С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
7 31 мар 2017, 14:05, 13390 прочитания

Когато размерът не е всичко

След кризата България привлича по-малко, но по-качествени капитали, които са насочени към промишлеността

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко:
-След кризата България привлича по-малко, но по-качествени капитали, които са насочени към промишлеността.

-Недостигът на хора и ръстът на заплатите бавно променят страната като инвестиционна дестинация. За да задържим интереса на инвеститорите обаче, е нужна по-квалифицирана работна сила.

-Очакванията са инвестициите в икономиката през тази година да се увеличат основно заради еврофондовете.
Ако не следите бизнес новините, ще се учудите колко голяма част от тях напоследък са за инвестиции в нови производства или за разширяване на съществуващи заводи. Тенденцията започна преди няколко години, като само през миналата могат да се изброят поне десет големи проекта за нови фабрики на чужди инвеститори, избрали страната като дестинация за развитие на своя бизнес. Те създават работни места, доходи и добавена стойност за икономиката, увеличават износа и дори съживяват региони. И се случват противно на приетата логика - България всъщност пада в повечето глобални класации за административна тежест, корупция и бизнес среда.

В същото време БНБ отчете значителен спад на преките чуждестранни инвестиции през миналата година спрямо 2015 г. Данните на НСИ също засякоха по-малко капитали в икономиката през 2016 г. (основно заради по-малко еврофондове), въпреки че тя нарасна с 3.4%. Има ли инвеститори или не?
"Не мисля, че България изостава в привличането на чуждестранни инвестиции, просто светът се промени."
Кристофор Павлов, "Уникредит Булбанк"
"Машиностроенето се превръща във все по-привлекателен сектор за инвеститорите."
Георги Стоев, Industry Watch
Статистиката за инвестициите е доста условна, обикновено търпи по няколко ревизии нагоре и затова е трудно сравнима (виж карето). Според анализатори сухите данни не показват друга тенденция - след кризата България привлича по-малко, но по-качествени капитали. Някои от тях са част от глобалните вериги за доставки на големи автомобилни производители и (макар да не е особено престижно) дойдоха тук и заради ниските разходи за труд. С раздвижването на икономиката и ръста на доходите обаче това конкурентно предимство на страната започва да се изчерпва.


Количество vs. качество

След кризата обемът на инвестициите, които се насочват към България, падна в пъти и се задържа на нива около 1.3-1.5 млрд. евро на година. Но количеството невинаги носи качество. "Преди финансовата криза много от капиталите се насочваха в недвижими имоти, като основно търсенето бе спекулативно, а не с инвестиционна цел. Сега голяма част от инвестициите са в промишлеността", посочва Георги Стоев от Industry Watch. Или както казва Кристофор Павлов, главен икономист на "Уникредит Булбанк", България е една от страните, които в годините преди кризата са привлекли "грешните преки чуждестранни инвестиции". "Много малко от тях са отишли за нови производства, повечето са насочени към сектора на недвижимите имоти или за смяна на собствеността на вече съществуващи активи, а не за нови инвестиции, които увеличават способността на икономиката да произвежда повече стоки и услуги", казва той. И допълва тезата си с конкретни числа: ако от данните за бруто капиталообразуване в основен капитал (за инвестициите в икономиката, измерени през БВП) се извадят секторите, които са свързани с недвижимите имоти, в силните години делът на инвестициите в промишленост, селско стопанство и енергетика е около 18-19%. Сега е около 15-16%. Тоест тази част от вложените капитали не намалява, а остава на сходни нива като през 2008 г.

Междувременно в страната се разви и още една индустрия, която не изисква голям първоначален капитал, но пък създава много добре платени работни места - аутсорсингът.



Светът се променя, България също

"Не мисля, че България изостава в привличането на чуждестранни инвестиции, просто светът се промени. След кризата от 2008 г. капиталовите потоци от развитите към развиващите се икономики рязко се забавиха, въпреки че централните банки на развитите икономики заливаха пазарите с ликвидност", допълва Павлов. Той казва, че слабите инвестиции през последните години са глобален феномен. А една от причините за това са намаляващите относителни цени на капиталовите стоки като машини и съоръжения. В същото време инвестициите в тях като дял от общите се увеличават, показва доклад на МВФ. В него се посочва също, че политиката на строги икономии в публичния сектор е друг виновник за намаляване на капиталите в частния сектор поради по-слабия ефект на привличане на частни (crowding-in). "Един популярен пример, който онагледява този феномен в България, са инвестициите на публичния сектор в пътна инфраструктура (по-специално в магистрала "Тракия"), които привлякоха редица частни инвестиции в района на Пловдив, който днес е един от най-бързо процъфтяващите региони в страната", коментира Павлов.

Друг фактор е бавната промяна на България като инвестиционна дестинация - доскоро насам се насочваха инвеститори, които търсеха многобройна и евтина работна ръка. Сега откриването на завод с няколко хиляди души персонал изглежда доста по-трудно начинание. Затова и все по-често подобни инвеститори избират съседни държави, като например Сърбия или Македония.

Има и секторно разделение. Според Георги Стоев тези индустрии, които се автоматизират трудно и бавно се възползват от роботизацията на процесите, явно вече не са толкова привлекателни за инвестиране. "Наблюдаваме дългосрочно свиване на конкурентните предимства в леките индустрии като хранително-вкусовата промишленост, текстила, обувки, мебели. Там с малки изключения като козметиката и лекарствата България губи позиции", допълва той.

Друг фактор е значителното ускорение в ръста на заплатите в промишлеността, който през миналата година е 7-8%. "Индустриалците прогнозират, че ръстът на заплащането в сектора в бъдеще ще е 8%. Това е вид възпиращ фактор за инвеститорите. Когато са проучвали пазара, са получили данни за 2015 г. Междувременно заводът им ще отвори през 2019 г. и реално тогава заплатите ще са 30% по-високи", казва Георги Стоев. Някои инвеститори се сблъскват и със старите предизвикателства - от административни пречки до корумпирани кметове. А България не е сама на картата - за инвеститорския интерес към индустриални заводи се конкурира с Полша, Румъния, Словения, дори с някои балтийски държави.

От нас зависи

Очакванията на повечето анализатори са инвестиционната активност през тази година да се увеличи и в статистическо измерение, но основно заради еврофондовете. През 2016 г. усвояването им се забави, тъй като стартира новият програмен период и това се видя в данните за БВП през миналата година.

"В същото време натовареността на производствените мощности в България е висока и вероятно в някои сектори вече стига до нива, в които, ако бизнесът иска да изнася повече, трябва да увеличи производствения си капацитет", допълва Павлов.

Оттук нататък предизвикателство и за бизнеса, но и за управляващите е как България да продължи да привлича индустриални инвеститори, но в производства с по-висока добавена стойност. Такива са например тестовата лаборатория на Sensata Technologies или пък развойният център на друга американска компания от автомобилната индустрия - Visteon. Подобни проекти са все още малко, а те са предпоставка да се увеличи производителността на икономиката. Но изискват и по-квалифицирани хора. А в отглеждането и привличането им по всеобщо мнение имаме проблем. 
Защо не личи
Статистиката за преките чуждестранни инвестиции има няколко особености. Едната е, че се ревизират начесто и обикновено нагоре. По първоначални данни привлечените през 2016 г. чужди капитали са за 682.8 млн. евро и, сравнени с ревизираните за предходната година, спадат драстично. Първоначално обявените за 2015 г. преки чуждестранни инвестиции бяха 1.692 млрд. евро. Впоследствие БНБ ревизира данните с около 50% нагоре до 2.53 млрд. евро, но те отразяват и инвестиционната програма на "Лукойл Нефтохим" за 1.5 млрд. долара, започнала през 2012 г. и завършила през 2015 г. Сега този еднократен ефект го няма. Освен това статистиката не улавя всяка чужда инвестиционна активност в страната. "Все повече инвеститори гледат да наемат площи, което няма да се отчете като инвестиция в дълготраен материален актив в балансите им", коментира Георги Стоев от Industry Watch.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Висшият адвокатски съвет категорично против кандидатурата на Иван Гешев 2 Висшият адвокатски съвет категорично против кандидатурата на Иван Гешев

Гешев не притежава нужните качества за главен прокурор, кандидатурата му трябва да се отхвърли и да започне нова процедура

18 сеп 2019, 1999 прочитания

Вечерни новини: Саудитският консорциум Arkad ще строи "Български поток", петролът продължава да поевтинява Вечерни новини: Саудитският консорциум Arkad ще строи "Български поток", петролът продължава да поевтинява

И още: Висшият адвокатски съвет срещу Гешев за главен прокурор, "Алфа Рисърч": ако изборите бяха днес, партията на Слави Трифонов влиза в парламента

18 сеп 2019, 1056 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
ВОЛЯ - дали инвестицията си заслужаваше

Политическите амбиции на Веселин Марешки са от години, но до президентските избори през 2016 г. успехите му не бяха надхвърляли границите на Варна

Новият играч в медийната реклама

Connected е новият бранд, отделен от портфолиото на All Channels Communication Group

ПИК-ът на отровената среда

Очернянето на годеницата на кандидат-кмет на София от кафявия сайт "ПИК" за първи път породи консенсус сред политици, журналисти и PR-и за това какво НЕ е журналистиката

"Шпионският" скандал: 17 мига от есента

Разследването срещу лидера на Движение "Русофили" Николай Малинов изглежда повече като за предизборна вътрешнополитическа употреба, отколкото като реален шпионски скандал с Москва

Ковачки цапа, всички му плащат

Горенето на отпадъци става с разрешението на държавните институции въпреки съмненията за спазване на еконормите

Разходка в Прага

Бира, трева и музеи. Из града, който "те сграбчва за реверите и не те пуска да си отидеш"

Кино: "То: Част втора"

Сумата от всичките ни страхове по Стивън Кинг