Инфлацията расте за трети пореден месец

Инфлацията продължава да расте за трети пореден месец, като освен това има и ускорение на темпа й. През февруари индексът на потребителските цени отчита повишение с 1.7% спрямо година по-рано, показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). За сравнение, през декември 2016 г. промяната бе едва 0.1% спрямо година по-рано. Основната причина отново са по-високите цени на хранителните стоки, но значително поскъпване се вижда и при горивата.

В същото време на месечна база инфлацията е нулева, без промяна в ценовото равнище спрямо предходния месец. Най-същественото увеличение бележи транспортният сектор с 0.7% по-високи цени спрямо януари, отново по линия на горивата за лични транспортни средства. Завръщането на инфлацията беше очаквано през тази година, като официалните прогнози на правителството са тя да е 1.5% към края на 2017 г. Подобни нива обаче правят спестяванията под форма на депозити крайно неатрактивни. В момента например големите банки дават лихва между 0.1 и 0.5% годишно, а при по-малките с български собственици тя е около 1%. Така инфлацията изяжда и малката доходност, която носят влоговете. Това е и една от причините високите цени на стоки и услуги да търсят алтернативни форми на спестявания или да харчат повече.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Какво поскъпва в кошницата

Транспортът поскъпва най-съществено през втория месец на годината с увеличение в цените 6% спрямо февруари 2016 г. Движещата сила са основно по-високите цени на горивата за лични транспортни средства, които нарастват с 13.3% на годишна база. Въпреки това тежестта на транспорта представлява едва 8.6% от потребителската кошница, което означава, че е малък фактор в определянето на общия индекс на потребителските цени в страната. Аналогична е ситуацията с образователните услуги, при които инфлацията също е висока (4.3%), но теглото им е минимално - под 1%.

От друга страна, храните и безалкохолните стоки отбелязват по-малък ръст (3.7%), но те съставят близо 32% от стоките, които НСИ използва за определяне на изменението в цените. Сред тях отново се отличава повишението при зеленчуците, които поскъпват с 15.2% спрямо февруари 2016 г. Вторият по големина фактор в потребителската кошница са жилищата и комуналните услуги, които имат тегло от над 17%. При тях повишението в цените е 1.3% спрямо година по-рано, а по-подробна разбивка показва, че основната причина е поскъпване на течните горива за битови нужди (16.1%) и твърдите горива (8.9%).



ЕЦБ: паричните стимули остават

На фона на растящата инфлация в еврозоната миналата седмица Европейската централна банка (ЕЦБ) обяви решението си да запази рекордно ниските основни лихвени проценти и да не променя курса на програмата за количествени облекчения. Целта на паричните стимули при началото им преди две години бе инфлация "малко под 2%". През януари нивото на цените в региона се повиши с 1.8% на годишна база, а за втория месец от годината очакванията са за 2%, сочат прогнозните данни на Евростат.

Въпреки че целта на регулатора е вече надхвърлена, ЕЦБ ще запази курса на програмата, тъй като рискове пред еврозоната продължават да съществуват, макар и по-малки. Данните за еврозоната са по Хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), който се прилага в ЕС с цел улеснено сравнение на инфлацията в страните членки. Според показателя за февруари ценовото равнище в България се е повишило с 0.9% на годишна база.

Рискове за инфлацията в страната

В последния си Икономически преглед Българската народна банка (БНБ) прогнозира годишна инфлация в страната от 1.2% за 2017 г. основно поради по-високите международни цени на петрола и храните. Но има някои рискове, които могат да повлияят на тази стойност. От една страна, ако цените на петрола нараснат повече от очакваното като резултат от дейността на ОПЕК, нивото на цените в страната може да е над прогнозата, а това да окаже ефект и върху други групи стоки. От друга страна, инфлацията може да бъде по-ниска от очакванията поради понижение в цените на някои услуги и стоките за дълготрайна употреба, посочва докладът. Допълнително добрата реколта на зърнените култури през 2016 г. вдига базата, по която се определя изменението в цените на тези продукти за 2017 г.