МРРБ: програмата за саниране е без ясни критерии и със завишени референтни цени
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

МРРБ: програмата за саниране е без ясни критерии и със завишени референтни цени

Служебният регионален зам.-министър арх. Виолета Комитова даде заявка, че ще въведе физическа проверка на място за извършените строително- монтажни работи (СМР), ще коригира методическите указания с конкретни допустими дейности и ще въведе пределни допустими цени.

МРРБ: програмата за саниране е без ясни критерии и със завишени референтни цени

Държавните средства за саниране са се харчили безотговорно, смята зам.-министър Виолета Комитова в интервю пред "Сега"

Мила Чернева
11156 прочитания

Служебният регионален зам.-министър арх. Виолета Комитова даде заявка, че ще въведе физическа проверка на място за извършените строително- монтажни работи (СМР), ще коригира методическите указания с конкретни допустими дейности и ще въведе пределни допустими цени.

© Георги Кожухаров


В края на февруари служебното регионално министерство обяви, че и вторият милиард за саниране е бил изчерпан. Причината е, че Българската банка за развитие (ББР), която отпуска средствата, вече е подписала договори със сдружения на живеещи в блоковете на стойност 1.96 млрд. лв. В интервю пред в. "Сега" доц. арх. Виолета Комитова, служебен зам.-министър на регионалното развитие, обяснява, че за общо 70 хил. панелни сгради в България при сегашните цени ще са нужни около 70 млрд. лв.

През януари парламентът гласува увеличаване на парите за саниране от 1 млрд. лв. на 2 млрд. лв., като преди това, на 21 ноември, бившият регионален министър Лиляна Павлова заяви, че първоначалният ресурс на програмата е бил изчерпан. Според Комитова има сдружения, които няма да могат да се включат в програмата, защото и по двата основни параметъра - финансов и времеви, тя е приключила през 2016 г. "Извън [одобрените вече сгради] в ББР са постъпили заявления за финансиране на още 2000 сдружения на собственици. Имаме и още над 1500 сдружения, които ще кандидатстват за финансиране", обяснява доц. арх. Комитова.

Високите цени на санирането

Откритията на Комитова не са особено изненадващи за никого, проследил програмата. Тя стартира с "необосновано високи референтни стойности", каза през февруари самата Комитова пред журналисти. През октомври 2015 г. референтната цена беше 348.6 лв./кв.м, като според служебния зам.-министър, Лиляна Павлова е обосновала цените с публикуваните от Камарата на строителите средни пазарни цени, както и средни цени на обществени поръчки от 2015 г. "Строителните компании са заинтересована страна в процеса. Ако те поискат 1000 лв./кв.м, следва ли МРРБ да се съгласи с тази цена", казва арх. Комитова пред в. "Сега".

"Официалните изказвания на предишното ръководство на МРРБ за референтните стойности създават усещане или за недостатъчни познания за строителството и цените за саниране, или за ръководене в стил "безотговорно харчене" на държавни пари", допълва тя.

За сравнение тя посочва проекта "Енергийно обновяване на българските домове" към ОПРР 2007 - 2013, където средната стойност е била 114.16 лв./кв.м разгъната застроена площ с ДДС.

Друг от основните аргументи за високите цени на санирането беше, че част от средствата отиват за конструктивно укрепване на много сгради, като това създава допълнителен разход. Според арх. Комитова обаче носещите конструкции на повечето сгради са били в добро състояние, тоест това е разход, който се е налагал рядко - едва в 5% от случаите.

Недостатъчен контрол

Друг проблем в програмата е, че контролът е в ръцете на кметовете и самите общини, а според Комитова те нямат капацитет да бъдат основен проверяващ. Според писмо с указания на бившия зам.-министър Николай Нанков от декември 2016 г. недопустимите разходи (например подмяна на асансьори) е трябвало да бъдат за сметка на общините, в случай че бъдат извършвани. "Именно неясните методически указания, съставени при разписването на програмата, водят до финансиране на дейности, които могат да бъдат тълкувани дали наистина допринасят за енергийната ефективност", обяснява Комитова. Тъй като указанията на Нанков са изпратени две години след началото на програмата, това поставя общините в ситуация, в която има риск да платят за нарушения, които не са знаели, че извършват.

"Има завършени сгради с някои недопустими дейности. Надяваме се, че са пренебрежимо малък процент от всички разходи", казва Комитова.

Служебният зам.-министър заяви пред "Сега", че ще въведе физическа проверка на място за извършените строително-монтажни работи (СМР), ще коригира методическите указания с конкретни допустими дейности и ще въведе пределни допустими цени за фасадна топлоизолационна система, за дограма, за ремонт на покрив и за ремонт на общи части. "Така с по-малко държавни средства ще постигаме по-голямо количество и по-добро качество", смята Комитова.

В края на февруари служебното регионално министерство обяви, че и вторият милиард за саниране е бил изчерпан. Причината е, че Българската банка за развитие (ББР), която отпуска средствата, вече е подписала договори със сдружения на живеещи в блоковете на стойност 1.96 млрд. лв. В интервю пред в. "Сега" доц. арх. Виолета Комитова, служебен зам.-министър на регионалното развитие, обяснява, че за общо 70 хил. панелни сгради в България при сегашните цени ще са нужни около 70 млрд. лв.

През януари парламентът гласува увеличаване на парите за саниране от 1 млрд. лв. на 2 млрд. лв., като преди това, на 21 ноември, бившият регионален министър Лиляна Павлова заяви, че първоначалният ресурс на програмата е бил изчерпан. Според Комитова има сдружения, които няма да могат да се включат в програмата, защото и по двата основни параметъра - финансов и времеви, тя е приключила през 2016 г. "Извън [одобрените вече сгради] в ББР са постъпили заявления за финансиране на още 2000 сдружения на собственици. Имаме и още над 1500 сдружения, които ще кандидатстват за финансиране", обяснява доц. арх. Комитова.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK