С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
6 24 мар 2017, 17:06, 14022 прочитания

Бързият интернет и бавната държава

Пет години след неговото начало проектът за бърз интернет до малките общини все още не е завършен

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Колко е най-дългият период, който сте чакали за прокарване на интернет? Вероятно няколко дни. Сега си представете колко щяхте да чакате, ако нямаше частни компании в сектора и всичко зависеше от държавата. Всъщност няма нужда да си представяте, защото е ясно точно колко. Ако например живеехте в община Макреш, Видинско, и искахте да имате широколентов (бърз) интернет, щяхте да чакате вече пет години. Пет. Години. И още нямаше да имате.

През май 2012 г. Министерството на транспорта обяви началото на мащабен проект на стойност 20 млн. евро, който е финансиран по оперативна програма "Развитие на селските райони". Неговата основна цел беше да прокара широколентов интернет до 29 отдалечени района в България. Става въпрос за прокопаването на канали и намирането на доставчици, които да поддържат оптична мрежа от т.нар. средна миля – връзката между областните центрове и малките общини. Пет години по-късно интернет до крайните потребители има, но не е по държавните кабели.


Моите тръби, моите правила

Въпреки очевидната полезност на проекта - по-бързата връзка в по-малки общини е част от мерките за привличане на хора - той многократно бива спъван от различни пречки от административен характер. Стартира едва през 2012 г., макар финансирането за такава дейност да е било предвидено още със старта на оперативната програма ОП РСР през 2007 г. Около година отнема размяната на документи с ЕК, неговата защита и получаването на финансиране. Изграждането на самата мрежа - прокопаването на каналите и прокарване на основните кабели - пък е приключено през ноември 2015 г. Междувременно се сменят правителства, ръководства, а самата агенция е преобразувана в Държавна агенция "Електронно управление". Въпреки положените до този момент внушителни 900 км местните доставчици продължават да използват собствените си мрежи. Причината е, че макар и изградена, за мрежата все още не е намерен оператор, който да я поддържа.

Последната спънка за проекта се случи в края на 2016 г. Тогава беше обявена обществена поръчка за последния етап – намирането на оператор, който да поддържа изградената инфраструктура. През януари 2017 г. обаче нито една оферта не беше подадена. "Капитал" се свърза с председателя на управителния съвет на клъстер ИКТ Петър Статев, който обясни, че предложените от държавата условия са били недопустими. "Ще ви дам един пример - има три вида ресурси, които потенциалният оператор би продавал - единият е празни тръби, в които може да се положи оптичен кабел; влакна от оптичен кабел, които може да бъдат използвани, и интернет портове - достъп до интернет. Безспорно за местните оператори икономически най-изгодно е полагането на кабел в празните тръби. Само че в документацията се казва, че когато приключи договорът на оператора с ЕСМИС, то собствеността върху този кабел се прехвърля върху държавната агенция."



Причината за това е ограниченият срок на договора между доставчика от средната миля и държавната агенция. Заради ограниченията на Закона за обществените поръчки този срок е 10 години, след което ползването на мрежата трябва да бъде възложено отново.

Зам. изпълнителният директор на ДАЕУ Красимир Симонски също потвърди, че административните пречки и ниската възвращаемост са отблъснали бизнеса. "В условията имаше ограничения от рода "те нямат право да развиват собствен бизнес от последна миля в локациите, докъдето достига тази инфраструктура". Тоест това автоматично изключва големите телекоми", обясни той пред "Капитал". "Вторият момент е, че те нямат право на свръхпечалба – всичко, което е над 20%, трябва да бъде върнато на държавата, според изискванията за държавна помощ на ЕК", допълни той.

По-евтино и най-вече - съществуващо

Проверка на "Капитал" установи, че в голяма част от изброените населени места широколентов интернет достъп за населението вече има. Нещо повече - частни фирми отдавна предоставят интернет както в тях, така и в околните села дори отпреди влизането на България в Европейския съюз – от 2004-2005 г. В сравнително голяма част от случаите става въпрос за предоставянето на интернет през станции за радиовръзка. Инвестицията в такава инфраструктура е далеч по-малка от внушителните 38 млн. лв. по държавния проект – около 100 хил. лв. на община. Тоест частният сектор е направил това, което прави най-добре - намерил е решение на пазарен проблем, като е създал предлагане там, където има търсене.

Специалисти от сектора обясниха, че връзката през такива станции далеч не е толкова надеждна, колкото положеното под земята оптично влакно. Това е вярно. Вярно е и твърдението на Красимир Симонски, че изградената от държавата инфраструктура на практика позволява достигането на неограничени скорости, а инвестицията в подобен проект често е непосилна за по-малките оператори. Но това не променя факта, че крайната цел - населението да притежава бърз интернет, е постигната много по-евтино и много по-бързо от усилията на държавата.

Симонски дори посочва, че вече изградената локална мрежа – до домовете на потребителите - е плюс, защото е способна да поеме новите по-високи скорости. Така остава тази "спойка" между държава и частен сектор да се случи там, където всичко вече е налично. Стига държавата да може да отдаде на някого изградената мрежа.

Бъдещето на влакното

Докато се чуди как да се разпорежда с вече изграденото, държавата планира да даде още повече пари за мрежа до нови населени места. Този път в новата програма за селските райони са планирани 30 млн. евро. При това с обяснението на Симонски, че от ДАЕУ са успели да се преборят при ремонт на пътища да се предвижда и поставянето на тръби за полагане на оптично влакно. Това би съкратило разходите с до 80%. Така нови канали ще се появят до още много общини, за нови 60 млн. лв.

А към момента достъп до вече изградената държавна мрежа нямат дори и държавните учреждения в тези общини. Причината е, че ДАЕУ няма да влиза в ролята на доставчик, а това трябва да бъде уредено от съответните министерства. Към момента МОН има намерение да включи училищата към тази мрежа, в някакъв момент. За другите - не е ясно.

Единственият изход според агенцията остава приемането на новия Закон за концесиите, върху който президентът Румен Радев наложи вето. Той е способен да даде много по-голяма свобода - например инфраструктурата може да бъде отдадена не за 10, а за 35 години. За това обаче е нужен нов парламент, който да иска да разгледа такъв закон. С две думи, ползвайте си интернета от доставчика.
Кои общини обхваща проектът

1. Северна България: Аврен, Мездра, Роман, Белоградчик, Димово, Кула, Чупрене, Макреш, Венец, Върбица, Самуил, Омуртаг, Угърчин, Ябланица, Тетевен

2. Южна България: Бобов дол, Перник, Ковачевци, Павел Баня, Братя Даскалови, Раковски, Брезово, Стрелча, Минерални бани, Стамболово, Симеоновград, Мадан, Рудозем, Неделино, Златоград

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Съдът окончателно отказа регистрация на партията на Слави Трифонов 3 Съдът окончателно отказа регистрация на партията на Слави Трифонов

Шоуменът обяви, че ще създаде нова партия с име "Има такъв народ"

21 яну 2020, 865 прочитания

Вечерни новини: Съдът отказа да регистрира партията на Слави, СЗО свиква среща заради вируса в Китай Вечерни новини: Съдът отказа да регистрира партията на Слави, СЗО свиква среща заради вируса в Китай

И още: Иран потвърди, че е изстрелял две ракети по сваления украински самолет, Китай осъди бившия президент на Интерпол на 13 години затвор

21 яну 2020, 969 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Защо Wall Street Journal не е съвсем прав за руското влияние в България

Москва наистина се опитва да контролира политиката тук, но американската медиа не го доказва по сериозен начин

Още от Капитал
Каратисти в текстилна фабрика

"Албена" продаде бившия завод за памучни прежди "България 29". Купувачът "РС Билд" ползва за целта 9.5 млн. евро кредит от ЦКБ

Сделките на 2019: Малко, малки, местни

Само три са големите продажби - на БТК, bTV и "Нова тв". Типичната сделка е за хотел, а купувачите са все местни

По Scala-та на добрия вкус

Как домашните рецепти за сладки и соленки на Калина Иванова се превърнаха в продукти за масовия пазар

Поредното шоу на Ревизоро

Кариерата на новия министър на околната среда и водите в различните управления се движи между бутафория и лобистки поправки

Ново място: Sweet and Lemon

От сурови торти до сaндвичи с омлети и specialty кафе

Всичко се връща, Руши също

Рушен Видинлиев за новите си роли и преоткритата страст към музиката

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10