Скандалът "Цацаров среща Сашо Дончев" за съдебната система е равностоен (ако не и по-гръмовен) на сагата "Красьо Черния" и на гастрола на бившия градски прокурор на София Николай Кокинов в Банкя с репликата му към Борисов "Ти си го избра!". И тук дори не става въпрос за съдържанието на разговора между Цацаров и Дончев, нито за инициативата за тази среща – тези неща би следвало да се изяснят обстойно в една последваща проверка.

Достатъчно значими са фактите, по които няма спор – главният прокурор Сотир Цацаров отива в офис на политика и бизнесмен Георги Гергов, на предварително уговорена среща с друг бизнесмен - Сашо Дончев, председател на Българската стопанска камара, който в момента е проверявано лице. В Софийската градска прокуратура (СГП) тече проверка по повод на негов сигнал до Европейската комисия. След срещата Сашо Дончев публично обявява, че е бил обект на натиск от главния прокурор - заради истинска или въображаема подкрепа за политическа партия и заради медийната политика на вестника, който Дончев издава. Дали действително е така, или пък само така му се е сторило, както Цацаров твърди чрез пресцентъра си, е допълнителен въпрос. Скандалът е налице, защото главният прокурор няма място в офисите на политици и бизнесмени. Той, както и всеки магистрат, по никакъв начин не трябва да създава впечатление, че ръководи политическа интрига, рекетира бизнеси и упражнява натиск върху медии. Главният прокурор не може да приема посредничество на бизнесмени за тайни срещи с други бизнесмени, на които очевидно не си говорят за ски и авиомоделизъм.

Главният прокурор има и конституционно задължение да пази авторитета на съдебната власт и с поведението си да не създава никакви основания за съмнение в неговата независимост, обективност, безпристрастност. Нарушението на това задължение може да представлява основание за прекаратяване на мандата му (чл. 129, ал. 3, т.4 от Конституцията).

Всичко това изисква ВСС веднага да започне проверка. Съветът няма правомощия да отстрани временно главния прокурор, а само да предложи на президента прекратяване на мандата му. ВСС обаче може да поиска Цацаров сам да се оттегли, докато трае проверката. Аналогията за действията на ВСС в скандалите с Красьо Черния и Николай Кокинов се натрапва безусловно.

Скандалите от миналото

Скандалът "Красьо Черния" започна по време на заседание на ВСС на 18 юни 2009 г., когато бившият председател на СРС Иван Колев заяви, че източници, които няма да назове, му били споделили слухове как "някой си Красьо от Плевен" обещава на кандидати за административни ръководители подкрепа от членове на съвета. Това позоваване на слухове бе достатъчно за ВСС и прокуратурата да предприемат проверки, които в крайна сметка доведоха до дисциплинарното уволнение на двама членове на съвета и на двама магистрати, отстраняването на няколко съдебни началници от постовете им, наказване на редови магистрати, включително и до промяна в закона. ВСС препоръча на магистратите "хигиена на контактите", а парламентът образува анкетна комисия. Да, действителният мащаб на явлението бе старателно замазан, а самото разпалване на скандала се оказа част от битка между две лобита, но никога не е имало съмнение, че ВСС трябва да реагира.

През 2013 г. бившият градски прокурор на София Николай Кокинов бе уволнен след дисциплинарно производство, започнато от ВСС след изтеклия запис на разговор в дома на току-що оттеглилия се от премиерския пост Бойко Борисов, заедно с бившия земеделски министър Мирослав Найденов. Тримата си говорят за висящи дела и за безграничните кадрови възможности на Борисов в съдебната власт, със закачливия упрек на Кокинов към него: "Ти си го избра!" (става дума за прясно назначения с президентски указ Сотир Цацаров).

Ето какво пише в окончателното решение на ВАС от 2014 г., с което се потвърждава дисциплинарното уволнение на Кокинов: "Записан по незаконен начин, но разпространен в публичното пространство и станал достояние на обществото, разговорът разкрива модел на поведение на магистрат на ръководен пост в съдебната система, несъвместим с етичните задължения по Кодекса за етични правила на българските магистрати и очакванията на обществото... Това, че жалбоподателят няма как да предвиди възможността да бъде незаконно подслушван в дома на министър-председателя (довод в касационната жалба), не означава липсата на виновно субективно отношение към действията, с които е нарушил етичните правила за поведение на българския магистрат и е накърнил престижа на съдебната власт".

Аналогични бяха действията на ВСС в редица подобни случаи (за тях четете в карето най-отдолу). Това, за което в случая не може да се спори, е за дължимото поведение на ВСС - съветът трябва незабавно да образува проверка за накърняване на престижа на съдебната власт, съгласно чл. 129, ал. 3, т.4 от конституцията.

Със сигурност такава проверка ще бъде поискана още на следващото заседание на ВСС - членове на съвета вече заявиха подобно намерение. Разбира се, тежкият скептицизъм за това какво ще реши ВСС е напълно оправдан - мнозинството в него демонстрира силни зависимости, безпринципност, непрофесионализъм, арогантност и дори – липса на елементарно възпитание. Но е важно да се поддържа принципът - основно изискване към всеки магистрат е състоянието на независимост и безпристрастност, което трябва да е видимо за обществото.

За кого важат стандартите

През последните два дни, в опити да се омаловажи поведението на Цацаров, редица коментатори едва ли не обвиняват Сашо Дончев, че отишъл на срещата подготвен и с едно наум, че късно се обадил за натиска, че режисирал реакцията и т.н. Подобни коментари са неуместни по една основна причина - каквито и да са подбудите на Дончев, той няма конституционно и законово задължение да спазва ограничения в поведението си. Един бизнесмен не е длъжен да пази независимостта и авторитета на съдебната власт, той може да си позволи и тайни срещи с магистрати и чиждо посредничество, да коментира и проверки спрямо себе си, да показва документи. Или да говори за гаджета. Ангажиментът да отстоява авторитета си на независим и безспристрастен, да следи за хигиената на котактите си и да не допуска и най-малкото впечатление за зависимост, има само магистратът в една подобна ситуация, в случая - главния прокурор.

Главният прокурор на Републиката може да провежда само официални срещи с представители на бизнеса и политиката, с ясен дневен ред и публично оповестена организация. Той не може да се среща с проверяван бизнесмен, обект на натиск от властта и прокуратурата, на тайни сбирки, без значение по чия инициатива. Защото така сам се поставя в зависимост.

През 2012 г., когато течеше избора на главен прокурор, при изслушването на Цацаров пред етичната комисия, както и пред ВСС, беше поставен въпрос за отношенията му с Георги Гергов - дали са "братя" по масонска ложа и дали имат и други отношения. Темата беше повдигната във връзка с журналистическо разследване за дела на Пловдивския окръжен съд, на който Цацаров тогава е председател, във връзка с интереси на Гергов в Пловдивския панаир, една все още активна тема. Тогава Цацаров отговаря, че познава Георги Гергов като виден пловдивски гражданин. Очевидно е било познанство с перспектива, но когато човек е главен прокурор това не е личен въпрос.

Любопитното е, че Цацаров отрича да е упражнявал политически натиск и медийна цензура върху Дончев, но не казва за какво са си говорили на срещата при Гергов, освен че прави едно твърдение, което само по себе си е нонсенс - бизнесменът Дончев се опитал да упражни натиск върху главния прокурор. В България единствената безконтролна властова фигура е главният прокурор и няма известен механизъм, по който един гражданин, пък бил той и едър бизнесмен, да оказва натиск върху главния прокурор. Освен ако той сам не се е поставил в някаква неизвестна за публиката зависимост. И това е, което ВСС трябва да изясни. В телевизионно интервю Сашо Дончев вече заяви, че ако бъде повикан в рамките на разследване на този случай, ще възпроизведе "всички детайли за тази среща".

Главното действие тепърва предстои.