Един тунел въпроси
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Един тунел въпроси

Един тунел въпроси

Версиите кой и защо опорочи пътния търг за 250 млн. лв. започват от корпоративен шпионаж и стигат до институционален конфликт

Мила Чернева
14629 прочитания

Части от две оферти за най-дългия и най-скъп тунел у нас - "Железница", с прогнозна стойност 250 млн. лв., са изчезнали от стая в Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), където стоят от подаването им през миналия август.

Новината е отпреди дни и е притеснителна по ред причини. Очевидно това компрометира един от най-големите пътни търгове от последните години и го върна в изходната му точка, което значи още поне година преди започване на строителството. Но извън това редица въпроси остават без отговор. Например защо му е на един оценител, заместил настоящия министър в комисията, да краде документи от офертите на две фирми? Второ, каква е гаранцията, че това се случва за първи път? Трето, защо на пътната агенция й е отнело половин година да оценява 17 оферти по приоритетен търг, от който зависи финансиране за държавата от няколко милиарда? И четвърто, но не маловажно: защо АПИ първо обяви други мотиви за прекратяването, а на пресконференцията, на която съобщиха за скандала, а и след това, служебният министър и директорът на АПИ изглеждаха в мълчалива война?

Да пробваме да отговорим на въпросите един по един.

Къде са папките?

Първоначално, на 4 април, АПИ спря търга за "Железница" със странни мотиви: сгрешено разяснение за прогнозната стойност, удължен срок за подаване на оферти под натиск на участник и т.н. "Капитал" пръв видя и публикува абсурдните мотиви на АПИ, с които агенцията прекрати огромния търг. Ден по-късно се оказа, че истинската причина е далеч по-притеснителна. В решението на председателя на управителния съвет на пътната агенция Пирин Пенчев се споменаваше накратко, някъде в средата на списъка с нарушения, че част от представеното техническо предложение на участник в процедурата липсва, т.е. е изчезнало. Това вече беше основателен мотив за прекратяване на търга.

Оказа се, че липсват части от техническите оферти не на един, а на два участника. Сигналът е бил подаден от самия Пенчев за офертата на консорциум "Струма Лот 3.1", в който влизат "Главболгарстрой" и дъщерната им "ГБС Инфраструктурно строителство", обясни говорителят на Софийската районна прокуратура Невена Зартова. ДАНС са направили проверка в АПИ и в дома на външен експерт по търга, Стефан Гайтанджиев. Там откриват оферта на друго обединение: "БГ Струма Железница 2020", в което участват "Станилов", "ИСА 2000", "Логистика - 21" и "Ес Джи Проект". Документите на "Главболгарстрой" все още не са открити.

"В продължение на близо шест месеца, от август 2016 г. до февруари 2017 г., може да се твърди, че постъпилите оферти не са разглеждани." Пирин Пенчев, председател на УС на Агенция "Пътна инфраструктура", по повод забавянето в търга за "Железница"
Фотограф: Капитал

Как и кога е стигнала информацията за изнесените документи до самия Пенчев, не е ясно, тъй като той не отговори на опитите на "Капитал" да се свърже с него по телефона. Ръководителят на АПИ няма достъп до стаята с офертите (виж в карето как се съхраняват документите), така че явно е трябвало да има движение по поръчката, когато е станала ясна липсата.

Защо тези оферти?

Защо Гайтанджиев е изнесъл документи на единия, а може би и на двата консорциума, е основният въпрос. Според някои източници на "Капитал" офертата на "Станилов" е била взета, тъй като е направена добре и е можела да послужи за пример за друг участник - т.е. за изкопиране. "Станилов", заедно с още една компания у нас, има капацитета и уменията да изгради подобен тунел. Дружеството прокопава отсечката от метрото между Орлов мост и кръстовището на бул. "Пенчо Славейков" и бул. "Прага" и изгражда участъка от бул. "Джеймс Баучер" до "Хладилника" по втория метролъч.

Другият консорциум, чиято документация е изчезнала от АПИ, е на "Главболгарстрой". Източници, близки до компанията, казват, че тяхното задание също е добре направено и може да е послужило за изкопиране. Конкуренти на компанията от сектора са на мнение, че не е изключено в служебното правителство да е имало лоби в подкрепа на ГБС.

По принцип не е необичайно в този бранш хората да мигрират между институциите и строителните компании предвид професионалните си умения и знания. В случая става въпрос за няколко души, които са се засичали по определено време в пътната агенция и голямата строителна компания. Служебният зам.-министър на регионалното развитие Валентина Върбева, бивш съветник на Асен Гагаузов от Тройната коалиция, също е работила в АПИ между 2007 и 2009 г., а през 2012 г. е работила по проект на ГБС за Съдебната палата в Косово.

Самият министър Спас Попниколов също идва от бранша. Според Централния професионален регистър неговата фирма "Друм консулт" е изпълнявала дейности по автомагистрала "Струма" като подизпълнител на фирмата "Пътстрой 92". Въпросният участък, между Дупница и Крупник, се строеше от обединение между "Пътстрой 92" и "ГБС Инфраструктурно строителство".

Аргумент против тази теза би могъл да е подаденият сигнал от Пирин Пенчев, който е назначен от Попниколов и според представители на бранша е близък до него. Според източник на "Капитал" обаче наскоро е имало срив в отношенията между тях, а самият Пенчев е подготвил оставката си. Възможно е Пенчев просто да не е пожелал да участва в договорки и да е решил да сезира компетентните органи. Нито Попниколов, нито Пенчев пожелаха да коментират пред "Капитал" ситуацията.

Защо този човек?

"Доверието се гради с предприемане на законосъобразни действия и независимост от корпоративни интереси, а не с декларации." Спас Попниколов, служебен регионален министър, в отворено писмо до Камарата на строителите
Фотограф: Капитал

Която и теория да е вярна, Стефан Гайтанджиев очевидно е имал договорка с някого - с участник в търга или с някого, който е искал да участва с по-добро предложение, за което му е било нужно търгът да се провали.

Но как самият оценител е попаднал в комисия за 250 млн. лв? Списъкът с външни оценители се поддържа от Агенцията за обществени поръчки, като в него Гайтанджиев е включен през септември 2016 г. Той е бивш главен секретар на АПИ между 2006 и 2008 г., по време на управлението на Веселин Георгиев, познат със скандала "Батко и Братко". Преди да влезе в комисията по поръчката за тунел "Железница" в началото на февруари, Гайтанджиев не е бил в друга комисия. В нея влиза на мястото на служебния регионален министър Спас Попниколов.

Когато Попниколов заема поста в МРРБ, Гайтанджиев е избран с жребий, обясняват от пътната агенция. "Жребият се извършва автоматизирано от упълномощен потребител на възложителя чрез използване на специализиран модул, свободно достъпен чрез Портала за обществени поръчки, съгласно критерии, посочени от възложителя", уточняват от АПИ. Кой точно следи дали този жребий е манипулиран, не става ясно.

За първи път?

Документи никога не са изнасяни от агенцията, никога не са се губили. Поне по мое време не е било така." Лазар Лазаров, бивш председател на УС на Агенция "Пътна инфраструктура"
Фотограф: Капитал

Но каквато и причина да е имал Гайтанджиев да изнася документи, трудно е да си представим, че го е решил и направил на своя глава и подобно нещо се случва за първи път. За да знае, че е възможно, за да знае, че няма видеокамери (виж карето), и за да държи документите в дома си, където лесно да бъдат открити, изисква той да е бил уверен, че никой няма да го търси или няма да му държи сметка. Бившият председател на УС на АПИ - Лазар Лазаров, категорично отрече пред "Капитал" това да е възможно. "В самата пътна агенция има разписани правила, те са спазени и затова са го хванали. Документи никога не са изнасяни от агенцията, никога не са се губили. Поне по мое време не е било така", заяви Лазаров. Според него настоящата ситуация е "криминален случай", което е очевидно. Въпросът е, че надали е първият такъв.

Свързан въпрос е защо търгът за "Железница" се движеше толкова бавно. "В продължение на близо 6 месеца, от август 2016 г. до февруари 2017 г., може да се твърди, че постъпилите оферти не са разглеждани", каза Пирин Пенчев по време на изявление в МРРБ на 6 април. Първият протокол от работата на оценителната комисия беше публикуван на 8 март тази година. Бившият министър на регионалното развитие Лилияна Павлова не вижда проблем. "АПИ не разполага с безкраен брой юристи. Поръчките по "Регионално развитие", "Хемус", "Железница", това са все едни и същи хора. Не че не са работили. Аз драма не виждам", каза Павлова пред "Капитал". Позицията й съвпада с тази на Лазаров, който също обясни, че капацитетът на екипите в АПИ не отговаря на огромния брой поръчки, които разглежда. Защо двамата, които са начело на сектора от години, не са назначили и развили още експерти, е друг въпрос.

А единодушието сред хората, които съвсем скоро вероятно отново ще оглавят цялата система, говори, че сериозна промяна надали ще има. Напълно възможно е мръсните балончета, които изплуваха на повърхността от блатото на пътния сектор, да се спукат бързо и без следа.

Как се пазят оферти в АПИ

На въпроси на "Капитал" относно регламента за съхранение на тръжната документация и видеонаблюдението във въпросното помещение пътната агенция не даде отговор, тъй като "към момента се води досъдебно производство". Говорителят на Софийска районна прокуратура, Невена Зартова обясни регламента пред "Капитал". Документацията от тръжната процедура се съхранява в помещение, до което имат достъп само членовете на оценителната комисия. В стаята се влиза с магнитни карти, които се пазят от председателя на оценителната комисия, като той ги дава на членовете. Председател на комисията е била Благородна Йорданова, началник отдел в дирекция "Обществени поръчки и правно обслужване".

Членовете могат да влизат само по двама, потвърдиха два източника пред "Капитал", и в помещението има видеонаблюдение. Зартова обясни пред "Капитал", че видеонаблюдението не е работело в момента, в който са взети документите и никой от служителите на АПИ не може да обясни защо. Бившият ръководител Лазар Лазаров отбеляза пред "Капитал", че камерите стоят "зад един предпазител и [видеонаблюдението] винаги може да бъде изключено". Това означава, че Гайтанджиев или е имал втори пропуск, с който да влезе в помещението, или не е бил сам, когато е взел документацията.

След официалното отваряне офертите не са запечатани и членовете на комисията могат да ги четат свободно. Тъй като става дума за сложен търг с много компоненти, всяка една оферта не е в плик, а в големи кашони с папки, плюс дигитален вариант.

Отношенията между министъра Спас Попниколов (вдясно) и шефът на АПИ Пирин Пенчев (вляво) са видимо влошени след пресконференцията за прекратяването на търга
Фотограф: Анелия Николова

Части от две оферти за най-дългия и най-скъп тунел у нас - "Железница", с прогнозна стойност 250 млн. лв., са изчезнали от стая в Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), където стоят от подаването им през миналия август.

Новината е отпреди дни и е притеснителна по ред причини. Очевидно това компрометира един от най-големите пътни търгове от последните години и го върна в изходната му точка, което значи още поне година преди започване на строителството. Но извън това редица въпроси остават без отговор. Например защо му е на един оценител, заместил настоящия министър в комисията, да краде документи от офертите на две фирми? Второ, каква е гаранцията, че това се случва за първи път? Трето, защо на пътната агенция й е отнело половин година да оценява 17 оферти по приоритетен търг, от който зависи финансиране за държавата от няколко милиарда? И четвърто, но не маловажно: защо АПИ първо обяви други мотиви за прекратяването, а на пресконференцията, на която съобщиха за скандала, а и след това, служебният министър и директорът на АПИ изглеждаха в мълчалива война?


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    vaskoangelov avatar :-|
    vaskoangelov

    случайно не била работила камерата.
    голяма случайност, няма що///

  • 2
    edin_gradinar avatar :-|
    Един Градинар

    не разбрах къде точно е ГЕРБ в тунела от въпроси, ама може би друг път...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK