От най-високо ниво ЕС защити мониторинга на съдебната власт в България

Най-висшият орган на Европейския съюз (ЕС) - Съветът, в който участват представители на всички държави - членки на ЕС, категорично приветства и защити процеса на мониторинг на съдебната реформа и борбата с корупцията и организираната престъпност в България и Румъния, както и докладите на Европейската комисия в хода на този процес. "Съветът настойчиво изтъква необходимостта от широка и недвусмислена политическа подкрепа за реформите и от ефективно изпълнение на препоръките", се казва в заключенията на съвета при приемане на тазгодишните мониторингови доклади за двете страни.

Решението, което се приема всяка година след публикуването на докладите на двете страни, идва в контекст на неспиращи атаки от политици и дори представители на институции в България както срещу докладите, така и срещу експертите на ЕК, които участват в подготвянето им. В тях открито участват видни представители на съдебната власт като главния прокурор Сотир Цацаров, представляващия Висшия съдебен съвет Димитър Узунов, както и евродепутата от ГЕРБ Емил Радев, който е от близкото обкръжение на председателя на Върховния административен съд Георги Колев. Паралелно с това в медиите, собственост или близки до кандидат-депутата от ДПС Делян Пеевски, тече кампания срещу базирания в София експерт на ЕК Юри Бюрер Тавание, който отговаря за мониторинга.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

В решението на Съвета на ЕС от днес се отбелязват като "положително развитие в законодателен план по отношение на съдебната реформа" промените в конституцията и в Закона за съдебната власт, както и "значителният напредък в борбата срещу организираната престъпност." Очакванията на съвета са за "конкретни мерки и осезаем и необратим напредък преди следващия доклад на комисията", т.е. до края на годината.

По отношение на съдебната реформа като ключови за следващата оценка се посочват някои конкретни предстоящи действия:

- изборът на бъдещия състав на ВСС, за който трябва да се положат специални усилия, за да се гарантира, че ще бъде прозрачен;
- "да се установи практика назначаването на висши съдебни длъжности да бъде прозрачно и да се основава на качествата на кандидатите", като в този контекст специално се акцентира върху "предстоящото назначаване на нов председател на Върховния административен съд";
- да се подобри дейността на две институции - Инспектората към ВСС (ИВСС) и прокуратурата;
- да се укрепи законодателството "за наказателно преследване на корупцията по високите етажи на властта и тежката организирана престъпност", т.е. очакванията на ЕК са за реформа на наказателния процес.



Общият контекст на всички тези действия е реформата на съдебната система да се извършва в контекста на една главна цел - подобряване на професионализма, отчетността и ефикасността в съответствие с препоръките на комисията.

Борбата с корупцията, "особено по високите етажи на властта", отново е поставена като отделен акцент, като очакванията са за постигане на "солидни резултати." Съветът на ЕС посочва, че приоритет трябва да бъде приемането на "нова правна рамка за борбата с корупцията, включително създаването на ефективен орган за борба с корупцията". Укрепването на инспекторатите в изпълнителната власт трябва да стане чрез реформа в законовата уредба на публичната администрация.

Като слабост в борбата с корупцията, която трябва да бъде преодоляна, Съветът на ЕС посочва нуждата от създаване на "механизъм за публично отчитане на напредъка (разследвания, повдигнати обвинения, присъди и изпълнение) за вече попадащите в общественото пространство дела за корупция по високите етажи на властта."

Залп срещу ЕК
Решението на Съвета на ЕС влиза в открито противоречие с критиките срещу механизма, отправяни от български политици и магистрати в продължение на няколко години и които се засилиха през последните месеци. Само преди ден евродепутатът от ГЕРБ Емил Радев в интервю за в. "Труд" разви тезата, че "в неправителствения сектор има хора, които са заинтересувани този мониторинг да продължи, защото колкото по-дълго време той стои, толкова по-дълго време разни НПО получават грантове". Той отправи критики към критериите на комисията и заяви, че докладите се използват, за да бъде посочвана България "като черната овца в Европа".

Емил Радев е част група български евродепутати, които активно се борят за отпадане на механизма. В нея участват още Ангел Джамбазки от ВМРО (който влезе в ЕП в листите на Николай Бареков, чиято кампания беше финансирана със средства от фалиралата КТБ), Филиз Хюсменова от ДПС (политическата сила, която е най-отявлен защитник на статуквото в съдебната система). Част от групата и основен говорител срещу мониторинга беше и Илиана Йотова, която в края на миналата година беше избрана за вицепрезидент.

Именно по време на дискусия, организирана в Европейския парламент от евродепутатите от ГЕРБ, ДПС и БСП преди година (точно около тогавашното решение на Съвета на ЕС по докладите за България и Румъния), Сотир Цацаров открито нападна експертите на комисията: "Моите и на колегите ми очаквания към господин Юри Бюрер Тавание са най-малкото наличие на постоянен контакт с нас, за да може да получава необходимата информация за работата ни и сам да има преки възприятия от нея. Ако няма общо мероприятие, аз лично го виждам веднъж на четири месеца, но не и по други поводи." Главният прокурор определи, че в мисиите на ЕК по мониторинга участват "такива, чиято компетентност е, меко казано, под огромен въпрос".

През януари представляващият ВСС Димитър Узунов, пак в интервю за в. "Труд", също критикува доклада, като обяви, че "наглостта на корпоративни лобита" стига дотам, че "те стават тайни съавтори на мониторинговия доклад, а след това размахват по медиите това, което сами са сътворили". Узунов бе наречен "човекът на Бойко" във ВСС в изтеклите записи на скандални разговори между съдийките Владимира Янева, Румяна Ченалова и Момчил Мондешки, които разкриват тайните връзки и зависимости между магистрати, членове на съвета и политически и корпоративни лобита.

Паралелно с атаката срещу мониторинга на ЕК през последните няколко месеца медиите, свързани с кандидат-депутата от ДПС Делян Пеевски, започнаха офанзива срещу Юри Бюрер Тавание - представителят на ЕК в София, който отговаря за механизма за сътрудничество и проверка. Той беше обявен от в. "Труд" за "доносник на ЦРУ", а в притежавания от Пеевски в. "Монитор" бяха публикувани негови снимки в столично заведение заедно с представители Съюза на съдиите в България и бившия министър на правосъдието Христо Иванов. В публикацията не се сочат никакви факти за нещо нередно в тези публични срещи, но тя даде повод на члена на ВСС Галя Георгиева, която е от близкото обкръжение на Сотир Цацаров, да постави под съмнение заключенията на ЕК: "Моля колегата Калпакчиев да обясни пред всички нас действията си, в какви контакти е с хора, които имат отношение към този доклад."

Пред "Клуб Z" в сряда Кристиан Виганд, говорител по въпросите на правосъдието в комисията, защити Юри Тавание: "Комисията отхвърля всички атаки срещу отделни нейни служители и срещу процеса на Механизма за сътрудничество и проверка. Докладите по МСП се приемат от Колегиума на комисарите. Методологията на комисията, докладите и техните заключения се одобряват от съвета всяка година."