Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 4 апр 2017, 8:14, 14485 прочитания

Защо поскъпва парното

Увеличението щеше да е три пъти по-високо, ако не беше променена и цената на тока от топлофикациите, обясниха от КЕВР

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Извънредното поскъпване на парното и топлата вода в София с почти 23% от 7 април очаквано предизвика обществено недоволство, в резултат на което днес пред Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) ще бъде проведен граждански протест. Подобно поскъпване обаче се очаква в цялата страна, като увеличението ще бъде най-голямо в Плевен – с 37.4%, а най-ниско в Разград – 17.9% (за останалите градове виж таблицата).

Тепърва предложеното поскъпване от експертите на КЕВР трябва да бъде обсъдено на открито заседание, след което комисията трябва да вземе окончателното си решение, което ще влезе в сила на 7 април.

Тъй като решението за цената на газа и парното идва точно след изборите, това породи спекулации, че то е политически мотивирано - ако парното беше поскъпнало точно преди 26 март, това можеше да увеличи подкрепата за протестния вот. Въпреки че КЕВР не е имунизиран откъм политически влияния (меко казано), в случая по-скоро не става въпрос за това.


Първо, решението за цените за тримесечието април-юни винаги се взима в края на март. Ако изборите бяха една седмица по-късно, то те щяха да съвпаднат с новите цени. Второ, газът поскъпва обективно, не само в България, така че повишението беше неизбежно (дали точно с този процент или с малко по-малко е отделен въпрос). И на трето място, регулаторът можеше да повиши цените още от януари, за да избегне настоящото шоково поскъпване, но КЕВР (независимо от състава му през годините) има утвърдена практика да не пипа цените по време на отоплителния сезон, когато сметките на потребителите са най-високи. Тази му социална функция обикновено води до сериозни загуби за дружествата, които те се надяват да компенсират, когато цената на газа спадне.
Кога се увеличават цените

Причината за новите цени на парното и топлата вода е поскъпването на природния газ с 29.6% от 1 април, който е основен, макар и непостоянен разход за тези дружества. Точно затова според нормативната уредба цените на топлофикациите се променят, когато има увеличение на газа. По неписано правило обаче КЕВР прибягва до тази мярка само когато природният газ поскъпне с над 5%. Това е една от причините цената на парното да не се промени в началото на октомври, когато природният газ поскъпна с близо 2%.

В цените на парното тази зима не беше отразено и поскъпването на основния им ресурс с близо 5% от януари. КЕВР твърди, че причината не е политическа, а съдебна: обжалването на Наредба за регулиране на цените на електрическата енергия, поради което към онзи момент тя не е била действаща. Това на практика може да е пречка само за определяне на нови цени на електроенергията на топлофикациите, но не и на парното.



Регулаторът невинаги е следвал стриктно промените в цените на природния газ. От КЕВР признаха, че на топлофикациите миналата година е дадена глътка въздух, която обаче е компенсирана с последните две увеличения на газа, които не бяха отразени в цените на парното.

Разбира се, в миналото на КЕВР има и други примери за благосклонност, макар те да не са практика на сегашното ръководство. Така например на "Топлофикация София" е определяна по-висока преференциална цена за изкупуваната електроенергия, която да компенсира поскъпването на парното. За това дори беше създадена преди време специална вратичка в закона. По този начин обаче се натоварваха сметките за ток на потребителите в цялата страна и де факто всички плащаха субсидиите на софийското парно.

Всичко е записано в договора с "Газпром"

Увеличението на природния газ на всеки три месеца не е приумица на КЕВР. Промяната е залегнала в договора, който "Булгаргаз" има с "Газпром". Цената на газа е обвързана с котировките на алтернативните горива – мазут и газьол, които зависят от цената на петрола и от калоричността на газа. В нея обаче се залагат усреднените цени за девет месеца назад, което на практика означава, че поевтиняването или поскъпването на петрола влияят с леко забавяне. Точно затова от началото на юли може да се очаква да няма ново покачване на цената на газа, а от септември то да е минимално, коментира Стоян Янчев, изпълнителен директор на "Булгаргаз" за "Капитал".

Председателят на КЕВР Иван Иванов пък беше коментирал пред медиите, че България ще поиска промяна на формулата, така че цената да се определя спрямо тази на международните газови центрове, за да няма резки промени.

Единственият сигурен ефект от подобна марка обаче би бил цените да са пазарни, а не непременно по-ниски. Ако се следват спот цените на газовия хъб във Франция (който е малко по-скъп от тези в Германия или Холандия) излиза, че от юли миналата година до февруари 2017 г. цената, по която "Булгаргаз" купува от "Газпром", е била по-изгодна (виж графиката).


Фактори на поскъпването

От организаторите на протеста посочват, че цените не спадат съразмерно, когато газът поевтинява. Те обаче пропускат да отбележат, че и не нарастваха толкова, колкото цената на газа.

Регулаторът винаги се е опитвал да "изравнява" резките движения на цените, най-често за сметка на дружествата, което може да се види от незавидното им финансово положение. Това става по два начина. Когато цената на газа расте, цените на парното нарастват със значително по-малък процент. След това, когато газът поевтинее, цената на парното се сваля с по-малка стъпка.

На второ място балансирането идва чрез цените за т.нар. високоефективна енергия на топлофикациите, т.е. токът, който те продават по преференциална цена и който влиза цената на електроенергията. Резкият скок в цената на високоефективната енергия е една от основните причини от 2006 г. до 2012 г. природният газ да поскъпне със 142%, а парното - само с 45%. На практика по този начин хората, които ползват парно, се субсидират от потребителите на електроенергия.

Свалянето на тези преференциални цени помогна след 2014 г. цената на електроенергията да не се повишава. От КЕВР признаха, че ако бяха удовлетворили искането на бизнеса да не се увеличава цената на електроенергията от топлофикациите, това би довело до поскъпване на услугата на "Топлофикация София" с около 60%, което е "немислимо, защото парното става непродаваемо".

Освен това природният газ е един от основните фактори при определянето на цената на парното и топлата вода, но върху нея влияят и други компоненти, които не трябва да бъдат пренебрегнати. Така например това са постоянните разходи на дружествата, както и загубите по мрежата, обясниха от КЕВР. Точно затова и различните топлофикации имат различен процент на увеличение.

КЕВР обикновено се стреми да не прекалява, което показва, че сегашното увеличение е било преценено като неизбежно. Според експертите на регулатора, когато се определят цените, все пак е важно те да не са прекалено високи, защото това на практика ще откаже потребителите от услугата.

Това обаче няма да е последното увеличение за годината. Енергодружествата вече внесоха своите предложения за нови цени на тока и парното от 1 юли, които, ако няма резки изменения в ценообразуващите фактори, трябва да действат за година напред.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

KBC очаква свиване на българската икономика с 10% KBC очаква свиване на българската икономика с 10%

Оптимистичният вариант е за спад само с 4%, а най-лошият – за 12%

1 апр 2020, 2630 прочитания

Вечерни новини: Още месец извънредно положение; Първи случай на COVID-19 в парламента 1 Вечерни новини: Още месец извънредно положение; Първи случай на COVID-19 в парламента

И още: Бюджетът излезе на дефицит през март; Производствената активност в еврозоната е намаляла рязко през март

1 апр 2020, 5263 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Как да съчетаваме кариера и семейство

Помислете как да преорганизирате работния си график, за да балансирате времето за работа и за най-близките си

Още от Капитал
Ваксина срещу комуникационна криза

6 съвета как компаниите да адаптират комуникационните си стратегии към новата реалност

Експериментална ваксина за икономиката

Обявените от правителството икономически мерки за 2.2 млрд. лв. от бюджета изглеждат тромави и недостатъчни за фирмите, а без промени схемата за субсидирана заетост няма да проработи

Ваксината срещу COVID-19: В надпревара с вируса

Пандемията вероятно ще е достигнала своя пик и ще върви към овладяване, преди ваксината да е налице, но това не я прави непотребна

Проф. д-р Коста Костов: Колкото повече знаем за заразата, толкова по-добре ще се справим с нея

Ръководителят на Медицинския експертен съвет към Министерския съвет пред "Капитал"

Кино: "Двамата папи"

Дуел на възгледи за ценностите във време на изпитание

20 въпроса: Надежда Цекулова

Журналистката е в основата на сайт, който събира научни статии и ресурси на български за коронавируса

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10