С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
4 29 мар 2017, 12:21, 8357 прочитания

Какво (не) пише в решението на ВАС за пръстовите отпечатъци

Кой ще ни върне отпечатъците и какъв е редът да се търси обезщетение за вреди от незаконосъобразен подзаконов акт

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Авторът адвокат Мария Шаркова е специалист по медицинско право с опит в сферата на управлението и функционирането на лечебни заведения, прилагане на здравното законодателство и защита правата на пациентите. Тя е специализирала по програма "Хюбърт Хъмфри" на "Фулбрайт" в САЩ в областта на медицинското право и здравните политики. Била е стажант в Правната програма на Федералния център за контрол и превенция на заболяванията, Атланта
Решението на петчленния състав на Върховния административен съд (ВАС), с което окончателно се отменя редът за прием и дехоспитализация в болници на здравноосигурени лица чрез биометрични данни, вече е публикувано. По-простичко казано, с него се отменя т.нар. "пръстов отпечатък" за лична идентификация в болниците. Решението съдържа подробни мотиви, които аргументират нищожността на приетата преди една година норма в Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ. Все още обаче стои въпросът за последиците от отмяната й?

Какво ни казва решението?


Нормативните актове имат определена йерархия. Международните актове, конституцията и законите стоят над наредбите и инструкциите, които пък могат да бъдат издавани само ако стоящият над тях закон е делегирал такива правомощия на изпълнителната власт в лицето на Министерския съвет или отделен министър. Следователно, за да бъде изменена Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, така че да се въведе нов ред за регистрация на пациенти при (де)хоспитализация, е необходима законова делегация.

Според върховните съдии такава делегация липсва, защото Законът за здравното осигуряване не предвижда подобна възможност. Напротив, въвеждането на регистрацията с биометрични данни, според съда, представлява "дописване на закона", каквото право изпълнителната власт няма, защото "задълженията на осигурените лица и изпълнителите на медицинска помощ са уредени в чл.50 от ЗЗО и те не включват такива за генериране на данни с електронна автентификация, както от лечебното заведение, така и от осигурените лица при досег (пръв или последващ) със системата. Липсва и задължение за събиране на тези данни в полза на НЗОК."

От утре без отпечатъци?



Въпреки че решението е постановено на 28.03.2017г. и е окончателно, не бива да се очаква четците да изчезнат от регистратурите на болниците още днес. Административно-процесуалният кодекс предвижда първо решението да се обнародва в "Държавен вестник", а чак след това тази норма няма да се прилага повече.

В подписания Национален рамков договор за 2017г. също не се предвижда регистрация на пациентите чрез биометрични данни. В неговия чл. 94, ал. 1 се предвижда, че всяко здравно осигурено лице ще трябва да получи своя уникален идентификационен електронен номер (ЕУИН), който е част от единна информационна система. Договорът обаче предвижда, че ползването на тези система ще се уреди чрез издадени указания, публикувани на страницата на НЗОК. Интересен факт е, че четците за лични карти, които бяха въведени през 2015г. също са отпаднали от новия рамков договор. Останало е задължението за лечебните заведения да установяват самоличността на пациентите с документ за самоличност, но текстовете на предишния чл. 94 от НРД за 2015г., отнасящи се до начина на събиране на тези данни с машинен четец, са отпаднали.

Какви ще са последиците за лечебните заведения?

Това, което едно решение за отмяна на подзаконов нормативен акт или част от него не ни казва, е какви са последиците от неговата отмяна. Ето защо е важно да се обяснят някои важни последици от вчерашното решение.

По силата на отменената норма бяха приети конкретни текстове в Решението на Надзорния съвет на НЗОК, което допълваше НРД за 2015г. след като нов договор не се подписа през 2016г. Законът за здравното осигуряване предвижда обаче, че допълнения в стария договор могат да се правят само при изменения на законодателството. В това решение на НЗ на НЗОК изрично се сочи като основание за неговото издаване отменената и коментирана от съда разпоредба, следователно правилата, въведени, за да детайлизират приложението на една нищожна норма, също вече не са приложими.

Важно е да се обърне внимание, че за периода на действие на нищожната норма, всички лечебни заведения получаваха откази за заплащане на конкретни суми за лечението на пациенти, в случай, че при приема или дехоспитализацията им не е осъществена коректна регистрация с пръстов отпечатък (било поради технически и организационни проблеми, нежелание на пациентите и други причини). Отказаните за заплащане суми могат да бъдат потърсени от болниците по съдебен ред пред гражданските съдилища на основание чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 80 от Закона за здравното осигуряване.

Друг важен въпрос, който вероятно в момента много хора си задават, е дали лечебните заведения ще имат възможност да потърсят обезщетение за претърпените имуществени вреди: например разходи за закупени четци, за назначаване на допълнителен персонал и поддръжка на системата и по какъв ред може да се осъществи това. През миналата година ВАС прие тълкувателно решение, което указва какъв е редът, по който физическите и юридическите лица могат да търсят обезщетения за вреди от действието на подзаконов акт, който е отменен от ВАС като незаконосъобразен. В тълкувателното решение се разяснява, че подобни въпроси следва да се разрешават от органа, издал акта, в тримесечен срок от отмяната му. "Правомощията по чл. 195, ал. 2 АПК са възложени на административния орган, приел порочния подзаконов нормативен акт, който в посочения от закона срок да се произнесе по всички правни последици както от унищожаемите, така и от нищожните ПНА." В конкретния случая този орган е Министерският съвет, издал постановлението за приемане на промяната в наредбата.

Кой ще ни върне отпечатъците?

С отмяната на чл. 2, ал. 5 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ ще се преустанови събирането на биометрични данни за целите на идентификацията (или автентификацията). За периода на действие на тази разпоредба обаче бяха събрани голям брой данни за здравноосигурени лица, които са регистрирани по този начин. Тепърва ще предстои изясняване на въпроса как и дали тези данни ще бъдат унищожени, как ще се съхраняват до унищожаването им и как ще бъдат защитени. Тъй като зад всеки един код, получен чрез сканирането на точки от пръста, се съдържа здравна информация, която е чувствителна по смисъла на Закона за личните данни, за много граждани ще е важно да получат отговори на тези въпроси. Съгласно чл. 28а от Закона за защита на личните данни всеки гражданин има право да поиска от администратора на лични данни да заличи, коригира или блокира негови лични данни, обработването на които не отговаря на изискванията на закона.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Кой още е отговорен за водната криза в Перник Кой още е отговорен за водната криза в Перник

Документи доказват, че МРРБ не упражнява активно ролята си на принципал на ВиК-тата, а бившият кмет и областният управител са абдикирали от задачите си

21 яну 2020, 346 прочитания

Искането за по-тежки наказания за непълнолетни престъпници: Нищо чудно, че юристите са бесни Искането за по-тежки наказания за непълнолетни престъпници: Нищо чудно, че юристите са бесни

България ликвидира научните центрове по криминология, а премиерът Борисов поръчва "светкавични законови мерки" срещу убийства

21 яну 2020, 490 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Бизнес климатът се подобрява през март

Подобрение в нагласите бележат строителството, промишлеността и търговията на дребно, докато очакванията в услугите леко се влошават

Още от Капитал
Два милиарда евро бонус за енергийния преход

България ще получи субсидия от ЕС, за да се справи с последиците от закриването на въглищните централи

Сделките на 2019: Малко, малки, местни

Само три са големите продажби - на БТК, bTV и "Нова тв". Типичната сделка е за хотел, а купувачите са все местни

Критична година за медиите

Предстои промяна на собствеността на eдна от двете най-гледани телевизии - bTV, промяна на медийния закон и избор на нов генерален директор за общественото радио

Либийската авантюра на Ердоган

Турският президент вдигна залозите в хибридната война за контрола над бившата северноафриканска джамахирия* на Муамар Кадафи

Ново място: Sweet and Lemon

От сурови торти до сaндвичи с омлети и specialty кафе

Яж, снимай и споделяй

Изложбата Feast For The Eyes в Лондон проследява историята на фотографията на храна

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10