Ако не беше кризисният PR на президента, съвсем спокойно можеше да се мине и само с поправки и допълнения към Постановление №208.
Една седмица след като под давление на президента Румен Радев служебният кабинет отмени Постановление №208/2016 г. и приетата с него наредба за регулиране интеграцията на бежанци, служебният кабинет публикува за обществено обсъждане проект за ново постановление и нова наредба, които да ги заменят. Новата наредба не се различава съществено от предишната и поставя под въпрос изобщо необходимостта от отмяна на ПМС №208, направено по спешност - на извънредно заседание на Министерския съвет в петък следобед преди десетина дни. Наистина новият акт е по-подробно разписан, но по никакъв начин не дава друго разрешение на въпросите, които президентът Радев и партията, която го номинира на изборите миналата година, повдигаха през последната половин година.

"Интеграцията на чужденци е твърде сложна и важна тема, за да се регулира с формални постановления, без да се отчита рискът за националната сигурност и за ЕС", обяви миналата седмица президентът и заяви, че интеграция без ясни критерии и механизми води до изолация, капсулиране и радикализъм, каквито се наблюдават в немалко европейски страни. Според него, преди да се създаде система за уседналост, е нужен "задълбочен анализ и оценка на риска, ясни критерии за интеграция, ясни механизми за измерване на успеха на тази интеграция, за процесите на нейното протичане... единен национален орган за координация и контрол на тези процеси... ясна представа за възможностите на нашата социална система". Това досегашната наредба не давала.


Дали обаче новият проект създава тези условия?

Какво остава същото

По същество новата наредба не предлага нищо коренно различно в третирането на получилите закрила, които желаят да подпишат договор за интеграция с българска община. И в предишното, и в сегашното постановление договорът трябва да се сключи между общините и бежанците, получили статут. Срокът на договора и в двата случая е година, с възможност за едногодишно удължаване.



Продължават да важат основните права, които бежанците ще получават - жилищно настаняване за семействата им, записване в детска градина и държавно или общинско училище на децата им, обучение по български език, здравно осигуряване и обслужване, професионално ориентиране и обучение на възрастни, включване в програми и мерки за заетост и обучение, информиране за обявени свободни работни места.

Интересно е как ще реагира БСП на предложенията за равни социални права на бежанците спрямо българските граждани. Въпросът е релевантен, защото постановлението на ГЕРБ от август 2016 г. беше остро атакувано от социалистите по време на последните две предизборни кампании заради предвидените социални клаузи в него, колкото и парадоксално да звучи това. Според тях бежанците щели да получават преференциално третиране спрямо безработните и социално слаби българи.

И какво се променя

Основните разлики в предложението на министрите на труда Гълъб Донев и на вътрешните работи Пламен Узунов са няколко.

Предвиждат се интеграционни книжки, където се отбелязват резултатите от проведените с чужденеца дейности за интеграция. Въвежда се задължение на общината писмено да уведомява собствениците на апартаменти, които се отдават под наем, че там ще живеят бежанци. Друга новост е обвързването на Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС) в процеса по приема на чужденци в общините. Според чл. 26 от новата наредба ДАНС "идентифицира рискове за националната сигурност в процеса на интеграция на чужденци и осъществява аналитична и прогностична дейност в съответствие с правомощията си по закон". Разбира се, в това няма нищо ново - всички чужденци, преминали нелегално границата и кандидатствали за статут при Държавната агенция за бежанците (ДАБ), преминават през скрийнинг от службите така или иначе.

Сред новостите в преработената наредба е въвеждането на индикатори за оценка на процеса по интеграция. Отговорните институции трябва да събират информация за броя на децата, записани в детски градини и училища, на чужденците, записани във висши училища, на чужденците, започнали работа, и други. Доста по-подробно и ясно са регламентирани задълженията на кмета на общината, които произтичат от споразумението за интеграция, както и обхватът на задълженията на сключилия споразумение чужденец. Предвижда се дори възможността той да прави възражения пред областния управител при частично или пълно неизпълнение на дейност от споразумението от страна на кмета на общината.

Действително по-подробното разписване на отговорностите и правата на двете страни е от полза за всички, включително за тези, които търсят закрила в България, и в идеалния случай дори биха предотвратили ситуации като тези в Елин Пелин и Белене. Същевременно обаче от проекта не става ясно как новата уредба ще реши проблемите с потенциалната подмяна на населението с бежанци, лимита на броя чужденци и другите страхове на президента, които той артикулираше по време на предизборната си кампания.

Равносметката на един PR ход

"Ние наистина трябва да знаем има ли сценарий за трайно заселване на бежанци в тези райони, има ли сценарий с европейски средства да се финансират допълнителни бежански лагери и може ли нашата демография да се решава с внос на бежанци", коментира в предизборната си кампания Радев и добави, че хората трябва да са сигурни, че България няма да промени своя етнически състав, ценности, религия, демография. Новото постановление по никакъв начин не дава решение на тези опасения (доколкото те са релевантни, имайки предвид, че от около 50 000 преминали през България бежанци от 2014 насам единици са останали тук изобщо).

В мотивите към новото постановление се казва, че основният риск е, че от него няма да има полза, защото хората просто не искат да останат в България. Според министрите "поради социално-икономическата обстановка в страната съществува риск броят на чужденците с предоставено убежище и международна закрила, които желаят да се интегрират в българското общество, да се запази незначителен въпреки положените усилия и създадените с наредбата условия". Това важеше и по отношение на предишното постановление, от което са се опитали да се възползват точно трима души, но неуспешно.

Ключовият въпрос е имаше ли изобщо нужда от този ход на Радев и служебния кабинет, отвъд изпълнението на предизборното обещание на президента. Според авторите на новия проект от преработената версия е имало нужда, защото идентифицираните проблеми не могат да бъдат разрешени в съществуващото законодателство, "тъй като такава уредба няма". Действително няма - след като предишната наредба бе отменена по-миналия петък. Това обаче не променя факта, че по същество отменената наредба и бъдещата са идентични като структура и цели. А малкото нови неща запълват празнини в предишния документ, но не променят смисъла му. Или накратко, ако не беше кризисният PR на президента, съвсем спокойно можеше да се мине с поправки и допълнения към Постановление 208.

Двуличното отношение на институциите към търсещите убежище прозира и от този проект. В мотивите му се чертае "оптимистичен сценарий" как с приемането на постановлението ще последва "засилен интерес от страна на общините в Република България и на чужденците с предоставено убежище и международна закрила за сключване на интеграционно споразумение и успешно участие в процеса на интеграция". А новият формат на документа ще доведе до "повишаване на информираността и създаване на позитивна нагласа в обществото в Република България към чужденците с предоставено убежище и международна закрила". Имайки предвид досегашната риторика на президента и повечето политически играчи, за които бежанците са напаст, която трябва да бъде отблъсната, тези редове изглеждат в най-добрия случай цинични.