КЗК: В магазините не може да има фиксиран процент български стоки
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

КЗК: В магазините не може да има фиксиран процент български стоки

Докладчик на становището в КЗК е бившият конституционен съдия Пламен Киров (на снимката), бивш юридически секретар на президента Георги Първанов. В комисията е и Анна Янева, бивш депутат от БСП и бивш зам.-министър на икономиката, каквато е и Корнелия Нинова.

КЗК: В магазините не може да има фиксиран процент български стоки

Регулаторът се произнесе по внесен от БСП законопроект, който е част и от предизборната кампания на партията

Мара Георгиева, Елена Старидолска
18001 прочитания

Докладчик на становището в КЗК е бившият конституционен съдия Пламен Киров (на снимката), бивш юридически секретар на президента Георги Първанов. В комисията е и Анна Янева, бивш депутат от БСП и бивш зам.-министър на икономиката, каквато е и Корнелия Нинова.

© ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА


Идеята на БСП веригите да продават определен процент български стоки беше разбита от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Накратко ефектът би бил "ограничен избор, по-високи цени, дефицит на стоки и некачествени продукти", смятат от регулатора.

Мнението на комисията е по повод проект за изменение на Закона за храните, който беше внесен в парламента през октомври 2016 г. от 21 депутати от БСП. До гласуване на текстове така и не се стигна, но идеята е вкарана в сегашната предизборна кампания на червената партия.

Какво е предложението

Проектът за промени в Закона за храните предвижда:

- обозначението "българско" и неговите производни, изписвани върху опаковки, етикети, реклама на храни, да се отнася до мястото на произход на суровината;

- да се въведе по-кратък срок за плащане (10 дни) за бързоразвалящи се храни;

- обектите за търговия с храни с годишен оборот над 2 млн. лв. (разбирай веригите) да бъдат задължени да предлагат определени количества продукти, произведени в България: плодове и зеленчуци – минимум 51% в сезона на производство и минимум 30% извън него; мляко и млечни продукти – минимум 70%; месо и месни продукти (без пилешко) – минимум 25%; пилешко – минимум 50%; вино и спиртни напитки – минимум 75% от асортимента;

- за неизпълнение на тази разпоредба е предвидена имуществена санкция в размер до 10% от годишния оборот на продуктите от съответната група, като събраните суми се използват за подпомагане на местни земеделски производители;

- въвежда се група "свежи плодове и зеленчуци", като под това понятие са разбират "произведените на територията на България".

Вносителите определят целта на законопроекта: "Да се гарантира интересът на българските земеделски стопани във връзка с нелоялни търговски практики, да се даде гаранция на онези потребители, които съзнателно търсят българските храни, както и да се създадат условия за повишаване на доверието към храните, произведени в България." В мотивите е записано също, че по този начин "на българските производители се дава равен шанс спрямо вносителите на хранителни продукти, голяма част от които се произвеждат в страни със значително по-високи земеделски субсидии".

Проектът се подкрепя от Асоциацията на млекопреработвателите, Асоциацията на свиневъдите, Асоциацията на месопреработвателите, Съюза на птицевъдите, Националната лозаро-винарска камара, които са дали становища в КЗК.

Аргументи против

Отрицателни становища до КЗК са изразили от Министерството на икономиката, Министерството на земеделието и храните, Сдружението за модерна търговия (обединяващо повечето от веригите), "Билла България", EuroCommerce for retail and wholesale, Spirits Europe, Scotch Whisky association, Comite Europeen des Entreprises Vin. Ето кои са част от обобщените аргументи против:

- Вече има европейски регламент, който изисква производителите да посочват произхода на непреработените меса, както и наличието на имитации на храни. Изискване за български произход на суровината е неясно - много традиционни български продукти под български марки се произвеждат в България с небългарски суровини, а много продукти под чуждестранни марки се произвеждат в България с български суровини. Не е определено и кога продуктът се смята за произведен в България – когато е претърпял последната си съществена, икономически обоснована преработка или когато целият производствен процес е в България.

- Изискването за процент български стоки в търговските обекти противоречи на принципа за свободното движение на стоки, което може да доведе до наказателна процедура от Европейската комисия срещу България.

- Определението за свежи плодове и зеленчуци трябва да е насочено към качеството, а не към произхода на продуктите.

- Законопроектът следва да бъде нотифициран пред Европейската комисия в срок не по-малко от три месеца преди неговото приемане.

- По-слабата конкуренция ще ограничи избора на потребителите и ще доведе до увеличаване на цените

- Ще се увеличи сивият сектор при търговски обекти с оборот, близък до 2 млн. лв.

- Необходимостта от по-големи количества български продукти може да доведе до компромиси с качеството.

- Може да се стигне до реципрочни мерки от засегнати държави, които биха довели до огромни щети, като се има предвид, че България е нетен износител на храни.

- Събраните суми от санкции ще се използват за подпомагане на производството на местни земеделски продукти, което е потенциална форма на незаконна държавна помощ.

КЗК: Предложенията са вредни за пазара

Въвеждането на текстове, които да уреждат използването на понятието "българско" за целите на опаковането, етикетирането и рекламирането на храни, не е необходимо, тъй като тези въпроси вече са уредени на ниво ЕС, се казва в становището на КЗК. Според комисията идеята за минимален процент български продукти ограничава конкуренцията и създава географски бариери за свободното движение на стоки. Тя е свързана с риск от излизане на някои чуждестранни доставчици, ограничен избор, по-високи цени, дефицит на стоки и некачествени продукти. Освен това разпоредбата поставя в привилегировано положение не само българските спрямо чуждестранните доставчици, но и малките спрямо големите търговци на дребно.

Дефиницията за свежи плодове и зеленчуци, която изключва тези, които не са произведени в България, също може да ограничи конкуренцията и свободното движение на стоки, създавайки риск от връщане назад във времето към дефицит, посочва регулаторът.

Според КЗК по-краткият срок за плащане за бързоразвалящи се храни представлява допълнителна ненужна намеса в свободата на договаряне, която е възможно да се окаже в ущърб на доставчиците при евентуално предоговаряне на други условия по договора.

Невъзможното предизборно обещание

Законопроектът на практика вече не може да произведе никакви последствия, защото мандатът на парламента беше прекратен. Внесените закони или изменения в тях не се "пренасят" в деловодството на следващото Народно събрание. Същите идеи обаче са записани в предизборната програма на БСП, в частта за "насърчаване на българските производители на храни, на земеделците и животновъдите чрез специален пакет от мерки". Лидерът на партията Корнелия Нинова вече заяви в кампанията за предсрочния вот на 26 март, че в следващия парламент социалистите ще внесат закон за храните, "с който задължаваме търговските вериги да продават определен процент български стоки. Някои европейски държави ни обвиняват, че това е нарушение на свободната конкуренция и протекционизъм, но същите те въведоха подобни закони за собствените си производители и ги подпомагат по всякакъв начин. Нека не проявяват двойни стандарти спрямо България".

Становището на КЗК е солиден аргумент срещу идеите на БСП в тази област. Социалистите се опитват да прокарат подобни текстове в закони от близо пет години, без очевидно да са проучили подробно какви биха били негативните ефекти, реакцията на институциите в ЕС, нито даже изискването за т.нар. нотификация в конкретния случай с проекта от 2016 г. Дори само примерът на Румъния е достатъчно показателен. Той се споменава и в становището на КЗК, както и в позициите на засегнатите. От януари 2017 в северната съседка е в сила регулация, според която търговците на дребно с оборот над 2 млн. евро са задължени да предлагат поне 51% румънски стоки в категориите месо, яйца, зеленчуци, плодове, мед, млечни продукти и тестени изделия. В средата на февруари т.г. Европейската комисия започна процедура за нарушение срещу Румъния, която има два месеца за отговор.

Допълнителна ирония в случая внася и фактът, че докладчик на становището в КЗК е бившият конституционен съдия Пламен Киров, бивш юридически секретар на президента Георги Първанов. В комисията е и Анна Янева, бивш депутат от БСП и бивш зам.-министър на икономиката, каквато е и Корнелия Нинова.

Идеята на БСП веригите да продават определен процент български стоки беше разбита от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Накратко ефектът би бил "ограничен избор, по-високи цени, дефицит на стоки и некачествени продукти", смятат от регулатора.

Мнението на комисията е по повод проект за изменение на Закона за храните, който беше внесен в парламента през октомври 2016 г. от 21 депутати от БСП. До гласуване на текстове така и не се стигна, но идеята е вкарана в сегашната предизборна кампания на червената партия.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Много повече ще помогнат на производителите, ако ограничат изплащането на услуги към веригите до 30% от общите продажби към тях. В лош момент даден доставчик може да плати над 100% от сумата, която получава от продажба на стоки. Абсурдно е!

  • 2
    svoboden avatar :-|
    svoboden

    Абсолютно правилно. Всеки който иска може да направи магазин в който да продава само български, само анголски или каквито там стоки реши, но след като си инвестирал да дойде някой и да ти нарежда какво да продаваш си е комунизъм, който води еиднствено към духовна и материална мизерия.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK