Що е то Европа на много скорости
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Що е то Европа на много скорости

Що е то Европа на много скорости

Историята на ЕС вече познава примери за различни степен на интеграция на страните - членки в отделни области

21376 прочитания

Европейският съюз на много скорости винаги е съществувал, дори преди да се появи тава наименование, или пък да се създаде правната възможност в рамките на европейското право – на процедурата по засилено сътрудничество, както се казва на брюкселския жаргон.

Една от формите например е Шенгенското споразумение, което се подписва през 1985 г. от пет от тогавашните десет страни - членки на Европейската икономическа общност, като отделен международен договор. Шенгенското пространство стана част от европейското право едва през 1999 г. Този механизъм – сътрудничество извън договорите за ЕС, е една от възможностите, до които страните - членки на ЕС, желаещи по-силна интеграция, предупреждават, че биха прибегнали, ако не им бъде позволено да работят в рамките на евросъюза. По-скорошните примери за подобно сътрудничество са пакетът от мерки, приети в резултат на гръцката дългова криза – Банковия съюз или Договора за фискалната стабилност.

Друга форма е еврозоната. Тя винаги е била част от европейското законодателство – всички страни членки с изключение на Великобритания и Дания са длъжни да се присъединят. За присъединяването към нея има обаче определени критерии, което на практика означава, че някои държави остават извън нея.

Третата форма е засиленото сътрудничество. То има няколко модификации, но в общия случай при него поне девет държави могат да поискат да водят обща политика в определена област, като останалите страни трябва да го одобрят с класифицирано мнозинство (т.е. отделна страна членка няма право на вето). Ключовият момент обаче е, че страни, които имат 35% от населението на ЕС, т.е. Великобритания, заедно с всички източноевропейски страни и още една западноевропейска страна, могат да блокират такова решение. Поради тази причина до момента са одобрени само три засилени сътрудничества, като две са действащи (и в двете България участва) – за общи правила при разводите на двойки с различни националности и за общи правила за европейски патенти. С напускането на Великобритания цялата тази аритметика се преобръща и контролният пакет сега е в големите държави.

От днешна гледна точка изглежда иронично, че терминът "Европа на много скорости" е измислен от тогавашния германски канцлер Вили Бранд по повод присъединяването на Великобритания в към Европейските общности. Сега, когато Лондон скоро ще бъде вън от ЕС, многото скорости най-сетне ще се задействат. В по-ново време идеята за Европа на много скорости се появява малко преди очакваното първо голямо разширяване на ЕС – с Финландия, Швеция и Австрия. Настоящият финансов министър на Германия Волфганг Шойбле публикува през 1994 г. изследване, в което защитава идеята за Kerneuropa, т.e. "основна Европа", която да се движи като авангард пред останалите страни.

След това идеята беше добила нова популярност през 2011 г., след като спасението на Гърция се оказа не толкова лесен проблем за решаване, а Великобритания блокира част от мерките, които бяха предприети от Брюксел. Тогава дори се появиха и по-радикални идеи, като възможността за създаване на две еврозони – едната германоцентрична, другата с център Средиземноморието. За пръв път обаче официално идеята за ЕС на две скорости беше подновена през февруари 2016 г., когато външните министри на шестте страни основателки декларираха вярата си във все по-сплотения съюз, който "позволява различни пътеки за интеграция".

Къде може да се мине на по-горна предавка?

Отбранителен съюз

Идея:

Той беше предложен от Германия, Франция, Испания и Италия веднага след изхода от референдума за излизане на Великобритания от ЕС. Детайлите около смисъла му обаче са все още бегли. Например германският министър на отбраната Урсула фон дер Лайен каза, че европейските сили могат да имат много по-голяма роля в Африка и за спиране на бежанския поток. Как обаче ще се осъществява това сътрудничество в допълнение на досега съществуващите структури е неясно. Например обсъжданият европейски военен щаб вече започна да работи за три мироопазващи европейски мисии.

Рискове:

Ако София не участва в такова сътрудничество, това може да доведе постепенно отпадане на гласа на България при дългосрочната оценка на стратегическите рискове за Европа. България обаче едва ли има ресурси да участва активно във военни операции извън страната.

Ползи:

В момент, в който САЩ изглеждат деангажирани в Европа, засилването на отбранителните способности на ЕС изглежда неизбежно.

Хармонизиране на корпоративните данъчните основи

Идея:

Цели да предотврати възможността компаниите да прехвърлят дейността си фиктивно в страни с ниско данъчно облагане. За това се предлага да се изчислява единна данъчна основа, тя да се разпределя по съответните страни, които да я облагат с настоящите си ставки. Сега по различни оценки опериращите в ЕС компании си спестяват легално над 90 млрд. евро годишно от данъци. Идеята силно се подкрепя от страни като Германия и Франция, но се блокира от други като Люксембург или България.

Рискове:

Общата основа по начина, който ЕК вижда системата, ще доведе до пренасочване на данъци от по-бедните към по-богатите държави, тъй като за изчислението се взима, най-общо казано, стандартът във всяка страна. Поради това, че в България той е по-нисък, данъчната основа у нас на големите компании ще намалее и те ще плащат повече в чужбина.

Ползи:

В момента така или иначе много малко мултинационални компании плащат сериозни данъци у нас. Има вероятност част от тях, които сега се облагат примерно в Холандия, да започнат да плащат у нас.

По-силна координация на икономическите политики в еврозоната

Идея:

Засега в тази област има повече идеи, отколкото конкретика, тъй като самите страни в еврозоната имат различни интереси. Но целта е да има по-силна координация, например с общ финансов министър, който да координира обща икономическа стратегия, а в по-крайни варианти дори да коригира бюджетите на страните в еврозоната.

Рискове:

По-силната координация в еврозоната ще направи още по-труден пътя на България към нея, тъй като ще се повишат критериите за изпълнение.

Ползи:

Това обаче ще я направи по-силна дългосрочно, което е добре за България.

Европейският съюз на много скорости винаги е съществувал, дори преди да се появи тава наименование, или пък да се създаде правната възможност в рамките на европейското право – на процедурата по засилено сътрудничество, както се казва на брюкселския жаргон.

Една от формите например е Шенгенското споразумение, което се подписва през 1985 г. от пет от тогавашните десет страни - членки на Европейската икономическа общност, като отделен международен договор. Шенгенското пространство стана част от европейското право едва през 1999 г. Този механизъм – сътрудничество извън договорите за ЕС, е една от възможностите, до които страните - членки на ЕС, желаещи по-силна интеграция, предупреждават, че биха прибегнали, ако не им бъде позволено да работят в рамките на евросъюза. По-скорошните примери за подобно сътрудничество са пакетът от мерки, приети в резултат на гръцката дългова криза – Банковия съюз или Договора за фискалната стабилност.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    valeryslavov avatar :-|
    Алесис

    Като гледам нощната снимка , то и осветлението е различно . :) Дето се вика " По осветлението ще ги познаете ! " Пък и нали все на Изток ни тегли . Ако не се лъжа , след Украйна е пълна тъмница .

  • 3
    agrotuz avatar :-|
    тимирут'

    Можем да сме на първа, на задна или дори на полусъединител, но е важно да се движим. Защото, движим ли се, ще ни забелязват и ще ни помнят, че сме на пътя. Даже и да спрем, ще можем да се надяваме да пратят "пътна помощ" и някак си да се дотътрим при останалите евросъюзници.

  • 4
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    До коментар [#1] от "Алесис":

    То и в Скандинавските държави е тъмница, ама това не е добър критерий. В Италия като е светло, не виждам напредък. Истината е, че където и да ни влече, докато народа гласува по този малоумен начин няма никакви надежди за бърза, пък дори и каквато и да е било скорост..


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новата трибуна

Новата трибуна

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK