Заложници в битката между ДПС и ДОСТ
За първи път Турция се намесва пряко в български избор. Докато ефектите за партията на Местан са неясни, ДПС трупа имидж на "патриотичен" и приемлив партньор за властта
Екип на Капитал
Две седмици преди парламентарните избори българските мюсюлмани изглеждат притиснати като в менгеме. От една страна, официалната власт в Турция, която те считат за своя "родина майка", открито ги призовава да подкрепят на вота обединението на Лютви Местан и Орхан Исмаилов ДОСТ. От друга - ДПС се опитва да всява страх сред тях в опит да минимализира щетите, които конкурентният съюз може да нанесе на позициите на Ахмед Доган в българската политика.
Ситуацията, в която българските турци се оказаха заложници в битката между двете етнически политически организации, описа преди дни и бившият земеделски министър от правителството на Симеон Сакскобургготски Мехмед Дикме. "Натискът върху населението в Кърджалийския район е изключително голям. От една страна, той идва от емисари от Турция и представители на ДОСТ. А другият е от кметовете на населени места от ДПС, които им казват, че ако не гласуват за тях, ще им спрат социалните помощи и обслужването в общините", разказа Дикме пред bTV, сравнявайки случващото се в смесените райони с времето на Възродителния процес.
За гласовете на изселниците
Пред подобно изпитание са поставени и българските изселници в Турция. Миналата седмица по време на среща с представители на изселническите дружества в Истанбул министърът на социалната сигурност на Турция Мехмет Мюеззиноглу открито призова на вота да бъде подкрепено "Обединението ДОСТ". Срещу това той пое ангажимент турската държава да реши някои социални проблеми на изселниците, както и да облекчи процедурите по получаване на турско гражданство. Дружествата са неправителствени организации и играят ролята на посредници между властта в Турция и изселническата общност, върху която имат значително влияние. Донякъде са зависими от държавата, защото получават финансиране от нея, както и помещения за клубове, където да развиват дейността си.
Освен призива за подкрепа на ДОСТ, тема на срещата е бил и предстоящият референдум в Турция. Очевидно от управляващата партия на президента Ердоган разчитат на дружествата да убедят членовете си да подкрепят предлаганите конституционни промени, които биха увеличили съществено правомощията на турския президент. Принципно по-голямата част от българските изселници са настроени опозиционно и не гласуват за партията на Ердоган, а според представители на ДОСТ и ДПС те не одобряват и превръщането на Турция в президентска република, каквато е целта на референдума.
Българските турци в югоизточната ни съседка са затруднени за участието си в предстоящите предсрочни избори заради приетата в Изборния кодекс поправка, която сложи като лимит за разкриване на секции в страните извън ЕС - до 35. Този брой е крайно недостатъчен дори за хората, които реално гласуват в Турция - обикновено около 50 000 от над 200 хил. души с право на глас. Ако решат да се върнат и да упражнят правото си в България, рискуват да се сблъскат със засилена враждебност. Обединените патриоти, по чиято идея беше наложена промяната в Изборния кодекс, заплашват да блокират границата и да спират автобусите, които традиционно се очаква да дойдат за вота.
Реакциите
Откровената агитация в Турция в полза на обединението ДОСТ, заедно с повишената активност на посланика на страната у нас Сюлейман Гьокче принуди властите в България да реагират. Посланикът беше привикан на разговор във външното министерство и след него от пресцентъра разпространиха изявление, според което българските власти приемат изявите на турския министър като "намеса във вътрешните работи на страната". От турското външно министерство отговориха с контраобвинение и призив "България да се откаже от практиките, насочени към ограничаване на политическите права на малцинствата в страната".
Служебният премиер Огнян Герджиков описа дипломатическия скандал като "напрежение" и изрази надежда да не се стига до скъсване на отношенията. "Втвърдяване на говоренето по отношение на Турция ще донесе вътрешни дивиденти, но не виждам, честно казано, какво бихме спечелили в двустранен план", коментира Димитър Бечев, старши сътрудник в Atlantic Council. Политологът проф. Антоний Тодоров определя българската позиция досега като умерена и смята, че това е добрият тон. "Няма нужда да се ескалира напрежението. Ердоган иска да укрепи властта и подкрепата си в турското общество. Когато на референдума постигне каквото иска, ще смекчи тона, защото няма интерес да се скара с всички", прогнозира той.
Експертът по въпросите на етническите малцинства в България доц. Михаил Иванов смята, че с поведението си Турция демонстрира нова линия по отношение на партиите, които представляват българските мюсюлмани. (виж интервюто с него тук) "Социалният министър на Турция каза пред изселниците, че вижда ДОСТ в ролята на мост между нашите две държави. Това е коренна промяна. Нашата концепция, а преди това и на Турция, винаги е била, че не дадена организация или партия трябва да е мостът, а цялото малцинство. Концентрирането само върху една партия е нелогично и неработещо", посочи доц. Иванов. Според него за пръв път турската държава отправя преки призиви да се гласува в полза на една партия.
Несигурен ефект за Местан
Директната намеса на Турция в подкрепа на ДОСТ обаче може да изиграе лоша шега на обединението на Местан и Исмаилов. Първият ефект от тази подкрепа вече е видим и той е вътрешнополитическата изолация, в която все повече изпада формацията. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, който като премиер на няколко пъти използва посредничеството на Лютви Местан при решаването на междудържавни въпроси с Турция, определи като политически проблем "мощното навлизане и ангажиране на турската държава с партия ДОСТ". Срещу намесата на Турция по този начин в изборите се обявиха още три формации - "Обединените патриоти", "Реформаторски блок - Глас народен" и "Нова република", които поискаха от президента Румен Радев и ЦИК да ограничат гласуването в Турция до консулствата и посолството.
Според проф. Антоний Тодоров това е удобен повод всички да се заявят като патриоти. "Смешно е, когато това се прави от либерални партии и среди - не им отива. Как така ще се ограничава гласуването в Турция? Как може после да обясняваш, че си демократ", коментира той.
Ползите за ДПС
От ситуацията се възползва и ДПС. От движението официално не са коментирали въпроса, но медиите, зад които стои водачът на две листи Делян Пеевски, нагнетяват напрежение. В публикациите им се говори за "брутален натиск от Турция в полза на ДОСТ", а във в. "24 часа" започна дискусия дали не трябва да отпадне двойното гражданство. Темата е доста чувствителна за българските изселници и ДПС умело я експлоатираше преди години, когато бившата дясна ръка на Доган Касим Дал създаде формацията си НПСД. Тогава емисари на движението масово заплашваха изселниците, че ако подкрепят Дал, ще им бъде отнето българското гражданство.
В ДПС очевидно са калкулирали още една полза от намесата на Турция - заради съмненията, че формацията на Местан ще прокарва политиката на Анкара в България, движението в крайна сметка може да се окаже приемлив партньор и за двете основни политически сили - БСП и ГЕРБ, и да излезе от изолацията, в която изпадна след злополучното управление на кабинета "Орешарски". За по-голям контраст с подрепяната от Анкара партия ДПС също се ориентира към "патриотичния" сектор - с предизборния слоган "Да спасим България" и вкарването в листите на Слави Бинев и бившия депутат от "Атака" Камен Петков.
След изключването на Местан от ДПС Ахмед Доган е представян като политика, който "не е допуснал досега намеса на Турция във вътрешните работи на България". "След скандала през декември 2015 г. видяхме една масирана кампания за изграждането на образ на Доган като голям български патриот и на ДПС като патриотична партия. Може да се предвиди, че ДПС ще играе определена роля при съставянето на бъдещото правителство. Затова Доган трябва да бъде направен приемлив за поддръжниците на тези, които биха му предложили да участва по някакъв начин във властта", смята Михаил Иванов. В потвърждение на наблюдението му, преди време лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов каза, че ДПС през годините е била критикувана за това, че е използвала политическото си влияние за трупане на икономически дивиденти, но Доган "никога не се доближи до радикалния турски национализъм и радикалния ислямизъм". А членът на ИБ на БСП Александър Симов, който е водач на листата на БСП в Кърджали, определи ДПС като политически противник на социалистите, но ДОСТ - като "истински враг".
Алтернатива ли е ДОСТ
На този етап е трудно да се каже какъв ефект ще има подкрепата на Турция за ДОСТ сред българските мюсюлмани. "ДОСТ възникна като поредния опит за противопоставяне на олигархичния модел на ДПС. Това е противоречието, което води няколко пъти до опити за създаване на алтернативна партия", посочи доц. Михаил Иванов. Неофициално от ДОСТ пък твърдят, че причините за изпадането в немилост на ДПС пред Анкара са свързани с доклада на турските служби за контрабандата на цигари от "Булгартабак", зад чиято собственост стои Делян Пеевски, както и съмненията на турските власти, че ДПС подкрепя гюленистите в България.
В същото време от обединението не правят нищо, за да се разграничат от подкрепата от Турция. В предизборен клип дори използваха кадри с турския посланик Гьокче, а в турските медии присъстват информации, свързани само с дейността на ДОСТ. И въпреки че пред българските медии досега не са коментирали намесата на Турция в българските и европейските избори, пред държавната анадолска информационна агенция кандидатът за депутат от ДОСТ Шабанали Ахмед е цитиран да осъжда Холандия в конфликта й с турските власти и да изразява подкрепа за тях. "Случаите на насилие в страна като Холандия, която е люлка на Европа, показва, че Европа се отдръпва от демокрацията и човешките права", казва Ахмед, повтаряйки тезите на Турция в разразилия се дипломатически скандал с европейки страни.
Така българските мюсюлмани се оказват пред избора между наложения от десетилетия феодално-крепостнически модел от ДПС и зависимостта от Турция на Ердоган в лицето на ДОСТ. По тези причини не е ясно дали недоволните от ДПС ще припознаят ДОСТ като алтернатива. От обединението на Местан и Исмаилов се надяват да извлекат полза от недоволството от отстраняването на ключови фигури от ДПС като бившите депутати Тунчер Кърджалиев, Рушен Риза и Алиосман Имамов от листите, както и нелогичните размествания във водаческите места в листите в Шумен, Разград и Добрич. Опасенията им обаче са, че онези гласове може да се пренасочат към ГЕРБ или популистката формация на Веселин Марешки "Воля".
Социолозите засега са предпазливи в коментарите си колко гласове ще отнеме ДОСТ от ДПС - формацията на Местан не се е явявала самостоятелно на избори. Другата трудност е, че симпатизантите и на двете партии често отказват да участват в анкетите. Трудно може да се прогнозира и разпределението на гласовете от Турция. На президентските избори те се разделиха почти по равно между кандидата на ДПС Пламен Орешарски и подкрепената от ДОСТ Цецка Цачева. Бивши активисти от ДПС прогнозират, че вотът от Турция на тези избори ще се раздели 65 към 35 в полза на ДОСТ. Според социолози обединението на Местан и Исмаилов няма да успее да разцепи партията на Доган.
