Официално допитването е предложено от кмета Станислав Николов, но има създаден и инициативен комитет с председател Асен Велев, който стоеше зад подобен референдум и в Радомир преди няколко години. Първоначалният въпрос, на който трябваше да отговарят жителите на Трън през март, беше "Съгласни ли сте община Трън да не одобрява устройствени планове, предвиждащи добив и преработка на подземни богатства". Заместник-кметът Цветислава Цветкова коментира, че според юристи новият въпрос е издържан повече от предишния и няма да бъде атакуем.

Документи и бюджет

С решението си от петък общинарите одобриха и изборните книжа за референдума. Това беше ключовият им пропуск, който провали допитването през март. Причината е, че според Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление документите за провеждане на местен референдум се утвърждават от общинския съвет заедно с решението за одобряване на предложението за провеждане на референдума. Решението на съветниците тогава беше отменено като незаконосъобразно със заповед на областния управител на Перник Васил Михайлов.

С новото решение от петък общинският съвет гласува и допълнителни 45 хил. лв. за провеждането на референдума. По думите на Станислав Николов разходите вероятно ще са около 30 хил. лв., но се залага по-голяма сума за всеки случай. За допитването през март предвидената сума беше 40 хил. лв. Николов тогава обясни, че организирането на референдума отделно от парламентарните избори няма да увеличи разходите, тъй като и без това се изискват отделни помещения и отделно извозване на бюлетините.

Дискусия без диалог

Ден преди да бъде насрочено извънредното заседание на общинския съвет, Българската минно-геоложка камара организира среща с жителите на Трън с идеята да представи митовете и фактите за добивната индустрия в България. По думите на изпълнителния директор на камарата Иван Андреев има огромна девалвация на знанието, а търсенето в Google често се използва като основен източник на информация. Организаторите представиха филм за социалните ползи за общините, в които има рудодобив, а икономистът Владимир Каролев изнесе данни, които показват, че трима от четирима жители на Трън са безработни.

Дискусията не адресира основните притеснения в Трън, които са свързани с околната среда и съмненията, че в района има уран. "Ние не казваме, че има за промишлено производство. Ние казваме, че има уран", каза Парка Динева, член на управителния съвет на сдружение "Трън".

Коментари от експерти по темата не се чуха на дискусията, тъй като тя прерасна в скандал и беше прекратена. След срещата проф. Иван Нишков от Минно-геоложкия университет коментира за "Капитал", че радиационният фон в Трън е естествен. "Този фон съществува и сега. Добивът няма да го промени", каза той.

"Капитал" ще продължи да следи темата, за да установи през разговори и документи има ли уран и какви са рисковете от добива.