С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
1 2 мар 2017, 14:37, 14675 прочитания

В преддверието на чакалнята

Служебното правителство даде заявка за влизане в чакалнята на еврозоната, но това засега изглежда само като политическо говорене

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
- Пътят към приемането на единната европейска валута е шансът на България да не изпадне в периферията на ЕС.
- Без реформи за по-добре работещи институции страната ще остане на резервната скамейка още дълго време.


Познато ли ви е усещането да тичате след автобус на градския транспорт с надеждата, че шофьорът ще ви забележи в огледалото за странично виждане, ще се смили над вас и ще спре да ви изчака? Горе-долу това се опитва да направи и България с еврозоната. След години отлагане на реформи и тупане на топката в момента София се надява на политическата снизходителност на своите европейски партньори, за да получи достъп до клуба на еврото. Междувременно обаче на Европа съвсем не й е до България: идеята за разделянето на Европейския съюз на две скорости започна да става официална и само преди дни германският канцлер Ангела Меркел даде да се разбере, че това ще е темата на разговори между европейските лидери на Срещата на върха в Рим през март. Има и още - за поне две страни се говори, че може да напуснат еврозоната по принуда, а още две - по желание.


На този фон темата за влизането на България в чакалнята на валутния съюз беше повдигната отново, този път от служебния кабинет. "Правят се постъпки да се намери точното решение за подаването на молба за членство в еврозоната", заяви премиерът Огнян Герджиков. И посочи като мотив, че именно служебните правителства в България често предприемат най-смелите стъпки. Като например кандидатстването за НАТО през 1997 г.

Темата за влизането на България в еврозоната е важна и е хубаво, че служебното правителство я повдига. Ако страната ни не е част от банковия и валутния съюз на Европа с всичките им защити, при следваща криза ще трябва да разчита единствено на собствените си сили. А ако изостанем във втората скорост на ЕС, рискуваме повече нестабилност, по-малък външен натиск за реформи и много по-неясни перспективи.

Въпросът е, че шансовете ни да се качим на бързия влак в момента не изглеждат големи, предвид последния доклад за напредъка на България в изпълнението на специфичните препоръки на Европейската комисия. В него освен негативни констатации за финансовия сектор на страната се посочват и слаб напредък по куп други проблемни области като корупция и недобре работещи публични системи. Т.е. Брюксел е наясно какво (не) се случва тук.



На ниво работни групи

Дори и намеренията на служебния кабинет да са сериозни, не е ясно дали всичко няма да си остане на ниво поредната работна група. Все още е трудно да се определи кои са центровете на вземане на решенията в настоящата власт, тъй като сигналите, които се излъчват, са противоречиви.

Първият, който повдигна темата, беше служебният външен министър Ради Найденов: "Защо да не помислим за издигане на кандидатурата ни и за приемане на България в еврозоната", попита той по време на дискусия "Бъдещето на Европа". Впоследствие медийният му съветник Даниела Боянова поясни, че зад неговата реплика "няма нищо като организация, предприети действия и мерки". Най-малкото защото това не е в ролята на външния министър. "В този смисъл, той постави темата за дискусия, но има много заинтересовани страни, които да се изкажат и да вземат позиции", каза Боянова.

Двете институции, които имат ключова роля в този процес, са Министерството на финансите и БНБ. От финансовото ведомство заявиха пред "Капитал", че заедно с БНБ изготвят анализ за ефектите от присъединяването на страната ни към еврозоната. Той ще послужи за отправна точка при работата по Националния план за въвеждането на еврото. В този план трябва да бъдат разписани всички мерки и действия, които трябва да предприеме страната. Целият процес е започнал през 2015 г.

"В момента се прави работна група при премиера, за да се види докъде е стигнала България в този процес. На тази база ще се вземе решение как да се процедира. Въпросът е да се ускори процесът, следващият парламент също трябва да работи в тази посока", заяви пред "Капитал" Красимир Ангарски, който беше служебен финансов министър в кабинета "Софиянски" и по думите му в момента е нещатен съветник на премиера Герджиков. Източник от правителството смята, че до дни може да има някаква официална позиция за еврозоната. Надеждата е, че дотогава ще може да се получи подкрепата и на президента, чието мнение е ключово за служебния кабинет. От "Дондуков" 2 обаче не дадоха официален коментар по темата.

Друг център на властта е БСП, но от там нито припознават действията на служебния кабинет като свои, нито пък имат намерение да ги стопират. "Последователната позиция на партията е, че България трябва да стане част от еврозоната", твърди говорителят на БСП и водач на листата в 23-ти столичен район Жельо Бойчев. Според него винаги, когато социалистите са имали участие в управлението на страната, по темата е работено. "Надявам се, че което и да е правителство да планира да направи подобна крачка, ще е провело предварителни разговори с нашите партньори", каза още Бойчев. Според БСП отпадането на валутния борд трябва да стане с влизането на България в еврозоната, репликирайки бившия премиер Иван Костов, който тези дни заяви, че страната трябва да излезе от борда дори да не успее да влезе във валутния съюз.

Стоим си на 20%

Поне засега намерението на служебното правителство изглежда като политическо говорене, което не може да се реализира за няколкото седмици управление на временния кабинет. Дори и да се направят някакви сондажи в Брюксел, те ще си останат скрити за широката публика. В противен случай се приема, "че се опитваш да манипулираш пазара", казва български финансист, близък до разговорите за ERM 2. Според него обаче шансовете ни не изглеждат големи, а това, което тежи на България, е миналото - в продължение на много години не е направена нито една смислена реформа, поискана от Европа. "Как тогава убеждаваш европейските си партньори, че ще се промениш."

"Формално погледнато, Европейската централна банка трудно може да откаже на България влизането в ERM 2", казва Даниел Грос, директор на Центъра за изследване на европейските политики. "Страната вече 20 години е във валутен борд и това не създава трудности за икономиката." Грос обаче обяснява, че проблемите на София не са с валутния курс, а с корупцията и качеството на държавното управление. "Кандидатстването за ERM 2 е само странично занимание", допълва той.

В последния си доклад за конвергенцията от май 2016 г. ЕЦБ специално отбеляза проблемите в държавното управление и надзора над финансовата система, които трябва да бъдат решени. Никъде в доклада не се казва, че те са решаващи за евентуален отказ, но при продължаващите съмнения за стабилността на банковите системи на Гърция и Италия може лесно да се предположи, че именно те са централни в оценката на Европейската централна банка. След огромния провал с КТБ през 2014 г., когато се оказа, че българските регулаторни органи не могат да се справят с очевидна кражба, трудно може да се очаква, че само за две години те ще могат да възвърнат доверието към себе си. Както отбелязва Европейската комисия в годишния си анализ на икономическата и социалната ситуация в страните членки (т.нар. Европейски семестър) "банковият сектор е стабилизиран, но проблемите от миналото, свързани с слабото управление и надзор, все още не са изцяло преодолени".

Едва на второ място са икономическите предизвикателства. В анализа си по Европейския семестър само преди седмица Европейската комисия заключи, че България е с прекалени макроикономически дисбаланси. Само още пет страни в ЕС са в същата категория. Те се дължат, освен на проблемите във финансовата система, на все още голямата задлъжнялост на частния сектор, както и на недобре работещият пазар на труда.

Друг проблем, който ЕЦБ подчертава, е ценовата конвергенция, накратко - ценовото равнище в България все още е много под това в останалите страни в еврозоната. Тези разлики могат да предизвикат сериозни проблеми при приемането на еврото, което беше доказано при приемането в еврозоната на прибалтийските страни. Те преживяха сериозни трусове не само заради финансовата криза от 2008 г., но и след възстановяването си показват много слаба скорост на приближаване към стандарта на старите членки на еврозоната. "ЕЦБ винаги може да посочи ценовата конвергенция като мотив да отложи членството на България в еврозоната", смята Грос.

Кандидатстването на България освен това ще бъде усложнено от желанието на Германия и Франция за по-бързо сближаване и взаимна координация в рамките на еврозоната. Тази политика е една от реакциите на напускането на Великобритания от ЕС и със сигурност ще бъде основен приоритет на Берлин и Париж. При подобни планове добавянето на ново слабо звено би създало очевидни проблеми за страните от еврозоната.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Кюрдите сключиха сделка с Русия и Сирия срещу Турция, Орбан загуби Будапеща Вечерни новини: Кюрдите сключиха сделка с Русия и Сирия срещу Турция, Орбан загуби Будапеща

И още: Кьовеши официално е европейски главен прокурор; Борисов свиква Съвета за сигурност заради Сирия

14 окт 2019, 1135 прочитания

Иво Прокопиев: Прокуратурата създава предпоставки за саморазправа с журналисти Иво Прокопиев: Прокуратурата създава предпоставки за саморазправа с журналисти

В МВР е постъпила информация за потенциална заплаха, свързана с журналистически разследвания и публикации в "Капитал"

14 окт 2019, 691 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
(Не)възможните комбинации след изборите

При пет формации в Народното събрание всички варианти за управлението изглеждат силно компромисни

Доктор Ружа и пътят на милиардите

Само до есента на 2016 г. схемата OneCoin е събрала над 3.3 млрд. eвро, а печалбата е над 2 млрд. евро

Арабският пробив на IPS

Българската семейна компания "Интернешънъл пауър съплай" завърши ключов проект за Saudi Aramco

Фандъкова, когато не е кмет

Желанието на настоящата кметица е да се еманципира от ГЕРБ и да спечели на своя страна "умните и красивите"

Кеч с корупцията

За близо две години съществуване антикорупционната комисия не само не постигна резултати, но и създаде корупция

Надежда за "Ирина"

Режисьорката Надежда Косева преплита темите за женската сила и клаустрофобията на малкия град в новия си филм

Изкуство на ръба

"Фриндж" в Единбург е най-големият фестивал на изкуствата в света