Междувременно "Капитал" научи, че следовател Каменички е завел и наказателно дело от частен характер срещу зам.-главния прокурор, което е образувано в Районния съд в Шумен, където е станал скандалът - защото, по думите му, именно в този град Сарафов е оказвал натиск върху разследващите. Информацията за заведеното дело беше потвърдена от съда.

По-рано днес стана известно, че има и други жалби срещу Сарафов по повод на същия случай. Румяна Арнаудова, говорител на главния прокурор и ръководител на Специализираното звено "Антикорупция", заяви пред журналисти, че по жалбата на деветима следователи от Националната следствена служба, подадена до директора на службата, е била образувана проверка на етичните комисии към Върховната касационна прокуратура и към следствието.

Другите две институции, които имат мандат да следят за нарушения на магистратската етика - Висшият съдебен съвет и Инспекторатът към него, запазват пълно мълчание по казуса, което не е учудващо доколкото те са доминирани от близки до ръководството на прокуратурата и подкрепящите го политически и икономически кръгове, които стоят и зад Борислав Сарафов.

Казусът поставя интересен проблем за рамките на функционалния имунитет на магистратите и неговата приложимост. Действително, чл. 132 от Конституцията гласи, че "при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер". Въпросът е какво е съдържанието на служебните действия в този контекст и има ли ограничения за начина, по който един висшестоящ прокурор изразява професионалната си позиция за действията на своя подчинен по служба. Служебният разговор и прокурорските указания също подлежат на правила и ограничения, включително и на ограниченията на чл. 10, ал. 2 от Европейската конвенция по правата на човека, според който свободата на изразяване се преценява при съобразяване на необходимите баланси за защитата на здравето и морала, както и на репутацията или правата на другите, за предотвратяване разкриването на информация, получена доверително, или за гарантиране авторитета и безпристрастността на правосъдието.

Другояче казано, необходимостта един прокурор да изпълнява служебните си задължения по наблюдаване на определено разследване по никакъв начин не може да включва арогантно, вулгарно, обидно или по друг начин непристойно изразяване с реч или поведение. И не подлежи на защита с имунитет.

Интересно е, че съдебната практика вече се е произнасяла по сходна хипотеза по дело на съдия Румяна Ченалова срещу члена на ВСС Димитър Узунов за негови изказвания в рамките на заседание на съвета. "Членовете на ВСС носят отговорност за извършване на престъпление, когато речта изобщо не е свързана със служебните им правомощия (например – използването на вулгарни и неприлични изрази в хода на дебата, непристойно отнасяне към някого в рамките на междуличностен конфликт, което представлява обида или като хулиганска проява)... Когато речта е функционално свързана с изпълнение на служебните им задължения, членовете на ВСС следва да се съобразяват не само с основното си правомощие да защитават независимостта на съдебната власт, включително като не допускат накърняване на авторитета на отделните магистрати, но и с ограничението на свободата на изразяване по чл. 10 (2) ЕКПЧ. Във всеки отделен случай следва да се извършва преценка на конкретните обстоятелства, като се разграничават факти от становища (Prager and O. v. Austria). Същевременно обаче е необходимо и да бъдат разграничени случаите, в които членовете на съвета по служба обсъждат твърдения за неправомерно поведение и нарушения на работното място, като тази дискусия следва да бъде проведена без страх от наказание (G. v Moldova) в интерес на ефективната саморегулация на съдебната власт.", пише в мотивите на съда. Във всеки конкретен случай засегнатият магистрат следва да изложи твърдения, че използваните изрази и думи са обслужвали неслужебни цели и защо изказването не е било направено, за да удовлетвори служебни цели, пише още там.

Ако се съди по изложеното в исковата молба на съдия Каменички, би било любопитно как зам. главният прокурор Борислав Сарафов би защитил служебната целесъобразност на думите си пред следователите по делото за катастрофата в Хитрино - че цяла България знае, че те са безделници и деквалифицирани и мислят само за ишиас и лумбаго.