Кой ще е в бавната скорост на ЕС

България трудно може да спре желанието за сближаване на между страните на различни скорости, вместо това трябва да се възползва

Темата накратко

- Самата идея за ЕС на много скорости вече предизвика нервни реакции в Източна Европа, която се страхува да не бъде изоставена от старите страни членки

- Рискът е ако някои държави започнат да си сътрудничат в по-малки групи, да изолират страните, които няма да допринесат много

- България трудно може да спре желанието за повече сътрудничество между отделните държави, вместо това трябва да се възползва

Когато големите страни в Европа се съберат да си говорят във Версай, исторически погледаното, резултатът не е много положителен. В случая разговорът между лидерите на Германия, Франция, Италия и Испания в понеделник нямаше за цел да налага репарации или да преначертава граници. Но основната тема – "Европейски съюз на много скорости" ("необходимост, за да не се окажем блокирани", по думите на германския канцлер Ангела Меркел), поне за източноевропейците, звучи много близко до това, което обикновено се прави във Версай.

Опитът за налагане на идеята за ЕС много скорости, т.е. сътрудничество между отделни държави, в което не участват всички страни членки, предизвика бурни реакции от Варшава, през Братислава, та чак до София. Българският президент Румен Радев каза в сряда, че опитите за фрагментация на съюза трябва да бъдат преодолени чрез постигане на съгласие по общите цели. Още преди месец Ярослав Качински, лидерът на управляващата в Полша партия, каза след среща с Меркел, че подобен институционален завой ще доведе до "ликвидацията на ЕС, какъвто го познаваме". Така подсъзнателният страх у източноевропейците, че старите страни членки един ден ще се осъзнаят и ще ги изхвърлят от клуба на богатите, се събуди със страшна сила.

Настоящата истерия по повод евентуалното разделение на ЕС – "апартейд", по думите на левия евродепутат Петър Курумбашев, е леко пресилена, но влакът на промяната вече е напуснал гарата. След толкова силни заявки лидерите на Германия или Франция ще трябва да предприемат нещо. В момента страните членки вече упорито работят по документи за бъдещето на ЕС. И в тях скоростите на развитие не са непременно най-важното нещо. Едно от предложенията според източник от една от тези държави е задействането на правилото от договора за ЕС, според което само две трети от страните членки ще имат комисар в следващата Европейска комисия. Подобно предложение трудно ще мине, тъй като за него се изисква единодушие (макар че България показва, че ЕС няма проблеми да работи и с по-малко комисари), но то e илюстрация накъде се движи дебатът в част от 27-те страни. А той е към разтърсване на статуквото, като източноевропейските държави имат всички основания да се притесняват. Основната опасност за тях (всъщност за нас) е, че мерките за подобряване на ефективността на ЕС ще бъдат разгледани като по-важни от принципите на солидарността. Иначе казано, съюзът повече няма да чака, за да не се движи винаги със скоростта на най-бавния.

В такава ситуация мантрата "ние сме против" няма да доведе до нищо повече освен пренебрежителен поглед. По-добре София да се огледа и да види къде може да бъде сред страните от първата скорост (защо не в бъдещия отбранителен съюз), къде няма да е толкова изгоднo (като например при хармонизацията на данъците) и какви биха били последиците, ако откаже сътрудничество в други области – като например бъдещата засилена обща политика на ЕС в областта на бежанците и миграцията.

Въпреки мнението на лидера на БСП Корнелия Нинова, че тя ще им обясни на "уважаемите европейски господа", тази нова реалност не може да бъде спряна, искаме или не. Заравянето на главата в пясъка на отрицанието няма да помогне.

Обещанията за реформи са винаги повече

Какъв ще е крайният резултат от тази офанзива обаче изобщо не е ясно. Ако сега изглежда, че ЕС на много скорости е неизбежен, така стояха нещата и през 2011 г., когато съвсем сериозно се обсъждаше дори възможността Гърция да напусне еврозоната и ЕС. И след оспорваното приемане на пакта от мерки за спасяване на еврото, в който не участват всички страни членки, само преките участници си спомнят детайли от цялата тази драма.

Ясно е, че настоящият натиск да се направи бързо нещо, тук и сега дойде от решението на Великобритания да напусне ЕС, както и от увеличаващата се популярност на популистките формации в Европа, които се захранват от представата, че съюзът е неефективен и едни живеят за сметка на други. Въпреки това повечето идеи, които се обсъждат в Брюксел, Париж или Берлин, няма да решат нито един от двата проблема. Нито предлаганият отбранителен съюз, нито засилването на икономическата координация в еврозоната ще доведат до нещо осезаемо, което да се почувства от средния холандец или португалец. Всъщност многоскоростна Европа би била контрапродуктивна за повечето от тези мерки. "Какъв е смисълът да правите малка група страни, които имат общ подход по отношение на избягването на данъци, след като компаниите ще отидат в страните, които не участват? Или политика за миграцията, в която не участват всички", казва за "Капитал" бившият външен министър и евродепутат Ивайло Калфин. Не напразно от 1985 г. (когато е подписано Шенгенското споразумение) до 2011 г. (пакетът мерки за укрепване на еврозоната) няма нито един опит отделни страни да си сътрудничат извън ЕС.

В крайна сметка може да се окаже, че въпреки голямото говорене натискът за Европа на много скорости ще доведе само до скромно подобрение на съществуващите политики. Ако перифразираме Станислав Лец, не бива да очакваме твърде много от края на ЕС, какъвто го познаваме. Истината е, че както и да се променя институционалната рамка на ЕС, фундаменталните фактори за усещаната слабост – лоши национални политики и глобализацията, няма как да се променят. Тоест утре България няма как да заприлича на Дания, а Гърция на Германия. Разбира се, винаги съществува възможността точно поради тази причина ЕС просто да се разпадне. Отдавна сценариите за това са вече прогнози, дали на италианските банки (например Mediobanca) за цената за излизане на страната от еврозоната, или пък на консултантската компания Macrogeo, според която настоящият електорален цикъл е последният, в който антиевропейските партии ще бъдат удържани.

Може ли България да бъде изолирана?

Най-голямата опасност е фрагментирането на ЕС, което може да се случи, ако страните, които желаят да си сътрудничат, решат, че това е по-добре да става извън формата на евросъюза. "Това е най-големият риск, пред който сме изправени сега", коментира за "Капитал" влиятелният германски депутат Елмар Брок. Това е колкото предупреждение, толкова и заплаха, че пречките ще бъдат заобикаляни, стига това да се налага.

С решението за напускане на ЕС от Великобритания много от политиките, които големите страни не можеха да следват в рамките на съюза, сега лесно ще бъдат приети чрез т.нар засилено сътрудничество. Това е доста по-добър вариант за страни като България, които първоначално може да се окажат извън подобен формат. В европейското право има относителна процедурна яснота за това как става присъединяването на нови страни. Ако интеграцията се осъществява с международен договор, само от държавите, които участват в него, зависи да допуснат нови партньори. Но, разбира се, дяволът е в детайлите.

"Ако има оставена врата за влизане, но ние нямаме достъп до нея, може да се окаже, че за едни граждани има "повече Европа", а за други по-малко", казва Калфин. И добавя: "Важно е кой взима решенията за влизане." В момента например приемането в еврозоната отдавна не е въпрос на статистическо изпълнение на прословутите маастрихстки критерии, в него има много повече политика. С ЕС на много скорости има опасност подобни клубове да се увеличат още повече. Неизбежно интеграцията, колкото е по-дълбока, ще води и нови бариери. Например, ако еврозоната реши да създава фискален капацитет и много по-тясна координация на икономическите си политики, това няма как да не направи пътя на България към еврото още по-стръмен. Според Калфин България активно трябва да участва в дебата и да не се изолира от промените. "Сега трябва да участваме, за да не ни се наложи след време да кандидатстваме", казва той.

Десният евродепутат Андрей Ковачев е на същото мнение. "Важно е да няма изключени страни. Иначе подобна политика може да доведе до много динамизъм, а ние като страна да си избираме къде да участваме. Например ние нямаме много интерес от хармонизиране на данъците." Ковачев не смята, че може да се стигне до опити за изолация на страни. "Ако ние сме готови да влезем в еврозоната например, никой няма да ни пречи, даже ще ни подканят", казва евродепутатът, като уточнява, че България все още има структурни икономически проблеми, които трябва да реши.

На практика и сега основен проблем на България не е толкова нежеланието на останалите страни членки да я приемат в Шенген или еврозоната. Едва ли има български гражданин, който да не знае състоянието на съдебната система (може би с изключение на служителите на Главна прокуратура), разклатената финансова система, окаяното положение на въоръжените сили или подозренията, че в българските служби има къртици, които предпочитат да работят за непартньорски разузнавания.

Пример за една от областите, където България трябва да противодейства, са опитите за разграждане на единния пазар. Ако част от страните членки решат да си сътрудничат в борбата срещу данъчните оптимизации (когато мултинационалните компании решават в коя страна да си плащат данъците), това не може да стане, ако не се контролират капиталовите потоци – една от основните свободи на ЕС. Приписването на такива идеи на страни като Германия може и да звучи като ерес, но само преди няколко дни например претендиращите да са лишени от популизъм германски медии атакуваха Европейската комисия за опита й да разшири достъпа до регулираните професии (например адвокати) в пазарите на страните членки.

В крайна сметка всичко опира до пари

Един от големите проблеми при евентуалното осъществяване на ЕС на много скорости е какво се случва с европейския бюджет. Ако се създават нови политики, те трябва да бъдат финансирани отнякъде, а "данъкоплатецът е само един", както казва Калфин, който участваше в групата на Марио Монти, чиято цел беше да проучи възможностите за реформиране на европейските финанси. Например, ако еврозоната се сдобие със собствен бюджет, това може да стане или с нови вноски от страните членки, или за сметка на общия европейски бюджет. От това няма как да не пострадат страни като България.

Това ще бъде доста болезнен удар, тъй като орязване на средства така или иначе ще има поради напускането на Великобритания. Това лишава европейския бюджет от 10 млрд. евро годишно (България с между 200 и 300 млн. евро). Към това трябва да се прибавят и опитите за изграждане на нови общи политики като охрана на граници, справяне с бежанци и миграция - все дейности, които ще изискват допълнително финансиране. "Трябва да се борим да запазваме единността на европейския бюджет", обяснява възможната стратегия Калфин.

Неочаквана заплаха

С увеличаването на сигналите, че ЕС може да тръгне на различни скорости, освен инстинктивното "о, не" се чуха и гласове, че това може и да е положително развитие. Ако София изпадне отново до състоянието на ученик, който тепърва трябва сериозно да се доказва, това едва ли не би дало повече възможности на Брюксел по-лесно да дърпа ушите на българските политици.

Това обаче е наивно. Веднъж влезли в процеса на изграждане на нови структури и политики, авангардът от страните основателки просто няма да му е до България. Например през миналия век, процесът на разширяването на ЕС на изток се забави не толкова поради някакви особени политически или технически пречки, колкото поради нуждата на старите членки на ЕС да преглътнат създаването на еврото. Ако сега страните членки започнат да изграждат отбранителни съюзи и да прекрояват наново икономическото управление на еврозоната, енергията им за наблюдение на реформите в съдебната система у нас съвсем ще се изпари. Това поставя топката отново в нашата част от игрището, което, съдейки от досегашния опит, е мрачна перспектива. Освен ако, разбира се, България не се откаже от вечно мрънкащия си маниер и се опита да играе европейска игра.

Кристия Вигенин, бивш външен министър в правителството на Пламен Орешарски, бивш евродепутат, член на БСП

Вярно е, че има общи политики, за които не сме готови или не смятаме за полезно да се присъединяваме на този етап. Но пък има други - като Шенгенското споразумение - за които отдавна сме готови, но не ни допускат по субективни причини. Европа на две или повече скорости означава, че вече се институционализира съществуването на вътрешни кръгове на по-тясна интеграция, от една страна, и периферия, от друга. Неучастието ни в някои политики сега не означава, че няма да участваме в бъдеще, то остава наше право, а в някаква степен и задължение. Преминаването на (поне) две скорости прави това разделение окончателно и необратимо. Това е много, много лош сценарий.

Ускорена интеграция на един тесен кръг държави, затворена за нови участници ще доведе до това този авангард да участва заедно с всички останали при решаването на въпросите от интерес на целия ЕС, но ще се затваря в себе си по въпроси, които засягат неговата вътрешна интеграция. Това на практика означава разпад на ЕС във вида, в който си го представяхме през 90-те години. Аз не смятам, че са възможни сериозни промени в компетенциите на Съюза, сферите на сътрудничество и съвместно взимане на решения няма да намалеят, по-скоро смятам, че ще се направи усилие работата да стане по-ефективна, а в същото време част от страните ще търсят начини да се откъснат бързо напред.

Ангел Джамбазки, евродепутат от групата на Европейските консерватори и реформисти, член на ВМРО

Съюзът и сега е на различни скорости и това е факт, който се отричаше само от най-лицемерните псевдолиберали. И не по наша вина. Както видяхме, големите търговски вериги смятат, че ние, източноевропейците, можем спокойно да ядем и пием продукти с аспартам, а германците със захар. И че е нормално да ни продават фалшивите продукти дори по-скъпо, отколкото в Западна Европа. Самата идея за ЕС на различни скорости е самопризнание за тежък политически провал на лидерството на ЕС.

Големият риск от преместването на границата на ЕС към Виена е да се превърнем в сива зона, в утайник за нелегални имигранти. Въпрос на време ще е враждебни външни сили от юг, а защо не и от север, да поставят под въпрос националния суверенитет и териториалната цялост на Република България. Основните стълбове на ЕС са: свобода на придвижване на хора, идеи, стоки и капитали. Отказът от дори една от тези свободи е отказ от всичко. Край.

Томислав Дончев, вицепремиер и министър на еврофондовете в двете правителства на Бойко Борисов, член на ГЕРБ

В Бялата книга на Европейската комисия се казва "тези, които искат да правят повече, да правят". Лексиката казва, че става дума за онези, които имат желание. Но това се разминава с изказванията на редица лидери на държави членки. И мисля, че този път нещата са сериозни. От тях излиза, че това кой ще е в ядрото, кой ще е в периферията не зависи от волята на държавите, а от някакви предварително скроени формати.

Интеграционните въпроси в Европа могат да имат нюанси, но само ако то зависи от волята им, а не от някакви формати. Няма интеграционна политика, която да не е в интерес на България. Ние като географски периферни не можем да си позволим да сме политически периферни. И европейски прокурор, и общите служби за сигурност, и темата за допълнителното усъвършенстване на общия пазар - всички те са от безспорен интерес за България.

Нямаме съмнение, че мястото ни е в ядрото. Малко са тези неща, на които не отговаряме по технически категории. Сега е моментът за национална мобилизация да изключим всички специални режими, на които е подложена България. Точно сега трябва да изглеждаме максимално европейски. Европа се преформатира и това не е абстрактен въпрос. Една богата държава като Великобритания може да си позволи да търси алтернативи. България няма други. За нас това е без алтернатива.
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


19 коментара
  • 1
    prince_of_bankya avatar :-|
    Индивидуален паметник на културата

    Можеше да ми спестите коментара на лицемер като Джамбазки и нещото Вигенин.
    Никой не е виновен на българите, че търпят мързеливи, крадливи, корумпирани, прости и сервилни основно към Кремъл политици.

  • 2
    lti1435595388434877 avatar :-|
    ИванКар

    До коментар [#1] от "Индивидуален паметник на културата":

    Не можах да разбера какво отношение има нещото Вигенин към няколкото скорости на държавите в ЕС. Нито пък значението на сервилноста към Русия за хода на развитието на Съюза. Противоречията, които изискват различните скорости са породени вътре в ЕС и там следва да се търсят, откроват и анализират.

  • 3
    duong.vat avatar :-|
    duongvat

    България е с важно геостратегическо разположение и могат да ни изолират само при особена глупост от наша страна (каквато проявявахме и досега между др.).
    Не си изиграваме картите добре, прекалено сме послушни, затова и на Западът не му се налага да ни третира като равен, а ни държи в ъгъла без Шенген, без Еврозона, без равни субсидии със западните, със спиране на енергийни проекти, със затворен трудов пазар дълги години и пр. Едно бързо съвместно учение с руската армия и покана на Путин у нас ще им бръкне дълбоко в розовите ******** и ще им дойде акъла ...

  • 4
    judjuk avatar :-|
    Judjuk

    От всичкото разбрах, че ще има Европа на 4 скорости - бърза, бавна, тъпчене на място и.....задна. И ние се каним да изберем първата. Много, много, много похвално, аферим!

  • 5
    mastikata avatar :-|
    mastikata

    България ще е на "задна" скорост в ЕС - обратно в СССР

  • 6
    alien_s avatar :-|
    Jessika

    "Иначе казано, съюзът повече няма да чака, за да не се движи винаги със скоростта на най-бавния."

    Т.е., с нас.
    И го намирам за правилно. Ако не ни харесва, да си дадем повече зор и да изхвърлим бързо и категорично гнилите ябълки не само в правосъдната система, а от всички сфери. Да не чакаме да ни подбутват, окуражават, понякога с някой приятелски шамар, като някое непослушно и мързеливичко дете.

  • 7
    sa6 avatar :-|
    sa6

    Поредното гнусно лицемерие на ЕС: двойните стандарти ще бъдат легализирани и ще се наричат "Европа на скорости", а би трябвало да се наричат "Европа на класи".

    Ако става дума за икономическо развитие, "бързите" държави изобщо не могат да се мерят с ръстовете на Източна Европа, но ги устройва да се възползват от пазарите, без да са готови на реципрочност.

    Неоколониализъм в чист вид. Честито маймунки!

  • 8
    opu1446459400478658 avatar :-|
    Димитър Димитров

    По добре късно отколкото никога . Политическите партии , ако наистина са "системни" трябва да постигнат консенсус по някои въпроси от национален интерес, независимо колко са леви , десни и т.н. Колко и как искаме да се интегрираме в Европата е един от най-важните . Очевадно степента ще зависи от готовността и мерака. Аз съм за федерален ЕС . Вероятно ядрото, около което ще почне да кристализира федералната държава, ще бъдат няколко страни . Така желаещите да се присъединят по-късно няма да имат възможност да променят правилата . Това са намислили според мен "Големите " Не е работа на президента и служебният кабинет да решава какво ще правим в тази ситуация . В наш интерес е да сме сред първите . В наш интерес е всички на Балканите да са членове на федерацията и между нас и останалите да няма страни извън ЕС и федерацията

  • 9
    napukist avatar :-|
    Филанкишията

    До коментар [#7] от "sa6":

    Що за глупави брътвежи? Кой спира българските бизнеси да се възползват от европейските пазари? Може би проблемът произтича от самият български бизнес, доминиран от комунистически отрепки и покровителстван от държавата-мафия, а? Ако Монката, Серьожата, Сопола, Боко и останалите разбойници бяха провели дори и някакви половинчати реформи, щяхме да имаме по-конкурентна икономика. Никой не ни е виновен, че избираме да ни управляват неграмотници и продажници.
    И въпреки това България успява да изнася стоки на стойност 20-30 млрд. лева годишно. Преди да си загрухтял за отрицателното ни търговско салдо, ще добавя, че България получава от бюджета на ЕС около 3 милиарда ЕВРО годишно. Вади калема и смятай.
    Но, разбира се, можеше и да е много по-добре, ако мафията (чрез подчинената си държава) не ни беше откраднала няколко милиарда чрез КТБ, Белене, БТК, Булгартабак, магистралите, здравната каса, ВЕИ и всевъзможните малки, големи и още по-големи обществени поръчки и прочее съвсем очевадни измами. Ето, Словакия се очаква съвсем скоро да започне да произвежда повече автомобили годишно, отколкото е населението й.
    Така че не вини ЕС за провала ни. Даже се чудя как онези в Брюксел още имат нерви да търпят някакви недоразумения като Курнелия, президентина или първите двама интервюирани некадърници да им дават акъл какво и защо трябва да прави ЕС.

  • 10
    napukist avatar :-|
    Филанкишията

    До коментар [#6] от "Cassi":

    Не знам кой и защо ти е нацъкал минусите.
    Ситуацията ми напомня за периода около 90-та година, когато ганьовците се възмущаваха защо не сме и ние барабар с Вишеградската четворка.
    Ами защото сте прости и си избрахте президент, на който му набиват канчето от Масква и сте на път да си изберете парламент, който ще работи за премахване на санкциите срещу същата тази Масква (окупирала територия на европейска държава, да напомня причината за въпросните санкции на склеротиралите комунистичски мозъци като феновете на дълбоко загрижената за българския бизнес Курнелия, държава славянска също така - това за пияндурските кратуни на богато окосмените патриоти с тлъсти шкембаци), за торпилиране на СЕТА и като цяло за маргинализация на България в ЕС... а защо не и за пълно излизане от Общността.
    Няма как да очакваме Западна Европа вечно да хрантути дегенератите, русофилистиците и измамниците, които съставляват "елита" на България, докато обикновените хора стават все по-бедни и отчаяни или просто си бият шута.
    Ако искаш да играеш в Реал или Байерн, трябва бъдеш на нивото на техните футболисти. Иначе си оставаш на село да играеш в отбора на колхоза.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход