Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
21 апр 2017, 15:23, 18775 прочитания

Как да сме готови за промяната

Ученето през целия живот, математиката и меките умения са ключови за професиите на бъдещето

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

Ерата на изкуствения интелект

Пътеводител на непознатите професии

Или кои абревиатури в сферата на технологиите обещават добра перспектива за кариера

Работната ръка на бъдещето

Автоматизацията ще засегне все повече професии, ще реши някои проблеми и ще задълбочи други. Ключът към по-доброто бъдеще остават обучението и образованието.

Футурологът Герд Леонард: Професиите на бъдещето са свързани с грижата и разбирането на човека

Според Леонард до 20 години ще работим по-малко, ще потребяваме по-малко и ще се учим да учим през целия си живот

"Наблюдаваме сериозна динамика в света на технологиите. Те буквално се раждат, достигат зрялост и умират в рамките на няколко години. За да бъде актуален в този динамичен пазар, човек трябва да бъде адаптивен. Адаптивността обаче не се тренира в стерилна обстановка, а идва от правилното съотношение на фундаментална подготовка и практически умения. Именно това трябва да се случи в българското образование. То има остра нужда от партньорства с бизнеса. Партньорства, които ще му помогнат да обнови начина си на преподаване, да обнови учебното си съдържание и като краен резултат да подготвя кадри, които отговарят на днешните нужди на индустрията."

Никола Вълчанов, технически директор и един от създателите на софтуерната компания "Програмиста"
"С навлизането на технологиите във всички сфери на дейност наличието на дигитални умения се превръща в основна предпоставка за успешно професионално развитие, а езикът на иновациите започва да се пише с код. Тази тенденция ще бъде още по-осезаема за следващите поколения, за които самоуправляващите се коли и умните домове ще бъдат част от ежедневието им. Затова е изключително важно от най-ранна възраст децата да имат достъп до модерно обучение в сферата на дигиталните технологии и програмирането."

Петър Шарков, ръководител на младежките инициативи на "Телерик академия"
Когато днешните ученици завършат училище, те вероятно ще започнат работа, която в момента не съществува. Изчезването или трансформирането на някои работни места, както и появата на нови, изискват и промяна в образованието - такава, от която българските училища и университети са все още твърде далеч.

Според анализите на Световния икономически форум сред най-важните умения, нужни за професиите на 2020 г., са комплексното решаване на проблеми, критичното мислене, креативността, емоционалната интелигентност и възможността за преценка и взимане на решения. Това значи, че теоретичните знания вече не са достатъчни. Младите хора (а и не толкова младите) ще трябва да умеят да ги приложат на практика, да се справят в живота, да намират решения на проблемите си, да бъдат активни граждани. И да учат непрекъснато.


Къде сме


Българското училище в момента попада в най-лошата дупка между две възможности за бъдещето. От една страна, липсва фокус върху меките умения - работа с хора, решаване на проблеми, които ще са все по-нужни в един все по-роботизиран свят. От друга, се пренебрегват и STEM дисциплините – науки, технологии, инженерство и математика, които са ключови за професиите на бъдещето и за много от сега възникващите такива.

Учебната програма и съдържание се реформират трудно, начините на преподаване не отговарят на нуждите, подготовката на учителите рядко включва съвременни концепции и примери за добри училищни практики. "Образователната система е закостеняла, движи се по инерция и поддържа статуквото", обобщава изпълнителният директор на Института за прогресивно образование Йоана Маринова. И допълва: "тя е в много случаи дори невротична и агресивна с косвена цел да създаде "послушни" деца, които да са пасивни и да следват правилата."



Според последното издание на международния тест PISA 30% от българските деветокласници не достигат дори основното ниво за тази възрастова група и по трите предмета, включени в изследването - четивна грамотност, математика и природни науки. Сред страните от ЕС България е на последно място по четивна грамотност, на предпоследно по математика и на предпредпоследно по природни науки.

Резултатът от това се вижда ясно - голяма част от младите хора излизат от училище неподготвени да се включат точно в тези индустрии, които имат потенциал да се развиват. А това се отразява както на собственото им бъдеще, така и на общото ни такова, което страда от липса на потенциал.

И накъде да вървим


За да догони - а защо не и изпревари - динамиката на пазара на труда, училището трябва да се промени. Така че да успее да "подготви учениците да решават проблеми, които техните учители никога не са очаквали", както изтъкна образователният експерт Гари Стейджър на конференцията на "Капитал" "Образование за професиите на бъдещето". Според Стейджър ключът е в "ученето чрез правене" - децата да могат да създават неща и да осмислят сами учебния материал. В тази посока говори и визионерът за промяна на учебната програма Марк Пренски и даде пример с ученици, които са въвлечени в решаването на обществено значими проблеми - в сферата на опазването на околната среда или за създаване на 3D протези за деца с увреждания.

Българското образование трябва да промени и подхода в преподаването на ключови за бъдещите професии области като математика и естествени науки. С повече учебни часове по тях, които да позволят и достатъчно време за упражнения, дискусии, изследователски задачи и връзка между различните предмети, тези теми могат да станат достъпни за повече ученици.

"Образованието трябва да започне да учи децата как да учат отново и отново", категорична е управляващият съдружник в Industry Watch Асенка Христова. За нея това изисква по-голяма гъвкавост на учебното съдържание, съобразяване с индивидуалните особености на учениците, методи за адаптивно обучение, разнообразяване на уроците, включване на технологиите в преподавателските практики. Образованието вече няма да е затворено в 40-минутни часове в класните стаи, а ще е все по-достъпно, например през алтернативни модели за обучение като масивните отворени онлайн курсове, казва тя. Професионалното образование, в което учениците съчетават училището с обучение на работното място, също е важно.

Компаниите от своя страна трябва да излязат от обичайната си роля на пасивни потребители на готов човешки капитал. Анализите на Световния икономически форум съветват фирмите да се включат по-активно в осъвременяването на учебните програми и да стимулират преквалификациите. Дания например отделя финансиране за сертифицирани курсове за възрастни всяка година, датските компании инвестират в обучения на работното място, а датчаните не се страхуват от това да си сменят работата дори по средата на кариерата. Което може да се наложи на всички ни след няколко години.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Борисов: България кандидатства за ERM II до края на април 7 Борисов: България кандидатства за ERM II до края на април

Премиерът заяви, че вече е провел разговори с Кристин Лагард и представители на ЕК

10 апр 2020, 2135 прочитания

Игра на криеница с вируса Игра на криеница с вируса

Слабият темп на тестването в България затруднява по-бързото изработване на стратегия срещу предизвикателствата на кризата през следващите месеци

10 апр 2020, 1102 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Новите българи

132 020 души са получили българско гражданство през последните 15 години

Още от Капитал
Дезинфекция в ББР

Премиерът уволни Стоян Мавродиев и целия борд на държавната банка след пореден скандален кредит

Моят дом е моят офис, ресторант, детска градина...

Няколко семейства споделят личния си опит, тревоги и ритуали в най-масовия експеримент по дистанционна работа

Големите въпроси около новата детска болница

Алтернативата на подписания договор за строителство беше проектът да се забави с години

Цената на три месеца

Колко може да изгуби българската икономика през април, май и юни заради COVID-19

На голям домашен екран

Фестивалът за документално кино Master of Art преминава в онлайн формат

Карантини от един живот

Лични спомени за епидемиите по време на социализма

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10