С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
7 апр 2017, 11:00, 14929 прочитания

Въглищна паника

Подготвяните по-строги европейски изисквания за вредните емисии изправиха на нокти централите и мините в страната, но страховете се оказаха прибързани

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Опасенията бяха, че това ще доведе до затваряне на ТЕЦ-ове или до непосилни инвестиции. България обаче има право на дерогация.
България отбеляза поредната си победа срещу Брюксел. След като нов европейски регламент повишаваше рязко изискванията към родните ТЕЦ-ове, заплашвайки да ги затвори, българската страна консолидира позицията си, активно лобира за изключение и в крайна сметка Министерството на околната среда и водите съобщи тази седмица, че "Европейската комисия потвърди позицията на министерството, че съществуващите инсталации, работещи при спазване на изискванията на действащото законодателство, могат да продължат работа в съответствие с него". Това би звучало добре, ако беше вярно.

Брюксел наистина повишава изискванията за изпусканите от централите вредни емисии и българските ТЕЦ трудно биха могли да ги изпълнят, но това не означава, че непременно ще трябва да ги покрият. В европейското законодателство, което регулира въпроса, винаги е била заложена възможност за изключения (дерогации), стига те да са обосновани. На въпрос на "Капитал" Европейската комисия отговори, че "чл. 15(4) от Директивата за индустриалните емисии упълномощава компетентните власти да дават дерогации на индивидуална основа, там където спазването на най-добрите налични технологии би довело до разходи, които са непропорционални спрямо постигнатите екологични ползи..." Същият текст е бил посочен и на българските власти, а в отговор на въпроса на "Капитал" от ЕК се зарадваха, че някой се е обърнал към тях за разяснение.


Победното съобщение на МОСВ идва три седмици преди новите изисквания за вредните емисии от ТЕЦ-овете да бъдат гласувани на 28 април. То явно трябва да отговори на критиките към министерството, че е проспало въвеждането на норми, които биха затворили българските централи, които работят с въглища. Но уточнението можеше да бъде направено и много по-рано. Европейското законодателство в областта на индустриалните емисии е в сила от 2011 г., т.е. вече повече от шест години българската администрация е имала възможност да работи по него, вместо да драматизира в последния момент.

Така истерията, която се разрази в последните няколко месеца в България под мотото "Брюксел затваря въглищните ТЕЦ-ове", е само поредният пример за това как София участва в съставянето на европейските политики.

Драматургия на паниката



В основата на всичко е европейски регламент за разрешените емисии от вредни вещества - серни диоксиди, азотни окиси, живак, твърди частици, които големите горивни инсталации могат да изпускат (виж допълнителния текст). На определен период нивата се осъвременяват, така че подобряването на екологичните показатели да не изостава от новите технологии. Изискванията трябва да влязат в сила от 2021 г. Това е процес, който тече отдавна и първата чернова на "Референтен документ за най-добрите налични технологии" е публично достъпен още през 2015 г. Документът от близо 1000 страници анализира съществуващите технологии в зависимост от горивото, което се използва (въглища, биомаса, газ, отпадъци и т.н.), както и според мощността на инсталациите. Така се преценява какви намаления на емисиите могат да бъдат постигнати. Той преминава през няколко кръга от обсъждания на експертно ниво, последното от които е през октомври миналата година в Севиля и българските експерти са били въвлечени в процеса още от 2012 г. Изненади не би трябвало да има.

Само че през февруари Българската минна камара и Министерството на енергетиката биха камбаната, очевидно шокирани от новите изисквания. Изведнъж се оказва, че енергийният сектор се запознава с тях едва няколко месеца преди да бъдат окончателно гласувани от страните членки. Всъщност минната камара се активира едва след писмо от Европейската асоциация за въглища (Euracoal) от началото на годината. Последва обща позиция на българските евродепутати (с изключение на Николай Бареков), която беше изпратена до комисаря по околна среда Кармену Вела и комисаря по климат и енергетика Мигел Ариас Канете, както и до председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер, задействаха се синдикати и министерства.

Още по-странно е, че в предложения документ е видно, че представителите на Полша, Германия, Гърция, Чехия, Словакия и Естония са представили своите несъгласия по определени въпроси, които ги засягат. Абревиатурата BG липсва. На практика българските интереси са повдигани от професионалните асоциации като Eurocoal или Euroelelctric, които много добре разбират проблемите на сектора у нас.

В крайна сметка Европейската комисия разясни, че стига българските ТЕЦ да изпълняват минимални изисквания по директивата за индустриалните емисии, която е в сила от 2011 г., те могат да получат изключения от новите правила. Повечето централи изпълняват тези норми към края на 2016 г.

Какво следва?

Според МОСВ и Министерството на енергетиката на 28 април България ще се бори новите емисионни тавани да бъдат облекчени за българските централи. "Важно е България да изрази активно позицията си, преди тези мерки да бъдат приети", коментира председателят на Института за енергиен мениджмънт Славчо Нейков.

Съществена промяна обаче едва ли ще има, тъй като дори всички недоволни от новите правила да направят коалиция, те няма да имат блокиращо малцинство. Германия, която е засегната и чиято тежест е решаваща, вероятно няма да се противопостави по вътрешнополитически причини, каза експерт от брюкселска бизнес асоциация, който пожела да не бъде цитиран поименно. От Eurocoal коментираха пред "Капитал", че до този момент няма случай, в който документ за най-добрите налични технологии да е бил отхвърлен от страните членки.

По-вероятният сценарий е след приемането на новите правила да се преговаря за изключения, както отбеляза и самата ЕК. Методологията, която ще оценява кои инсталации подлежат на изключение, още не е изработена, като и не е ясно какви биха били възможните варианти. Сега от българската Национална енергийна камара поискаха да се определят индивидуални цели за всяка централи и по-високи лимити за емисии. Това вероятно е възможно, ако има план как в дългосрочен план да се върви към заложените от Брюксел по-високи цели.

Основният мотив за искането за изключение е, че постигането на желания екологичен ефект е икономически непосилно. Очакваното намаление на емисиите на SO2 ще е минимално спрямо вече постигнатото (виж графиката). На второ място необходимите инвестиции в изграждане на допълнителни пречиствателни съоръжения неизбежно ще доведат до поскъпване на електроенергията. "Вместо по-чист въздух новата регулация ще донесе повече замърсяване на въздуха - рязко оскъпяване на електричеството просто ще накара още повече български домакинства да преминат към най-мръсната алтернатива - горенето на дърва за отопление", каза Боян Рашев, консултант по устойчиво развитие в denkstatt. На практика замърсяването ще се измести от централите, където все пак има пречиствателни съоръжения, към градовете, където очистване въобще не се прави (България току-що беше осъдена от Европейския съд за чистота на въздуха). Не е без значение и социалният ефект, тъй като добивът на въглища и свързаното с него производство на електроенергия са определящи за целия старозагорски регион. Само в "Мини Марица-изток" работят над 7300 души, а заедно с работниците в местните тецове броят достига 12 хил. души.

Ако не получи дерогация, най-засегната вероятно ще бъде държавната ТЕЦ "Марица-изток 2". От там коментираха за "Капитал", че приемането на документа ще има фатални последици за централата поради технологичната невъзможност, липсата на икономическа обоснованост и финансови средства от страна на дружеството. От централата допълват, че те вече са инвестирали в екосъоръжения 1.1 млрд. лв. собствени средства. От централата все още нямат точни изчисления колко ще им струва изпълнението на новите еконорми.

Вероятно в по-малка степен, но новите изисквания на ЕК ще засегнат и двете американски централи ТЕЦ "КонтурГлобал Марица изток 3" и ТЕЦ "AES Гълъбово". И двете централи имат дългосрочни договори за изкупуване на тяхната енергия от Националната електрическа компания, което им гарантира, че допълнителните инвестиции ще бъдат компенсирани през цената на електроенергията. И от двете компании коментираха, че все още не знаят колко би струвало въвеждането на новите еко правила. "Постижимо е, но въпросът е кой ще го плати", коментира изпълнителният директор на дружеството за България Оливие Маркет. Според него предложените стандарти за емисиите идват много скоро след въвеждането на други такива през 2016 г. и ЕК трябва да отчете специфичните особености на България при определянето на техните стойности.

Засегнaти от новите мерки ще бъдат и централите, свързани с Христо Ковачки, като ТЕЦ "Бобов дол", ТЕЦ "Брикел" и топлофикациите в Русе и Сливен, които също са на въглища. От там обаче не пожелаха да коментират дали ще е по-силите им да изпълнят новите екоизисквания. Заради ТЕЦ "Брикел" страната ни не е в много силни позиции за преговори. Заради централата, която се свързва с Христо Ковачки, в момента срещу България тече наказателна процедура за наднормено съдържание на серен диоксид в Гълъбово, а изгледите за положително за страната развитие не са големи.
Каква е промяната всъщност

Новите изисквания засягат големите горивни инсталации, като в българския случай става въпрос за около 20-25 топлоелектрически централи и топлофикации. Oт всички разглеждани емисии три се очертават като проблемни – серен диоксид, азотни оксиди и живак. Според експерти най-големите ТЕЦ-ове нямат да имат проблем с лимитите за прах заради начина, по който се очистват отпадните газове. Повечето заводски централи също няма да бъдат засегнати – било то защото са съвсем нови (като "Девен") или защото почти не работят (като "Свилоза" и "Видахим"). По отношение на азотните оксиди трудности имало единствено за ТЕЦ "Русе", който използва вносни черни и антрацитни въглища с висока температура на изгаряне. Централата ползва изключение за плавно намаляване на емисиите, като трябва да достигне заложените в момента норми в средата на 2021 г. и затова в момента пробва различни алтернативни горива.

Проблемът е основно за емисиите на серни диоксиди от ТЕЦ-овете в Маришикия басейн, тъй като използват лигнитни въглища с високо съдържание на сяра. Действащото в момента законодателство предвижда като алтернатива на фиксираните лимити (в мг/куб. м) да се прилага степен на десулфуризация (в %), т.е. каква част от серния диоксид трябва да се пречиства. Последното правило облагодетелства българските централи, които имат големи емисии на серен диоксид. Степента на десулфуризация зависи от мощността и от това кога инсталациите са въведени в експлоатация, но средно ТЕЦ-овете в региона имат между 92% и 96% сероочистване.

С промените се предвижда степента на очистване да се повиши съответно на 97% за съществуващите инсталации и 99% за новите. По-важното обаче е, че документът комбинира двата индикатора – степен на десулфуризация и фиксиран лимит за емисии. Заради високото съдържание на сяра в маришките въглища, определената норма от 320 мг/куб.м за съществуващите ТЕЦ-ове на практика би ги задължила да очистват 98% от серния диоксид. Това означава централите да изпускат между 20% и 50% по-малко SO2 от сегашните си емисии, което е сериозно предизвикателство. За новите централи пък лимитът от 200 мг/куб.м фактически означава да се пречистват 99.9% от газовете, с което на практика се изключва изграждането на нови централи на лигнитни въглища.

По отношение на нормите за живак проблемът идва от това, че все още няма натрупани данни, тъй като измерването на този показател е задължително едва от 2016 г. Така неясно остава доколко реалистични ще са определените лимити и най-вероятно всички страни членки ще
Странният случай на "Брикел"

На национално ниво емисиите на серен диоксид в България са намалели с 97% от 1985 до 2015 г. Има обаче локални изключения. Такъв е странният случай на ТЕЦ "Брикел" в Гълъбово, който продължава да работи, въпреки че има множество регистрирани нарушения и редовно обгазява града. Централата е и причината срещу България в момента да се води процедура за наднормено съдържание на серен диоксид в Гълъбово.

Централата, чиято собственост се свързва с Христо Ковачки, трябваше да спре работа в края на 2010 г., тъй като освен че комплексното й разрешително беше изтекло още през 2006 г., тя беше изразходила и допълнително позволените й 20 хил. работни часа без сероочистващи инсталации. В началото на май 2011 г. местната екоинспекция дори издаде заповед за спирането на блоковете на централата. Това обаче предизвика протести от работниците и намеса на правителството, което в крайна сметка реши два от блоковете да продължат да работят с оправданието, че Гълъбово няма друга алтернатива за отопление. Впоследствие беше изградена нова сероочистка за три от шестте блока и централата получи ново комплексно разрешително за работа с тях.

Градът периодично е обгазяван, но допреди две години от РИОСВ – Стара Загора обясняваха замърсяването с "наслагване на емисии в комплекса "Марица-изток". Там се намират още три големи централи - ТЕЦ "AES Гълъбово", "КонтурГлобал Марица-изток 3" и държавната "Марица-изток 2", в които обаче са направени значителни инвестиции за покриване на еконормите. Едва през есента на 2015 г. в града беше поставена инфрачервена камера, която доказа това, което се знаеше от години. А именно, че ТЕЦ "Брикел" периодично изпуска нерегламентирано отпадъчни газове.

През пролетта на 2015 г. "Брикел" подаде заявление за издаване на ново комплексно разрешително с идеята да включи още два блока. От компанията тогава обясниха, че се изгражда нова сероочистваща инсталация, която трябва да е готова в началото на 2016 г. Изпълнителната агенция по околна среда обаче отказа да издаде ново комплексно разрешително на ТЕЦ "Брикел", като посочи, че централата не гарантира експлоатацията на инсталацията в съответствие със закона и има доказателства за системно неизпълнение на действащото екоразрешително. Въпреки установените множество нарушения обаче централата продължава да работи и досега.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Кюрдите сключиха сделка с Русия и Сирия срещу Турция, Орбан загуби Будапеща Вечерни новини: Кюрдите сключиха сделка с Русия и Сирия срещу Турция, Орбан загуби Будапеща

И още: Кьовеши официално е европейски главен прокурор; Борисов свиква Съвета за сигурност заради Сирия

14 окт 2019, 1789 прочитания

Иво Прокопиев: Прокуратурата създава предпоставки за саморазправа с журналисти Иво Прокопиев: Прокуратурата създава предпоставки за саморазправа с журналисти

В МВР е постъпила информация за потенциална заплаха, свързана с журналистически разследвания и публикации в "Капитал"

14 окт 2019, 752 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Екзит пол(зи) - да се публикуват ли данните

Как влияят социологическите изследвания върху нагласите на избирателите и как партиите ги използват

Ново време за "Славянска беседа"

Двама френски предприемачи са купили 2 хил кв. м за близо 3 млн. евро, за да направят офиси и споделено простраство

Фандъкова, когато не е кмет

Желанието на настоящата кметица е да се еманципира от ГЕРБ и да спечели на своя страна "умните и красивите"

Музей или СПА

Предизборната кампания повдигна въпроса за забравеното северно крило на Централната баня, за което се водят спорове от години

Кеч с корупцията

За близо две години съществуване антикорупционната комисия не само не постигна резултати, но и създаде корупция

Изкуство на ръба

"Фриндж" в Единбург е най-големият фестивал на изкуствата в света

Кино: "Писма от Антарктида"

Модерна мелодрама за лъжата от любов