Работната сила намалява със 73 хиляди през 2016 г.

Заетостта през миналата година нараства до 49.3%, но броят на работещите намалява с над 15 хиляди спрямо 2015 г.

Работната сила намалява със 73 хиляди през 2016 г.

В същото време заетостта расте, а безработицата спада до 7.6%

27624 прочитания

Заетостта през миналата година нараства до 49.3%, но броят на работещите намалява с над 15 хиляди спрямо 2015 г.

© Надежда Чипева


Общият брой на хората извън работната сила достига 2.9 млн. души през миналата година, като едва 239 хил. от тях имат желание да се трудят.

Пазарът на труда продължава да се подобрява, но хората, които могат да се включат на него, намаляват. Такава картина чертаят данните на Националния статистически институт (НСИ) за 2016 г. През миналата година делът на икономически активната част от населението намалява за първи път от 2011 г. насам - с 2.2% на годишна база. Спадът идва от всички групи в обществото с изключение на най-възрастните. Най-значително е понижението при хората на възраст между 25 и 34 г.

Заетостта расте, а работещите намаляват

Коефициентът на заетост през миналата година достига 49.3%. За сравнение, през 2015 г. стойността на показателя бе 49.1%. В същото време обаче броят на заетите намалява с над 15 хиляди спрямо 2015 г. Обяснението за това противоречие е, че населението намалява по-бързо, отколкото броят на заетите.

По-подробна разбивка показва, че най-значителен спад има при работещите младежи, които продължават да намаляват за осма поредна година. Спадът през 2016 г. е 6.8%, а в номинално отношение се равнява на близо 10 хиляди. Броят на работещите на възраст между 25 и 34 г. също намалява (с 13 хиляди), а повишение се вижда единствено във възрастовите групи над 45 г. В същото време разбивката по степени на образование показва, че намаляват заетите със средно и основно образование, докато тези с висше нарастват спрямо 2015 г.

Спад в броя на безработните

Безработицата достига 7.6% през 2016 г., което е най-ниската стойност от 2009 г. насам, когато е била 6.8%, сочат данните на НСИ. В номинално изражение намалението се равнява на 58 хил. души, като така броят на хората, които нямат работа, но си търсят, спада до 247.2 хил. Намалението се вижда във всички възрастови групи както в номинално, така и в процентно изменение. Най-значителният спад е при младите - с 30% по-малко са безработните младежи между 15 и 24 г., а в останалите групи понижението е между 16 и 20% спрямо 2015 г. Въпреки това младежката безработица все още е висока.

Нискоквалифицираната работна ръка е под най-голям риск от безработица, показват данните. Четирима на всеки десет души с начално и по-ниско образование нямат заетост. Същата е ситуацията за близо една пета от хората с основно образование.

Извън работната сила

Броят на хората извън работната сила, които нито работят, нито си търсят работа, нараства с 21.4 хиляди, или с 0.8% спрямо 2015 г., според статистиката. За сравнение, между 2012 г. и 2015 г. тази група е намалявала. Основната причина е, че голям брой лица между 24 и 54 г. са напуснали пазара на труда и са се присъединили към икономически неактивните.

Общият брой на хората извън работната сила достига 2.9 млн. души през миналата година, като близо 239 хил. от тях имат желание да работят, но останалите над 2.6 млн. нямат. В същото време броят на хората в първата група е спаднал спрямо 2015 г., а на тези, които не работят и не си търсят работа, нараства.

Добрата новина обаче е, че обезкуражените и дългосрочно безработните (над 1 година) намаляват съответно със 7.1 хил. и 40.8 хил. души, като така броят им пада до 165.8 хил. и 146.2 хил. души.

Общият брой на хората извън работната сила достига 2.9 млн. души през миналата година, като едва 239 хил. от тях имат желание да се трудят.

Пазарът на труда продължава да се подобрява, но хората, които могат да се включат на него, намаляват. Такава картина чертаят данните на Националния статистически институт (НСИ) за 2016 г. През миналата година делът на икономически активната част от населението намалява за първи път от 2011 г. насам - с 2.2% на годишна база. Спадът идва от всички групи в обществото с изключение на най-възрастните. Най-значително е понижението при хората на възраст между 25 и 34 г.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


12 коментара
  • 1
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Перфектното решение - 0 (нула) лв. за детски надбавки на нежелаещите!

  • 2
    destino avatar :-P
    destino

    Интересно, дали немците приеха сирийците заради едното състрадание?

  • 3
    toshiro avatar :-|
    Lazar Petrov

    До коментар [#2] от "destino":

    За да поддържа това ниво на индустриално производство на Германия и трябват средно 300 000 имигранти на година в следващите 20 години. На нас очевидно също почват да ни трябват вносни работници

  • 4
    destino avatar :-|
    destino

    До коментар [#3] от "Lazar Petrov":

    Аз вече наемам само жени, мъже читави в нашето село просто няма.
    Бизнесът ми не е устойчив, иначе бих взел някое друго сирийско семейство под свой патронаж.

  • 5
    hifi_hifi avatar :-|
    hifi_hifi

    Ами ще трябват или имигранти или някак да накарме мургавите бартчеди да бачкат. Бай Тошо успяваще някак, ама сега не знам дали е възможно... имаше например Строителни войски.
    Иначе сериозно... трябва да се даде възможност на децата да влизат по-рано във фирмите и да се обучават... като вземат занят на 20 вече ще изкарват повече от майка си, която примерно е счетоводител или нещо такова.
    Не може всички да завършват някакво висше и на 24 да се чудят защо няма работа, като от нищо не разбират

  • 6
    subaru avatar :-|
    subaru

    При тези доходи в държава - членка на НАТО и на ЕС. Държавата на работещите бедняци.

  • 7
    jivko_boev avatar :-|
    Живко Лобутов

    До коментар [#1] от "Георги Георгиев":

    Просто за всички. Няма работещ, който да разчита на детски надбавки за да отглежда децата си. Обратно, за мургавите безделници "детските" са основен стимул за размножаване.

  • 8
    kno1466576284499917 avatar :-|
    Andrety

    До коментар [#7] от " jivko_boev ": Точно там е отговора - спиране на всякакви помощи...

  • 9
    vvvvv avatar :-|
    vvvvv

    Щеше да е полезно да се обясни как се изчислява кой е "извън работната сила" и каква е разликата между икономически неактивен и безработен. Също така не е ясно за нормалния читател-неспециалист какво отразява посоченият "коефициент на заетост", който бил около 49%. 49% от какво? Без тази информация е трудно да се извлекат изводи.

  • 10
    adon avatar :-|
    RUSE

    Спрете с тия измислени цифри, проценти и манипулации! Има 2 критерия - брой работещи на постоянен трудов договор и реално получени доходи. Ако реалните доходи са се увеличили с по голям процент от реалната инфлация, това означава, че покупателната способност се е увеличила и работещите живеят по-добре. Ако броят на работещите се е увеличил това означава, че повече българи живеят по-добре.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход