Не е ясно дали темите за мораториум върху строителството и промяна на общия устройствен план и подробните устройствени планове могат да бъдат подложени на обществено допиване. Според едната линия на разсъждение това право е записано в Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт. Според другата обаче градоустройствените проблеми се решават от Закона за устройство на територията (ЗУТ), Закона за устройство и застрояване на Столична община (ЗУЗСО) и Общия устройствен план на София, който се приема от Министерски съвет. "Няма как променливата воля на една местна общност да тежи повече от конкретни ясно регламентирани конституционни права на граждани", казва преподавателят по конституционно право д-р Атанас Славов.

"Вторият проблем е за мораториумите, които са изключително проблематични от гледна точка на конституцията", казва той. Преди няколко години Конституционният съд е приел, че не би следвало да се налагат такива мораториуми във връзка с казус в Студентски град, "защото се ограничават разпореждането с частна собственост и стопанската инициатива".

Най-простата логика тук е, че устройствените планове правят бъдещето на града предвидимо за жители и инвеститори, а квартал "Младост" живее с това предвиждане вече осем години, в които собствениците на земи правят планове за тях.

Кой го подкрепя?

Зад референдума стоят ИК "За Зелен Младост", неговият председател и настоящ кмет на района Десислава Иванчева, общинският съветник Войслав Тодоров, както и Георги Кадиев. Общинските съветници от БСП също се опитаха да защитят провеждането на референдум. Основният правен аргумент е, че според закона местните референдуми могат да се използват "за пряко решаване на въпроси от местно значение и в компетентност на органите на местно самоуправление". Според прочита на Милка Христова от БСП устройството и развитието на територията са именно такъв въпрос. Иванчева и комитетът използват прагматични, а не юридически аргументи. "В квартала вече сме на толкова близко разстояние, че изпадаме в състояние на изнервеност и на стрес", казва Иванчева. Тя протестира срещу състоянието на инфраструктурата и липсата на паркинги и смята, че подробните устройствени планове от 2009 г. вече не са актуални предвид развитието на квартала от тогава досега. "Системата очевидно не работи и търсим законосъобразни, макар и нестандартни решения хората да могат да изкажат мнение", коментира и заместник-кметът на района Биляна Петрова.

Кой е против референдума?

Повечето общински съветници, кметът Йорданка Фандъкова, главният архитект Здравко Здравков и голяма част от професионалните организации на архитектите, строителите и строителните предприемачи са против. Формалната причина е, че зададените по този начин въпроси са незаконосъобразни - не са еднозначни, не задават конкретни срокове и използват неясни термини като "междублоково пространство" и "погранични на паркове територии", които нямат дефиниция в закона.

Според главния архитект Здравко Здравков ангажиментите на референдума и районния кмет са нереалистични. В квартала има "430 хил. кв.м предвидено според устройствените планове, но нереализирано застрояване" и ако има забрана над строителството, обезщетенията може да достигнат 240 млн. лв. "Устройствените планове са направени, спазвайки всички изисквания на закона. Няма нужда от възлагане на нова процедура за изработка на планове, защото без изменения в ЗУТ това ще доведе до същия резултат", коментира и председателят на Камарата на архитектите Борислав Игнатов.

Ще има ли референдум?

По-вероятно е Столичният общински съвет да не допусне провеждането на референдума. Това ще се реши на заседание след седмица. И шестте комисии, които разгледаха казуса в сряда, обаче отхвърлиха предложението за провеждане на референдум. От Инициативния комитет заплашиха със съд. "Очевидно ще се стигне до съд", коментира и Искра Ангелова от общината.

Твърде възможно е дори общественото допитване да се случи, резултатите от него да паднат в съда или да не доведат до никакво действие. Д-р Славов предлага друг инструмент - местна гражданска инициатива. "Това не е просто да наложиш решението на мнозинството над малцинството, а да предизвикаш дебат, да предизвикаш политическите представители да поемат политическата отговорност и да вземат решение в интерес на общността", обяснява юристът.