С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
3 2 мар 2017, 12:03, 12910 прочитания

Как станахме Facebook граждани

Мрежата промени из основи организирането на граждански каузи, протести и групи за натиск

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

Facebook държава

Te oще не знаят за истинската й сила

"Големите" в българската политика не проявяват въображение в използването на социалната мрежа, което дава шанс на мажоритарни кандидати и малки партии да пробият

...Над ней Facebook се синей

Повечето активно и работоспособно население на България е в социалната мрежа. Това вече променя обществения диалог, и дава безпрецедентни възможности за промяна на бизнес и политическите модели

Тъмният океан на завистта

Как социалните мрежи влияят на ежедневието и настроението ви

Глобалният базар и българските търговци

Facebook даде възможност на локални търговци да стигат до световна аудитория, но крие и много рискове за утвърдените брандове

"Социалните мрежи създадоха нови лидери на мнение, потребители, които се смятат за информационни хъбове със свои последователи и кръгове на влияние."

Илия Вълков, журналист и изследовател
"Веднъж влязъл в комуникационната среда на Facebook, потребителят постепенно се затваря в собственото си аз, в собствените си представи, предпочитания и предразсъдъци."

Павел Антонов, журналист и създател на гражданската мрежа "БлуЛинк"
"Няма ясна граница между онлайн и офлайн активизъм и следователно в България не може да се говори за професионални онлайн активисти. Още повече, че много от политически ангажираните дейци са придобили популярност следствие на участие в протести, изразяват своите възгледи като публични коментатори, а някои вече са и членове на политически партии."

Леа Вайсова, преподавател в Софийския университет
"С развитието на социалните мрежи значително се промени начинът, по който функционира гражданското общество."

Борис Бонев, "Спаси София"
Годината е 2010. Правителството на ГЕРБ предлага промени в Закона за електронните съобщения, които разрешават достъпа до разпечатки на мобилни разговори и интернет съобщения при разследване на престъпления. Започва самоорганизиране на граждани в социалните мрежи за протести пред парламента. Избухналото недоволство принуждава депутатите да приемат поправките със сериозни промени. Четири години по-късно журналистът Илия Вълков ще нарече това гражданско недоволство "първата голяма репетиция на интернет активистите" в книгата си "Комуникация на граждански движения".

Следващите години видяха все повече протести. Първо срещу шистовия газ, генномодифицираните организми и търговското споразумение ACTA, после срещу закона за горите. Недоволството срещу високите цени на тока свали кабинета "Борисов", а по-късно дойде и мащабната гражданска мобилизация срещу избирането на Делян Пеевски за председател на ДАНС и срещу кабинета "Орешарски". Във всеки един от тях социалната мрежа играеше все по-голяма роля. Мейлинг листите отстъпиха място на Facebook групите. Листовките в метрото - на онлайн поканите за събитие. Лозунгите - на хаштаговете. Разпространението на информация стана по-лесно от всякога, а заявяването на участие е само на един клик разстояние. Без гаранция за присъствие на живо, разбира се.


Социалната мрежа промени изоснови организирането на граждански каузи, протести и групи за натиск. Би могло да се спекулира, че Facebook е един от ключовите фактори за все по-голямата гражданска активност през последните години. Една от най-големите слабости на мрежата е и една от най-силните й страни - тя позволява лесното създаване на мрежи от съмишленици. Ако имаш добра идея, вече лесно можеш да я споделиш с много хора. Ако имаш лоша обаче - също. Facebook стана инструмент както за мобилизиране на автентична гражданска енергия, така и за лесна манипулация и радикализиране на големи групи хора. Първоначалният ентусиазъм е все още тук, но той вече върви ръка за ръка с рисковете на новите медии.

Граждани на е-площада

"В България гражданското общество с такива мащаби и разнообразие на практика не съществуваше до появата на първите Facebook групи и инициативи", смята Борис Бонев от "Спаси София", които за две години привличат над 33 хил. последователи в мрежата. Социалната мрежа дава публичност на инициативите на организацията, улеснява контактите й с активни граждани, събира идеи за подобрения на идеите им. Според Бонев лесното, безплатно и лично разпространение на информация позволява на организациите да предават своите послания без посредничеството на традиционните медии или реклами. Това има и негативна страна. "Тази достъпност и пренасищане с информация и каузи води до ефекта на заинтересования незаинтересован", казва Борис и дава пример с това, че огромната подкрепа онлайн не винаги се пренася в реалния живот. От опита на "Спаси София" едва 10% от заявилите, че ще присъстват на дадено събитие или протест, наистина отиват. "Това е сериозен проблем, тъй като създава измамно чувство за популярност и множествост, които остават само на думи и like-ове вместо на дела, коментира Бонев. Оттам следва и най-опасният резултат – измамното чувство за изпълнен обществен дълг."



"Facebook е бил винаги полезен за активистите, но сам не е достатъчен за постигане на обществена промяна", смята и журналистът Павел Антонов, който е сред създателите на мрежата за гражданско действие "БлуЛинк" - една от първите в Централна и Източна Европа, изцяло предназначени за виртуален обмен между граждански организации и активисти. За каузата срещу тютюнопушенето на обществени места - инициативата "България без дим", събира през 2010 г. хиляди подписи и огромна онлайн подкрепа. Всичко става истинско обаче, едва когато Павел и още десетина души се изправят пред парламента и застават пред камерите. "Facebook може да генерира впечатляващи бройки привърженици на една или друга кауза, но не дава реална представа за подкрепата и надеждността на съмишлениците - за това трябва реална комуникация с тях", смята активистът.

Ехо, има ли някой?

Павел Антонов разказва, че още при създаването на "БлуЛинк" през 1998 г. инициаторите на мрежата са си представяли тя да служи освен за обмен на информация и за по-добра координация и единодействие между активистите. Интернет е "златен шанс" за достигане до широка аудитория, до която медиите не дават достъп. Според Антонов обаче, Facebook по-естествено разделя, отколкото сдружава хората. "Веднъж влязъл в неговата комуникационна среда, потребителят постепенно се затваря в собственото си аз, в собствените си представи, предпочитания и предразсъдъци и се конфронтира с всичко, което не съответства на тях", коментира журналистът. Ако някой "приятел" е споделил различно мнение, той бързо може да бъде разприятелен. Ако във фийда ти се появи съобщение за кауза, която не подкрепяш, насреща е бутонът "не следвай". "Така се създава и тенденция за отчуждение и изолация, която отслабва колективните действия", коментира още Антонов.

Подобно наблюдение споделя и журналистът и изследовател Илия Вълков. "Вместо да развива диалога, мрежата разви разделението", смята той и допълва, че според него хората са загубили дори умението си да спорят, а социалните медии са засилили процеса на противопоставяне между различни групи в обществото. Изводът му за крайния ефект от този процес не е оптимистичен: "Загубихме всеобщия ориентир за добро и зло. Всяка група има свое разбиране. И всеки спор завършва с усещането, че "моралът ми е по-добър от морала ти".

Преподавателят от Нов български университет проф. Анна Кръстева, която изследва темите дигитална гражданственост и интернет демокрация, смята, че в България няма стремеж ефектът на балона и ехо-стаята да се тушира и неутрализира - дори напротив, подсилва се с това, че политиците обикновено не отговарят на критични коментари, а гражданите разприятеляват разномислещите. Проф. Кръстева е забелязала и една тревожна тенденция - докато преди протестите екологичните и други каузи са използвали социалните мрежи за отваряне на гражданските инициативи и достигане до максимален брой потенциални участници, днес хората се ограничават в затворени групи. "Толкова враждебна, истерична, нажежена до червено стана публичната среда, че за да се възмутиш от Луков марш и от националистични превъплъщения на консерватори в путиновски атакисти или да се зарадваш на училище, осмелило се да отвори врати за деца бежанци, трябва да го направиш в затворена група", коментира преподавателката.

Социалните мрежи освен това създадоха нови лидери на мнение и промениха разбирането за авторитетите. Както отбелязва Илия Вълков, "днешният "авторитет" има хиляди последователи в мрежата и не е задължително да има изключителни постижения в своя живот извън интернет - важно е да имаш "статуси", които събират "лайкове".

Facebook дневен ред

Ако допреди няколко години традиционните медии диктуваха обществения дебат, днес все по-често се случва техният дневен ред да се води от случващото се в социалните мрежи. Както отбелязва социологът от Софийския университет и съставител на сборника "#Протестът" Леа Вайсова през последните четири години много говорители и анализатори започнаха да използват предимно Facebook като платформа, през която изразяват своето мнение по актуалните политически въпроси. (Още за политическата употреба на Facebook можете да прочетете в текста "Те още не знаят за истинската й сила".) Традиционните медии пък развиха "практиката да препубликуват статуси от Facebook, с което платформата започна да придобива и други измерения на сериозност", допълва изследователката и припомня, че социалната мрежа измести до голяма степен и блоговете.

Илия Вълков говори и за "диктатура на профилите", която е развила свой модел на "морална полиция", който въвлича и задължава. "Има дни, в които злободневието развива свои ритуали на взаимно информационно опрашване – ако не напишеш статус за темата на деня, усещаш изолацията на групата", коментира Вълков.
Как се печелят 216 564 последователи

Групата "Заедно срещу насилието над животните" е сред най-големите в българското Facebook пространство. Създадена е в социалната мрежа след случая с осакатеното куче Мима от Дряново през 2010 г. "С течение на времето групата се разви като страница, обединяваща гражданите, които са срещнали животно в беда и които не разчитат на институциите да помогнат на тези животни", разказват инициаторите й. Днес последователите й са над 200 хил. души.

Създателите на групата си обясняват популярността й с това, че е реакция на изключително тежък случай на насилие над животно, който е скандализирал голяма част от обществото. "Хората имаха нужда от място, където да изкажат възмущението си и да изразят гражданската си позиция. Имаха нужда от платформа, която да ги обедини. Искаха трибуна, искаха да бъдат чути", смятат създателите на групата. И допълват още едно обяснение за спечелената подкрепа - фактът, че са "най-обикновени граждани", които влагат много усилия в поддържането на групата. Стараят се винаги да има човек на линия за бърза реакция на сигнали, а страницата да бъде активна и "жива", за да не остават хората с "впечатление, че гласът им е глас в пустиня".

За създателите на групата Facebook е лесен начин да се съберат и обединят в кауза хора, които са далече един друг, както и да се разпространява информация. Има и рискове, обаче. Социалната мрежа "създава измамната илюзия, че всичко може да се случи онлайн, а първото и най-важно нещо е човек да поеме сам инициатива", смятат от "Заедно срещу насилието над животните". В групата са забелязали и друг негативен ефект - понякога разпространяването на случай с насилие над животни дава идеи на други насилници, затова например не дават публично детайли около казусите.

Групата е имала и инициативи на живо - отговаряли са за разходките, храната и лечението на кучетата в Сеславци, събирали са подписи за инкриминирането на насилието над животни, разпространявали са информация за различни граждански инициативи.
Активистът от "Протестна мрежа"
Радина Ралчева: В онлайн среда е особено важно хората да са честни един с друг, да свият егото си и да са готови да отстъпят

Как беше създадена "Протестна мрежа" и как се разви във времето?

"Протестна мрежа" не тръгна от онлайн среда, а от площада. Протестите през 2013 година, които започнаха като спонтанна реакция на десетки хиляди граждани срещу назначаването на Делян Пеевски за ръководител на ДАНС, бяха всъщност повода за раждането на "Протестна мрежа".

Хора с висока гражданска протестна активност, с опит, с организационна култура и с готовност да ангажират време и усилия в обществени каузи бяха естествена част от протестите. Обичайна практика беше да се събираме и да обсъждаме на групи това, което става, какво да правим от тук нататък, как да се организираме. На една от тези срещи няколко човека изразиха мнение едновременно, че трябва да намерим някаква организационна форма, защото започна да става ясно, че поводът за протестите – Делян Пеевски, е само връх на айсберга и че всъщност ние всички сме там, защото не можем да приемем България да е в плен на модела #кой, към който всеки от нас в професионален и личен план имаше непримиримост.

Срещите ни придобиха по-системен характер и на една от тях се роди концепцията на "Протестна мрежа" – напълно доброволна организация на свободни хора и граждани с позиции, които да работят срещу статуквото във всичките му измерения, да използват личния си капацитет и знания за постигане на нормална политическа, обществена и социална среда. Едва след това "качихме" "Протестна мрежа" в онлайн среда, за да можем да комуникираме в реално време, да планираме, да мислим заедно. В началото беше доста хаотично, имаше постоянен поток от събития, нямахме правила за работа, трябваха бързи реакции и т.н. Но не се отказахме и сега вече си има правила за работа, за взимане на решения.

Как се организира и координира обществена кауза онлайн?

Няма да кажа, че е лесно, защото не е. Минахме през много фази, спорове, драми, работни групи и др. докато стигнем до правилник за работа, правила за приемане на решения, правила за приемане на хора, за изключване на хора, правила за модерация на групата. Беше дълъг процес, а и той продължава, защото ние сме много свободна структура, не можем да си позволим да бъдем статични заради динамиката на самата група и на обществените процеси. Така че от време на време адаптираме правилата си, пак спорим, занимаваме се със себе си, сърдим се. За да работи подобно нещо, което не знам да има аналог където и да е, хората трябва да са съзнателни, честни един с друг, да свият егото, да приемат чуждо мнение, да са готови да отстъпят, да се адаптират един към друг. Това е особено важно в онлайн среда. Защото там нямате пълен личен контакт, нямате пълноценно общуване, а само клавиатури. Не чувате и виждате хората, само четете какво пишат. Това може бъде източник на напрежение и недоразумения, напълно неволно. Затова ние гледаме периодично да се виждаме и на живо.

Какви са основните разлики в организирането на обществена кауза с времето преди социалните мрежи и кои са положителните и негативните ефекти от новите канали?

Мисля, че са доста значими. Преди социалните мрежи логистиката беше доста по-сложна, особено ако става дума за повече хора. Да се съберат, да се изслушат, да решат. Времето, което често е ключов фактор, също беше значително повече, преди да се стигне до резултат. Социалните мрежи позволяват да се спести всичко това – имаме възможност за многоканална комуникация на големи групи от хора почти едновременно, имаме различни форми за постигане на съгласие и взимане на решения – анкети, проучвания, лайкове.

Големият недостатък е липсата на пълноценен личен контакт и потенциалната възможност да си създаваме сами "бури в чаша с вода". В онлайн среда понякога теми, които не са значими всъщност за обществото, могат да изглеждат така. Но само да изглеждат. И е важно, ако си група като "Протестна мрежа", да не попадаш в такива капани, да отличаваш важното от това, което само изглежда такова.

Какви рискове има едно онлайн гражданско движение?

Неустойвост е може би най-големият риск. Липса или спад на мотивацията също. Създаване на персонални вражди онлайн е още един риск. Хората са доброволни участници, нямат никакви други ограничения, освен собствените си възпитание, морал, разбирания, поведенчески модели. Да работят онлайн, активно и ефективно е трудна работа. Но е възможна.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Да останеш без партийна субсидия за час* 3 Да останеш без партийна субсидия за час*

Казусът с финансирането на политическите формации отново показа колко крехко е парламентарното мнозинство

6 дек 2019, 1308 прочитания

Бюджет 2020 беше безславно приет на второ четене 3 Бюджет 2020 беше безславно приет на второ четене

Депутатите одобриха текстовете, които въвеждат регистрация за AirBNB, както и видеонаблюдение във всички данъчни складове

5 дек 2019, 975 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Te oще не знаят за истинската й сила

"Големите" в българската политика не проявяват въображение в използването на социалната мрежа, което дава шанс на мажоритарни кандидати и малки партии да пробият

Още от Капитал
Производители на светове

Българската компания за виртуална реалност ZenArt разработва различни сюжети, включващи истински и легендарни места

Кой кой е при дигиталните портфейли в България

Седем компании вече предлагат безконтактни плащания и операции с телефон в страната, но използването остава слабо

Винаги с Америка, винаги с Русия

Посещението на Бойко Борисов в САЩ показа как правителството разбира баланса между Вашингтон и Москва

Нов кмет, нова такса смет

Една от основателните причини за ръста на местните данъци и такси е увеличената цена за депониране, кои са другите

Ново място: Little Bird Place

Галерията е посветена на взаимовръзките между природата и изкуството

Velvet November

30 години след Нежната революция чешките дисиденти, социолози, историци правят равносметка на фона на протести

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10