Три извода от изборите

Гласувалите за ГЕРБ над един милион души поне засега трябва да са единствените щастливи от предсрочните избори миналата неделя. Останалите по различни причини изглеждат нещастни, включително победителите и постигналите успех с влизането си в парламента политически сили.

Резултатите от вота могат да бъдат тълкувани по много начини, но сведени до най-важното, изводите са три:

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Добрият: Победата на ГЕРБ в драматичното до последно противоборство с БСП развенча мита, че България може лесно да бъде отклонена от европейската си посока. Именно кампанията на БСП, заложила на евроскептицизма, препъна шансовете й да се върне във властта.

В този смисъл предстоящият трети кабинет на Бойко Борисов е и далеч по-добрият вариант за България от гледна точка не само на председателството на Европейския съюз, което страната ще поеме от началото на следващата година, но и заради удържането й в единствената орбита, която дава шанс за развитие.

Лошият: За разлика от 2014 г., когато Борисов управляваше с Реформаторския блок в споразумение с още две от седемте парламентарно представени сили и беше твърдо подкрепян от още една, сега почти няма избор извън проблематичните "Обединените патриоти" (теоретично и с Веселин Марешки). Преговорите с участниците в предишното му коалиционно управление без министерски постове сега ще са много по-трудни и с по-тежки компромиси - включително и за образа, който Борисов държи да има пред европейските си партньори. Липсата на идеологическа спойка и тежките разминавания по ключови икономически и външнополитически въпроси ще поставят непрекъснато под въпрос устойчивостта на правителството.



Алтернативата - кабинет на малцинството с подкрепа от Обединените патриоти и "Воля" не решава въпроса, защото и двете формации нямат проблем за сътрудничество със силната опозиция, каквато ще е удвоилата депутатските си мандати БСП. По-малко вероятно е Борисов отново да се откаже от съставяне на правителство, както през 2013 г. А нестабилната вече от пет години политическа ситуация рано или късно може да доведе до отхвърляния днес вариант за голяма коалиция между ГЕРБ и БСП.

И злият: Изборите възпроизведоха за пореден път политико-икономическото статукво, но в по-оголен вариант. Дори да приемем, че Борисов най-сетне ще поиска да направи реално реформите, които в двата си предишни кабинета предимно имитираше, ще се сблъска с антиреформаторското мнозинство в парламента. В него не влезе нито една от формациите в център-дясно, на които можеше да разчита поне за важните решения, каквито немалко ще се изискват в следващите години. Илюзорно ще е да се очаква промяна в съдебната система и дейността на регулаторите, а това означава, че и опасенията на инвеститорите ще продължат.

Илюстрация Увеличаване Смаляване

Ако има щастлив изход от вота, той е само за модела "Кой", успял да си осигури поредното слабо политическо ръководство на България, което да плаща оцеляването си във властта с обслужване на шепа задушаващи конкуренцията интереси. (виж текста Новото управление: Още по-слабо и зависимо)

И накрая, на 26 март Борисов нямаше от кого да загуби - в предизборната кампания конкурентите му вкупом "играха" за неговата победа.

Темите от броя:

"Патриотите: до тавана и надолу"

"БСП: Загубата е голям успех"

"Големите губещи"

"Марешки: заслужаваше ли си инвестицията"

"Всички с ДПС, всички срещу ДОСТ"