Причините за провала

Социологът от "Галъп интернешънъл" Първан Симеонов посочва две генерални причини за изборния провал. "Едната е липсата на дебел слой социално еманципирани, свободни да мислят за друго, освен за хляба хора", смята той. По тази причина според него няма голяма социална база за толкова много партии в това политическо пространство. Втората Симеонов вижда в трудността автентичната десница да намери голямата тема, зад която да застане. "На левицата й е по-лесно да намери смисъл, защото казва, че ще се бори с бедността. Формациите от това пространство говорят за корупцията и съдебната реформа, но всички останали също говорят за това."

Синдромът "разделяй и владей"

Политологът обяснява, че в началото на кампанията единствено РБ е имал шанс да влезе в парламента, защото с отказа си да се обединят "Нова република" и "Да, България" са пропуснали шанса да формират втори гравитационен център. "По тази причина в последните няколко седмици преди изборите кампанията на играчите вдясно беше насочена към това, не толкова самите те да влязат в парламента, колкото да не влезе никой. А при ДСБ винаги е имало два типа избиратели - едните са твърдите, другите - протестиращите, либералните млади хора, прозападно и космополитно настроени. Вторите сега гласуваха за формацията на Христо Иванов, а Радан Кънев остана само с твърдия електорат", смята той.

И обобщава, че в автентичното дясно пространство на практика се случи това, което винаги се е случвало. "Едни хора убиват десницата, за да я възродят, след това я убиват, за да я обединят, и накрая я убиват, за да я оглавят", каза той.

Извън тези аргументи има още няколко възможни обяснения за изборния провал.

Кой ми открадна електората

Едното е фактът, че трите формации се борят за един и същ електорат, който при това е ограничен в рамките на 300-350 хиляди гласа. "Нито една от тях не влезе в парламента, защото и трите спориха за един и същ електорат, който от години не нараства и не се разширява", посочва Геновева Петрова от "Алфа рисърч". За сравнение през 2014 г. Реформаторският блок спечели 291 806 гласа. На този вот сборът от резултата на трите формации е почти същият - 295 600 гласа. Удивително съвпадение между резултатите от последните два вота има както в София (виж графиката), така и в повечето региони на страната. "Ако има нещо по-специфично при новата партия "Да, България", то е, че има по-голям младежки електорат. Но тези млади са повече принос от "Зелените", защото те се увличат по зелените движения. Въпросът е дали този потенциал ще се разшири или това му е таванът. Ако партията имаше възможност да излезе извън рамките на този електорат и то значимо, защо това не се случи сега? Въпреки заявките, че формацията "не е нито лява, нито дясна", профилът на избирателите й възпроизвежда този на десните", смята Петрова с уточнението, че това може да се твърди със сигурност едва след още един вот. Освен това резултатите от изборите показват, че гласовете за "Да, България" са дошли основно от София и от чужбина. Само от трите столични района и от вота зад граница идва над половината от дадените за нея общо 101 217. Останалите са от страната като около 20 000 от тях според социолозите са от коалиционните партньори "Зелените" и ДЕОС.

Подобна е и картината при "Нова република". В сравнение с 2013 г., когато основната партия в обединението ДСБ се яви самостоятелно на парламентарните избори и спечели 103 638 гласа, вотът сега бележи спад. Общо гласовете за "Нова република" са 86 984, като основната част също идват от София. За разлика от тях гласовете за РБ (107 399 ) са основно от провинцията. В тях влизат и подадените за "Глас народен" на Светослав Витков, които на предишните избори бяха 37 335, както и тези на "Народен съюз", които имат позиции в определени региони от страната.

Двата проекта бяха обявени късно

Немаловажен фактор за неуспеха на "Нова репулбика" и "Да, България" се оказа късното обявяване на двата проекта. От "Нова република" казват, че причината за забавянето е в преговорите за съвместно явяване. Формацията на Христо Иванов беше учредена в началото на януари, но впоследствие взе решение да участва във вота или самостоятелно, или в коалиция с други партии, но под нейното име. Обявяването на "Нова република" стана в края на януари, само двайсетина дни преди началото на предизборната кампания. Всичко това доведе до объркване на избирателите. От "Нова република" разказват, че при срещите си с хората в 24-ти МИР в София част от избирателите мислели, че водачът на листата Мартин Димитров е от РБ, други пък смятали, че е от "Да, България". В началото на кампанията изглеждаше, че това объркване заедно с разпознаваемостта на Реформаторския блок работи в полза на реформаторите. В крайна сметка обаче всички се оказаха под 4-процентната бариера.

"Усещането за разделение и желанието да защитят гласа си стана причина много традиционни десни избиратели да се преориентират към ГЕРБ", казва социологът от "Алфа рисърч" Боряна Димитрова пред Mediapool. Първан Симеонов пък обяснява, че около 100 000 гласа от резултата на РБ преди се дължат на това, че тогава петте партии от блока са се обединили. "Сега тези хора подкрепиха "Да, България", казва той. Според него има една аморфна градска десноцетристка маса от около 200 000 души, търсеща и чудеща се до последно за кого да гласува и обикновено дава вота си за нов проект. И добавя, че този тип избиратели първо са подкрепяли ГЕРБ, след това част от тях са гласували за партията на Меглена Кунева - ДБГ, през 2013 г., а на следващия вот - за РБ.

А сега накъде

И Първан Симеонов, и Геновева Петрова смятат, че в традиционното дясно пространство трябва да започне консолидация, но са скептични, че това може да стане веднага. Първо, защото трябва да се преодолее разломът вътре в демократичната общност, настъпил след разделеното явяване на "Да, България" и "Нова република". "Ще тръгнат процеси на прочистване и консолидация", смята Симеонов. Според него ходът със смяната на лицата трябва да продължи. "Бих пуснал младите напред и на тази основа бих направил опит за някаква политическа конфедерация. Защото и в трите партии има много смислени", казва той.

Веднага след изборите Радан Кънев подаде оставка от председателските постове в "Нова република" и ДСБ. Последва оставка на лидера на СДС Божидар Лукарски и цялото ръководство на партията. При оттеглянето си Кънев заяви, че проектът "Нова република" трябва да се запази, като посочи, че е "много важно това политическо пространство да бъде обединено".

Христо Иванов каза, че ще поиска вот на доверие на партиен форум, който предстои да бъде насрочен, но даде да се разбере, че ще продължи да развива проекта "Да, България" самостоятелно. "Шансът за тези формации е, че каквото и правителство да се състави сега, то няма да е много обаятелно. Парламентът ще прилича на микс от компромиси. На това те ще бъдат опозиция, което винаги е привличащо", коментира Симеонов.