Всички мегапроекти в енергетиката трябва да бъдат юридически ликвидирани, за да не се даде шанс на политиците за тяхното възобновяване в бъдеще. Около това мнение се обединиха икономисти и енергийни експерти на конференция "Енергийни политики след избори 2017", организирана от фондация "РискМонитор" и Нов български университет. Мотивът за организирането на конференцията е, че предизборната кампания отново е засилила публичното говорене за изграждането на АЕЦ "Белене", както и за варианти на газопровода "Южен поток" и "Бургас - Александруполис".
Невъзможният "Белене"
Големите енергийни проекти са тласкани от корупционни намерения, а не от икономически основания, се казва в общата позиция на участниците в конференцията. "Ние сме сантиментално привързани към тези проекти, но те не могат да се преразглеждат през 6 месеца", коментира Юлиан Попов, който е бивш служебен екоминистър и член на настоятелството на Нов български университет. Според Илиян Василев, който е бивш посланик на България в Русия, никой от експертите в НЕК, които са движели проекта за "Белене", не е изчислявал приходите от него, а само разходите. По думите му в България няма играчи, които да реализират мащабни проекти, визирайки държавните енергийни компании, които не разбират от проектно финансиране. "Те трябва или да се приватизират, или да станат конкурентни", посочи още Василев. Експертът от Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) Георги Касчиев отбеляза, че "Белене" е неизпълним и според правните изисквания на "Евратом", а допускането на външен инвеститор в него би било безотговорно, най-малкото заради неуредените такси за справяне с радиоактивните отпадъци. Според експерта, за да може проектът да бъде напълно прекратен, трябва юридически да се атакува давността на издадената ОВОС и технико-икономическия анализ. Той също така предложи на мястото на одобрената ядрена площадка на "Белене" да бъде изградена икономическа зона, която ще допринесе за развитието на региона. Според Касчиев парогенераторите от реакторите за "Белене" могат да се използват в АЕЦ "Козлодуй".
Иван Хиновски, председател на Български енергиен и минен форум, също се обяви против изграждането на проекта, а според икономистите Георги Ангелов и Лъчезар Богданов няма кой да финансира изграждането на ядрената централа и довършването на проекта ще коства големи загуби.
Сбогом, НЕК и ЕРП
Енергийната сигурност може да се постигне с по-голяма децентрализация на производството на енергия, чрез много малки производители и доставчици, които да се състезават на пазарен принцип, коментира Георги Ганев, програмен директор на Центъра за либерални стратегии. "Ако мога сам да си произвеждам енергията, повече не искам да чувам за НЕК", посочи той.
За да стане това възможно това, трябва да се инвестира в умни електропреносни мрежи, което не се случва, тъй като енергийният регулатор не го позволява, коментира Калоян Стайков от Института за пазарна икономика.Заради неправилната политика за стимулиране на възобновяемата енергия, когато тя е била най-скъпа, обществото се е настроило срещу нея. Цените на ВЕИ оборудването обаче постоянно падат за разлика от ядрените централи, коментираха експертите. Принципът "първо ефективността" трябва да се приложи към всеки енергиен проект, който би разчитал на публични средства за изграждането си, смятат още те.
Експертите се обединиха и около мнението, че не е работа на Българската академия на науките да прави енергийна стратегия, което им беше възложено от бившия министър на енергетиката Теменужка Петкова.
Тепърва българските данъкоплатци ще трябва да платят 10 млрд. лв., които са необходими за погребването на високорадиоактивните отпадъци, извеждането от експлоатация на блоковете на АЕЦ "Козлодуй" и съхраняването на отработеното ядрено гориво, посочи Касчиев. Според него за тези дейности не са заделяни средства и единственият начин за тяхното осигуряване е през увеличение на цената на електроенергията на АЕЦ "Козлодуй".
Всички мегапроекти в енергетиката трябва да бъдат юридически ликвидирани, за да не се даде шанс на политиците за тяхното възобновяване в бъдеще. Около това мнение се обединиха икономисти и енергийни експерти на конференция "Енергийни политики след избори 2017", организирана от фондация "РискМонитор" и Нов български университет. Мотивът за организирането на конференцията е, че предизборната кампания отново е засилила публичното говорене за изграждането на АЕЦ "Белене", както и за варианти на газопровода "Южен поток" и "Бургас - Александруполис".
2 коментара
Хубаво говорят експертите, но тука кой слуша експерти. Тука има думата енергийната мафия, руска и българска.
Има един университет който се нарича ТУ-София.Там може да се научат доста неща.Особено във факултетите които изучават такива неща като ток и напрежение.
За самозванците експерти проблемите СА:
За АЕЦ Белене(нови реактори в Козлодуй) - ликвидацията на област Стара Загора.Като гледам що народ се храни от тецовете и мината това ще е наистина трудно решение.
За умната електропреносна мрежа - атомният часовник на достъпна цена.За да има синхрон между отделните н. на брой генератори.
За самостоятелното малко производство - Май забравихме че има ЗИМА.Според експерименти в САЩ именно там е проблема.То и сега в Горни Лозен напрежението е ниско и хората масово имат генератори и си произвеждат електричество.
За големия потребител - съхраняването на един мегават.час енергия не е като лапането на едни пари по една схема от наши хора.
И да нужно е честно и открито решаване на проблемите, а не корупционни схеми като обърканата енергийна стратегия на р.България