Износ на добавена стойност
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Износ на добавена стойност

Инвестиционните стоки в експорта растат от 2012 г. насам за сметка на дела на суровините и енергийните продукти.

Износ на добавена стойност

През последните години българските компании продават зад граница все повече инвестиционни стоки. Това е добре - и за тях, и за икономиката

Вера Денизова, Лилия Игнатова
17585 прочитания

Инвестиционните стоки в експорта растат от 2012 г. насам за сметка на дела на суровините и енергийните продукти.

© Георги Кожухаров


Когато бизнес организациите и правителството се срещнат, те неизменно произвеждат клиширани послания. Едно от най-устойчивите е "стратегия за насърчаване на износа". Ако сте по-ляво мислещ, идеята може да ви допада, ако сте десен, ще кажете, че е глупост, но за добро или зло такъв документ така и никога не се произвежда. За сметка на това и без насърчение на хартия износът не само, че расте, но и все по-видимо се променя. И то към по-добро.

Изминалата година ще е първата от поне десетилетие, в която традиционният лидер в класацията на най-изнасяни стоки - горивата, е изместен от продукти с по-висока добавена стойност - електрически апарати, машини и части за тях. Да, за това влияние имат ниските цени на петрола, но дори и без този ефект се вижда процесът на бавно преструктуриране на българския експорт - инвестиционните стоки в него растат от 2012 г. насам за сметка на дела на суровините и енергийните продукти. Така, ако допреди пет години делът им от общия износ е около 17%, сега гони близо една четвърт от него. Именно този вид изделия - по-високотехнологични, някои от тях със собствена марка, позната на международните пазари, носят по-голяма добавена стойност и дърпат икономиката напред. Въпросът е дали тенденцията ще се запази предвид все по-осезаемия недостиг на хора на пазара на труда и противоречивия имидж на България като инвестиционна дестинация.

Част от веригата за доставки

Разместването в топ 10 на българския износ през миналата година се дължи на два фактора - първият е свързан с ниските цени на петрола и медта на международните пазари, а вторият - с инвестициите в по-високотехнологично производство. Само през последната година отвориха десетина нови завода за автомобилни компоненти, още толкова обявиха планове да заработят през тази, отделно някои компании увеличават мощностите си. А и за разлика от очакванията на анализаторите за забавяне на ръста на износа през 2017 г. бизнесът от сектор индустрия е доста по-оптимистичен.

"Поръчките от основни търговски партньори се увеличават, а търсенето в момента е по-голямо от предлагането", казва инж. Стоян Панчев, съуправител на "Тракия икономическа зона", в която работят над 100 компании основно от сектор индустрия. Според него сега предизвикателството е да се убедят малки и средни български компании, че има с кого да работят и да инвестират в разширяване на производството си.

В България индустриалното производство обикновено е част от веригите за доставки на големите европейски износители, като на първо място е Германия. В свой анализ от есента от Българската стопанска камара (БСК) посочват, че преструктурирането на експорта до голяма степен е свързано именно с икономиката и износа на ЕС. Това се вижда и от данните на статистиката - ако преди десетина години основната дестинация на стоки като машини и части за тях е била Турция, сега в топ три са само държави от ЕС.

"Вече не ни търсят като дестинация с евтина работна ръка, а като страна, в която може да се произвежда продукция с високо качество", убеден е Панчев. Разказва, че фирми, които преди са произвеждали части за битово машиностроене, сега са преминали към производство на по-високо ниво автомобилни части.

Има и скептици. В своя анализ от БСК посочват, че все още не е ясно дали ръстът на износа на стоки с по-висока добавена стройност през последните години е устойчив, тъй като "голяма част от тези структурни промени се дължат на инвестиции от чужбина. При влошаване на вътрешна и външна среда част от тези инвестиции могат да сменят локацията си".

По-голямата картина

Макар и да продължава да е водещ фактор за ръста на българската икономика, износът забавя темпа си на повишение. През миналата година той е 2.6% (при 4% през 2015 г.), като продадените зад граница български стоки са за 46.1 млрд. лв. (приблизително 50% от БВП) по данни на НСИ. Сумата е нараснала почти двойно за десет години, увеличава се и делът на експорта в икономиката, променят се и основните партньори.

През 2016 г. две трети от износа отива към ЕС, останалите близо 15 млрд. лв. - към други страни. Те са и причина за забавянето на ръста през миналата година. През първото полугодие имаше месеци, в които спадът достигна двуцифрени проценти, а причината бяха както политически трусове в основни пазари - Турция, Русия, Украйна, така и по-ниските цени на петрола и медта. При цветния метал обаче има спад и в обемите (с 16% спрямо 2015 г.), но за това си има обяснение:

"Миналата година се наложи да прекратим производството за близо два месеца. Това се случва веднъж на всеки десет години. Затова, ако предположим, че дейността на "Аурубис" е един от основните фактори в износа на мед за страната, тогава липсата на производствена активност би била част от причината за спада", обяснява Тим Курт, изпълнителен директор на "Аурубис България".

На една доста енигматична група стоки пък се дължи половината от растежа на износа през 2016 г. - тя е класифицирана като "специфични стоки и движения" и възлиза на 1.7 млрд. лв. (или ръст от 50% спрямо предходната година). В нея влизат основно оръжия и боеприпаси, произведения на изкуството и др.

И докато ръстът в тази категория най-вероятно се дължи на активизирането на военната промишленост, което може да се окаже конюнктурно, увеличението на продажбите на компоненти за автомобилната индустрия, електрическо оборудване и машини е в резултат на добре планирани инвестиции. Така че, ако е нужна някаква стратегия, тя е основно как тези компании да се чувстват по-комфортно с администрацията и да намират по-лесно работна ръка. 

Автор: Капитал
Автор: Капитал
Автор: Капитал
Автор: Капитал
Автор: Капитал
Автор: Капитал

Когато бизнес организациите и правителството се срещнат, те неизменно произвеждат клиширани послания. Едно от най-устойчивите е "стратегия за насърчаване на износа". Ако сте по-ляво мислещ, идеята може да ви допада, ако сте десен, ще кажете, че е глупост, но за добро или зло такъв документ така и никога не се произвежда. За сметка на това и без насърчение на хартия износът не само, че расте, но и все по-видимо се променя. И то към по-добро.

Изминалата година ще е първата от поне десетилетие, в която традиционният лидер в класацията на най-изнасяни стоки - горивата, е изместен от продукти с по-висока добавена стойност - електрически апарати, машини и части за тях. Да, за това влияние имат ниските цени на петрола, но дори и без този ефект се вижда процесът на бавно преструктуриране на българския експорт - инвестиционните стоки в него растат от 2012 г. насам за сметка на дела на суровините и енергийните продукти. Така, ако допреди пет години делът им от общия износ е около 17%, сега гони близо една четвърт от него. Именно този вид изделия - по-високотехнологични, някои от тях със собствена марка, позната на международните пазари, носят по-голяма добавена стойност и дърпат икономиката напред. Въпросът е дали тенденцията ще се запази предвид все по-осезаемия недостиг на хора на пазара на труда и противоречивия имидж на България като инвестиционна дестинация.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

8 коментара
  • 1
    mastikata avatar :-|
    mastikata

    Въпреки всичко БСП и петрЕотете и останалите руски мекерета продължават да вият "икономиката е в разруха"

  • 2
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    mastikata

    Улиците и пътищата се разпадат. Чакаме само на европомощи.

    Казано по друг начин - някои може да печелят, но българите не го усещаме. Даже обратното ... толкова дупки по пътищата не е имало от 10 години насам. Даже започвам да си мисля - че всичко е стъкмистика. Или яка кражба на ДДС, чрез фиктивен износ. Нали сега е безвремие.. всички партии са се юрнали да точат каквото могат, че след изборите не се знае.

    Навсякъде в държавата има липса на средства и недофинансиране. Спестяват се и елементарни ремонти/без тия по еврофондовете - там всичко се надува по 5, както и безумното "безплатно" саниране където цените са по 3/.

  • 3
    pur6ing avatar :-|
    pur6ing

    Колко и какво се изнася не е важно. Важно е къде отива печалбата.
    Ако износът осигурява работни места и плаща данъци на държавата - браво, но печалбата е определяща. Ако печаалбата остава и се инвестира и реинвестира в БГ - това е истината.....
    А такъв анализ в статитята няма и не получавам цялата инфоормация.

  • 4
    proizvoditel avatar :-|
    proizvoditel

    Цитат: "...увеличението на продажбите на компоненти за автомобилната индустрия, електрическо оборудване и машини е в резултат на добре планирани инвестиции. Така че, ако е нужна някаква стратегия, тя е основно как тези компании да се чувстват по-комфортно с администрацията и да намират по-лесно работна ръка..."

    По повърхностен извод от тази глупост скоро не бях чел.

  • 5
    proizvoditel avatar :-|
    proizvoditel

    Не ви отива да сте толкова безхаберни бе Капитал! Над 90% от тези чужди инвеститори изнасящи компоненти за автомобилната индустрия си внасят всички части и елементи от чужбина. В България са си монтирали само линии за сглобяване и използват само евтината ни работна ръка. Те не развиват кадрите, не създават работни места за творящи хора - технолози, конструктори и дизайнери... Български доставчици и подизпълнители не се търсят и се използват само в краен случай. Изнасят си обратно даже и брака. Дори и спедиторите им са чужди фирми. Най-голямата наглост е, че голяма част от тези инвестиции са се случили с парите от българската програма "Конкурентоспособност", която трябваше да се използва само от изостаналите български фирми да наваксат технологичното си изоставане от западните си конкуренти. Държавата се държи като мащеха към местните фирми, а си е отворила ЗАД-ника към чуждите, които при най-малкото сътресение ще си бият камшика и ще избягат обратно в собствените си дърави.

  • 6
    bestbuy avatar :-|
    За да останат ХОРА в България.

    "преструктуриране на българския експорт - инвестиционните стоки в него растат от 2012 г. насам за сметка на дела на суровините и енергийните продукти. "

    Това се случва когато ГЕРБ или някой наистина НОРМАЛЕН е на власт..

    Ама вие гласувайте за БСП - пък послед се чудете защо тоалетната хартия е 20 лв..

  • 7
    dkz05479160 avatar :-|
    dkz05479160

    Съвсем скоро износът ще надмине вноса.

    Досега цените на суровините бяха ниски, предстои скок в цената, а с това и износа.

  • 8
    freakecon avatar :-|
    FvH

    До коментар [#7] от "dkz05479160":

    Всъщност има един друг "износ", на който никой не обръща внимание - износът на услуги. От 2012 година, износът на услуги общо взето успява да балансира текущата сметка на платежния баланс и да покрие търговския дефицит. За 2016 само излишъкът по това перо е 3.4 млр евро, с което цялата текуща сметка излина на плюс 2 млрд евро!

    За Капитал - това до голяма степен обяснява и защо спадат ПЧИ, просто всички сметки на платежния баланс са на плюс и трупаме кеш в огромни количества - 3.5 млрд евро за 2016 (с други думи платежния баланс изобщо не е баланс). За много от чуждестарнните компании вече е по-евтино да си финансират проектите от местния пазар.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK