Новото управление: още по-слабо и зависимо

"Трети редовни предсрочни избори за четири години" - под това заглавие една от местните информационни агенции отразяваше вота миналата неделя за следващото 44-о Народно събрание. Звучи като грешка, но е в пълно съзвучие с курса, който политическата ситуация в страната взе след последните редовни избори през 2009 г. - към редовно провеждане на предсрочни.

ГЕРБ се увенча с победа във всичките, но това е повече статистически феномен, тъй като Бойко Борисов сам прекъсваше управленските си мандати, за да си гарантира следващия. Така обаче постепенно започва да се губи разликата между редовно и служебно правителство и всяко следващо да се възприема като временно по условие. Цената на тази изборна въртележка става все по-висока за обществото - политическата нестабилност е най-видимият опасен ефект, който рефлектира и върху шансовете за ускорено развитие и по-голям икономически растеж.

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

Третият опит

На пръв поглед нещата като че ли продължават постарому. Борисов ще състави третото си правителство. То обаче идва не само с гласовете на симпатизантите на ГЕРБ, но и като прагматичен вот на други избиратели, стреснати от реваншистките и антиевропейски послания в предизборната кампания на БСП, които провалха редкия шанс да се представи като приемлива за по-широк кръг от обществото алтернатива.

Натоварването с очаквания, които отново може да не бъдат изпълнени, обещава още по-некомфортен трети управленски мандат на ГЕРБ - далеч от стабилността, на която вероятно се е надявал с оставката си след президентския вот.

От формулата на властта отпадна невлезлият в парламента Реформаторски блок-2, който не само беше лоялен партньор в предишния кабинет, но и легитимираше управлението като проевропейско. Бариерата не успя да прескочи и нито една от двете прореформаторски формации - "Нова република" и "Да, България", на които по ключови въпроси, свързани с утвърждаване на евроатлантическата принадлежност на страната, правителството биха могло разчита.

В компанията на БСП, националпопулистите и превърналите се в депутати служители в аптечния бизнес на Веселин Марешки ГЕРБ се оказаха в голяма степен в политическа изолация. Споделените възгледи с ДПС в случая са слаба утеха.

Сами или с патриотите

Без опция за официално споделяне на властта с ДПС пред ГЕРБ има два пътя - или кабинет на малцинството с достатъчната парламентарна подкрепа от "Обединените патриоти" и "Воля" на Марешки, или невъодушевяващата коалиция с националистите. И двата варианта обаче ще откроят изначалния проблем на Борисов в сегашната ситуация - наличната, но несигурна подкрепа заради факта, че двете по-малки формации, както и ДПС, са отворени за колаборация с БСП и като опозиция.

ГЕРБ имат опит с изработването на тематични мнозинства от самостоятелното си управление след 2009 г., когато за част от решенията си разчитаха на "Синята коалиция", а за други - на ДПС заедно с хората на Яне Янев и цял куп откъснати от групите им независими депутати. Няма съмнение, че и сега ДПС ще подкрепя правителството срещу познатото условие да работи за широките му бизнес интереси, но това означава да се задейства и катализаторът на повечето големи скандали през последните близо 15 години. А натрупването им вече стана твърде видно.

Най-възможна изглежда коалицията с "Обединените патриоти" - Каракачанов и Валери Симеонов и досега бяха партньори на ГЕРБ. По-големият конфуз произтича от участието на "Атака", но изчезването на Волен Сидеров от публичното пространство прилича на взети мерки. Този вариант осигурява общо 122 места в парламента - крехко, но все пак мнозинство. Бедата е, че ще затрудни и "стандартното" управление на ГЕРБ. Освен имиджовия проблем, който националистите ще създадат на Борисов в ЕС, те ще са и много по-труден партньор в този мандат - заради разликата във вижданията за ключови сфери като бюджетната и външната политика например. В предишното управление т.нар. патриоти участваха без министерски постове, но сега е най-вероятно ще поискат такива, опитвайки се да оползотворят максимално позицията си на единствен избор.

Ако не се получи

Знак за това вече беше даден още преди началото на разговорите за правителство - с първия ултиматум от съпредседателя на "Обединените патриоти" Валери Симеонов. В понеделник той обяви две условия - ограничаване на избирателните секции в Турция до 6 и недопускане на чист мажоритарен вот, които, ако не бъдат изпълнени, от обединението са готови да преговарят за правителство и с БСП. "Ако с ГЕРБ не се получи, започваме разговори с Корнелия Нинова... С ГЕРБ имаме разминавания, с БСП единомислието е по всички основни пунктове", каза Симеонов пред Нова телевизия. На другия ден излезе с призив към ГЕРБ и БСП за съставянето на "едно широко правителство с тяхно и наше участие, така че да отговорим на хората".

"Воля" като трети участник няма да подобри с нищо облика на правителството, но има основания и за такъв вариант. От една страна, за Бойко Борисов вероятно би било по-добре да включи и Марешки - освен още 12 депутати за мнозинството ще има какво да противопоставя на патриотите и да ги усмирява. Не е за подценяване и опасността вътрешните проблеми в обединението да доведат до неговия разпад, а това може да повлече и стабилността на правителството, ако не разполага с още една "патерица".

Симеонов даде да се разбере, че "Обединените патриоти" няма да приемат включването на Марешки. Но това едва ли ще е особено важно - групата на "Воля" би играла ролята на депутатите на Христо Ковачки в предишния парламент, държани под контрол чрез възможността за намеса на държавата в бизнеса му.

Откъде дебне спасението

Която и формула да избере лидерът на ГЕРБ - правителство на малцинството или коалиция - ще трябва да договаря подкрепата и на БСП и ДПС. В противен случай обединената им опозиция, която ще е и много по-силна заради двойно увеличения брой на депутатите от левицата, ще му създава главоболия. А хлабавата идеологическа спойка с националистите допълнително ще създава несигурност за обещани от ГЕРБ реформи и ключови политики, свързани и със спазването на бюджетна дисциплина.

Наличието обаче на огромен финансов ресурс за разпределяне - от бюджета и еврофондовете, би направило възможно откупуването на подкрепа от всички, които последните избори изпратиха в парламента. За жалост само това би било и пречката пред още по-крайното залитане в популизма и антиевропейската риторика. Необходимостта от стабилност поне до средата на следващата година, докогато България ще председателства Европейския съюз, ще оправдае всеки корупционен консенсус.

Колко ще изкара

Всички тези фактори разделят прогнозите за живота на новото управление - според едни то няма да изкара до края на годината, други му дават срок до края на председателството на ЕС догодина, трети - до евроизборите през 2019 г.

Докогато и да продължи политическото спокойствие, ще имаме още един празен за страната управленски цикъл, с поредната слаба и зависима власт и окопаване на модела, блокиращ развитието й. Трудно е да си представим реална борба с корупцията или с превзетите от задкулисни интереси съдебна система и регулатори. Антиреформаторският състав на новия парламент няма да позволи промяна, политики срещу изостаналостта и бедността - също. Никой не реже клона, на който седи.

По-различното може да е, че каквито и негативи да натрупа третото управлението на ГЕРБ, този път Борисов едва ли ще се изкуши да го прекъсне сам заради нови избори. Както коментира Боряна Димитрова от "Алфа рисърч", силното присъствие на БСП "отнема контрола му върху изборния календар". Лидерът на ГЕРБ прави това, когато е сигурен, че след него не може да има друго правителство. Сега обаче БСП вече може да вземе изоставения мандат и да го продължи, включително с коалиционните му партньори.

Илюстрация Увеличаване Смаляване

План Б - голяма коалиция

Отпадането на десните и прореформаторски сили от парламента прави обективно голямата коалиция между ГЕРБ и БСП най-ефикасния вариант - ще опрости усложненото разпределение на публичния ресурс през различните политически "балансьори" и ще е по-приемлива за ЕС. В изборната вечер Бойко Борисов и Корнелия Нинова си размениха поздравления за постигнатите успехи, а лидерът на БСП побърза да обяви съвместното им управление за невъзможно.

До коалицията обаче може да се стигне по друг път в следващия парламент - ако сегашният реши да промени избирателната система в съответствие с предложенията в инициирания от екипа на "Шоуто на Слави" референдум.

Борисов неведнъж каза, че такъв закон ще бъде внесен още в първите дни. Веднага след изборите заявка за подкрепа на референдума направиха и водещи фигури в БСП. И двата обсъждани варианта - 50 на 50 мажоритарен и пропорционален вот или изцяло мажоритарен, ще облагодетелстват големите партии и ще потопят още повече малките. А чисто мажоритарният може да раздроби парламента до управленски блокаж. Тогава коалицията между ГЕРБ и БСП може да се окаже и последното нещо, което демокрацията ни е дала.