Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
15 4 апр 2017, 18:17, 29810 прочитания

Служебният кабинет предлага забрана за гласуване в чужбина

Зад предложените изменения прозира пореден натиск от президента за нормотворчество от името на изпълнителната власт

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Поредна извънредна законодателна инициатива със силен популистки ефект се появи на сайта на правосъдното министерство. Под предлог за промени в Закона за българското гражданство, което е в ресора на МП, с един законопроект се внасят изменения в още три важни закона – за политическите партии, за вероизповеданията и Изборния кодекс.

Отговорност за законопроекта пое Министерството на правосъдието, но неофициално се коментира, че той е резултат от поредния натиск на президента за нормотворчество от името на изпълнителната власт.


На пръв поглед, това, което обединява и четирите законопроекта, е прекият ефект върху турския вот и дейността на мюсюлманското вероизповедание в България чрез серия от много сериозни ограничения. Но има няколко текста от предлаганите промени в Изборния кодекс, които представляват практическа бариера за гласуване в парламентарните избори и в изборите за президент и вицепрезидент за всеки български гражданин, които не е живял в България през последните три месеца преди изборите. Това означава, че в изборите за президент и вицепрезидент, както и за народни представители, няма да могат да гласуват както живеещите в Турция българския граждани, така и сънародниците ни в Европа, САЩ, Канада и навсякъде по света, ако не си направят предизборна ваканция от три месеца в България.

Мотивите към това изискване са доста перфидни – целта на предлаганите промени била да се уеднаквят изискванията за упражняване на активното избирателно право от страна на българските граждани, пише в проекта. Така, както има изискване за уседналост при местните избори и в изборите за европарламент, същото изискване трябвало да има и при изборите за народни представители и държавен глава.

Мотивите по тази точка се състоят изцяло от един цитат от Решение №4 на Конституционния съд (КС) от 2011 г., докладчик по което е президентският съветник и бивш конституционен съдия проф. Емилия Друмева. В това решение действително се приема като конституционно допустимо въвеждането на изискване за уседналост при местните избори и изборите за европарламент, с аргумента, че трябва да има връзка между избирателя и общността, за която той избира – ако избира кметове и общински съветници, да е живял определено време в населеното място, ако избира депутати от европарламента – да живее в ЕС.



В случая обаче пряката аналогия с изборите за народни представители и президент означава, че на българските граждани в чужбина са отрича правото да са част от общността на българския народ, което е абсурдно като теза. Извън това изискванията за уседналост в местните избори и евроизборите, които обсъжда КС в това решение, важат както за пасивното, така и за активното избирателно право, както за тези, които избират, така и кандидатите за избиране. В предлаганите сега промени изискванията се въвеждат само за избирателите в парламентарните избори.

Предложението е още по-абсурдно, след като през последните години работата по изборното право се движеше основно към улесняване и насърчаване на избирателя - включително и чрез тестване на машинно гласуване и електронен вот, както и въвеждане на задължително гласуване с мощен популистки заряд.

В Закона за политически партии пък се забранява безусловно финансирането на партии от чужди граждани. Към момента забраната е само за финансиране от чужди правителства, чуждестранни държавни предприятия, търговски дружества или чуждестранни организации с идеална цел. Чужди граждани няма да могат да предоставят на политически партии дори свои вещи и услуги за безвъзмездно ползване, дори и безвъзмезден труд в полза на някоя партия е позволен само за български граждани.

Вън религията от предизборната кампания

Гвоздеят в законопроекта са промените в Закона за вероизповеданията, защото от тях се извеждат забрани и санкции за политическите партии и предизборната кампания с възможност включително и главният прокурор да ги вади от участие в изборите. При това - по негова преценка.

Принципно записаната забрана за участие на религиозни институции в предизборна кампания и припомнянето на задължението им да спазват конституционния ред в станата са нещо нормално и очаквано в една секуларна държава, но дори и без изрично да са записани в закона, те могат да се изведат от конституцията. В Закона за вероизповеданията сега изрично се подчертава недопустимостта на използването на религията за политически и партийни цели, изрично се въвежда забрана за "намесата и участието на религиозни институции в предизборна кампания и предизборна агитация", изрично се записва, че вероизповеданията не могат да осъществяват дейност, насочена срещу суверенитета, териториалната цялост и конституционния ред в Република България, включително чрез проповеди и разпространение на литература и информационни материали, което принципно и сега е така по силата на конституцията и ред други нормативни актове, включително и Наказателния кодекс.

Тези новозаписани забрани в закона обаче стават основание за "ограничаване на правото на вероизповедание", което съгласно чл. 8 може да става включително и чрез спиране на дейността за 6 месеца или направо отмяна на регистрацията. В неотложни случаи спирането може да се налага от главния прокурор, който в срок от 72 часа уведомява Софийския градски съд. Съдът се произнася незабавно по законосъобразността на наложената мярка.

Оттук нещата се прехвърлят към Закона за политическите партии (ЗПП) и Изборния кодекс (ИК).

И партиите да внимават с религията

Новият текст в ЗПП гласи, че Софийският градски съд постановява разпускане на политическа партия в случаите, когато системно включва религиозни институции в предизборна кампания и предизборна агитация, както и в своята политическа и организационна дейност, с изключение на обичайни религиозни обреди. Решението на съда се постановява по иск на прокуратурата. Системно означава три или повече пъти за една година.

В Изборния кодекс се създава ново правомощие на ЦИК – да заличава регистрацията на партия, коалиция или инициативен комитет, които допускат участие на религиозни институции в предизборната си агитация. Нещо повече - същите последици за партията ще има и ако служител на вероизповеданията извършва предизборна агитация в нейна полза. И в двата случай заличаването става с мотивирано искане на главния прокурор.

Тези текстове дори на пръв поглед съдържат изключително много проблеми. От една страна, законът не дава ясни критерии какво означава да се включват религиозни институции в предизборната кампания и кога това е само обичаен религиозен обред. На второ място, създава се възможност за налагане на тежки последици на един политически субект заради действия на религиозен служител. Другояче казано, ако един свещенослужител бъде мотивиран да агитира (каквото и да значи това) три пъти за БСП или ГЕРБ например, дори без това да е по волята на тези партии, това би следвало да означава заличаването им от предизборната битка. На трето място, да се дадат такива правомощия в ръцете на главния прокурор, след като той вече многократно показа амбициите си да е силен политически играч, който държи останалите в шах, е твърде опасна авантюра, за да се приеме, че е случайно.

Законопроектът съдържа и ред други разпоредби, насочени към сериозни ограничения на финансирането на вероизповеденията, както и ограничения при назначаването на чужди граждани за религиозни служители – последното може да става само след представяне в дирекция "Вероизповедания" при Министерския съвет на доказателства, че лицата владеят български език съгласно действащото законодателство, имат необходимата квалификация и няма български граждани със сходна квалификация, които могат да осъществяват съответното богослужение и ритуали. Най-малко са промените в Закона за българското гражданство, където просто се вкарва една декларация: "Забранява се злоупотребата с двойно гражданство."

Практически без мотиви

Прави впечатление, че мотивите към този особено важен законопроект са практически четири странички. Това е крайно неуместно, след като се засягат основни права като правото на сдружаване, правото на религия, гражданство и изборни права, с намеса в четири основополагащи за една демокрация закони.

"Капитал" се обърна с няколко въпроса към Министерството на правосъдието:

- Кой е работил по законопроекта, има ли назначена работна група, кога и кои са нейните членове?
- Доколкото в мотивите към законопроекта не са посочени причините, които налагат приемането на закона, целите, които се поставят с него, какво налага изготвянето на промени в един общ законопроект на промени в Закона за българското гражданство, Закона за вероизповеданията, Изборния кодекс и Закона за политическите партии?
- Какво налага Министерството на правосъдието в служебния кабинет да предлага промени в нормативната рамка на политическите партии, вероизповеданията и Изборния кодекс?

В края на работния ден от министерството получихме много кратък отговор: законопроектът е работен от експерти към МП. Нищо повече.

Всъщност тази практическа липса на реакция е може би обяснима, ако се съди по слуховете, че в действителност този законопроект е поредната намеса на президента Румен Радев, който по конституция няма законодателна инициатива, но очевидно има начин да заобиколи това ограничение и да се скрие зад друга институция.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

България е в челото по неизпълнение на водещи решения на Съда в Страсбург България е в челото по неизпълнение на водещи решения на Съда в Страсбург

През 2019 г. страната е платила обезщетения за общо 414 990 евро, докато през 2018 г. те са 794 968 евро

2 апр 2020, 874 прочитания

Вечерни новини: Безработните и болничните растат; Еврокомисията отпуска 100 млрд. евро за справяне с кризата Вечерни новини: Безработните и болничните растат; Еврокомисията отпуска 100 млрд. евро за справяне с кризата

И още: Седмичен рекорд от 6.6 млн. без работа в САЩ; Матурите отложени с 10 дни

2 апр 2020, 1430 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Съдът на Владимира Янева 52 пъти разрешил подслушване на дипломати

МВР и ДАНС представяли свои разработки като запитвания от чужди държави, за да получават трафични данни

Още от Капитал
Експериментална ваксина за икономиката

Обявените от правителството икономически мерки за 2.2 млрд. лв. от бюджета изглеждат тромави и недостатъчни за фирмите, а без промени схемата за субсидирана заетост няма да проработи

Ричард Грийвсън: Дълбока рецесия е най-вероятният сценарий за региона

Заместник-председателят на Виенския институт за международни икономически изследвания wiiw пред "Капитал"

Масови тестове или карантина без край

България не може да издържи повече от два месеца със спряла икономика, а разхлабване на мерките без масово тестване носи голям икономически и здравен риск

Ваксината срещу COVID-19: В надпревара с вируса

Пандемията вероятно ще е достигнала своя пик и ще върви към овладяване, преди ваксината да е налице, но това не я прави непотребна

Шоу по време на пандемия

Как културата и шоубизнесът се променят насред постоянните трусове

Кино: "Двамата папи"

Дуел на възгледи за ценностите във време на изпитание

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10