Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
2 7 апр 2017, 12:10, 7901 прочитания

Екзит пол(зи) - да се публикуват ли данните

Как влияят социологическите изследвания върху нагласите на избирателите и как партиите ги използват

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко

- Избирателният кодекс забранява публикуването на социологически данни в хода на изборния ден, но въпреки това някои медии намират начин да го направят, без да разкриват откъде са числата

- Тази информация е важна, защото влияе на големи групи от гласоподаватели, които решават в последния момент за кого да гласуват. Когато данните са фалшиви, е възможно да се получи значително изкривяване във вота

- Забраната или трябва да се прилага, или да се отмени, за да има ясни правила, по които агенциите и медиите да носят отговорност
"Изборна драма! Корнелия води на Бойко с три процента." Подобни заглавия можеха да се прочетат в някои от кафявите медии в деня на изборите. Те се сменяха няколко пъти до обяд, като цитираха данни от "екзитпол" и винаги водеше БСП. Според социолозите от сериозните агенции обаче ГЕРБ е имал преднина от ранна сутрин и в нито един момент не е отстъпвал първото място. Цитираните заглавия по-скоро са пример за това как някой се опитва да манипулира избирателите в самия ден на вота. Данните от екзитполовете на агенциите на тези избори бяха много по-широко цитирани и доказаха със сигурност, че забраната за оповестяването им не работи и е нужен нов регламент, за да е предотвратят опитите за манипулация.

Ограничението да се публикуват данни от екзитпол в деня на изборите е с цел да не се влияе на все още нерешилите за кого да гласуват българи. Тя е вид защита от манипулации и внушения да се избере един от участниците за сметка на друг, но медиите намериха начин да я заобикалят. Така влиянието върху избирателите не само че не е избегнато, а отгоре на всичко е анонимно, т.е. безотговорно, без гаранция, че зад числата стоят сериозни социологически агенции с експертиза и капацитет. Което отново работи за някои партии.


Различното при последните избори беше, че вместо зебри, розички и теменужки някои медии не заобиколиха, а направо минаха през забраната. За първи път "24 часа" публикува на сайта си данните в реално време с истинските имена на партиите. Те обявиха, че ще платят глобата си, за да може читателите им да са информирани. В pik.bg направиха същото, а после се похвалиха с един милион посетители. "24 часа" отчете 251 249 уникални потребители на сайта си в деня на изборите, като това високо ниво се запази поне в следващите два дни и дори леко нарасна. През фейсбук медиата твърди, че достига до 1.5 млн. души. Социалната мрежа остана втора възможност за заобикаляне на правилата, тъй като Централната избирателна комисия (ЦИК) не санкционира публикации във фейсбук.

Очевидно пазар за информация за изборите, от която най-динамичната и "на живо" е тази от екзитпол, има - на търсенето електронните медии са намерили начин да отговорят с предлагане. Най-вероятно са калкулирали и, че ползите и приходите оправдават разходите. Проблемът обаче е с достоверността и влиянието, което тези данни имат върху хората, все още нерешили за кого ще гласуват. А те са поне 200 000 в деня на изборите и всяка година нарастват, твърдят от агенция "Афис". Около 700 000 души са се насочили в последната седмица по данни на "Галъп интернешънъл". За влизане в 44-то Народно събрание бяха нужни точно 136 821 гласа.

Сугестирането на гласоподавателите



е основният аргумент срещу оповестяването на данните от екзитпол. "Публикуването им ще е в полза на фаворитите в кампанията заради конформисткия вот и ще изкара въздуха на тези, за които е видно, че нямат шанс", твърди Юрий Асланов, собственик на агенция "Афис". В същото време за формациите, които са точно на 4-процентовата бариера, например, числата могат да изиграят спасяващо значение, като мобилизират още малко съответните избиратели. В САЩ няма забрана екзитпол да се публикува, но участниците в изборите обикновено подписват споразумение това да не се прави именно заради логиката, че те не са точна "снимка", така че могат да заблуждават. Големите медии в САЩ, които поръчват такива проучвания, също приемат такива доброволни ограничения. В повечето държави в Европа публикуването на данни е забранено.
Юрий Асланов, "Афис"

Фотограф: Георги Кожухаров

От друга страна,числата биха дали възможност на избирателя "да има информация, за да действа рационално - да избере така да даде гласа си, че да се случи хубава коалиция, или да не отиде гласът му напразно", казва Първан Симеонов от "Галъп интернешънъл".

Въпреки това той е против оповестяването им, като все още вярва, че е възможно да се намери начин забраната да се спазва. "Избирателят трябва да бъде оставен без конформистко влияние, едно е да съзнава, че посяга към печелившата опция, друго - да прецени дали тя отговаря на неговите желания. Както гласуването е тайно, така и трябва да се запази интимността на мисленето", коментира Симеонов.

Асланов е песимист - смята, че забраната трябва да отпадне, защото не действа. И двамата, както и Лидия Йорданова от "Екзакта", казват, че трябва да се вземат мерки срещу манипулациите, "ментетата" и "партенките".
Първан Симеонов, "Галъп"

Фотограф: Красимир Юскеселиев

"Не може до обяд в един сайт да стои, че БСП води с 3-4%, а пък при мен от 8:30 ч. да е ясно, че ГЕРБ побеждава", коментираха от една от агенциите. В pik.bg например до 13 ч. на 26 март социалистите имаха превес. Други социолози припомниха случай от местни избори в Пловдив. "През целия ден гледам една неизвестна до този момент "агенция", от чието име се публикуват данни, коренно различни от тези, които ние имаме. Води с много единият кандидат. Вечерта се оказа, че побеждава другият с малко, както ние знаехме." Заради тайната обаче това няма как да е известно на широката публика, което би могло да служи като застраховка срещу големи фалшификации на вота.

Затова и Симеонов казва: "Или да се намери начин да се спазва по-стриктно забраната, или ако не може, да се разреши агенцията да подписва данните." Лидия Йорданова също твърди, че в сегашния вид текстовете не работят и "новият състав на Народното събрание би трябвало да ги ревизира в частта за изборната социология, като се отчитат нейните възможности". В същото време според нея "трябва да се отдели ролята на медиите - там има огромен проблем, свръхжажда за слагане на венец в краката на победителя. През целия ден на изборите информацията беше менте".

Ориентир в сегашната ситуация е репутацията на медиата, но това не може да е единственият критерий, ако всичко останало е свободен пазар. Логично "24 часа", след като не спази закона, започна кампания за неговата промяна. В интервю за вестника членът на СЕМ Иво Атанасов дори предположи, че е възможно медийният регулатор да предложи на Народното събрание да се обсъди изменение на Изборния кодекс. "Големите телевизии сме в още по-неизгодна ситуация, защото финансираме екзитпол, а го огласяваме последни, спазвайки законовите разпоредби", коментира директорът на дирекция "Информация" в БНТ Даниел Чипев. Според него рестрикцията е на практика неприложима и е необходима промяна. "По-честно спрямо аудиторията е при ранното публикуването на екзитпол да се знае коя социологическа агенция ги е правила, по каква методология, с какво финансиране и тази информация да не се крие зад цветни метафори." От "Нова телевизия" имат аналогична позиция. "Забраната за съобщаване на социологически данни в деня на вота е изживяла времето си. Особено при въведеното неравнопоставено третиране на дигитални и традиционни медии вече напълно губи своята логика", твърди Дарина Сарелска, директор на "Новини и актуални предавания". Според нея, "ако логиката е да не се влияе на избирателите, това вече се случва в социалните мрежи. Така в момента законът уж с цел да предпази избирателя позволява абсолютна злоупотреба с тези данни".
Даниел Чипев от БНТ и Дарина Сарелска от "Нова тв"

Фотограф: Надежда Чипева

И докато медиите се чудят дали и как да заобиколят правилата, в партийните щабове

Данните от екзитпол се използват по друг начин

- за да се задействат инструменти през корпоративен или купен вот, или в най-тривиалния случай - за ориентир, да се избегне шокът пред телевизионните камери. И по тази тема нямаше разминаване сред професионалистите - изследването екзитпол е дълбочинно, много широко обхватно и важно, и - да, влияе. "Ако нямаше значение, нямаше да ни наемат. Щабовете знаят кое копче да натиснат", каза Лидия Йорданова. "Партийните щабове могат да взимат организационни решения въз основа на тези числа", твърди и Юрий Асланов. По-ефективно и видимо е това по време на местни избори, когато малко на брой избиратели решават победата или загубата в една община. Махалите обикновено се активират между три и четири часа следобед, когато данните вече показват накъде отиват нещата, казват социолози с опит.

В такъв случай по-скоро не е оправдано този инструмент да се остави изцяло в ръцете на политиците, вместо данните да се използват и от избирателите, за да имат рационално поведение. Доколкото това вече се прави под една или друга форма, по-добре да бъде законодателно разрешено, като агенциите наред с медиите да застанат с репутацията и експертизата си зад тези числа. Другата посока на разсъждение би била в засилване на рестрикциите до степен да стане финансово неизгодно и регулация, включително на социалните мрежи. Остава обаче възможността на партиите да използват данните на тъмно в своя полза.
Какво е екзитпол и как се регулира

Седем социологически агенции бяха регистрирани в Централната избирателна комисия (ЦИК), за да извършват проучване на изхода на избирателните секции или т.нар. екзит пол. Те изчакваха гласоподавателите да гласуват, а после някои от тях бяха молени да повторят вота си в урна на социолозите. Допълнително се събираха данни за възраст, пол, нагласи, предишни гласувания и др. С най-много анкетьори работеха от "Маркет линкс" - 421 души, следвани от "Екзакта" - 366, "Галъп интернешънъл", "Алфа рисърч", "Афис", "Сова 5" и "Институтът за социални изследвания МБМД" с едва 100 човека. Социолозите твърдят, че екзит пол е "много, много дълбоко изследване". То достига до няколко десетки хиляди души, докато "обикновеното" проучване работи с извадка от около хиляда.

В специално решение на ЦИК беше записано, че се забранява под каквато и да било завоалирана форма публичното огласяване на междинни резултати в изборния ден. В същото време Изборният кодекс казва, че "не са медийни услуги социалните мрежи - фейсбук, туитър, и други подобни, и личните блогове". Това е и вратичката, използвана от някои медии. Добросъвестните взимаха данни от социологически агенции, но без да ги подписват, за да ги предпазят от наказание, а и защото понякога са платени от други институции - телевизии или партии, а някои просто си измисляха числата.

При нарушение на забраната ЦИК взима решение за издаване на акт, а областният управител подписва наказателно постановление, в което определя и размера на глобата. Тя може да е между 2000 и 5000 лв., при повторно нарушение - от 5000 до 10 000 лв. Комисията е издала пет акта за нарушение за публикуване на данни от екзитпол на 24chasa.bg, три акта на pik.bg, два на blitz.bg и един на dnevnik.bg.
Как е по света

В повечето държави резултатите от екзит пол не се публикуват докато не приключи изборния ден. От 59 страни, в които такива изследвания се правят, 41 забраняват числата да стават публични преди края на гласуването. Германия и Великобритания са сред тях. Там, където изборите продължават повече от един ден се счита, че не е желателно, защото има достатъчно време голяма маса избиратели да се повлияят и да "замърсят" демократичния процес. В избори за един ден това по-трудно може да стане, въпреки че България е пример за обратното.

Една от държавите, в които ролята на екзит пол е подложена на широка дискусия е Дания. През юни 2009 г. там беше насрочен референдум за промяна на закона за унаследяването на трона - изменението предвиждаше престолонаследник да е първото родено дете в кралското семейство, независимо дали е момче или момиче. За да мине поправката беше нужно за нея да гласуват по-голямата част от участниците и те да са поне 40% от всички избиратели. В седмицата преди вота социологическо проучване показваше, че 84% от гласувалите ще са за промяната, и това ще са 40.2% от всички имащи право на глас.

В следобеда на изборния ден обаче, ТВ2, най-голямата датска телевизия публикува екзит пол, който сочеше, че 37.9% от избирателите гласуват със "за". До вечерта следващите данни от екзит пол показваха рязко нарастване на активността. В крайна сметка промяната беше подкрепена от 85.4% от всички участвали в допитването, което се равняваше на 45.1% от всички избиратели. Голямата разлика между първите данни от екзит пол и окончателните резултати предизвикваха обществена дискусия, като коментарите бяха, че активността е скочила заради публикуването на данните. Социалдемократите настояваха тази възможност да се забрани.

В Индия пък беше последният по-голям скандал, от февруари 2017 г., когато се проведе първата фаза от изборите в Утар Прадеш. Главният редактор на един от големите вестници на хинди Dainik Jagran беше арестуван, защото публикувал данни от екзит пол, които се тълкуват в полза на една от партиите. С обвинение е и управляващият директор на агенцията, която е провела изследването. Останалите медии не защитиха редактора, предполага се заради ангажираността на изданието с въпросната партия, въпреки че подобна експедитивност на местната полиция не е характерна. Журналистът се оправда, че е станало объркване с рекламния отдел. На тези избори в Индия беше забранено публикуването на данни от екзит пол от 4 февруари до 8 март.

В САЩ публикуването на данни от екзит пол не е забранено, но участниците в изборите могат да се споразумеят да не правят това да приключване на гласуването. Интересно е, че подобна договорка обикновено имат и шестте големи медии, които се организират в Национален избирателен пул. Те заплащат за подобни проучвания, но данните от тях се обработват в специално помещение без връзка с външния свят, докато не приключи съответното гласуване. Така е от 2004 г.

В американската история има случай с екзит пол, за който има съмнение, че е повлиял на изборите. През 1980 година NBC съобщава за победата на президента Роналд Рейгън над Джими Картър три часа преди да затворят секциите на Западното крайбрежие. Това води до дълбоко проучване и изслушвания в Конгреса дали публикуването на данните не е натиснало избирателната активност. Затова медиите обещават да не съобщават победителя на национални избори докато гласуването не приключи напълно. Опитите да се забрани оповестяването на екзит пол обаче досега са пропадали, заради първата поправка на американската конституция, която гарантира свободата на изразяването.

По темата работиха и Весислава Антонова, и Илин Станев
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мащабното разширение на бул. "Тодор Каблешков" започва с отсечка от 350 метра Мащабното разширение на бул. "Тодор Каблешков" започва с отсечка от 350 метра

Все още не е ясно откъде и кога ще дойде финансирането - 11 млн. лв., за целия участък от бул. "България" до ул. "Луй Айер"

31 май 2020, 1507 прочитания

Зам.-министърът на екологията и братята Атанас и Пламен Бобокови вече са обвиняеми 1 Зам.-министърът на екологията и братята Атанас и Пламен Бобокови вече са обвиняеми

Според прокуратурата в организираната престъпна група влизат 10 души, за 4 от тях е поискан постоянен арест

30 май 2020, 3777 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Окопна война във военното министерство

Служебният военен министър ударно слага лоялни хора по веригата на оръжейните доставки

Още от Капитал
Ресторанти на корона диета

След нокдауна, който вирусът нанесе на заведенията, възстановяването ще е бавно и трудно, бизнес моделите ще се променят още, а доставките ще играят все по-важна роля

Трудното събуждане на трудовия пазар

Кризата покрай епидемията от коронавирус удари много бизнеси и остави десетки хиляди хора без работа

Общини на ръба на фалита

Над 210 млн. лв. по-малко приходи са събрали общините през първите четири месеца на тази година спрямо 2019-а

Площад "Александър Невски" ще се ремонтира, но няма да се промени

Общината ще похарчи предвидените 17. млн. лв. за реконструкцията на зоната, но ще има само козметични намеси

Широко затворени очи

Какво (не) научихме за особеностите на общественото поведение по време на пандемия

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10