Заложници в битката между ДПС и ДОСТ

Две седмици преди парламентарните избори българските мюсюлмани изглеждат притиснати като в менгеме. От една страна, официалната власт в Турция, която те считат за своя "родина майка", открито ги призовава да подкрепят на вота обединението на Лютви Местан и Орхан Исмаилов ДОСТ. От друга - ДПС се опитва да всява страх сред тях в опит да минимализира щетите, които конкурентният съюз може да нанесе на позициите на Ахмед Доган в българската политика.

Ситуацията, в която българските турци се оказаха заложници в битката между двете етнически политически организации, описа преди дни и бившият земеделски министър от правителството на Симеон Сакскобургготски Мехмед Дикме. "Натискът върху населението в Кърджалийския район е изключително голям. От една страна, той идва от емисари от Турция и представители на ДОСТ. А другият е от кметовете на населени места от ДПС, които им казват, че ако не гласуват за тях, ще им спрат социалните помощи и обслужването в общините", разказа Дикме пред bTV, сравнявайки случващото се в смесените райони с времето на Възродителния процес.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

За гласовете на изселниците

Пред подобно изпитание са поставени и българските изселници в Турция. Миналата седмица по време на среща с представители на изселническите дружества в Истанбул министърът на социалната сигурност на Турция Мехмет Мюеззиноглу открито призова на вота да бъде подкрепено "Обединението ДОСТ". Срещу това той пое ангажимент турската държава да реши някои социални проблеми на изселниците, както и да облекчи процедурите по получаване на турско гражданство. Дружествата са неправителствени организации и играят ролята на посредници между властта в Турция и изселническата общност, върху която имат значително влияние. Донякъде са зависими от държавата, защото получават финансиране от нея, както и помещения за клубове, където да развиват дейността си.

Илюстрация Увеличаване Автор: Капитал Смаляване

Освен призива за подкрепа на ДОСТ, тема на срещата е бил и предстоящият референдум в Турция. Очевидно от управляващата партия на президента Ердоган разчитат на дружествата да убедят членовете си да подкрепят предлаганите конституционни промени, които биха увеличили съществено правомощията на турския президент. Принципно по-голямата част от българските изселници са настроени опозиционно и не гласуват за партията на Ердоган, а според представители на ДОСТ и ДПС те не одобряват и превръщането на Турция в президентска република, каквато е целта на референдума.

Българските турци в югоизточната ни съседка са затруднени за участието си в предстоящите предсрочни избори заради приетата в Изборния кодекс поправка, която сложи като лимит за разкриване на секции в страните извън ЕС - до 35. Този брой е крайно недостатъчен дори за хората, които реално гласуват в Турция - обикновено около 50 000 от над 200 хил. души с право на глас. Ако решат да се върнат и да упражнят правото си в България, рискуват да се сблъскат със засилена враждебност. Обединените патриоти, по чиято идея беше наложена промяната в Изборния кодекс, заплашват да блокират границата и да спират автобусите, които традиционно се очаква да дойдат за вота.



Реакциите

Откровената агитация в Турция в полза на обединението ДОСТ, заедно с повишената активност на посланика на страната у нас Сюлейман Гьокче принуди властите в България да реагират. Посланикът беше привикан на разговор във външното министерство и след него от пресцентъра разпространиха изявление, според което българските власти приемат изявите на турския министър като "намеса във вътрешните работи на страната". От турското външно министерство отговориха с контраобвинение и призив "България да се откаже от практиките, насочени към ограничаване на политическите права на малцинствата в страната".

Служебният премиер Огнян Герджиков описа дипломатическия скандал като "напрежение" и изрази надежда да не се стига до скъсване на отношенията. "Втвърдяване на говоренето по отношение на Турция ще донесе вътрешни дивиденти, но не виждам, честно казано, какво бихме спечелили в двустранен план", коментира Димитър Бечев, старши сътрудник в Atlantic Council. Политологът проф. Антоний Тодоров определя българската позиция досега като умерена и смята, че това е добрият тон. "Няма нужда да се ескалира напрежението. Ердоган иска да укрепи властта и подкрепата си в турското общество. Когато на референдума постигне каквото иска, ще смекчи тона, защото няма интерес да се скара с всички", прогнозира той.

Илюстрация Увеличаване Смаляване

Експертът по въпросите на етническите малцинства в България доц. Михаил Иванов смята, че с поведението си Турция демонстрира нова линия по отношение на партиите, които представляват българските мюсюлмани. (виж интервюто с него тук) "Социалният министър на Турция каза пред изселниците, че вижда ДОСТ в ролята на мост между нашите две държави. Това е коренна промяна. Нашата концепция, а преди това и на Турция, винаги е била, че не дадена организация или партия трябва да е мостът, а цялото малцинство. Концентрирането само върху една партия е нелогично и неработещо", посочи доц. Иванов. Според него за пръв път турската държава отправя преки призиви да се гласува в полза на една партия.

Несигурен ефект за Местан

Дори ДОСТ да вземе повече гласове в Турция, няма да разцепи партията на Доган. Фотограф: Надежда Чипева

Директната намеса на Турция в подкрепа на ДОСТ обаче може да изиграе лоша шега на обединението на Местан и Исмаилов. Първият ефект от тази подкрепа вече е видим и той е вътрешнополитическата изолация, в която все повече изпада формацията. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, който като премиер на няколко пъти използва посредничеството на Лютви Местан при решаването на междудържавни въпроси с Турция, определи като политически проблем "мощното навлизане и ангажиране на турската държава с партия ДОСТ". Срещу намесата на Турция по този начин в изборите се обявиха още три формации - "Обединените патриоти", "Реформаторски блок - Глас народен" и "Нова република", които поискаха от президента Румен Радев и ЦИК да ограничат гласуването в Турция до консулствата и посолството.

Според проф. Антоний Тодоров това е удобен повод всички да се заявят като патриоти. "Смешно е, когато това се прави от либерални партии и среди - не им отива. Как така ще се ограничава гласуването в Турция? Как може после да обясняваш, че си демократ", коментира той.

• 1
• 2
• Следваща страница » "Ползите за ДПС"