За всеки бежанец местните власти получават сума (6000 евро за дошъл от Италия и Гърция и 8000 евро за тези от Турция), която трябва да използват за интеграцията му. Процесът е изцяло доброволен - и за общините, и за бежанците.

На хартия това беше хубава идея, но на практика тя не сработи. Ротацията в ЕС така и не произведе резултат - хората не искаха да се прехвърлят в по-бедни държави от съюза.

Така до този момент (седем месеца след приемането на наредбата) в България не е сключено нито едно споразумение. Тоест размахваният от Румен Радев и БСП проблем ("искат да напълнят България с бежанци") реално не съществува.

Обещано - изпълнено

Въпреки, че наредбата практически не се прилага, Румен Радев продължи да води битка за отмяната й. Така до миналия петък, когато служебното правителство се събра на извънредно заседание. На него премиерът Огнян Герджиков докладва, че се предлага наредбата да бъде отменена. От изказванията на министрите се вижда, че те са изненадани и са очаквали на заседанието да бъдат приети промени в нормативния акт, които да решат проблемите с неговото прилагане. Герджиков в прав текст признава, че това е желанието на "президента на републиката".

Официалният мотив на премиера е, че "няма разписани ясни критерии в наредбата за изпълнение на тези мерки, особено в частта за изпълнение на споразумението на интеграция на чужденците". Идеята е в едномесечен срок след влизане в сила на постановлението за отмяна министрите на труда и социалната политика и на вътрешните работи да изготвят нова наредба. Такъв нормативен акт трябва да има задължително - най-малкото защото е предвиден в Закона за убежището и бежанците, но освен това и защото Българи е поела ангажимент.

Огнян Герджиков не може да обясни защо нормативният акт трябва да се отмени, а не просто да се промени - още повече че необходимата промяна е била готова и министрите са разполагали с готов проект на решение на Министерския съвет. Липсата на аргументи в подкрепа на решението създават впечатлението, че служебното правителство е трябвало да отмени наредбата (за да може БСП и Румен Радев да изпълнят обещанието си), а приемането на новата наредба да остане за редовното правителство (и така БСП да могат отново да вдигнат темата).

Стенограмата от извънредното заседание на правителството (която за разлика от онези на кабинета "Борисов" е нередактирана и нережисирана) в петък показва, че спуснатото отгоре решение е било прието на нож от министрите.

"Кое налага това да се случи точно днес, в петък, в 18 часа вечерта?"

След като Огнян Герджиков представя проекта за решение, думата взима служебният социален министър Гълъб Донев. По времето на втория кабинет на Борисов като зам.-министър Донев отговаряше за наредбата. Той посочва, че в нормативния акт (в чието изготвяне е участвал) има два съществени пропуска. Първият е, че липсват критерии за оценка на интеграционния процес, а вторият - че липсва координационно звено. След това Донев изразява притеснение, че отмяната на наредбата би била "един недобър атестат за правителството и за държавата, че отменяме една наредба, когато нямаме готов изработен проект, с който да бъде заменена".

След него думата взима вицепремиерът, отговарящ за еврофондовете, Малина Крумова. Тя напомня, че приемането на наредбата е в изпълнение на решение на ЕС и в прав текст казва, че има опасност подобно решение да бъде прочетено "много лошо от европейските ни партньори", като дори може да се стигне до спиране на плащанията по европейските програми. Последната опасност не е абстрактна - миналата седмица шведското правителство поиска държавите членки, които не изпълняват ангажиментите си, свързани с политиката спрямо бежанците, да бъдат санкционирани.

Министърът на образованието Николай Денков обобщава дискусията до този момент, като отбелязва, че до момента няма нито един аргумент в полза на отмяната на наредбата. Той се обръща към премиера Герджиков с молба да обясни защо нормативният акт трябва да се отмени. "Може би е по-коректно да направим изменение, но ние в момента не сме в състояние да го направим", отговаря премиерът.

Тук се включва и министърът на правосъдието Мария Павлова: "Ако мога да перифразирам малко въпроса на проф. Денков – кое налага това да се случи точно днес, в петък, в 18 часа вечерта? Знам, че е имало работна група, тъй като от представители на Министерството на правосъдието ми дадоха проект за изменение. Аз дойдох тук с нагласата, че ние ще изменяме наредбата. Затова въпросът ми е – сигурно има някакво обстоятелство, което се е случило и което е хубаво ние да го знаем, все пак, за да вземем едно информирано решение."

Служебният премиер Герджиков най-накрая изплюва камъчето: "Съвсем коректно поставяте въпроса, не мога нищо да кажа срещу тази коректност. Желанието на президента на републиката е това да бъде направено по този начин, по който аз докладвам. Това е."

Думата взима външния министър Ради Найденов, който предупреждава колегите си за негативния международен отзвук, който ще последва решението. "Моите притеснения са свързани с това, че макар един телевизионен репортаж никога да не може да представи обективно една ситуация, но си спомняме това, което беше дадено за границата между България и Турция непосредствено когато се подготвяха изборите. Притеснява ме начинът, по който една такава мярка с извънредно заседание на Министерския съвет се взима", казва Найденов. "И откликът, който ще получи в рамките на Европейския съюз – ние сме част от тази общност. Предстои посещение на президента Туск в началото на следващата седмица. Рационално ли е да дадем знак в тази посока", пита още служебният външен министър.

След намесата на министъра на младежта и спорта Даниела Дашева, която отбелязва, че не е запозната с постановлението, чиято отмяна се иска ("Аз сега пред себе си имам само промените, без да имам точно какво ще променяме"), проф. Герджиков дава 15-минутна почивка.

След нея думата взима служебният вътрешен министър Пламен Узунов. Той разказва, че България е била критикувана в Брюксел заради това, че не изпълнява ангажиментите си по релокация на мигранти: "Аз тази седмица, в понеделник, бях в Брюксел и там страната ни действително бе критикувана за това, че не изпълнява задълженията си по релокация. Мога да ви кажа, че лицата, които трябва да приемем от Италия, ние не сме го направили до този момент. От Гърция сме взели едва 3% от ангажиментите, които имаме. Като страна, на която предстои председателството на Европейския съюз, това не е добра индикация, това не е добър пример и смятам, че ще бъдем критикувани."

В края на заседанието вицепремиерът Малина Крумова подчертава, че "продължава да има резерви", но за да има консенсус, единственото й предложение ще бъде срокът, в който ще трябва да се приеме новата наредба, да бъде фиксиран на 7 април. Идея, която е приета от служебния кабинет. "Благодаря ви, уважаеми колеги. Оказа се, че кабинетът е много висококачествен. Благодаря ви. Закривам заседанието", казва на финала проф. Герджиков.

Този срок, разбира се, е инструктивен и нищо няма да последва от това, че не е спазен. В същото време служебното правителство вероятно ще остане на власт до края на месеца и трудно ще може се измъкне от приемането на нова наредба.