Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
12 11 апр 2017, 14:55, 21225 прочитания

Президент на всички граждани или президент на територията България

Какво трябва да ни каже държавният глава за правата на гласуващите в чужбина

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Седмица след като провокира скандал с предложенията за промени в Изборния кодекс, въвеждащи тримесечна уседналост в страната като условие за гласуване на парламентарни и президентски избори, президентът Румен Радев обяви, че ще оповести мотивите си за това в обръщение към нацията. Инициативата му е доста закъсняла и определено не е резултат от политика на прозрачност, а опит да се тушират негативите от опита му да прокара закон задкулисно и с интрига, без да се афишира като инициатор и да поеме политическа отговорност.

Очаква се президентът да обяви и референдум за ограничаване на гласуването в чужбина, което ще бъде поредното допитване, което ще раздели нацията. По инициатива на обединителя на нацията.


През последната седмица, явно в резултат на засилен пиар, се чуха позиции в защита на правото на президента да има мнение по важните политически въпроси за страната. Никой всъщност не е оспорвал правото на мнение на държавния глава, а явната му нагласа да не го обявява и защитава, а да се крие зад институции на изпълнителната власт, на които е патрон.

Проблемът е, че до момента българското общество не имало шанс официално да чуе мотивите за предложението за фактическа забрана за гласуване в чужбина. Да бъде лансиран подобен радикален законопроект, който засяга основни конституционни права на български граждани без практически никакви мотиви само по себе си е огромен скандал. Единственият аргумент по темата е, че въвеждането на такова ограничение пред живеещите в чужбина не е противоконституционно, което е доста спорно твърдение. Но, така или иначе, дори да се приеме, че няма конституционна пречка за въвеждане на уседналост за парламентарните и президентските избори, това не е аргумент защо се предлага тя.

Това би трябва да чуе българският народ от президента в неговото обръщение, но е малко вероятно.



"Реформа, която реално лишава от право на гласуване определена група граждани, конкретно – живеещите зад граница, трябва да бъде детайлно обосновано." Това изрично се казва в доклад на Венецианската комисия към Съвета на Европа от 2011 г., посветен изцяло на темата "За гласуването извън страната", където експертите на комисията се позовават на свое предишно становище във връзка с аналогични промени в Армения.

Нищо подобно не се случва в България засега, дебатът може би тепърва ще започне - след като законопроектът бе оттеглен, а президентът едва сега реши да го обоснове. Много е важно обаче как ще се води този дебат – дали през призмата на досегашното първосигнално насаждане на страхове и разделяне на българите на вътрешни и външни или на базата на принципи и стандарти на демокрацията, за които никой не отваря дума до момента.

За правото на гласуване в чужбина няма задължителни единни международни стандарти и различните държави имат разнообразни разрешения, повлияни от традиции, административни, инфраструктурни и бюджетни ограничения, включително и нивото на обществено доверие (виж карето най-долу). Но има демократични принципи, които практиката на Европейския съд по правата на човека и Венецианската комисия са установили, и основният сред тях е спазването на необходимия баланс между всеобщото избирателно право и прозрачността и сигурността на изборите. Това означава, че сред съображенията, които в демократичните страни се взема това решение, влизат дори и чисто практически аргументи като административни, структурни и бюджетни ограничения, условията, при които се провеждат изборите в самата страна и нивото на обществено доверие. Въпросът е сложен, още повече че гражданите извън граница са няколко категории – временно пребиваващи, постоянно живеещи, лица с двойно гражданство, просто екскурзианти и т.н.

Уредбата в тази материя е динамична и това е разбираемо – светът се глобализира, Европа се разкъсва между интеграция и разединение, а технологичният прогрес прави света достъпен общ дом за всички. Докато някои искат да затворят България в мазето.

Въпросът е кога разговорът ще опре до принципи, политики и за скритите подбуди, които всъщност движат процеса.

Интересни са аргументите, които Венецианската комисия, облягаща се на практиката на ЕСПЧ, сочи като релевантни в една дискусия за ограничаване на правото на глас на живеещите в чужбина:
1. Предположение, че живеещите в чужбина не са достатъчно толкова пряко и непрекъснато ангажирани с ежедневните проблеми на страната и ги познават по-слабо.
2. Трудността, понякога невъзможността или даже нежеланието на кандидати за депутати да представят на живеещите в чужбина различните предизборни програми, така че да се осигури свободното изразяване на мнение.
3. Значението на местните избиратели за подбора на кандидатите и формулиране на техните изборни програми.
4. Зависимостта между правото на глас в парламентарните избори и прякото влияние на актовете на политическите органи, които са избрани в резултат на тези избори.
За държави, които имат голяма диаспора в чужбина, и техните гласове могат чувствително да повлияят на резултатите от изборите, най-целесъобразно е обезпечаването на специално парламентарно представителство на гражданите зад граница чрез конкретен брой депутати, които те избират. Такова е например решението във Франция, Италия, Португалия и др.

Президент на всички граждани или президент на територията?

В крайна сметка обаче дебатът трябва да започне с обсъждане на основополагащи принципи. От момента, в който една държава легитимира някого като свой гражданин, местоживеенето престава да има значение. Гражданинът на една демократична държава се ползва с равно право на глас с всички останали, това е неговата връзка с държавата, то укрепва чувството за принадлежност към нацията, макар и от разстояние. Въпросът опира и до съразмерност - доколкото живеещите в чужбина граждани по изключение имат право да гласуват по местоживеенето си, освен ако нямат двойно гражданство. Лишаването им от право да гласуват и в страната си по произход означава те изобщо да бъдат изключени от право на глас. И тук аргументът – "като са искали да гласуват, да са си стояли в родината", не е нищо друго освен дълбок провинциализъм и отчайващо тесногръдие.

Според много юристи въвеждането на уседналост на национални избори е конституционно недопустимо независимо какво твърди президентството. Българското гражданство означава връзка с държавата, а държавата се олицетворява от Народното събрание и президента. Когато една група граждани бъдат непропорционално ограничени в конституционното си право да избират върховните органи на държавата, това по същество е отстраняване на някаква част от суверена в този избор. И по този начин се ограничава и представителността, и легитимността на тези органи.

В крайна сметка, ако се възприеме, че един български гражданин след 20 години живот в чужбина се е отчуждил от страната си и затова трябва да му се отнеме едно конституционно право, то по тази логика трябва да му се отнемат всички права по конституция, включително и гражданството. В този смисъл президентът трябва да уточни дали е президент на всички български граждани, или само на тези, които живеят на територията на страната. И тогава трябва да бъде определен като президент на територията България.

На всички тези въпроси президентът би трябвало да отговори, но засега очевидно е само, че нито той, нито някой от екипа му се е замислял за това. Показателно е, че в края на миналата седмица стана известно, че едва след развитието на скандала със законопроекта от президентството са поискали ЦИК да им представи данни за гласувалите в чужбина на последните няколко парламентарни избора. Излиза, че там са писали закона, без да имат представа от реалната ситуация. От ЦИК им отговорили, че данните са публични и са качени на сайта. Което означава, че в администрацията на президента не са наясно кои са публично достъпните данни и как да ги намерят. Но предлагат да зачертаят стотици хиляди български граждани от избирателните списъци.

Междувременно уволненият за "злонамереност" директор на Съвета по законодателството към Министерството на правосъдието Любомир Талев, нарочен да изкупи греховете на институциите, обяви, че основната грижа на държавния глава била ДОСТ да не влезе в следващия парламент. "Президентът лично каза, че трябва да се въведе тази уседналост, защото в противен случай ДОСТ ще влезе в парламента на следващите избори – това бяха думите. Иво Христов беше там и каза, че ще има синьо-десни избиратели, които ще мрънкат, или нещо от сорта, но те винаги си мрънкали", заяви Талев и думите му звучат правдоподобно на фона на поведението на останалите замесени в скандала.

Само че малко е вероятно уседналостта да реши "проблема ДОСТ". Гласувалите за ДОСТ на последните избори са 100 479, от тях само 19 430 (19.3 %) са гласове от чужбина, като около 17 000 – от Турция. Основната част от гласовете за ДОСТ са дадени в България и повечето от тях не са в резултат на изборен туризъм. Стои и чисто практическият проблем – след като голяма част от тези хора все още имат постоянен адрес в България, кой ще е този орган, който ще доказва за всеки гласувал дали е живял последните три месеца в България. За 6 млн. избиратели, от които на избори се явяват над 3.6 млн.
Гласове извън странатаОбщо
ДПС13 390315 976
ДОСТ19 430100 479

Има обаче и чисто принципен въпрос – как ще обявиш на повече от 120 000 активни избиратели в чужбина, български граждани, че ограничаваш тяхното право на глас заради 19 000 души, които са гласували за ДОСТ в чужбина. Един на всеки шест.

И още един принципен въпрос, на който президентът Радев трябва да отговори преди всичко – ако приема ДОСТ за заплаха за суверенитета и националната сигурност като проводник на чуждо влияние в страната, поискал ли е информация какво правят службите за сигурност, полицията, прокуратурата по този въпрос. И дали е достатъчно? Защото проблемът на суверенитета и националната сигурност не се решава с правото на глас на шепа българи в чужбина, а със съвсем други политики. Ограничаването на гласуващите за ДОСТ решава единствено проблемите на ДПС. И на този въпрос президентът трябва да отговори, за да отрече, че не решава партийни, а не национални въпроси. Както и да отвори дебат за допустимостта на етническите партии в страната.

Вместо това най-вероятно ще станем свидетели на тържество на популизма.

Какво каза президентът с обръщението си виж тук
Как се практикува?
В едно решение по гръцко дело от 2010 г. Европейският съд по правата на човека се позовава на сравнителен анализ на националното законодателство на 33 държави - членки на Съвета на Европа, според който в 29 от тях се предвиждат процедури, позволяваща гласуване от чужбина.
Според сравнително изследване на Венецианската комисия само 12 държави от общо 57-те нейни държави членки не предвиждат в законодателството си възможност за гласуване на граждани в чужбина или дават такова право на съвсем ограничена категория лица. Това са Албания, Армения, Гърция, Израел, Ирландия, Кипър, Малта, Сан Марино, Турция, Черна гора и Чили. Между тях има и много разлики. Десет от тези държави са членки на Съвета на Европа.
В Албания, Кипър и Малта въобще няма съответен законов текст. Но пък в Малта гражданите, които в деня на изборите ще са в чужбина, имат възможност да гласуват по-рано. Предвидена е и друга опция за избирателите, които в деня на изборите са в чужбина – те имат право на 90% от пътните разходи, ако решат да се върнат в страната в деня на изборите, за да гласуват.
В Армения гласуването в чужбина е отменено през 2007 г. с мотива за въвеждане на двойно гражданство, въпреки че не всички арменци в чужбина имат двойно гражданство.
В Чили, Гърция, Черна гора, Сан Марино и Турция на избори могат да гласуват само тези граждани, които се намират в страната в деня на изборите.
В Ирландия и Израел се позволява да гласуват в чужбина само членовете на дипломатическия корпус и военнослужещите.
Всички останали 45 държави - членки на Венецианската комисия, дават възможност за гласуване и в чужбина, като мерките за обезпечаване на това право са много различни, включително и според това дали гражданинът живее постоянно в чужбина, или временно се намира там. В редица държави такова право имат само временно пребиваващите.
Съществуват и ограничения, базирани на срока на пребиваване в чужбина. В Германия например нямат право да гласуват граждани, които са живели зад граница повече от 25 години; освен това само временно пребиваващите в чужбина могат да гласуват на всички избори, включително президентски, местни и за референдум, а тези, които постоянно живеят навън, имат право на вот само за национални и европейски избори.
В много страни за гласуване в чужбина се изисква предварително заявление (активна регистрация). В Мексико на живеещите в чужбина – временно или постоянно - се издава карта на избирателя.

Как се гласува?
Лично или по пощата, чрез пълномощник, с предварително гласуване преди деня на изборите, електронно – това са разнообразните способи в другите държави, които правят възможно гласуването в чужбина.

По пощата могат да гласуват гражданите на 21 страни - членки на Венецианската комисия, като в 12 от тях това е единственият възможен начин за вот в чужбина – Белгия, Босна и Херцеговина, Киргизстан, Латвия, Литва, Естония (за временно пребиваващи зад граница), Холандия и Португалия (по отношение на парламентарните избори), Словения, Великобритания, Швеция и Швейцария).

Чрез пълномощник може да се гласува в Алжир, Белгия, Монако, Холандия, Великобритания, Франция и Швеция.

Предварително гласуване е особено удобно за лицата, временно пребиваващи зад граница в деня на изборите, е възможно в 8 страни с различни срокове: в Беларус например това е възможно до 5 дни преди изборите, в Дания – до 3 месеца по-рано, във Финландия – от 5 до 8 дни по-рано. Възможност за предварително гласуване е осигурена и в Андора, Киргизстан, Литва, Малта и Норвегия, където това е единственият достъпен начин за гласуване на живеещи в чужбина.

Електронно гласуване е разрешено в Естония и Холандия, където обаче не съществува възможност за гласуване през интернет, а също и в някои кантони на Швейцария.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

България е в челото по неизпълнение на водещи решения на Съда в Страсбург България е в челото по неизпълнение на водещи решения на Съда в Страсбург

През 2019 г. страната е платила обезщетения за общо 414 990 евро, докато през 2018 г. те са 794 968 евро

2 апр 2020, 860 прочитания

Вечерни новини: Безработните и болничните растат; Еврокомисията отпуска 100 млрд. евро за справяне с кризата Вечерни новини: Безработните и болничните растат; Еврокомисията отпуска 100 млрд. евро за справяне с кризата

И още: Седмичен рекорд от 6.6 млн. без работа в САЩ; Матурите отложени с 10 дни

2 апр 2020, 1413 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Как да направим кариера в европейските институции?

Служители от Еврокомисията и Европарламента споделиха опит и дадоха съвети към бъдещите кандидати в рамките на първото събитие от инициативата "Месец на кариерните възможности в евроинституциите"

Още от Капитал
Банките: Истинският стрес тест

За банките предстоят трудни месеци, но секторът влиза в кризата с добри буфери от капитал и ликвидност

Какво правят другите държави за бизнеса

Какви мерки са предприели правителствата на Гърция, Румъния, Северна Македония и Унгария, за да се справят с икономическото въздействие от разпространението на коронавируса

Шокът понякога ражда успех

Има примери, че настоящата криза подобрява бизнес моделите на много компании

Проф. д-р Коста Костов: Колкото повече знаем за заразата, толкова по-добре ще се справим с нея

Ръководителят на Медицинския експертен съвет към Министерския съвет пред "Капитал"

В началото бе поп културата

"Пророческите" филми, книги и песни, които помагат на света да осмисли случващото се

20 въпроса: Надежда Цекулова

Журналистката е в основата на сайт, който събира научни статии и ресурси на български за коронавируса

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10