С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
7 24 мар 2017, 15:42, 20478 прочитания

В какво ще се превърне бившото иранско посолство

Държавната фирма АДИС неколкократно предлага надстрояване на къщата-паметник на културата. Засега общината отказва и търси мнението на гражданите

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко
- Държавната "Агенция за дипломатически имоти в страната" иска да надстрои до 8 етажа един от знаковите паметници на културата в София - бившето иранско посолство на бул. "Васил Левски" 77.

- За опазването на сградата отговаря Националният институт за недвижимо културно наследство, който едновременно забранява и позволява да се строи в имота.

- Засега главният архитект на София е върнал проекта, тъй като АДИС е поискала сграда с размерите на съседната Спортна палата.

Инфографика

Идеята на АДИС за надстрояване на иранското посолство. Това "не е проект с конкретни архитектурно-строителни решения, а представлява пояснения най-общо за обемно-пространствено намерение на инвеститора", казват от държавната фирма.

Увеличаване

Зад тежките железни врати на имота на бул. "Васил Левски" 77 от няколко години няма живот. Единствени обитатели на стогодишната къща с големия двор са няколко възрастни дървета, вятърът, който свисти покрай старата дограма, и тук-таме по някоя мишка. За последно оранжево-червената сграда подслоняваше посолството на Ислямска република Иран преди няколко години, но след като то се премести, стои занемарена.

Тази съдба на един от паметниците на културата в центъра на София вероятно няма да продължи още дълго. По всичко личи, че върху фасадите на сградата ще се покатери няколкоетажен блок.


Поне така изглежда от плановете на държавния собственик на имота - "Агенция дипломатически имоти в страната" (АДИС). От 2016 г. компанията на няколко пъти иска одобрение от Столичната община за преустройство на сградата. В последния вид на идеята отпреди месец АДИС предлага на мястото на бившето иранско посолство да се появи административна сграда с височината на съседното Министерство на спорта - 8 етажа. Първите идеи са предвиждали да се появи още по-висока сграда, но през изминалата година главният архитект на София Здравко Здравков на няколко пъти е връщал проекта за преработка.

Здравков и софийският Общински експертен съвет по устройство на територията (ОЕСУТ) разгледаха и оставиха проекта на пауза за пореден път през февруари, за да чуят мнението на софиянци за съдбата на къщата. Реално обаче няма особена пречка пред издигането на поредния стъклен гигант на това място.

От началото на века до... Делян Пеевски



Историята на оранжевата къща започва в самото начало на XX век, когато Столичната община я поверява на Йозеф Шмаха - един от най-прогресивните театрали на Австро-Унгарската империя. Шмаха пристига в София, за да поеме първи управлението на чисто новия Народен театър. В нея се жени дъщеря му Йозефина, която заживява с актьора Сава Огнянов. Съдбата на имота след това заглъхва, докато през 1978 г. държавата не я обявява за "единична архитектурно-строителна недвижима културна ценност с категория "местно значение". "За нея е довършена цялата процедура в Държавен вестник още тогава. Голям обем паметници на културата в София са само декларирани като такива, но процедурите не са завършени, но този специално е с изцяло довършена процедура", коментира пред "Капитал" Здравко Здравков. Днес сградата в стил сецесион е част и от групов паметник на културата, т.нар. "жилищна зона - център".

През годините в имота са се помещавали чехословашкото, а след това и иранското посолство. От няколко години, след изнасянето на иранската мисия, сградата е напълно изоставена. Справка в Имотния регистър обаче показва, че през 2011 г. тя е отдадена под наем на строителната фирма "Водстрой 98", тогава свързана с депутата от ДПС Делян Пеевски. Договорът за наем включва двуетажната къща с площ 477 кв.м, едноетажна постройка с площ 107 кв.м, както и дворното място от 1216 кв.м. В регистъра няма информация за срока на договора, но от заплатената такса за вписване става ясно, че той е на стойност 1.3 млн. лв. Според източници на "Капитал" строителната фирма е имала план да възстанови къщата и да премести в нея централния си офис. В годините след сключването на този договор сградата видимо продължава да не се използва и договорът е прекратен. "Доколкото знам, е прекратен преди поне 2-3-4 години. Сега нямаме такъв договор", казва Велико Желев, собственик на "Хидрострой", която купи "Водстрой 98" миналото лято.

Колко голямо е твърде голямо?

Сега АДИС иска да пристрои и надстрои сградата, така че тя да достигне височина от 8 етажа. Съдейки по обема на поисканата сграда, за построяването й няма да стигнат наличните средства на компанията (виж карето), така че вариант е банково финансиране или продажба на правото на строеж.

За какво точно държавното дружество ще използва сградата обаче все още не е ясно. Източник на "Капитал", близък до АДИС, твърди, че дружеството няма точна концепция и внася проектите, за да провери максималните параметри, които общината ще разреши. "Със сигурност ще бъде административна сграда", казва той и посочва, че причината за искането е, че АДИС трябва да поддържа историческата сграда, но само възстановяването й в настоящия вид не било рентабилно. На практика планът е за офис сграда, която да е 100% държавна собственост и да се дава под наем. Това обаче може да не е за много дълго, както показа историята на Дипломатическия клуб в Бояна. Заедно с още три имота на АДИС той беше продаден миналата година на фирма, свързана с Делян Пеевски.

Документацията за бъдещия строеж се подготвя от архитектурното студио ЕКСА, което вече е работило по десетки паметници на културата - Княжеския дворец, БАН, Централната минерална баня, Военния клуб. Нейни проекти са и надстрояването на хотела "Кристал палас" на ул. "Шипка" в столицата (също върху къща - паметник на културата), както и надстройка на друга историческа сграда на съседната ул. "Оборище" 29.

Държавният брокер е на първата стъпка от пътя. В момента се иска допускане на промяна в Подробния устройствен план (ПУП). Ако тази промяна бъде одобрена, трябва да се направи нов план, той да бъде одобрен, да бъде подадена и одобрена проектна документация, а след това да бъде издадено разрешение за строеж. По действащия план на района е предвидено запазване на сградата в съществуващия й вид, казва Здравко Здравков. Официално от фирмата отговарят абстрактно какво точно ще строят, но твърдят, че видът на къщата ще бъде запазен. "Внесеното мотивирано предложение предвижда запазване на съществуващото застрояване и ограда в качеството им на недвижима културна ценност, т.е. не предвижда промяна на обемно-пространствените параметри и архитектурна характеристика" на паметника на културата, обясняват от агенцията в отговор до "Дневник".

Според главния архитект обаче предложението е на мястото на двуетажната къща да се появи "изключително тежък обем". "В първия вариант той значително надвишаваше сградата на Спортната палата", посочва Здравков. Сградата на спортното министерство е една от най-големите в центъра на София. "Първият въпрос е дали трябва да се появи поредният стъклен обем на това място. Има места, където паметници на културата биха могли да понесат надстрояване по изключително деликатен начин. Подходите са много, но тук основният въпрос е дали трябва да го има това нещо", коментира главният архитект на София.

От АДИС обещават, че "начинът, по който ще контактува този нов обем със съществуващото застрояване, ще бъде детайлно решен на фаза технически/работен проект посредством съвременни иновативни конструктивни и архитектурни решения". Това обещание очевидно не звучи много убедително на главния архитект.

Следващата стъпка е инвеститорът да преработи предложението отново и то отново да бъде гледано от Института за недвижимо културно наследство и ОЕСУТ, уточнява Здравков.

Забранено и позволено

А докато държавната фирма си изясни какво точно иска да прави, а общината - какво точно е позволено, за съдбата на къщата всъщност отговаря друга институция - Институтът за недвижимо културно наследство. Оттам са намерили собствен изход от въпроса дали е допустимо историческата сграда на бул. "Васил Левски" да се превърне в многоетажни офиси. Становището на НИНКН до общината, свързано с последните планове за строеж от 2016 г., едновременно забранява... и разрешава новия строеж. "Не се допуска промяна на обемно-пространствените параметри и архитектурна характеристика на единичната недвижима културна ценност", казва една част от решението. В следващ параграф обаче е записано, че се "допуска нов обем в имотните граници на единичната архитектурна строителна културна недвижима ценност". На графичната част към проекта пък има печат, който съгласува надстройката на сградата със запазване на фасадите.

Според Здравков така предложеното надстрояване на тази знакова сграда "е много груба намеса в историческия център на София", а становището на НИНКН не дава основание за съгласуване на проекта. "Натоварен съм с очаквания, че би трябвало да санкционирам такъв тип строителство, но в същото време институтът, който се занимава с опазването на недвижимото културно наследство, ми дава едно такова доста противоречиво становище", казва главният архитект. Той намира за странно, че държавата иска да надстроява собственото си културно наследство. "Ние се борим с частните интереси за места като къщата на Фингов, Захарна фабрика, къщата на Яворов - те са частна собственост и убеждаваме инвеститорите, че трябва да запазят историческото наследство в съществуващия му вид. Според мен, допълва главният архитект на София, държавата и общината трябва да дават добрите примери."
Какво е АДИС

"Агенция дипломатически имоти в страната" е наследник на комунистическото Бюро за обслужване на дипломатическия корпус (БОДК). БОДК е създадено през 40-те години на миналия век за обгрижване и следене на дейността на западните дипломати, като ги настанява в контролирани сгради в определени квартали на столицата.

През 1999 г. правителството на Иван Костов го преобразува в Изпълнителна агенция "Дипломатически имоти в страната" към министъра на външните работи, а през 2001 г. то се превръща в отделно дружество.

АДИС стопанисва и управлява огромен брой недвижими имоти и винаги е била апетитна хапка за приватизация. На няколко пъти беше включвана и изключвана от списъка, като за последно първият кабинет на ГЕРБ я извади от забранителния списък през 2011 г., но след спирането на приватизацията дружеството отново не може да бъде продавано.

За 2015 г. според базата данни "Капи" на "Капитал" АДИС има активи за 80 млн. лв., приходи 8.6 млн. лв и 1.8 млн. лв. печалба.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Брюксел иска България да върне 11 млн. лв. за обхода на Габрово Брюксел иска България да върне 11 млн. лв. за обхода на Габрово

Обектът се строи от шест години и се забави по ред неочаквани причини. Трябва да е готов през ноември

19 окт 2019, 1489 прочитания

Решения за софийските проблеми 2 Решения за софийските проблеми

Какво предлагат кандидатите за кметския пост по ключови за града въпроси

18 окт 2019, 1859 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Инспекторатът, за който никой не знае

Кой контролира нотариуси, съдебни изпълнители и синдици

Още от Капитал
Да сготвиш Боби Михайлов

Как расистките изстъпления на агитките, които властта използва за собствена употреба, свалиха президента на БФС и отекнаха по света

Решения за софийските проблеми

Какво предлагат кандидатите за кметския пост по ключови за града въпроси

Лесният паник бутон на гетата

В ромската "Надежда" в Сливен почти всички са във фейсбук, а евангелски църкви заместват държавата срещу 10% "плосък данък"

Нобел за икономика: Как да се правят ефективни реформи

Тазгодишните лауреати намират начин да използват полеви изследвания, за да избегнат политиките тип "проба-грешка"

Джазменът като блусар

Китаристът Джон Скофийлд за това какво наистина има значение в музиката

Спорният Петер Хандке

Нобеловата награда за литература за 2019 г. предизвика възмущение и полемика относно ролята на писателя

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10