В следизборен капан са и националистите. Те заеха заветното трето място на балансьор в парламента, но на практика трудно могат да се възползват от него, защото резултатът им се оказа значително по-малък от този, който очакваха. Така не могат да направят коалиция с БСП, защото зад нея не би имало мнозинство дори с включването на "ВОЛЯ" - трите формации ще имат общо 119 депутати. Опция с ДПС ще е политическо самоубийство за националистите въпреки изместения огън към ДОСТ.

При тази ситуация за "Обединените патриоти" единствената изгода е в партньорството с ГЕРБ. За разлика от предишното управление обаче, когато подкрепяха втория кабинет на Борисов, без пряко да участват в него, сега лидерът на ГЕРБ им поставя условието да влязат във властта. "Моето изискване към патриотите е да влязат реално в кабинета. Само подкрепа и отново да излезе, че ГЕРБ носи цялата тежест за цялата държава - това вече го правихме", каза той.

Притесненията на ГЕРБ

От ГЕРБ не крият притесненията си как ще се приеме влизането на националистите във властта през парадния вход. Неофициално обаче от обединението на Каракачанов, Симеонов и Сидеров твърдят, че евентуалното им бъдещо участие в правителство на ГЕРБ е сондирано с генералния секретар на Европейската народна партия (ЕНП) Антонио Лопес. Той беше в България по време на предизборната кампания и дори влезе в словесен сблъсък с лидера на БСП Корнелия Нинова заради изказването й какво ни е отнела демокрацията. В началото на седмицата бившият финансов министър Владислав Горанов, който е в преговорния екип за коалиционното споразумение, отговори на въпрос дали от Европейската народна партия нямат резерви към влизането на националистите в правителството с репликата, че "ЕНП не е началник на ГЕРБ".

Другото опасение на ГЕРБ е да не се окаже в ситуацията от предишното управление с Реформаторския блок, когато между лидерите му имаше разнобой както по кадрови назначения, така и по управленски решения. Разногласия по определени въпроси имаше между съпредседателите на Патриотичния фронт Красимир Каракачанов и Валери Симеонов, като мнозина очакват то да се прояви и през новия управленски мандат.

... и на националистите

Реципрочни тревоги има и в редиците на "патриотите". Едната е, че Борисов може отново да не изпълни докрай мандата си, както се случи предишните два пъти. Това е и едно от обясненията за лансираната от Валери Симеонов теза лидерът на ГЕРБ да не е премиер. По същата причина по настояване на националистите в коалиционното споразумение ще има текст, който изрично ще казва, че нито един от участниците в управляващата коалиция не може едностранно да я напусне. Каква обаче би била "санкцията за нарушението" остава неясно.

"Обединените патриоти" се опасяват също, че Борисов може да продължи политиката "разделяй и владей", каквато прилагаше по отношение на Реформаторския блок. Ако например лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов оглави министерството на отбраната, за което и от двете страни намекват като почти сигурно, това може да предизвика подозренията на Валери Симеонов за договорки с ГЕРБ зад гърба му. А евентуалното влизане и на Валери Симеонов във властта носи риск групата на националистите в парламента да остане под опеката на Волен Сидеров.

Грижа на Патриотите е и фактът, че ако техни депутати влязат в правителството, това може да наруши баланса между трите формации в парламентарната група. Сега е 11 депутати на ВМРО, 9 - на НФСБ, и 7 - на "Атака". Например ако Славчо Атанасов от НФСБ бъде избран за министър на културата, за което усилено се говори, на негово място трябва да влезе представител на "Атака", което ще намали депутатите на Валери Симеонов в групата.

Кой колко, какво и как

От "Обединените патриоти" намекват, че имат интерес в няколко сфери - освен обраната и културата също и енергетиката, икономиката, образованието, туризма, земеделието и екологията, като се надяват на около 6 министерски кресла. В същото време признават, че нямат толкова подготвени кадри както за първия, така и за втория ешелон на властта и не е изключено за определени позиции да предлагат външни за тях експерти.

За такъв подход намекна и Бойко Борисов: "Няма лошо и от друго място да се привлекат кадърни експерти за управлението." Не е изключено и ГЕРБ да прибегнат до този подход. Неофициално от партията казват, че министър на външните работи може да остане Ради Найденов, който сега заема поста в служебния кабинет на Огнян Герджиков.

"Аз не бих станал министър, защото ще съм по-полезен като човек, който формира идеи", заяви лидерът на "Атака" Волен Сидеров. "ЕНП не е началник на ГЕРБ", отговори бившият финансов министър Владислав Горанов на въпрос как европейската партия ще приеме националистите в правителството на Борисов.

Фотограф: ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА

Пенсии vs. саниране

И от ГЕРБ, и от Обединените патриоти отричат да са обсъждани конкретни имена за министри, а основна тема на преговорните екипи засега е управленската програма. "В общи линии имаме съгласие по основните политики в отделните сфери", каза един от участниците от ГЕРБ в разговорите.

Спорни засега остават две теми. Едната е искането на националистите за минимална пенсия от 300 лв. Двете страни са се разбрали да подготвят варианти с предложения откъде да се намерят средства за покриването на дефицита от евентуалното увеличение. Националистите предлагат да е за сметка на санирането на панелни жилища, което ГЕРБ не приемат. Според техния вариант парите за увеличение на пенсиите могат да дойдат от пресичането на т.нар. фалшиви пенсии, които се издават с решения на ТЕЛК. Подобно предложение лансираха в предишния парламент от Патриотичния фронт. От ГЕРБ обаче уточняват, че ако се приеме този вариант, вдигането на пенсиите не може да стане изведнъж, а поетапно във времето. По тази причина най-вероятно в споразумението няма да има фиксирана сума за увеличението, а механизъм, по който то да става.

Без съгласие за мажоритарния вот

Препъникамък е и промяната на избирателната система в изцяло или полумажоритарна, която Борисов определи като приоритет за ГЕРБ в новия парламент, както и искането на националистите за ограничаване на гласуването в Турция в 6 общо секции. По първия въпрос от ГЕРБ казват, че е по-вероятно да не записват това като част от споразумението, а при евентуалното гласуване в парламента двете страни в коалицията да си останат на различни позиции. Второто искане обаче определят като неприемливо.

Нещо и за Марешки

ГЕРБ засега не предвиждат разговори с Веселин Марешки. Намерението е депутатите му да бъдат привлечени, но само с парламентарна подкрепа. Ако ВОЛЯ се присъедини към мнозинството в парламента, не е изключено на партията да бъдат дадени и по-ниски позиции във властта, каквито имаха "патриотите" при предишното управление на Борисов.

"Ние с патриотите имаме 122-ма депутати - предостатъчно за коалиция.", заяви Бойко Борисов

Фотограф: Tsvetelina Belutova