняеми Зам.-министърът на екологията и братята Атанас и Пламен Бобокови вече са обвиняеми

Според прокуратурата в организираната престъпна група влизат 10 души, за 4 от тях е поискан постоянен арест

30 май 2020, 1670 прочитания

България получава 5 пъти повече пари за енергийния преход. Какво следва от това? 1 България получава 5 пъти повече пари за енергийния преход. Какво следва от това?

От 458 млн. евро субсидията ще се повиши на 2.69 млрд. евро, но възможностите за използването на тези средства са ограничени

30 май 2020, 1668 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Пътната агенция продължава с проверките на тунелите

Директор в агенцията е привлечен към наказателна отговорност заради трагичния инцидент в тунел "Ечемишка"

Още от Капитал
Трудното събуждане на трудовия пазар

Кризата покрай епидемията от коронавирус удари много бизнеси и остави десетки хиляди хора без работа

Финaнсови играчки за деца

Банките отдавна имат предложения за разплащания за най-малките, но в сегмента навлизат и финтех компании

Борсово V-ъзстановяване

След резкия спад дойде и бърз ръст на индексите, но те все още са под историческите си върхове от февруари

Новият син папа

Наско Сираков няма финансовия ресурс да издържа "Левски", но разполага с доверието на феновете

Ако това е чалга – аз съм "за"

Защо Мила Роберт е явление на попкултурната сцена в България

Кино: "Пералнята"

Тайният живот на парите в черна комедия от Содърбърг

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10