България е осъдена в Страсбург заради неуспешна намеса в защита на родителски права

България беше осъдена от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) заради това, че властите не са положили достатъчно усилия, за да приведат в сила съдебни решения, касаещи родителски права, и така родителите не са имали възможност да осъществят контакт с децата си. Това представлява нарушение на чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека - право на зачитане на личния и семейния живот.

Делото "Анева и други срещу България" е образувано пред ЕСПЧ по повод на три отделни жалби на трима родители и детето на единия от тях, на които с влезли в сила съдебни решения в България са били предоставени родителски права или право на виждане с децата си, но те не могат да упражнят това свое право. Две от жалбоподателките са майки, които са получили родителски права след раздялата с бащата на детето си, но децата са отнети от бащите им, които отказват да ги върнат, както предвиждат решенията на съда. Третият жалбоподател е баща, който след развода има определено право да вижда детето.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Всеки от родителите е правил опит дори и да ангажира съдебен изпълнител, който да приведе решението в действие, но безуспешно. Децата са оставали задържани при другия си родител, включително и когато родителските права не са били предоставени на него след развода. В тези случаи родителите в нарушение са били глобявани от съдебния изпълнител, водени са наказателни производства срещу тях и дори е била ангажирана полицията за изпълнение на съдебните решения, но без успех.

В два от тези случаи ЕСПЧ намира, че властите не са успели ефективно да приложат адекватни и навременни действия, за да съберат децата с техните родители, така че те да могат да упражнят правата, дадени им от съда. Според ЕСПЧ българските власти са действали твърде мудно, като са позволили децата да бъдат отделени от родителите си за твърде дълго време, като в крайна сметка отново не са успели да организират възможност за контакт между тях. Неуспешни са били и опитите да се въздейства върху другия родител чрез образуване на наказателно производство или с намеса на органите на полицията.

Съдът отбелязва, че "случаите са белязани от ясна липса на сътрудничество от страна на другия родител, който системно нарушава усилията на властите да съберат родителите с техните деца. Важно е да се подчертае, че този факт не освобождава властите от тяхната отговорност да направят всичко необходимо, за да улеснят това събиране".



ЕСПЧ намира също, че продължителната липса на ефективни действия допълнително е допринесла за ситуация, в която с течение на времето родителите, получили родителските права, ефективно са били отчуждени от своите деца. Което от своя страна създава допълнителни пречки пред прилагането на съдебните решения.

По отношение на третия жалбоподател - баща с право да вижда детето си, ЕСПЧ приема, че няма нарушение на конвенцията, като сочи, че той за дълги периоди от време не е търсил контакт с дъщеря си, с която е получил право на свиждане. Отказал е също така да се срещне с майката, когато властите са му предоставили възможност за това. Освен това ЕСПЧ посочва, че в този случай властите са действали бързо и ефективно, като са глобявали майката в случаите, в които тя е пречила на бащата да упражни своето право, но в същото време той не е посещавал уредените от властите срещи с детето.

ЕСПЧ присъжда присъжда по 12 хиляди евро обезщетение за неимуществени вреди за двата случая на нарушения поотделно. В първия случай, където жалбата е подадена съвместно от майката и детето, обезщетението е присъдено общо на двамата.