С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
22 мар 2017, 17:51, 15149 прочитания

НАП ще има повече данни за международните компании

България закъснява с приемането на директивите за обмен на данъчна информация в ЕС

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Министерството на финансите предлага промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), които задават условията за предстоящото начало на автоматичния обмен на данъчна информация между Националната агенция за приходи (НАП) и данъчните власти на останалите страни от ЕС. Проектът за изменение на законодателството е публикуван във вторник в портала за обществени консултации към Министерскиs съвет. Предложени са няколко групи промени, но основните са две (според европейски директиви 2015/2376 и 2016/881). Първата група включва правила за обмен на информация за предварителните трансгранични данъчни становища и предварителните споразумения за ценообразуване, издавани в държавите членки. Втората група е свързана с повишение на прозрачността по линия на данъчното облагане на международните компании.

Промените трябваше да бъдат приети още в края на миналата година заедно с другите изменения в данъчните закони, но не стигнаха до гласуване заради оставката на правителството "Борисов 2". Ако бъде одобрен този път, проектът влиза в сила от 1 юли 2017 г.


Тази година е първата, в която НАП ще разменя данъчна информация с останалите администрации в рамките на Европейския съюз, а данните ще са за фискалната 2016 г. Не се очаква мерките да доведат до по-високи разходи нито за бизнеса, нито за НАП, посочват мотивите към проекта.

Първа група

Измененията в ДОПК установяват рамка, по която ще се провежда обменът на информация по отношение на трансграничните данъчни становища и споразуменията за ценообразуване. България не издава последните, но ще получава информация за издадените споразумения от други страни от ЕС. А по отношение на данъчните становища методът е следният - фирма иска да извърши някаква дейност в Португалия. Португалската данъчна администрация издава данъчно становище за начина, по който ще бъде изчислен данъкът върху дейността. Ако предприятието вече е активно във Франция и Словения например, португалските власти предават информацията на френските и словенските. Успоредно с това останалите страни членки получават резюме.



Целите на измененията са по-ефективно сътрудничество между данъчните администрации и предотвратяване на практики като укриване на данъци и агресивно данъчно планиране. Основният аргумент е, че когато фирмите укриват данъци, приходите за съответната държава намаляват.

Промените в ДОПК по линия на първата група изменения се предлагат със значително закъснение. Първоначалният срок за въвеждането им в националното законодателство бе 31 декември 2016 г. и вече е стартирана процедура за несъответствие на българското законодателство с европейското право.

Втора група

Предложените правила във втората група промени засягат големите международни компании. Идеята е да се ограничат възможностите пред многонационалните групи да пренасочват печалбите си от държави с високи данъчни ставки към такива с ниски данъци. За да се предотвратят подобни практики, измененията задължават международните групи компании да предоставят отчети по държави на НАП. Тези отчети, познати още под абревиатурата CbC (Country-by-country Reporting), обхващат информация за разпределението на приходи, печалби, данъци и други показатели на предприятията от групата. От своя страна изпълнителният директор на НАП ще обменя отчетите с други държави.

В обхвата на обмена попадат само групи от компании, при които консолидираните приходи са над 1.47 млрд. лв. (или 750 млн. евро) за данъчната година преди отчетната. Това е в случай че предприятието майка не е местно лице за България. А самия отчет подава заместващо предприятие майка или компания, част от групата, ако отговарят на определени законови условия. От друга страна, ако предприятието майка е местно лице за България, то подава отчет по държави, когато консолидираните приходи на групата са над 100 млн. лв.

Ако обаче не се изпълнят задълженията от страна на фирмите, има санкции. Между 100 и 200 хил. лв. е имуществената санкция, ако компания не предостави отчет в срок, а при повторно нарушение - между 200 и 300 хил. лв. Успоредно с това, ако посочените от предприятието данни са непълни или неверни, санкцията е между 50 и 150 хил. лв., а при повторно нарушение - 100 до 250 хил. лв.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Още държави в Европа с коронавирус, Нено Димов остава в ареста окончателно 1 Вечерни новини: Още държави в Европа с коронавирус, Нено Димов остава в ареста окончателно

И още: Проф. Петко Салчев ще управлява здравната каса; Нови предложения за свиване на рекламата на хазарта; Предсрочните избори в Румъния стават по-малко вероятни

25 фев 2020, 4966 прочитания

Данните за вноса се оказаха непълни, предстои ревизия 1 Данните за вноса се оказаха непълни, предстои ревизия

Причината е нов начин на отчитане на някои видове борсови стоки, твърдят от НСИ и митниците

25 фев 2020, 2447 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Skoda и Pesa искат да доставят 13 нови трамвая за 60 млн. лв.

Победителят трябва да е избран до средата на годината, а мотрисите трябва да са тук две години по-късно

Още от Капитал
Фокусът с цените на тока

Защо в България борсовата електроенергия е хем най-скъпа, хем най-евтина

10 мита за еврото

Не, цените няма да се вдигат, курсът на лева няма да се променя и още няколко отговора на най-популярните заблуди за влизането в еврозоната

Могат ли БНТ и БНР да останат без реклама

Това е едно от ключовите предложения за промени в Законът за радиото и телевизията, които сектора обсъжда

Борбата с престъпността каквато можеше да бъде

Държавата предлага адекватна стратегия за наказателна политика, която обаче няма намерение да спазва

"Мишу", анимационният филм за отговорността ни към природата

Това е вторият филм на Вера Траянова и Милен Витанов, селектиран за участие на "Берлинале"

20 въпроса: Юрий Вълковски

Изпълнителен директор на фондацията Reach for Change България

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10