Планина в мъгла
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Планина в мъгла

Планина в мъгла

След поредната буря около националния парк "Пирин" плановете за него стават все по-неясни заради недоверието в институциите и инвеститора в ски зоната над Банско

Калина Горанова
13843 прочитания

© Надежда Чипева


Темата накратко

- След поредната буря около националния парк "Пирин" плановете за него стават все по-неясни заради недоверието в институциите и инвеститора в ски зоната над Банско.

- Настоящият план забранява изрично новото строителство в парка. Новият разширява зоните за туризъм над Банско, Добринище и Разлог.

- Нито еколозите, нито бъдещите инвеститори знаят какво може и не може да се случи в Пирин.

Ирина Костова би могла да дава съвети от типа на "Как да станем известни за един ден". Доскорошният декан на хидротехническия факултет на УАСГ успя за отрицателно време да добие популярност, след като в ролята си на служебен министър на околната среда реши за краткото време на власт да се справи с един от най-спорните проблеми – бъдещето на Пирин.

Новият план за управление на природния парк "Пирин" няма нужда от екооценка, реши Костова и с един подпис прати плана във Висшия експертен екологичен съвет, а с втори лиши несъгласните от възможност да обжалват това решение, като го вкара в сила точно преди националния празник 3 март.

Скоростта на поставянето на подписите може да се сравни само със скоростта по премахването им. В социалните мрежи бързо се организира протест за първия работен ден след почивните дни – 6 март. В понеделник президентът Румен Радев тушира напрежението, като след среща при него Костова се отказа от подписите си един по един: първо от този под заповедта за предварително изпълнение, а по-малко от час преди началото на протеста и от този за екооценката. Сега на практика експертите на МОСВ, които са преценили, че няма нужда от нея, ще трябва да опровергаят сами себе си и да се аргументират, че оценка е необходима.

Така сме отново в мъртвата точка, в която Пирин стои от години. Тъй като няма доверие в институциите, взимащи решения и упражняващи контрол, нито в самия инвеститор в ски зоната над Банско "Юлен", еко организациите и тази част от обществото, на която й пука за бъдещето на планината, са заели крайната позиция "не им отстъпвайте и сантиметър, защото ще завземат цял километър".

Това обаче няма как да продължи вечно. От министерството нарекоха чисто съвпадение факта, че решението на министъра е дошло в точно този момент. Причината според тях е искане от парка за преценка дали да се прави екооценка, за което течал 30-дневен срок. Времето притиска МОСВ. Настоящият план за управление изтече още през 2014 г. и забраняваше изрично новото строителство в парка. Новият разширява зоните за туризъм над Банско, Добринище и Разлог, където ще има възможност да се развиват дейности. Това няма да стане автоматично с приемането на плана, но отваря врата за последващи процедури, предвидени в законодателството. За екозащитниците планът на практика е първата плочка на доминото, която може да повлече останалите след себе си. Тук е моментът министерството да успокои тези притеснения, като обясни какво може и какво не да се случи в Пирин. Към момента не успява.

Първата плочка "Планът"

Плановете за управление задават рамката, какво и къде може и не може да се прави в парковете за 10 години напред. Сега действащият план за управление на Пирин от 2004 г. позволява само подмяна на съществуващите съоръжения в планината и строителство само в т.нар. Зона за сгради и съоръжения, която е с площ 219 хектара или 0.6% от територията. Зоната за туризъм е 2.2% (895.1 хектара), като ЮНЕСКО не разрешава развитие на ски спорта или други дейности със значително въздействие в границите на обекта на световното наследство извън вече изключените територии – ски зоните на Банско и Добринище.

Основната промяна в новия план е разширението на зоната за туризъм, която вече е 2809.5 хектара, или 7% от територията на парка. (Новият план беше връщан на няколко пъти за корекции от МОСВ, като в предходен вариант зоните за туризъм са били още по-големи.) Въпросната площ е концентрирана на три места – над градовете Банско, Добринище и Разлог (виж картата и карето).

Планът разглежда развитието на ски спорта, като се казва, че "Ски зона Банско" има отлични условия, като "далеч по-скромни са условията за ски спорт в "Ски зона Добринище" и "Ски зона Кулиното", където има по една писта (един седалков лифт на Добринище и ски влек на Кулиното). "Техническото оборудване там е остаряло и се нуждае от обновяване и разумно развитие". Тъй като Банско създаде диспропорция, един от мотивите за нови зони за туризъм би трябвало да се даде и на другите общини да развиват туристически дейности във въпросните участъци. На този етап обаче не може да става въпрос за ски.

Проектите в Пирин

Проект за ски зона над Добринище, която се разширява встрани, имаше "Орбел дивелопмънт", където акционерно участие имаше "Галчев инженеринг груп". Туристическата зона над Банско, където основните желания са за строителство на втора кабинка до Шилигарника, се разширява в посока Църна Могила, където има стар седалков лифт и стара писта.

Третата основна туристическа зона е над Разлог. Там интерес имаше фалиралата "Балканстрой", инвеститорът в проекта за ски и голф комплекс "Кулиното". Компанията изгради и стопанисва голф комплекса Pirin Golf Hotel&Spa. Проектът за ски комплекс "Кулиното" предвиждаше изграждането на нови 102 км писти и 33 километра лифтове.

Втората плочка "ЮНЕСКО"

Съгласно решение на Комитета по световно наследство към ЮНЕСКО от 2012 г. "не се разрешава развитието на ски спорт и други дейности със значително въздействие в други територии, в границите на обекта на световното наследство, извън вече изключените територии (бел. ред. ски зони Банско и Добринище)." В противен случай ще има основание Пирин да бъде включен в списъка на световното наследство в опасност. Т.е. ако има в бъдеще лифтове, те не би трябвало да се водят такива за ски спорт, а за довеждане и отвеждане на хора в парка например. Другият вариант е решението на ЮНЕСКО от 2012 г. да бъде преразгледано в даден момент.

През септември 2015 г. от екокоалицията "За да остане природа в България", позовавайки се на информация, получена по Закона за достъп до обществена информация, съобщиха, че на 15 юли 2015 г. в Париж директорите на "Административно правно обслужване" в министерствата на туризма и на спорта заедно с Антоний Стефанов – директор на фирмата "Пролес инженеринг", подготвяща новия план за Пирин, са се срещнали с директора на Центъра за световно наследство на ЮНЕСКО Кишоре Рао. На срещата е била представена черновата на плана.

"Те са заявили желанието си зони да бъдат обявени за буферни или – като алтернативен вариант – да бъдат изключени от ЮНЕСКО (подобно на вече изключените над Банско и Добринище), за сметка на разширяването на обекта с други територии. Отговорът на Рао обаче бил категоричен. Той уточнява, че "Конвенцията за световното наследство на ЮНЕСКО изисква детайлни планове за управление на всички зони и ако планът за "Пирин" предвижда туристическа дейност, необходимо е той да има оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС)", съобщиха тогава от организацията.

Пред "Капитал" запознат с въпросната среща потвърди, че желанието на министерствата е било да попитат дали кога и как може да се направи нова мисия и дали има начин да се отделят територии от протекцията на ЮНЕСКО. Обяснено е било, че е възможно и има ред за това.

Третата плочка "Законът"

Извън полето на ЮНЕСКО, така разписаните режими в новия план създават някои противоречия по отношение на това какво ще може и няма да може да се строи. От една страна, общият режим за целия парк стъпва на Закона за защитените територии, който забранява в националните паркове строителство на спортни съоръжения, като само могат да се ремонтират съществуващи такива. В плана за управление на Пирин обаче в частта за зоните за туризъм е разписано, че има забрана за строителство "освен на водохващания, подземни комуникации, пречиствателни съоръжения, сгради и съоръжения за спорт, сгради и съоръжения за нуждите на парка и обслужването на посетителите и за инфраструктурна база на ПСС". В крайна сметка, могат или не могат да се строят нови спортни обекти и сгради?

Тълкуването на МОСВ е, че въпросните общи разпоредби в закона са с приоритет, а режимите в подзоните в парка само разширявали забраните на закона. Логичният въпрос тогава е какъв е смисълът да има зони с по-лек режим, ако с приоритет навсякъде ще е общият, който налага забраната. Логичният отговор е, че от МОСВ недоглеждат или недоизказват нещо. И именно тук се сблъскваме отново с по-големия проблем: недоверието.

Според еколозите, въпреки че Законът за защитените територии е с приоритет, всякакви допълнителни разписани подрежими в плана отварят възможност пред съда да тълкува различно и това превръща зоните за туризъм в бели петна с неясно бъдеще. Ясно е, че нито може да се махнат съвсем зоните за туризъм, нито да останат с неизяснен статут. Работата на МОСВ е да изработи баланса. Досега – не особено успешно.

Антоний Стефанов, ръководител на екипа, изготвил новия план за управление на Национален парк Пирин, по въпросите за новите режими в зоните за туризъм и какво се предвижда по отношение на сечите

"Много удобна е тезата, че докато не се приеме ПУ остава в действие стария План‘2004 г. А той наистина е много рестриктивен, в смисъл, че е първопричината за диспропорциите в регионален аспект, защото създаде и узакони като "Зона за туризъм" за целия Национален парк, единствено ски-зоната с център гр.Банско, с всички следващи плюсове и минуси (презастрояването на град и др.) Новия проекто план коригира тази грешна постановка, като същевременно децентрализира по местоположение и диверсифицира по предназначение тази зона - не само за ски спорт, както е досега, а напр. за делтапланеризъм, катерачество, и др.форми на алтернативен туризъм, къмпингуване и т.н.). Същевременно въвежда като режими и норми всички законови възможности и ограничения за нея, вкл. и тези на Комитета за Световно Наследство към ЮНЕСКО (забрана за развитие на ски спорта и на други увреждащи дейности на територията на целия парк). Затова нелепи са твърденията, че в предложените нови граници на "Зоната за туризъм" щяло да се извършва строителство. А ЗЗТ в чл.21, ал.1 казва: Забранява се строителството в националните паркове, с изключение на: "туристически заслони и хижи, водохващания за питейни нужди, пречиствателни съоръжения, сгради и съоръжения за нуждите на управлението на парка и обслужването на посетителите, подземни комуникации, ремонт на съществуващите сгради, пътища".

"ПУ не предвижда лифтове и други подобни съоръжения. Това не е негова работа. Това правят общините или други инвеститори, като изработват Специализирани подробни планове, които се процедират по ЗУТ и се подлагат на екологична оценка по ЗООС и на Оценка за съвместимост (по ЗБР) със зоната по Натура. Т.е. в зоните за туризъм и на хижите, доколкото в последствие има някакъв интерес, ще се процедира по ЗУТ, вкл. и за ремонтните дейности и реконструкции, защото и те са строителство съгласно този закон".

"Планът нищо повече не разрешава от това което разрешава ЗЗТ (чл.21, т.2). "Забрана за производствена дейност, с изключение на поддържащи и възстановителни дейности в горите, земите и водните площи". Проекта на ПУ дори е въвел допълнително ограничение, защото въпреки това допускане на закона, с плана се забранява такива дейности в горите на възраст над 200 години".

Автор: Капитал

Темата накратко

- След поредната буря около националния парк "Пирин" плановете за него стават все по-неясни заради недоверието в институциите и инвеститора в ски зоната над Банско.

- Настоящият план забранява изрично новото строителство в парка. Новият разширява зоните за туризъм над Банско, Добринище и Разлог.

- Нито еколозите, нито бъдещите инвеститори знаят какво може и не може да се случи в Пирин.

Ирина Костова би могла да дава съвети от типа на "Как да станем известни за един ден". Доскорошният декан на хидротехническия факултет на УАСГ успя за отрицателно време да добие популярност, след като в ролята си на служебен министър на околната среда реши за краткото време на власт да се справи с един от най-спорните проблеми – бъдещето на Пирин.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    proizvoditel avatar :-|
    proizvoditel

    Стига сте си мерили наглоста и куклите бе мафиоти. Признайте, че сте тъпи, хич ви няма в състезания по еднакви за всички правила и без да вземете нещо от другите не можете да се храните. Подайте си молбите в бюрото по труда. Явно убихте всичко предприемчиво в тази държава и с простотията си го изгонихте от България. Що не се обърнете назад и да видите следите си. Това са следи на Дявола. На какво прилича днешна България, която вие изградихте по ваш образ и подобие? Нали скоро ще гушнете букета и вашите наследници естествено ще разпилеят заграбеното. Тогава защо сте правили всичките тези мръсотии и страдания на народа на България? Ами ако Бог съществува? Мислете си за това кво ще пише във вашата визитка таем горе...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK