Защо се проваля тех паркът
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Защо се проваля тех паркът

"София тех парк" все още пустее и управлението му трябва да поеме в нова посока, за да се промени това.

Защо се проваля тех паркът

100 млн. лв. след първата му копка той продължава да е пуст и не произвежда очаквания ефект

Мила Чернева
28258 прочитания

"София тех парк" все още пустее и управлението му трябва да поеме в нова посока, за да се промени това.

© Надежда Чипева


- Мениджърите през последната година само управляваха недвижимите имоти на проекта и сключваха спорни договори.

- Начинът, по който беше избрано новото ръководство, не дава надежда, че стилът на работа ще се промени.

"София тех парк" трябваше да е иновативното ядро на България, в което големи и малки компании обменят идеи, правят нови продукти в научни лаборатории, въобще нещо като софийската Силициева долина. Но не стана. От дни провалът е известен и за широката публика - през острото отворено писмо на основателя на "Уолтопия" Ивайло Пенчев, който има сграда в парка. На цветист език бизнесменът обясни защо държавата не може да управлява и притежава бизнес. Извън общия извод за конкретната ситуация дотук си има виновник - доскорошният министър на икономиката Божидар Лукарски, който отговаряше за дружеството. Той направи дълга поредица от спорни назначения, а действията на избраните чиновници бяха с фокус само към краткосрочни (и много съмнителни) действия: като поръчки за почистване и охрана, преговори на тъмно кой да построи сграда там, коя компания без опит да спечели малко от "управление" на инкубатора и т.н. В резултат паркът пустее, напускат наематели, лабораториите не се ползват, няма концепция за развитие...

Новината от седмицата е, че в "София тех парк" влиза поредно ръководство. Но директорът пак е не избран по признака "мениджър с идеи, контакти и познания", а е посочен от екипа на новия президент. Което носи несигурност и за бъдещето на парка.

Въртележки на върха

Устойчиво развитие на проекта "София тех парк" няма как да има при честите смени в ръководството му. Държавната компания беше учредена през юни 2012 г., а през пролетта на миналата, малко след откриването на парка, започнаха и смените в борда на директорите. Тогава за по-малко от месец излязоха двама и влязоха трима нови членове. Рокадите продължиха, като последната беше през декември миналата година, когато директор на компанията стана Иван Симеонов.

В управлението влизаха хора като бивш счетоводител на фалиралата авиокомпания "Балкан" и временен изпълнителен директор на държавното "Академика 2011" по времето на кабинета "Орешарски", изпълнителен директор на свързвано с Делян Пеевски тържище край Пазарджик, както и главен секретар на СДС и началник на политическия кабинет на Лукарски. Според близки до работата на "София тех парк" хората в ръководството до голяма степен не са разбирали каква е целта му, а именно - да бъде платформа за развитие на иновативни компании, където те да споделят опит и да получават подкрепа.

От тази седмица в парка влиза ново трио: изпълнителен директор стана 33-годишният Асен Ненчев, Васил Караиванов е председател на съвета на директорите, а третият член на борда е Натанаил Стефанов. Според източник, близък до рокадите, новият мениджър е посочен ден преди общото събрание, т.е. в последния момент, от екипа на президента Румен Радев (който не би трябвало да е фактор при назначения по държавни дружества). Номинацията на служебния икономически министър Теодор Седларски е била друга - човек с опит от Техническия университет и фокус микроелектроника. Но на финала печели президентската номинация. А тя е отново на човек без опит. Според linked-in профила на Ненчев той е бил зам. финансов директор на "Лукойл България" от 2011 г. досега. С какво работата в руската горивна компания го прави подходящ, остава загадка. Малко успокоение идва от факта, че той има образование в чужбина и 3-годишна работа за Merrill Lynch. "Капитал" се свърза с Ненчев, но той не пожела да говори.

Останалите две попълнения в борда все пак са на Седларски. Васил Караиванов преподава в Стопанския факултет в Софийския университет (СУ), където декан е и служебният министър. Натанаил Стефанов също е асистент в същия факултет. Той е участвал в специализации и обучения с фокус предприемачество, иновации и маркетинг – в Babson College и UC Berkeley, Aarhus School of Business и др., изпълнителен директор е на GEM в България. Самият Седларски публично не даде новите имена, а общо каза, че новият борд са "млади, амбициозни хора, свързани с бизнеса, с опит в проектите".

Натанаил Стефанов, Васил Караиванов, Асен Ненчев (новото ръководство на техпарка - отляво надясно) бяха представени в четвъртък от служебния министър на икономиката Теодор Седларски.
Фотограф: Юлия Лазарова
80.8 млн. лв. са инвестираните до тук еврофондове в "София тех парк".

12.3 млн. лв. още се планират да се похарчат по новата европрограма "Иновации и конкурентоспособност"

6.3 млн. лв. е загубата за деветмесечието на 2016 г. при приходи от 3.1 млн. лв.

103 хил. лв. са постъпленията от наеми за деветмесечието на 2016 г.

36 човека са били служителите на държавното дружество преди година.

Just business. Но държавен

Списъкът със свършеното за годината след завършването на парка е кратък: няколко обществени поръчки - за почистване, охрана, създаването на тенис кортове на територията на парка и за избор на оператор на инкубатора.

Ръководството на парка реши да търси мениджър покрай Коледа - организира поръчка с кратък срок и ниски критерии, без маркетинг тук или в чужбина. Логично, оферти подадоха два малки консултанти по еврофондове. Все още договор не е сключен, защото "в момента комисията разглежда и оценява техническите предложения на участници", отговориха на "Капитал" от техпарка.

Инкубаторът трябваше да е не просто офис сграда с ниски наеми, а място, където да се настанят иновативни малки и средни компании, които да могат да комуникират помежду си и да се получи технологичен хъб. Операторът на инкубатора трябва да умее да прави селекция на фирмите и екипите, които идват, да помага за развитието на идеите им, за осигуряването на ментори и инвеститори, разказва Елица Панайотова, изпълнителен директор на "София тех парк" допреди една година.

В момента 30 компании имат договори за наем на офис площи в инкубатора, а запълняемостта на площите там е около 75%, твърдят от техпарка, като поясняват, че 25 от наемателите са стартиращи компании, а останалите - зрели компании, чиято дейност е свързана с обучение и подпомагане на предприемачеството. В компаниите работят над 250 служители. Една разходка из сградата обаче е достатъчна, за да се забележи, че липсва жива атмосфера, каквато например цари в някои от другите споделени офис пространства в столицата. И празните офиси са доста. Немалко от компаниите, които първи наеха офиси в техпарка, вече не са там. Причината да си тръгнат беше пълното разминаване между надежди и реалност - нищо от обещаната атмосфера, високи наеми и липса на гъвкавост в управлението.

Активността на ръководството през последните месеци беше насочена и в продажбата на разрешителни на строеж в четири зони от терена. Преговорите между техпарка и потенциалните строителни предприемачи бяха обвити в мистерия. От "София тех парк" обясниха пред "Капитал", че конкурсни правила за отдаването на право на строеж са във финална фаза на разработване и ще бъдат приети от съвета на директорите на дружеството през март.

Но според два независими източника дотук с почти подписани договори са две компании - една е била строителната "Кордеел", а другата - фирмата вносител на Bose Ясен Игнатов, който според някои източници на "Капитал" е близък до бившия министър на икономиката Божидар Лукарски. При първият кандидат проблемът е, че е искал да отпадне условието компаниите - наематели в сградата, да имат поне 30% развойна дейност. А при втората - осигуряването на пари за правото на строеж, което е от порядъка на няколко милиона лева за сграда с 40 хил. кв.м площ. Като източници дори разказват, че Игнатов е предлагал проекта за продажба, което обаче е забранено в условията на дружеството.

Без ясен отговор са останали запитвания на други заинтересовани компании, които според различни източници са били компании като VM Ware, Microsoft, автомотив клъстерът...

Освен липсата на прозрачност проблем е и обърнатият модел. В чужбина се прави следното: екипите от техпарковете пътуват, разговарят с компании, канят ги и им създават привлекателни условия. След което се търсят строителни предприемачи, които да построят сградите за технологичните компании. Накратко: първо наематели, после строители, а не обраното.

Лабораториите в техпарка разполагат с първоклано оборудване, което обаче почти не се използва.
Фотограф: Надежда Чипева

Пусто е и в лабораториите в техпарка. (В техпарка има общо 11 лаборатории - за биоинформатика, изкуствен интелект и CAD системи, киберсигурност и др.) Една разходка из тях е достатъчна да впечатли посетителите: оборудването там е първокласно, споделят учени. Но откакто е доставено, то почти постоянно стои завито в найлони. Лабораториите имат назначени ръководители и екипи от декември 2016 г. Сега предстои започването на малки проекти с участието на студенти от университетите и според "София тех парк" към момента "лабораторната инфраструктура се използва и от две от компаниите, наематели в инкубатора".

Какво да се прави

На хартия от години стои идеята "София тех парк" да не зависи от политици и министри. А да е на подчинение на специален борд, в който да влизат учени, хора от бизнеса, чуждестранни консултанти и преподавали. Но засега промяна не е задвижена.

Друга необходима стъпка е много по-ясната комуникация с технологичните и иновативни компании, които са потенциални обитатели на техпарка. Частта със строителните разрешителни трябва да започва оттам: първо привличане на компаниите, после планове за строежи. И избор по прозрачен начин.

"Успехът на техпарка се измерва по средата, която създава и какво излиза от тази среда", споделя Панайотова. Именно това трябва да се следи: дали обстановката там в един момент ще заприлича на технологичен кошер, в който иновациите могат свободно да жужат, или все пак ще се ограничи до построяването на офис сгради. Защото засега е полупразен парк с пейки, който няколко майки ползват. Но срещу вложени почти 100 млн. лв.

Фотограф: НАДЕЖДА ЧИПЕВА
- Мениджърите през последната година само управляваха недвижимите имоти на проекта и сключваха спорни договори.

- Начинът, по който беше избрано новото ръководство, не дава надежда, че стилът на работа ще се промени.

"София тех парк" трябваше да е иновативното ядро на България, в което големи и малки компании обменят идеи, правят нови продукти в научни лаборатории, въобще нещо като софийската Силициева долина. Но не стана. От дни провалът е известен и за широката публика - през острото отворено писмо на основателя на "Уолтопия" Ивайло Пенчев, който има сграда в парка. На цветист език бизнесменът обясни защо държавата не може да управлява и притежава бизнес. Извън общия извод за конкретната ситуация дотук си има виновник - доскорошният министър на икономиката Божидар Лукарски, който отговаряше за дружеството. Той направи дълга поредица от спорни назначения, а действията на избраните чиновници бяха с фокус само към краткосрочни (и много съмнителни) действия: като поръчки за почистване и охрана, преговори на тъмно кой да построи сграда там, коя компания без опит да спечели малко от "управление" на инкубатора и т.н. В резултат паркът пустее, напускат наематели, лабораториите не се ползват, няма концепция за развитие...


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

12 коментара
  • 1
    t3stizz avatar :-P
    ХЪ ХЪ ХЪ

    Не се получава, защото принципът, че количествените натрупвания водят до качествени изменения е водещ в концепцията за Тех Парка. А това не винаги е така. Или както казваше Пратчет:

    [quote#0:"Тери Пратчет"] [...] обучението в Университета се опираше предимно на прастария метод да събереш множество млади хора в близост до множество книги с надеждата, че нещо ще прескочи от едното множество в другото. А младите хора съответно се поставяха в близост до кръчмите и пивниците със същата надежда.[/quote]

    В крайна сметка кои и колко са българските предприятия, които инвестират каквото и да било в R&D? Къде е екосистемата, която да ползва тая инфраструктура? Докато масово се работи "на ишлеме" и се тупаме в гърдите с ръста на ИТ-аутсорсинга, работата с научноизследователските начинания (технологичните хъбове) няма да се получи.

  • 2
    alex_yordanov avatar :-|
    alex_yordanov

    Ако "ТЕ" просто бяха откраднали тези близо 100 милиона нямаше да е толкова гадно и пре**бано колкото е сега. Няма по-болезнено нещо от това, което сътвориха - празни лаборатории, наблъскани до горе със супер техника да стоят неизползвани.
    Но явно проблема не е само във хората а ла Лукарски (той милия е следствие), проблема е и във онези, преподаватели и хора на науката изобщо, които все още знаят и биха могли да запълнят тези лаборатории със живот............

  • 3
    jxj24394852 avatar :-|
    jxj24394852

    Във голяма грешка си...
    Ходил ли си изобщо там ,за да говориш? Със сигурност - НЕ СИ!
    Аз ходих - и няма как да работя в """Киберлабораторията""" нарочно слагам 3 кавички - няколко дисплея и няколко пс-та...
    Трагедия....

  • 4
    jxj24394852 avatar :-|
    jxj24394852

    И още нещо което трябва да се разследва от Прокуратурата - защо са поканени ТОЧНО ТЕЗИ ФИРМИ .........................
    ftp://public.sofiatech.bg/cyber-lot3-direct/1.%20Reshenie.pdf

  • 5
    vnc1464367700497983 avatar :-|
    stefank

    Проваля се защото Айнщайн е казал че най-евтино е да се учим от чуждите грешки. Прага (Чехия) в зората на аутсорсинга беше дестинация номер едно в Европа - беше построен и тех парк. Още 2009 година този парк опустя и когато се разхождах в него видях празни и запуснати офиси, немити стъкла с две думи абенданд плейс. Шоуто се премести в Бърно - там е евтино удобно и заплатите са по-ниски затова първите които се преместиха там бяха IBM и RedHat , има и много други. Друг пример чудесен е миграцията по време на прощъпулника на аутсорсинга е релокацията от Делхи в Бънгалор Индия. Повечето западни фирми се преместиха в Бънгалор принуждавайки работниците от Делхи да се преместят със семействата си на два пъти по-ниски заплати но все още висок стандарт. Предполагам че това предстои и в България. Пловдив и Благоевград са чудесни дестинации и все повече фирми отварят офиси там.
    Подобна публикация направих в един форум преди да започне строителството но никой не и обърна внимание... Дезоле.

  • 10
    42 avatar :-|
    42

    До коментар [#1] от "ХЪ ХЪ ХЪ":

    Научно-изследователска работа се прави с финансиране, но в сегашните условия - банков сектор 100% чужда собственост, валутен борд и членство в ЕС, това е пълен абсурд. Иначе идеята и реализацията на Технопарка щеше да е смешна, ако не бяха похарчените 100 млн. лв. на вятъра.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK