Спадът на износа на ток от началото на годината е 46%

Въпреки студената зима и високото търсене на електроенергия в региона от началото на годината износът от България отчита спад от 46% към 12 март спрямо същия период на миналата година. Това показват оперативните данни за енергийния баланс на Електроенергийния системен оператор (ЕСО). Това все пак е възстановяване спрямо началото на февруари, когато заради забраната за износ на електроенергия от страната спадът в сравнение с година по-рано надхвърли 80%. Забраната беше наложена на 13 януари от бившия енергиен министър Теменужка Петкова заради опасения, че вътрешното потребление, което достигна рекордни нива в рамките на няколко дни заради студеното време, няма да може да бъде покрито. България обаче беше единствената страна в региона, която спря износа, и то за период от близо месец, тъй като забраната беше вдигната едва на 9 февруари от настоящия служебен министър Николай Павлов.

"През март цените на електроенергията в региона са по-ниски в сравнение с началото на годината, търсенето е ниско, а предлагането голямо", коментира председателят на Асоциацията на търговците на електроенергия в България (АТЕБ) Мартин Димитров. По думите му в момента електроенергията в региона се търгува средно за около 35 евро за мегаватчас. За сравнение - в средата на януари, когато беше най-студено и част от електроенергията за енергийната борса беше отклонена за нуждите на битовите потребители, цената достигна стойности от 246 лв. за мегаватчас. След налагането на забраната за износ, което доведе до свръхпредлагане на енергия в страната, имаше случаи, в които цената на борсата се срина до 27 лв. за мегатватчас. На 14 март цената, постигната за следващия ден за базов товар, е 62 лв. за мегаватчас.

Можеше и по-добре

Така въпреки високото потребление, което отчита увеличение от близо 10% към 12 март спрямо предходната година, централите са произвели с 4% повече електроенергия спрямо същия период на миналата година. Това се дължи основно на така наречените базови централи – АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица-изток 2" и двете американски централи ТЕЦ "КонтурГлобал Марица-изток 3" и ТЕЦ "AES Гълъбово". В най-студените дни бяха активирани и централите, на които се плаща, за да поддържат мощностите си в готовност за работа в случай на необходимост, така наречения студен резерв. Това са основно централи, свързани с Христо Ковачки – ТЕЦ "Бобов дол", ТЕЦ "Марица 3" - Димитровград, "Топлофикация Русе" и "Брикел". В най-студените дни обаче две от тях – "Бобов дол" и "Русе", не сработиха, което беше и една от причините за създаването на истерия, че електроенергията в страната няма да достигне, вследствие на което беше наложена и забраната за износ. Държавната ТЕЦ "Марица-изток 2" също предоставя част от мощностите си за студен резерв.

От данните на ЕСО се вижда също, че производството на електроенергия от ВЕЦ е с 29.8% по-ниско спрямо миналата година, което вероятно се дължи на по-малките водни запаси в язовирите. В най-студените дни обаче именно водните централи с помпи (ПАВЕЦ) осигуряваха потреблението на електроенергия в пиковите часове от денонощието.

Намаление при ВЕИ

При възобновяемите енергийни източници се отчита намаление в производството спрямо същия период на миналата година. То е средно 1.95% за по-малките централи, присъединени към електроразпределителната мрежа, която е собственост на ЧЕЗ, ЕВН и "Енерго-про", и 1.28% при тези, които са присъединени към електропреноснaта мрежа на ЕСО. Това на практика е нормално, като се има предвид, че производството на енергия при тях е в пълна зависимост от метеорологичните условия.

Увеличение между 30 и 71% има само при централите от биомаса, които, освен че не са толкова зависими от външните условия, вероятно отчитат ръст и заради инсталирането на нови мощности.