Парите за образование не са обвързани с резултати
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Парите за образование не са обвързани с резултати

Бюджетните средства "купуват" много различен продукт в отделните училища: тези с малко деца, разположени в по-малките населени места, се представят по-зле на матурите.

Парите за образование не са обвързани с резултати

Част от заплатата на учителите може да зависи от постигнатото на матурите, според Института за пазарна икономика

11609 прочитания

Бюджетните средства "купуват" много различен продукт в отделните училища: тези с малко деца, разположени в по-малките населени места, се представят по-зле на матурите.

© Георги Кожухаров


Системата на делегираните бюджети не предоставя механизми, които да награждават постиженията на учениците и учителите. В същото време в нея е заложен финансов стимул за задържане на деца на всяка цена. Това са част от изводите, посочени в изследване на Института за пазарна икономика (ИПИ), което разглежда системата на училищно образование, нейното финансиране и качество. Според икономистите определен процент от парите в системата трябва да са обвързани с постигане на определени резултати. Например една част от заплащането на педагозите може да зависи от оценките, които получават техните ученици на матурите, както и от резултатите от национални и международни състезания.

От ИПИ откриват и друга зависимост – малките общини и малките училища постигат доста по-ниски резултати както на матурите след 7-и клас, така и на държавните зрелостни изпити.

От какво зависи качеството

Икономистите посочват, че бюджетните средства "купуват" много различен продукт в отделните училища: определящ е както размерът им (и общината, в която те са разположени), така и особеностите на отделните домакинства и семейства.

В малките училища и общини (както и малцинствените райони) се постигат значително по-ниски резултати на матурите, отколкото в големите, въпреки по-голямата субсидия на ученик в тях. Според ИПИ те "не успяват да преодолеят по-лошия старт на децата в тях заради дефицитите на социалната и семейна среда, а по-скоро го затвърждават".

А факторът семейство проличава най-ясно от резултатите на ниво ученик от международните тестове PISA по четене. Те показват, че децата на по-образовани родители, както и такива, които вкъщи имат класическа литература, поезия и произведения на изкуството, показват по-добри резултати.

Фактор са и по-ниските учителски заплати в по-малките населени места. Те правят преподавателските позиции там по-малко привлекателни. А липсата на добри и мотивирани педагози логично се отразява и на резултатите на учениците.

Затова от ИПИ са на мнение: "Процесът на окрупняване на училищата и закриване на училища в малки населени места (извън т.нар. защитени училища в труднодостъпни райони) трябва да продължи." Според тях по-добрият вариант би бил децата да пътуват до по-големи, средищни училища, които им гарантират и по-добро образование. В противен случай според ИПИ ще се поддържат училища "на системи" в малки населени места, а децата в тях ще бъдат обречени на по-нисък старт от гледна точка на образованието си.

Друг фактор, който влияе на резултатите от външното оценяване след седми клас и на зрелостните изпити след 12-ти, е ръководството на училището. Ако то е по-амбициозно, логично резултатите на неговите възпитаници са по-добри. Затова от института предлагат при по-нататъшна образователна реформа да се създадат повече възможности за училищата да си набавят допълнителни приходи на проектен принцип - за подобряване на материалната база и въвеждане на нови технологии на образование. "Това може да се постигне чрез специални програми, по които училищата биха могли да кандидатстват към МОН", твърдят икономистите.

Фактор ли са заплатите на учителите

Заплащането на учителите е фактор, но не голям, твърдят от ИПИ. Всеки лев месечна заплата дава 0.02 повече точки на външното оценяване след седми клас. В същото време разликите в средната заплата между различните общини е около 200 лв. Средната за страната месечна заплата е 852 лв., но в значителен брой общини учителските заплати гравитират между 600 и 650 лв. месечно.

Икономистите допълват, че моделът на определяне на учителските заплати е неоправдано тежък и сложен - той зависи от много формални изисквания, но те не са обвързани с крайния резултат. Отделно, оценките на качеството на преподаване се извършват в рамките на самите училища, без да има инструмент за външен контрол. Според ИПИ една значителна част от заплащането (до 40-50% от крайното) на педагозите може да се обвърже с резултатите от матурите и постиженията на състезания и олимпиади.


1 коментар
  • 1
    gost22 avatar :-P
    gost22

    От статията: "В малките училища и общини (както и малцинствените райони) се постигат значително по-ниски резултати на матурите, отколкото в големите, въпреки по-голямата субсидия на ученик в тях."

    Ми нормални резултати. Субсидията е патерица, а не специална маратонка и именно заради това служи да ти помогне да си стъпиш на краката, а не да се опитваш да изпревариш останалите атлети на пистата...
    Да бяха питали тютюнджиите на субсидии, дали някой си е оправил бизнеса и живота, и дали ходят на почивка в Гърция.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK