Референдумът за златодобива край Трън ще е на 11 юни
Основното притеснение на сдружение "Трън" е, че в района има уран
Местният референдум в Трън във връзка с проекта за златодобив в региона ще се проведе на 11 юни. Това реши общинският съвет на извънредно заседание късно следобед в петък. Допитването беше насрочено първоначално за 26 март заедно с парламентарните избори, но беше отменено заради процедурни пропуски. С новото решение съветниците промениха и самия въпрос, тъй като предишната формулировка оставяше вратата за обжалване широко отворена. Изменение беше гласувано и на бюджета на общината за 2017 г., като бяха предвидени 45 хил. лв. за покриване на разходите за референдума.
Проектът за изграждане на миннообогатителен комплекс край Трън е на компанията "Евромакс сървисиз", част от групата на "Асарел – Медет". Главният му критик е сдружение "Трън", а самото допитване беше предложено от кмета на общината.
Промяна във въпроса
След седем седмици жителите на Трън ще трябва да отговорят на запитването "Против ли сте община Трън чрез общинския съвет да одобрява устройствени планове, определящи територии за добив и обработка на метални полезни изкопаеми". Причината въпросът да е формулиран по този заобиколен начин е, че подземните богатства са изключителна държавна собственост и общината не може да се разпорежда с тях. Затова местното мнение ще е по въпрос от компетенциите на общината - по въпроса за устройствения план.
Официално допитването е предложено от кмета Станислав Николов, но има създаден и инициативен комитет с председател Асен Велев, който стоеше зад подобен референдум и в Радомир преди няколко години. Първоначалният въпрос, на който трябваше да отговарят жителите на Трън през март, беше "Съгласни ли сте община Трън да не одобрява устройствени планове, предвиждащи добив и преработка на подземни богатства". Заместник-кметът Цветислава Цветкова коментира, че според юристи новият въпрос е издържан повече от предишния и няма да бъде атакуем.
Документи и бюджет
С решението си от петък общинарите одобриха и изборните книжа за референдума. Това беше ключовият им пропуск, който провали допитването през март. Причината е, че според Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление документите за провеждане на местен референдум се утвърждават от общинския съвет заедно с решението за одобряване на предложението за провеждане на референдума. Решението на съветниците тогава беше отменено като незаконосъобразно със заповед на областния управител на Перник Васил Михайлов.
С новото решение от петък общинският съвет гласува и допълнителни 45 хил. лв. за провеждането на референдума. По думите на Станислав Николов разходите вероятно ще са около 30 хил. лв., но се залага по-голяма сума за всеки случай. За допитването през март предвидената сума беше 40 хил. лв. Николов тогава обясни, че организирането на референдума отделно от парламентарните избори няма да увеличи разходите, тъй като и без това се изискват отделни помещения и отделно извозване на бюлетините.
Дискусия без диалог
Ден преди да бъде насрочено извънредното заседание на общинския съвет, Българската минно-геоложка камара организира среща с жителите на Трън с идеята да представи митовете и фактите за добивната индустрия в България. По думите на изпълнителния директор на камарата Иван Андреев има огромна девалвация на знанието, а търсенето в Google често се използва като основен източник на информация. Организаторите представиха филм за социалните ползи за общините, в които има рудодобив, а икономистът Владимир Каролев изнесе данни, които показват, че трима от четирима жители на Трън са безработни.
Дискусията не адресира основните притеснения в Трън, които са свързани с околната среда и съмненията, че в района има уран. "Ние не казваме, че има за промишлено производство. Ние казваме, че има уран", каза Парка Динева, член на управителния съвет на сдружение "Трън".
Коментари от експерти по темата не се чуха на дискусията, тъй като тя прерасна в скандал и беше прекратена. След срещата проф. Иван Нишков от Минно-геоложкия университет коментира за "Капитал", че радиационният фон в Трън е естествен. "Този фон съществува и сега. Добивът няма да го промени", каза той.
"Капитал" ще продължи да следи темата, за да установи през разговори и документи има ли уран и какви са рисковете от добива.
