С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
15 5 апр 2017, 17:04, 23591 прочитания

Защо България беше осъдена в Люксембург за мръсния въздух

В продължение на шест години страната не е правила нищо, за да намали фините прахови частици

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
В сряда Съдът на Европейския съюз уважи иска на Европейската комисия, подаден срещу България, и констатира, че държавата не е спазвала европейското законодателство относно чистотата на атмосферния въздух и в частност - нивата на ФПЧ10 (фини прахови частици 10) в периода от 2007 най-рано до 2014 г. От решението на съда става ясно, че в продължение на шест години България е бездействала по този проблем.

В заключението на генералния адвокат по делото Джулиан Кокот се казва, че по данни от 2005 г. заради превишените нива на фини прахови частици (ФПЧ10) в България е имало приблизително 1600 преждевременни смъртни случая на един милион жители, или по 11 200 на година. Средните нива за ЕС са точно наполовина на тези в България. (От 2005 г. са последните достъпни данни за чистотата на атмосферния въздух като официална обща статистика.)


Предисторията

Като член на ЕС България е задължена да спазва европейското законодателство, свързано с подобряване на качеството на атмосферния въздух. Става дума за ангажименти, свързани с изработване на планове за действие в дните със замърсяване, в т.ч. и краткосрочни действия като ограничаване на трафика на автомобили, както и планове за подобряване качеството на въздуха в агломерациите и зоните, в които стойностите са над нормата. Европейското законодателство дава възможност, ако е налице специфична особеност, обоснована от обективни фактори като климатична ситуация или географско положение, изпълнението на задълженията за достигане на максималните прагове да бъде отложено до 2011 г.

Именно това е направила България, която в началото на 2009 г. е поискала отлагане на задълженията до 2011 г. Комисията е отхвърлила това искане. През 2011 г. българската държава прави ново искане за отлагане, но комисията дори не го разглежда с аргумент, че докато се произнесе, ще изтече максималният срок, до който изпълнението на задълженията могат да бъдат отложени. Ето защо комисията приема, че България е в неизпълнение на ангажиментите си от 2007 г. до образуването на производството.



Да се самоуличиш

По първото твърдяно нарушение (за системно неспазване на годишните и дневните норми на пределно допустими стойности за периода) позицията на българската държава е, че ЕК неправилно е разширила предмета, тъй като първоначално периодът е бил от 2007 до 2012 г., а впоследствие този период е разширен до 2014 г. Съдът отхвърли този аргумент, като се позовава на информация именно предоставена от българската държава в рамките на делото. Става дума за доклада за състоянието на атмосферния въздух от 2014 г., изготвен в МОСВ. С него държавата ни се е опитала да убеди съда, че положението се подобрява. Съдът отбелязва, че предоставените данни не само не водят до такъв извод, но показват, че нарушението на европейското законодателство продължава и отхвърлят довода на България, че ЕК е разширила предмета на делото: "В тази насока предметът на спора не е бил разширен, нито променен, и Република България не е можела да твърди, че е нямало как да разбере този предмет или че не е имала възможност да се защити."

Основната защитна версия на България е нейното социално-икономическо положение - проблемът с фините прахови частици бил труден за решаване поради източниците на замърсяване — битовото отопление и автомобилният транспорт. "Съответно икономическите трудности на голяма част от българското население били причината дървата и въглищата да бъдат масово използвани за отопление през зимния период. По-специално за 2013 г. процентът от населението, което изпитва големи трудности да покрие основните си месечни разходи, бил 32.9% за Република България, докато за 28-те държави членки като цяло бил 12.2%", се казва в позицията на България пред съда.

И този довод е отхвърлен. Съдът напомня, че държавите членки са наясно с това какви норми трябва да спазват от 1 януари 2005 г., а това задължение се прилага към Република България от деня на присъединяването ѝ към Европейския съюз — 1 януари 2007 г. Цитирайки практиката си, съдът констатира, че "след като е обективно установено неспазването от страна на държава членка на задълженията ѝ по Договора за функционирането на ЕС или по акт от вторичното право, е без значение дали неизпълнението се дължи на волята на държавата членка, на която е вменено, на нейната небрежност или пък на евентуални технически трудности, с които се е сблъскала. Следователно доводът на Република България за социално-икономическото ѝ положение не може да бъде приет".

Пред Съда на ЕС българската държава предоставя информация за предприетите мерки на всички български общини, които са били в нарушение, а на "национално равнище законодателството било изменено през декември 2015 г., за да се ускори процесът по подобряване на качеството на атмосферния въздух". Съдът коментира тази позиция на правителството с думите, че промените са били приети "едва през декември 2015 г.". В превод - въпреки че знаете какво се иска от вас от 2007 г., вие сте предприели действия едва осем години по-късно.

България е осъдена да плати разноските по делото.

Какво следва

Страната ни следва да се съобрази с решението в разумен срок (който според специалисти по право на ЕС е две години). Ако не го направи, ЕК може да поиска от съда да глоби България. Това ще стане в отделно дело.

Юристи, с които "Капитал" разговаря, коментираха, че решението на СЕС отваря вратата за колективни искове срещу местните и националните власти. Такъв опит беше направен преди постановяването на решението от правозащитника адвокат Михаил Екимджиев, но съдът отхвърли исковете. Пред "Капитал" той коментира, че става дума за неразбиране на проблема, защото през цялото време държавата се опитва да докаже, че полага усилия, а европейските власти се опитват да ѝ обяснят, че задължението не е за полагане на усилия, а за конкретен резултат - спазване на нормите.

Неглижирането на проблема с мръсния въздух се видя и преди няколко месеца на ниво Столична община, чиито планове и стратегии за чистотата на въздуха са изтекли от няколко години. Местните власти се активизираха чак след като темата за мръсния въздух в столицата стана централна новина.

От достъпни документи на отговорни за чистотата на въздуха институции се вижда, че през годините те са търсили иновативни начини за "изправяне" на статистиката с цел влизане в нормите. Така например в столицата се обсъжда нуждата от "повече ветровити дни", а в Пловдив проблемът е решен генерално, като "неудобните" измервателни станции са били преместени в зони с по-чист въздух.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Брюксел иска България да върне 11 млн. лв. за обхода на Габрово Брюксел иска България да върне 11 млн. лв. за обхода на Габрово

Обектът се строи от шест години и се забави по ред неочаквани причини. Трябва да е готов през ноември

19 окт 2019, 1559 прочитания

Решения за софийските проблеми 2 Решения за софийските проблеми

Какво предлагат кандидатите за кметския пост по ключови за града въпроси

18 окт 2019, 1880 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Пътната агенция неочаквано прекрати най-големия строителен търг

Основанията за спиране на състезанието за тунел "Железница" на "Струма" за 250 млн. лв. звучат несериозно

Още от Капитал
Земеделецът, който не оре

Александър Китев си поставя за цел да образова земеделците за ползите от нулева обработка на почвата с "Агримат БГ"

Да сготвиш Боби Михайлов

Как расистките изстъпления на агитките, които властта използва за собствена употреба, свалиха президента на БФС и отекнаха по света

Решения за софийските проблеми

Какво предлагат кандидатите за кметския пост по ключови за града въпроси

Турската офанзива в Сирия: Раздвижване на смъртоносните пясъци

Военната операция на Анкара повишава риска от нова вълна бежанци и терористични атаки в Европа

Kалендар и домашно кино

По-интересните събития от уикенда и седмицата

Книга: Олга Токарчук - "Бегуни"

Една от ключовите книги на полската писателка, която получи Нобелова награда за литература

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10