Огнян Герджиков: Поне половината служебни министри са чудесни
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Огнян Герджиков: Поне половината служебни министри са чудесни

"Ако искаш поне половината български народ неистово да те намрази, стани политик" - тази максима споделя проф. Огнян Герджиков, чийто личен опит сочи, че у нас всеки на висока позиция в политиката събира омраза.

Огнян Герджиков: Поне половината служебни министри са чудесни

Премиерът в интервю пред "Капитал"

19294 прочитания

"Ако искаш поне половината български народ неистово да те намрази, стани политик" - тази максима споделя проф. Огнян Герджиков, чийто личен опит сочи, че у нас всеки на висока позиция в политиката събира омраза.

© Надежда Чипева


Визитка

Служебният министър председател Огнян Герджиков е доктор по право, професор по гражданско и търговско право в СУ "Св. Климент Охридски". Специализирал във Виенския университет и в Хамбургския институт "Макс Планк".

Избиран е два пъти за депутат от листата на НДСВ в 39-ото и 40-ото Народно събрание. Бил е председател на 39-ото Народно събрание (5 юли 2001 г. - 4 февруари 2005 г.)

Носител на орден "Стара планина".

* Тези избори бяха заредени с много по-остро партийно противопоставяне, това доведе и до по-острите критики към служебния кабинет

* Бойко Борисов и Румен Радев имат качества да постигнат съгласие

* В конституцията е записано задължение за изучаване и ползване на български език, както и задължително образование до 16-годишна възраст, неграмотните са нарушители

Проф. Герджиков, имате ли впечатление, че към това служебно правителство има повече критики, отколкото към предишните?

- Да, имам такова впечатление. Може и да е лъжовно, защото не съм обръщал такова внимание на предходните служебни кабинети. Причината е, че тези парламентарни избори бяха заредени с много по-остро партийно противопоставяне в сравнение с предходните. Изравнеността на силите между основните политически играчи доведе до остри сблъсъци, които нямаше как да не рефлектират върху Министерския съвет. Получавахме упреци и от ляво, и от дясно, че с действията си сме толерирали "вражеската" политическа сила. Това само по себе си е доказателство, че сме успели да запазим равна отдалеченост.

Да се критикува винаги е по-лесно, отколкото да се оцени. Не сме безгрешни, но нека критиците ни кажат, че не сме се справили с основната си задача – изборите. Положителна оценка за тяхната организация получихме и от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.

На второ място, преодолени бяха наследените изоставания при подготовката за председателството на Съвета на ЕС, което е втората основна задача на този кабинет. Създадена е надеждна организация, осигурени са необходимите средства и се надяваме, че новото правителство ще стъпи върху постигнатото.

Освен това въпреки някои затруднения плащанията по европейските програми не са спирали.

На следващо място – запазихме социалния мир, но и икономиката работи, и финансовата администрация също. Най-надеждният показател за това е ръстът на постъпленията в държавния бюджет. Събираемостта е нараснала чувствително в сравнение със същия период на миналата година, като ръстът е над 1 млрд. лева.

Само тези факти са достатъчни, за да се обори несъстоятелната квалификация за слаб служебен кабинет. Или тук критиците ще възкликнат "ако изводите ни не съвпадат с фактите, толкова по-зле за фактите".

Има ли напрежение в отношенията ви с президента? Имаше публикации в кафявите медии, че нарочно сте публикували нередактирана стенограма от обсъждането на наредбата за интеграция на бежанците, за "отмъщение". Стана известен и конфликт между правосъдния министър и президента заради искане министерството отново да публикува на сайта си проектозакона за уседналостта.

- По повод твърденията за напрежение в отношенията ми с президента ще цитирам Марк Твен, когато от пресата научил, че е починал: "Слуховете за смъртта ми са силно преувеличени." Същото може да се каже и за тези слухове.

Що се отнася до "отмъщението" с нередактирана стенограма, то аз съм известен с острия си дефицит на отмъстителност. Извън това – не смятам, че стенограмите на Министерския съвет трябва да се захаросват. Те следва да отразяват точно развитието на дебатите. Ще кажа като Аристотел: "Платон ми е скъп, но истината ми е по-скъпа." Обществото има право да знае истината.

Вие неведнъж сте изразявали твърда позиция в защита на професионализма в законотворчеството и против писането на закони на коляно. Как бихте определили законопроекта на Министерството на правосъдието (МП) от гледна точка на законодателна техника и процедура?

- Вярно е, че винаги съм бил противник на творенето на закони на пожар, защото това е изключително непрофесионално. Признавам си, че изтървах този процес по отношение на законопроекта "за уседналостта". Нося вина за това. Задължително е обаче да изразя отношението си към този законопроект и да отбележа, че основната идея в него е изключително плодотворна. Законопроектът предизвика гняв и от ляво, и от дясно, по няколко причини. Първо - с неочакваността и прибързаността. Второ – с недоразвитостта си. Трето - с неоправданото фиксиране на срока на уседналост на 3 месеца. Четвърто – с липсата на предварителна подготовка на общественото мнение по тези въпроси. Пето – с липсата на надлежна мотивировка на законопроекта.

Не трябва обаче да си затваряме очите пред обстоятелството, че у нас има прекомерна фиксация върху избирателните права на българските граждани. Не са много европейските държави, които си позволяват лукса да осигуряват множество избирателни секции в чужбина. Страните в ЕС, които си позволяват това скъпо удоволствие, впрочем с минимален ефект върху изборните резултати, са всичко на всичко шест. Повечето европейски страни осигуряват единствено възможността за гласуване в дипломатическите и консулските си представителства.

Известно ми е, че демокрацията не признава ценз – било имуществен, било образователен. За имуществения няма спор. Не така стои въпросът с образователния. Как може хора, които не могат да четат и да пишат и нямат никакви задължения към това общество, да решават бъдещето ни. Върховна демагогия е твърдението, че това е абсолютно и неотменимо право, независимо дали "правоимащият" изобщо знае за какво гласува. Сиреч неграмотните и безпросветните да имат същата тежест като образованите.

Тези, които не могат да си кажат и напишат името си на български език, са в грубо нарушение на задълженията си. Абе, аланкоолу, както би казал проф. Юлиан Вучков, къде си тръгнал да си търсиш правата, като сам си в неизпълнение на конституционните си задължения. Не може да имаш само права. В конституцията е записано: "Изучаването и ползването на българския език е право и задължение на българските граждани". (чл. 36, ал. 1) и "Училищното обучение до 16-годишна възраст е задължително" (чл. 53, ал. 2). Неграмотните са нарушители на конституцията и искат да черпят права от собственото си неправомерно поведение.

Следващият аспект на проблема е свързан с уседналостта. В годините след 10 ноември 1989 г. близо два милиона български граждани потърсиха препитание извън страната. Мнозина от тях се заселиха трайно в други страни – във и извън европейския континент. Някои от тях станаха и граждани на тези страни, работят и плащат данъците си там. За тях България е станала само туристическа дестинация, те са се откъснали от живота у нас. След като нямат повече никакви задължения към България, трябва ли да имат правото да определят с гласа си управлението й? Това е все едно да искаш да се разпореждаш в чужда къща.

Въпросът е на какъв принцип определяме дали един човек има връзка с държавата или не – времево, данъчно, образователно? Има немалко избиратели и в България, които не могат да си напишат името на български. Има и тук много хора, които не получават доходи и не плащат данъци. Същевременно законопроектът не твърди, че решава принципни въпроси за правото на глас, а че защитава суверенитета и националната сигурност.

- Времевият критерий е много подходящ от моя гледна точка. Такъв критерий има например за избираемост на президента – да е живял в страната поне 183 дни годишно, т.е. не по-малко от половината от календарната година. Такива времеви критерии има в различни държави по света, но, нека подчертая, това е само една посока на мислене, свързана с уседналостта. Непременно трябва да има широка дискусия. Аз само си позволявам да сложа някакви репери за такава дискусия, без да твърдя, че моята позиция е непременно вярната.

Самият аз не съм сигурен какъв точно трябва да бъде критерият. Тези въпроси са много деликатни, особено в съвременния глобализиращ се свят. Не бива да забравяме и че много от хората, които са напуснали България, продължават да имат здрава връзка със страната, трудно е да се определи къде "да отрежем".

Същевременно по света, включително и в ЕС, все повече се обсъжда въпросът за двойното гражданство, за политическата принадлежност на едно лице към една държава. Има много държави, които са забранили двойното гражданство или рязко са го ограничили. В това отношение ние сме далеч по-либерални, не поставяме никакви ограничения. И смятам, че трябва да има дебати по тези въпроси.

Аналогично стои въпросът и за подхода към наредбата за интеграция на бежанците – тя първо бе отменена изцяло, а сега се създава нова, която няма принципни различия с първата, само допълва уредбата. Това приемливо ли е?

- Според мен и тук се прибърза. Вина за това нося и аз. ПМС № 208/2016 г. въведе наредба, която се оказа мъртвородена. Идеята на президента, подкрепена от правителството, беше да се намерят точните критерии, които, от една страна, да удовлетворят изискванията на ЕС (това е наше задължение), а от друга – да се запазят в максимална степен интересите на българското население. Истината е, че промените не се оказаха радикални, за да обосноват отмяна на старата наредба. Тези промени трябваше да се въведат чрез изменение и допълнение на старата уредба.

Първите упреци към кабинета се появиха по повод на уволненията, съответно – назначенията, особено в някои сектори. В края на мандата си предишният служебен премиер Георги Близнашки поръча справка за уволнените от неговия кабинет, за да се защити от подобни упреци. Вие ще поръчате ли такъв? Как ще защитите тезата, че това е направено в интерес на по-добрата работа на администрацията?

- Аз лично не съм уволнил нито един! Цялата администрация на МС остана непокътната. И работи добре. Смяната на голяма част от областните управители направихме заедно с президента, подпомогнати от неговата администрация. Нека напомня, че може би най-успешният служебен кабинет в историята ни – този на Стефан Софиянски, уволни от раз всички областни управители до един. Възможно е, разбира се, някои от уволненията, които сме извършили, да не са били оправдани.

Основната част от уволненията дойдоха от някои от министерствата. Но те не са правени произволно. Бяха констатирани редица нередности и извършителите им бяха дадени на Агенцията за държавна финансова инспекция, както и на прокуратурата, има образувани досъдебни производства.

Аз също смятам да поискам справка от министрите за извършените персонални рокади.

Вие сте заемали два от трите най-важни поста в държавата – председател на парламента и премиер. Каква е вашата прогноза за новия парламент.

27 януари, смяна на правителството в Министерския съвет
Фотограф: Георги Кожухаров

- Трудно е да се правят прогнози, особено за бъдещето (Оскар Уайлд). Със сигурност обаче може да се каже, е, че Бойко Борисов не е този, който беше през първия си мандат. Той много се е развил, има силни качества, въпреки че е нормално човек да се изхаби в политиката. Аз имам една приказка - "ако искаш поне половината български народ неистово да те намрази, стани политик". Просто трябва да се отчете, че Борисов е събрал ненавистта на част от българския народ само защото е бил толкова години на върха на политиката.

Всеки, който е минал през политиката на висока позиция, събира негативи. И Исус Христос - и той ще събере негативи. Историята го е доказала. Особено пък в изпълнителната власт, там няма как да угодиш на всекиго, пък и не е необходимо, трябва да имаш една линия, да се стараеш да бъдеш последователен, колкото може, защото не зависи само от теб, зависи от много фактори, които трябва да съобразяваш.

Това важи и за настоящия служебен кабинет, който е изцяло формиран от президента и, държа да подчертая, в него има великолепни министри. Поне половината от кабинета са хора с чудесни качества и аз съм много щастлив, че имам късмета да работя с тях.

Дали има вероятност някой от тях да остане в следващото редовно правителство?

- Ради Найденов и Кирил Ананиев, струва ми се, имат най-голям шанс, но не знам дали ще пожелаят. Те наистина са с доказани качества и би било чудесно да бъдат поканени. И други биха били великолепни попълнения в следващ кабинет – и Стефан Янев, и Малина Крумова, и още, и още, но не аз имам думата по тези въпроси.

За Деница Златева също се говори?

- Много силна фигура, казвал съм го и друг път. Единственият проблем в случая е, че тя е свързана пряко с БСП. Но пък видяхме какъв жест направи Бойко Борисов към Корнелия Нинова, като й предложи поста на председател на Народното събрание. Друг е въпросът защо тя не прие.

Като бивш председател на Народното събрание вие смятате ли, че е редно този пост така да се предлага? Все пак това опира и до поемането на политическа отговорност за провеждането на политиките на едно мнозинство.

- За мен постът на председател на парламента в известна степен трябва да е неутрален (по подобие на президентския). Той не трябва да бъде силно политически обагрен, защото основната му вътрешнополитическа функция е именно да създаде баланс и да даде възможност и на управляващи, и на опозиция еднакво да се изявяват политически в парламента. Не да толерираш управляващата партия, която те е излъчила, и съответно – максимално да потискаш опозицията.

Във външнополитическите изяви обаче той трябва да се ръководи от политиката на управляващата партия. И в това се състои тънкостта – дали човекът, който заема тази позиция, а ако би била Корнелия Нинова, дали тя би могла във външнополитически план да защитава позиция, която евентуално не би била на нейната партия.

Как според вас ще работят Бойко Борисов като премиер и президентът Румен Радев?

- Ще се стараят да търсят допирни точки и да постигат съгласие. Понеже и двамата са генерали, вероятно ще проявят разбирането и интелигентността да го направят. Много е важно. Защото, ако се получи конфликт между двамата, дори и скрит, това ще се отрази неблагоприятно върху държавните дела. А не би трябвало. И двамата имат, освен другите си силни качества, капацитета да постигнат хармония. Надявам се на това.

Президентът Радев за голяма част от българите е непознат, включително и за много от политиците. Вие може би сте един от малкото хора, които го познават отблизо в битието му на държавник. Как се работи с него?

- Вярно е, че той е в голяма степен непознат, тъй като не е бил в политиката досега. Образно, а и буквално - бил е в облаците. Аз изпитвам дълбоко уважение към мъжете с такава професия – не само рискова, но и много мъжка. Личи си, че у него е запазен този рефлекс на висш офицер от армията, където цари единоначалие, това е неизбежно. Същевременно той е изключителен родолюбец, категоричен съм за това.

От гледна точка на неговата сегашна роля е важно да се отбележи, че той бързо се ориентира, а липсата на политически опит все по-малко му личи. Той самият в някаква степен съзнава това, но понеже е интелигентен, много бързо успява да се нагоди в спецификата на политиката, която пък в български условия е доста особена – поради особеностите на нашия преход, народопсихологията и пр.

Визитка

Служебният министър председател Огнян Герджиков е доктор по право, професор по гражданско и търговско право в СУ "Св. Климент Охридски". Специализирал във Виенския университет и в Хамбургския институт "Макс Планк".

Избиран е два пъти за депутат от листата на НДСВ в 39-ото и 40-ото Народно събрание. Бил е председател на 39-ото Народно събрание (5 юли 2001 г. - 4 февруари 2005 г.)

Носител на орден "Стара планина".

* Тези избори бяха заредени с много по-остро партийно противопоставяне, това доведе и до по-острите критики към служебния кабинет


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    bai_toz avatar :-|
    Без коз

    "Не са много европейските държави, които си позволяват лукса да осигуряват множество избирателни секции в чужбина"
    Герджиков! Дайте по-сериозно!! Секциите извън посолството и консулските служби са от доброволци. Не е нужно да им плащате на тези хора,оставете го този "сапун".
    Вас специално не ви мразят щото сте политик,нали ви е ясно? Ако не ви е ясно ще ви кажа в прав текст.Мразят ви защото бяхте марионетка и показахте,че още сте. Преподавател в Правният Факултет и същевремно кукла на конци е ...жалка картинка!

  • 2
    bai_toz avatar :-?
    Без коз

    "...Поне половината от кабинета са хора с чудесни качества..."
    Т.е?

  • 3
    plebs avatar :-|
    plebs

    Прецедент - резидент

    Първото провалило се

  • 4
    fio41315648 avatar :-|
    fio41315648

    Интересният въпрос в случая е: Дали Преподавател по Право ни прави на маймуни, или наистина му е толкова зле правната култура? Сравнението на круши и сливи е просто недопустимо в правото. Пише ли някъде в конституцията, че неизпълнението на съответното задължение, автоматично суспендира, определено право, не пише, двойка професоре! Ако е важен образователният ценз това трябва да се определи законово, само че никога няма да се случи, всички знаем защо. Та така, управляват, или глупаци, или мошеници.

  • 5
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    "Известно ми е, че демокрацията не признава ценз – било имуществен, било образователен. За имуществения няма спор. Не така стои въпросът с образователния. Как може хора, които не могат да четат и да пишат и нямат никакви задължения към това общество, да решават бъдещето ни. Върховна демагогия е твърдението, че това е абсолютно и неотменимо право, независимо дали "правоимащият" изобщо знае за какво гласува. Сиреч неграмотните и безпросветните да имат същата тежест като образованите."

    Браво! Най-сетне някой да го каже! Свободата на единия се ограничава от свободата на другия. Аз имам свободата да бъда управляван от правителство, избрано от избора на осведомени хора. Няма как човек, който не подлежи на агитация, защото не може да чете и не знае български, да определя бъдещето на моята държава!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK